Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Начини за размножаване - самосмяна, роене, свещево.

Модератор: Scutellator

Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

Качества засягащи обслужването на пчелните семейства.
Тук се причисляват качества, които нямат отношение нито към добивите, нито въздействат върху производителността на едно семейство, но въпреки това са необходими за постигането на второстепенните ни цели. Качества, свързани със намаляването на труда на пчеларя и такива, имащи чисто естетическа стойност.

1) НЕАГРЕСИВНОСТ

Макар пчеларите широко да се различават в своите възгледи в преценката си за стойността на различните качества, за едно поне изглежда има единодушно съгласие – всеобщото одобрение на неагресивното поведение при пчелите. С кротки пчели се работи много по-лесно, комфортно и бързо, и освен това се спестява неудобството от проблеми със съседите и случайни минувачи. За наше щастие това качество се селектира изключително бързо, тъй като се опредяля предимно от доминантни алели намиращи се в няколко локуса. Когато се наблюдава поведението на едно семейство обаче, не трябва да се забравя, че то е резултат от взаимодействието между две отделни поколения. Поведението на пчелите е последица, от една страна, от феромоните отделяни към дадения момент от майката и пилото, и от друга - от наследствената предразположеност на всяка от различните пчели-работнички в семейството за тяхното възприемане/чувствителност.

Когато оценяваме едно семейство трябва да вземем в предвид следните неща:
- Дали атакува случайни мунувачи непровокирано или проявява агресивност само когато бъде обезпокоено?
- Дали разгневено, преследва своите жертви и на какво растояние?
- Дали може да бъде транспортирано без да бъде затваряно (дали пчелите замръзват по питите и се скупчват при вибрации/движение и не излизат извън кошера), без занчение общата му оценка за кротост?
- Дали при отваряне на кошера пчелите се разлетяват и ако се разлетяват, дали атакуват? Когато атакуват, какви действия се предприемат – хапане, дърпане на космите по ръцете (първите две се смятат за добри качества по отношение на вароа и други вредители) и колко често се стига до ужилване или просто се блъскат у пчеларя? Или пък рядко атакуват, но всяка атака приключва с ужилване?
- Какво е поведението на пчелите в кошера? – дали застават със обърнати на горе дупета, изваждайки жилото си? Дали реагират на укротяване с пушек или трепкат с крилца и се въртят на едно място? Дали без опушване, пчелите могат да бъдат отместени/погалени с гола ръка, без последствия от ужилвания?

Друго, което трябва да се има в предвид са климатичните условия при, които се прави оценката. Гените, които отговарят за неагресивното поведение през деня, са различни от тези за през нощта, рано сутрин и преди залез. Освен това всички раси проявяват склонност да са по-агресивни при по-студено време. Според брат Адам, това е най-изявено при Анадолската група пчели и Сахариенсис. Според него, последната при температури около 20°C е кротка, колкото всяка Карника и може да бъде преглеждана без предпазно облекло и пушек. И напълно обратната противоположност при температури под 15°C.

Когато се прави оценяване, трябва да се разграничава агресивното поведение от инстинкта за охраняване на кошера от вредители. Двете до някъде са свързани, тъй като по-агресивните семейства като цяло имат склонност да охраняват (входа на) гнездото си по-добре ( от молци, стършели, оси, пчели-крадци….), макар и не винаги. Често пчеларите, в стремежа си да създадат пчела, която не използва жилото си при никакви обстоятелства, в прекомерната си селекция премахват способността на пчелите за формиране на ефективна охрана на гнездото.

От гледна точка на това, че агресивното поведение не е обвързано по никакъв начин със други качества засягащи производителността на семейството, няма извинение за никого, защо някой би искал да отглежда агресивни пчели. От гледна точка на съвременните нужди обаче ( вкл. вароа, МКБ и др.), кротки пчели са ни необходими единствено дотолкова, доколкото семействата да могат да бъдат обслужвани максимално бързо, без страх от ужилвания по всяко време на годината.



2) СПОКОЙНО ПОВЕДЕНИЕ
Това е друга черта обикновенно причислявана към неагресивното поведение, но тъй като в някои развъдни програми, тя се оценява самостоятелно, заслужава да й бъде обърнато отделно внимание.

Нервното поведение на пчелите при преглед прави намирането на майката по-трудна задача, включително и с това, че има своето отражение върху майката изразяващо се в неспокойно поведение.

Струпването на пчелите на гроздове, висящи по долните летви на рамките по време на преглед, прави работата неприятна, тъй като част от грозда лесно пада от питата при преобръщане, понякога върху краката на пчеларя.

Склонността на някои пчели да напускат пилото и да бягат по дъното и стените на кошера е възможно най-неприятната, тъй като това прави пчелите безполезни за направата на пчелопакети и отводки (стръскването на рамки).
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

3) ЗАПРОПОЛИСЯВАНЕ

Освен в случаите, когато се търсят по-високи добиви на прополис, липсата на запрополисяване се смята за положително качество. Затова съответно тук ще бъде разглеждано само от тази гледна точка.

Наличието на голямо количество прополис прави манипулациите по-трудоемки и неприятни. В семейства имащи силен иснстинкт за натрупване на прополис, рамките често биват захващани за стените на кошера и/или неговото дъно. А пък запрополисяването между корпусите често е причина за по-трудното им отлепване.
Наличието на големи количества прополис в кошера води до излишна работа на пчеларя в неговото отстраняване. При топло време, някои видове прополис са прекалено меки и в облатта на ушите рамките стават хлъзгави и лесно се изплъзват от ръката на пчеларя. Заради често лепкавата си консистенция той е обичайната причина за наклепания рамкоповдигач, вечно оцапаните ръце на пчеларя и черно под ноктите, а петната от него по дрехите трудно се премахват.

Различните раси пчели събират прополис в различна степен. Според брат Адам някогашата автентична Карника е употребявала чист восък наместо прополис, качество споделяно само със Египетската пчела, A.m. Lamarckii.

Липсата или дори намаляването на спепента на запрополисяване се селектира изключително трудно, тъй като се определя от цяла серия рецесивни гени ( т.е. употребата на прополис е доминантен белег).

От гледна точка на последните научни познания, селектирането против пълното отсъствие на прополис е противоестествено и най-вероятно вредно за пчелното семейство. Идеалния вариант е пчели, които на пролет си самопочистват гнездото от излишния прополис, натрупван през есента. Най-неприятен е зеления, мек и лепкав прополис. Употребата на жълтия незалепващ по пръстите прополис, какъвто Италианките обичайно събират, както и червения твърд, приличащ на засъхнала смола, е за предпочитане.



4) ИЗГРАЖДАНЕ НА МОСТОВЕ

Изграждането на мостове между питите има своето предназначение в Природата и особенно при отглеждането на пчелните семейства в неразборни кошери. Изграждането на мостове и захващането на питите една за друга на всички възможни места, при разборния кошер обаче, пречи на работата на пчеларя. Мостовете между рамките често са причина за премачкването на пчели, а понякога дори и на майката. Наличието на мостове между корпусите пък, превръщат някои обикновенни манипулации в неприятна задача. По време на паша при при Кавказките, често всяка една от медовите пити предварително трябва да бъде разкачвана или изваждана поотделно за да може да корпуса да бъде отделèн от кошера.
Липсата на достатъчно медови корпуси по време на силна паша и инстинкта за оползотворяване на всяко възможно свободно пространство, обаче, не трябва да бъде бъркано със склонността да се изграждат конструкции от восък с неопределени геометрични форми между питите и рамките буквално навсякъде.

Наличието на недостъпни за пчелите места в кошера пък, каквито мостовете понякога представляват, са благоприятна среда за излюпване на първите ларви на МКБ и след което кошера да бъде превзет.

За наш късмет това е недостатък, който със линейното развъждане лесно може да бъде отстранен в само няколко поколения. При кръстосване на две неизграждащи мостове линии обаче, той се връща мигновенно.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

5) ХИГИЕНИЧНОСТ

Всички сме чували и много добре знаем какво представлява хигиеничното (и вароа хигиеничното) поведение, като механизъм на семейството за борба с болестите. Затова и тук не виждам смисъл от неговото обсъждане. Това, за което ще говоря е друга форма, и хигиеничност от най-ниска, основна степен, изразяваща се в поддържане на гнездото чисто.

Пчели, които толерират наличието на мухъл по питите и боклуци по дъното на кошера (и всичко друго неестествено - напр. вестник, вътре в гнездото) имат занижено чувство за хигиеничност на най-ниския възможен минимум. Все още се срещат такива пчели.
Семейства, толериращи восъчния молец ( наличие на т.н. тръбесто пило), също получават най-ниската оценка за хигиеничност. Ако щом восъчния молец им създава проблеми, представете си какво би им причинил МКБ - няма да оцелеят и седмица!


В бъдеще отглеждането на семейства и опазването им живи в присъствието на МКБ, неизбежно ще бъде базирано до голяма степен на пчели притежаващи необходимото количество на хигиеничност.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

6) ВИД НА ЗАПЕЧАТВАНЕТО


Това е качество, което е от значение единствено там, където пчелите се използват за производството на луксозни рамчета. Двата начина на запечатване – т.н. “сухо” и “мокро” запечатване , са много добре известни на всеки пчелар. Само че вътре в тези граници, различните форми, шарки и строеж на запечатките могат да бъдат почти безкрайни.
Вида на запечатките е генетично предопределен и уникален за всяка пчелна раса. И посредством внимателно наблюдение може да бъде установена пчелната раса, произвела тези запечатки.

Когато става въпрос за производство на луксозни рамчета, със най-атрактивен и най-привлекателен външен вид е сухото запечатване, при което капачетата са изпъкнали и всяка отделна килийка е много ясно очертана.
honey cappings.jpg


7) ЧУВСТВО ЗА ОРИЕНТАЦИЯ

Липсата на добре изградено чувсто за ориентация при пчелите е сериозен недостатък там, където кошерите са подредени в дълги правилни редици или се отглеждат на ремаркета. В такива случаи, това би довело до висок риск от разпространение на инфекциозни заболявания и неравномерно разпределение на пчелите между кошерите, което пък от своя страна – понижаване на средния добив от семейство.

Лошото чувство за ориентация дава отражение и в друга област – повишена загуба на майки при връщането им от брачен полет.

За щастие, това е един от малкото признаци, които могат много лесно и бързо да бъдат коригирани, посредством подходящи операционни практики. Подредбата на кошерите в групи, където всеки кошер е в различна посока или подредбата “тип хаос” минимизират налитането до санитарния минимум ( пълното отсъствие на налитане е невъзможно, дори и при расите със най-добре развита ориентация).

Алтернативният вариант за разрешаването на този проблем – посредством селекция, би дал резултати сравнително бавно, би струвал значителни усилия и средства от страна на пчеларя и не без за сметка на компромис със други, по-важни за производителността белези. Всичко това премахва икономическия стимул за наследственото му подобряване.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

ЧАСТ ТРЕТА




В тази последна част ще бъдат дискутирани четири различни развъдни програми. Първата от тях е примерна програма, която може да бъде използвана със успех от всеки, дори и от такъв без никави познания по генетика, при която воденето на родословие може да бъде пропуснато. В другите три ще се спра на различните подходи, преследващи създаването на една супер-пчела.

Но преди това ще дам някои практически насоки, които се надявам, ще бъдат полезни за в бъдеще.

От особено значение при селекцията е вземането на правилно решение, направено на базата обективно оценяване. А при пчелите това не е чак толкова лесно.

При растениевъдството и скотовъдството околната среда може да бъде контролирана напълно, така че тя да не изкривява резултатите от оценяването. При пчелите, околната среда няма как да бъде контролирана, затова всички сравнителни анализи се отнасят само в рамките на тези, извършени при идентични условия. Различията във производителността при различните локации могат да бъдат значителни, дори и при минимални дистанции. Затова, всяко сравнение между различните семейства, може да се прави единствено спрямо останалите семейства в същия пчелин.

Но главните източници на самозаблуда във развъдната дейност дебнат от другаде. Сравненията в рамките на една линия или раса, могат да ни дадат единствено представа за относителната производителност на семействата, спрямо тази на останалите, но няма как да сами по себе си да ни дадат информация за реалните постижения на тези семества и оценка, на действителната стойност на линията, спрямо тази на останалите линии и раси. Единствено когато разполагаме със база за сравнение между различни линии и раси, поставени при еднакви условия, можем да се сдобием със категорични данни, които да ни помогнат да бъдем максимално обективни. Освен това, само посредством такива сравнения можем да открием истинските граници на възможностите, на които една пчела е способна, което от своя страна да постави летвата на по-висока позиция.

А когато разполагаме със множество линии и раси, които трябва да бъдат тествани, единственият начин за това, е те да бъдат разпределени във равни съотношения във всеки отделен пчелин. По този начин ние можем да добием представа за определена линия, не само как тя се представя по отношение на семействата в същия пчелин, но и по отношение на останалите линии във останалите пчелини и при различните условия.

Това ме подсеща, че особенно когато разполагаме със семейства от различни линии редом едно до друго, които трябва да бъдат оценени, от огромно значение за обективната преценка на техните заложби е липсата на налитане. Налитането може да припише на дадено семейство качества или недостатъци, каквито то всъщност не притежава. Минимизирането на налитането става посредством определени предпазни мярки при подредбата на кошерите. Индивидуалното подреждане или подредбата на групи, където всеки кошер е със различно изложение, е за предпочитане. При подредбата на семействата са във правилни дълги редици, всички ориентирани във една посока, налитането няма как да бъде предотвратено и от там реултатите могат да бъдат подвеждащи, а поради липса на надеждност, всякава оценка е невъзможна.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

РАЗВЪДНА ПРОГРАМА БАЗИРАНА НА МАСОВ ОТБОР В ЗАТВОРЕНА ПОПУЛАЦИЯ


Следната развъдна програма е създадена от изтъкнатите американски генетици Harry Laidlaw & Robert Page. Тя е толкова опростена и елементарна, че може да бъде използвана във всеки средно голям пчелин и от всеки пчелар, разполагащ с апарат за изкуствено осеменяване.
Най-известната от всички развъдни програми, базирани върху нея, е тази използвана при развъждането на New World Carniolan от Susan Coby.


Развъдната програма се състои във следното:
Във всяко поколение се използват 35-50 разплодни майки. Всяка от тях се използва едновременно както за производството на майчин, така и за бащин материал. Във всяко поколение, от всяка майка се осеменяват инструментално еднакъв брой 5-10 нейни дъщери, със семенна течност събрана от еднакъв брой търтеи, идващи от всяка от разплодните майки. Семенната течност от всички търтеи се смесва и хомогенизира и със нея се осеменяват всичките 5-10 дъщери от всяка разплодна майка. Поради практически съображения , по-лесно е да се направят две партиди от не повече от 250 изкуствено семенени майки всяка, отколкото една голяма партида от 500 майки.

Като резултат от смесваненето и хомогенизирането на семенната течност, всяка от майките е осеменена със абсолютно същите търтеи, представляващи генетичния басейн на цялата затворена популация. Различията в производителността на пчелните семейства и техните майки се дължат на различията в генотипа на майките, отколкото този на търтеите, с които те са оплодени.

Всяка година се отглежда ново поколение от 175-250/350-500 изкуствено осеменени майки. Те се поставят в производствени кошери за да бъдат оценени и да бъдат избрани 35-50 от тях, които на свой ред да заместят предишното поколение елитни майки. Тук вече има два варианта на подход според нуждите:
- Всяка от предходните разплодни майки да се замества с някоя от нейните дъщери (по-бавна загуба на алели).
- Или при избора на следващото поколение разплодни майки просто се избират най-добрите 30-50 от тях, без значение от произходът им. ( силен селекционен натиск и бърз прогрес)

Оценяването се извършва на два етапа:

1)В първи етап, семействата се преселектират на базата на различни желани признаци - плътност на пилото, кротост, пролетно развитие/зимоустойчивост, клинични симптоми на заболявания, неройливост, цвят и т.н.

2)За всеки от признаците се дава оценка от 1 до 6, като накрая семействата получили най-нисък общ сбор се отстраняват. Останалите семейства се оценяват по медопродуктивност и се избират онези 35-50 семейства със най-високи добиви.


При така изложените обстоятества, компютърния модел на затворената популация предполага 20-50 поколения очакван “живот” на развъдната програма, преди да започнат да се появяват симптоми за икономически значима загуба на алели ( под 85% жизненост на пилото).


Предимства и недостатъци на селекционната програма:

-Тя е значително по-защитена от възникването на грешки в селекцията, отколкото другите селекционни програми. Използването на еднакъв хомогенизиран генетичен материал за бащина линия свежда възможността за грешки до минимум (избирането на неподходяща бащина линия и възникването на неочаквано комбиниране).
-Допълнително това улеснява селекцията на пчелни семейства ( майки) със по-добри генетични заложби.

-Селекционният интензитет е силен и селекционният напредък е по-бърз, стабилен и постоянен. Всяко следващо поколение е по-добро от предходното

- Всички потенциални майки за разплод се употребяват по нормалния начин, в производствените кошери, което значително намалява разходите по поддържането на селекционната програма.


Недостатъци:
- отнема по-дълго време за постигане на хомогенност в популацията, отколкото при развъдните програми разчитащи на по-голяма степен инбридинг.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

ИНБРЕДНА РАЗВЪДНА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО НА ЧЕТИРИЛИНЕЙНИ ХИБРИДИ



Това е развъдна програма, която представлява цяла една ера в пчеларството в САЩ. Тя е създадена от д-р Gladstone (Bud) Cale в началото на 50-те години по поръчка на компанията Дадан & Синове и се радва на всеобща популярност чак до края на 80-те, когато в САЩ навлиза трахейния акар. Най-известните продукти от тази развъдна програма са хибридите Starline и Midnite


Повишената жизненост и размер на хибриди между различни сортове растения и между различни животиснки и растителни видове са познати на човечеството от векове. Широко известен в миналото пример е кръстоската между два различни сорта татул - Datura stramonium и Datura tatula, където кръстоската е била два пъти по-висока и от двамата родители. Друг пример е хибридът между репичка и зеле, където листата от полученото растение, в експериментите не рядко надхвърляли два метра, като по този начин едно единствено растение било способно за запълни цяла оранжерия. Друг, известен от хилядолетия, пример за хетерозисен ефект е кръстоската между кон и магаре. Но едва след преоткриването на законите на Мендел се дава тласък на земеделската революция, вследствие създаването на нови сортове и земеделски практики, посредством кръстосано развъждане.

В началото на ХХ век става ясно, че по отношение на добивите, масовата селекция при царевицата в условията на свободно опрашване, не дава забележими резултати, а пък семето, получено посредством многократно самоопрашване, проявява общо понижение в жизнеността и добивите. НО скоро било открито, че кръстосването на две инбредни линии моментално и напълно възстановявало предишната жизненост и добиви. А в много случаи резултатите били дори по-добри от тези на сортовете, от които били съставени.

По онова време е имало различни мнения по въпроса за ползата от хетерозисния ефект за земеделието, поради простия факт, че болнавите инбредни линии давали толкова малко семе, че разходите за получаването му обезсмисляли повишението в добива при хибридите.

Този недостатък в последствие е бил превъзмогнат благодарение на идеята, за производство на семе да се използват хибриди, получени посредством кръстостването на две инбредни линии, които в последствие да бъдат кръстосани помежду си с хибрид от други две инбредни линии, като по този начин се създава четирилинеен хибрид. Огромното количество семе бързо превърнало програмата в практична.

Новите хибридни сортове царевица били по-устойчиви на засушавания и стрес, много по-униформени, със кочани разположени на еднаква височина от земята и със еднакво време за узряване (….. все неща, които сме свикнали да виждаме днес), което значително подобрявало събирането на реколтата. А отгоре на всичко давали и с около 30% по-високи добиви. Поради всички тези причини след Втората Световна Война, само за четири години, земеделието в САЩ почти изцяло преминава на хибридни сортове царевица.

Следващата стъпка е през 60-те, когато двулинейните кръстоски царевица започват да изместват четирилинейните. С времето били създадени инбредни линии, които произвеждали толкова семе, колкото двулинейните хибриди успявали в началото. Но това вече не е обект на настоящата тема.

За да покажа постигнатия прогрес в увеличаването на добивите на царевицата, ще си послужа със следната графика, показваща добивите ( 1 бушел = 36кг) на едицица площ (1 акър = около 4 декара) през годините, използваните видове царевица, както и скоростта на увеличение на добивите:
corn yelds1.JPG
Създаването на хибриди царевица преминавало през три етапа:
(1) Избиране на индивиди от общата популация, които да послужат за по-нататъчна основа.
(2) Самоопрашване (инбридинг) до постигането на почти пълна хомозиготност.
(3) Кръстосване на различните получени инбредни линии и избиране на тези от тях, които притежават най-голяма съвместимост помежду си.

Както може да се досетите, през първите два етапа просто няма как да се осъществява кой знае каква селекция, затова най-голямо значение имал третият етап – стотиците различни инбредни линии трябвало да бъдат кръстосани помежду си, а хилядите комбинации – да бъдат тествани, след което да бъдат избрани само най-добрите от тях.


Защо до сега ви говорих само за царевица, вместо за пчели? Ами, след като д-р Bud Cale е бил обучаван в Айова (“Меката” на царевицата) от същите онези бележити генетици, създали новата ера в производството на царевица, не е никаква изненада защо е използван точно същия модел и за производството на пчелите Staline и Midnite.

Starline била съставена от четири специално подбрани инбредни линии. Три линии на Лигустика и една линия произлизаща от Карника, но селектирана за жълт цвят. Последната била нужна за да балансира прекомерния стремеж на Лигустика към отглеждане на пило във крайния продукт.

Постигането на хомозиготност в инбредните линии не следвало някаква определена схема на развъждане, а зависело от моментните наличности на търтеи. За да се добие по-добра представа, най-добре ще послужи следната табличка, от където може да се види степента на инбридинг, постигана за поколение при различните схеми на оплождане:
inbrcoeff.JPG

Важно е да се отбележи, че скоростта на инбридинг, измервана в дни, зависи също толкова от нужното време за отглеждане на всяко поколение, колкото и от степеннта на загуба на хеторозиготност за едно поколение. Например, извършването на самооплождане изисква отглеждане на майката (16 дни), време докато тя узрее и бъде принудена да снася неоплодени яйца (14 дни) и време докато собствените й търтеи бъдат отгледани и узреят полово ( 40 дни) –т.е. общо време за поколение – 70 дни. При многократно поглъщателно кръстосване със семенна течност от същия търтей, времето за постигане на първото поглъщателно кръстосване е 58 дни, а за три последователни поглъщателни кръстосвания – 82 дни. Времето необходимо за оплождане майка-дъщеря се определя от времето, необходимо за отглеждане на полово зрели търтеи – 14 дни до пронасяне+ 40 дни до полово узряване, общо 54 дни за поколиение.

Във процеса на създаване на хомозиготни линии, междувременно много от тях били губени по най-различни причини – натрупване на прекалено много вредни рецесивни алели, самосмяна или смърт на майката, повреди по време на осеменяване и т.н. Първите няколко поколения на инбридинг, докато да отпаднат повечето вредни рецесивни алели били най-трудни и загубата на линии (индивиди) в първите няколко поколения била най-голяма.

Тъй като в етапа на създаване на хомозиготни линии, селекция между всеки етап на практика не се извършвала, от всеки базисен индвид от общата популация, в последствие били създавани множество различни помежду си линии, но всяка за себе си била почти хомозиготна, където всяка майка произвеждала (почти) клонинги на самата себе си.

Истинската селекция започвала във следващия етап, когато различните инбредни линии трябвало да се кръстосат и тестват помежду си. Естествено, целия процес отново зависел изцяло на инструментално осеменяване и огромен екип от специалисти, които да извършват процедурата. А от получените двулинейни хибриди трябвало да се отгледа тестова група техни свободно оплодени дъщери, като в последствие двата със най-добра комбинативна способност да съставят един четирилинеен хибрид.

Програмата в началото се фокусирала върху медопродуктивност, зимоустойчивост, кротост и устойчивост на болести. В последствие критерият за устойчивост на болести отпаднал, тъй като антибиотиците били евтини и леснодосъпни.

Накрая, оставало единствено всяка инбредна линия просто да се поддържа година след година ( много от линиите не се използвали и стояли в запас), както всяка от тях се нуждаела от постоянно добавяне на пило и храна ( заради наличието на само два алела, всяко инбредно семейство не било способно са се издържа само). Четирите избрани инбредни линиии били използвани за производството на изкуствено осеменени разплодни майки, които били разпространявани на тези майкопроизводители и комерсиални пчелари, които били на сключен договор към компанията Дадан&Синове.

Схемата била проста: Всяка четна година всеки сключил договор репродуктор получавал изкуствено осеменени майки, двулинеен хибрид между първите две инбредни линии ( за по-лесно ще ги обознача АхВ), от които той пренасял и подменял ВСИЧКИ майки във всичките си пчелини. На всяка четна година, всеки репродуктор получавал втори вид двулинеен хибрид ( CxD) за разплоден материал. Майките от предходната година произвеждали огромно количество еднакви хибридни търтеи (т.е. без значение от кое семейство произлизат), които служели за оплождане на произвежданите девствени майки от другата кръстоска.
Всяка година на всякъде били доставяни майки само от единия вид кръстоска. Така се гарантирало, че всяка година девствените майки ще се оплождат със голямо количество не роднински търтеи, които от своя страна да произвеждат огромни семейства от хибридни пчели.


Предимствата на тази програма:
- Всяко семейство било генетично еднакво на останалите и всеки пчелин се работел като отделна единица - когато едно семейство в пчелина се нуждае от още един празен магазин, точно от още един празен магазин се нуждаят и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ семейства в същия пчелин. Времето за осведомителни предгледи било намалено стократно.
- 100% жизненост на пилото
- Хетерозисен ефект, който давал много по-бързо пролетно развитие и с около 30% по-голяма ефектвност/добиви по време на паша. Пчелите Starline били разработени за подвижно пчеларство и професионалния пчелар, да поддържат силни семейства и да дават добиви месец след месец.


Недостатъци:
- Огромно количество ресурси за създаване на инбредни линии, тестване и поддръжка, които накрая се оказали по-високи от цената, която крайния клиент бил склонен да заплати.
- Фиксираност на постигнатия резултат. Година след година качеството на пчелите било едно и също. За да се постигне някакво подобрение, трябвало да се започне отначало. Отнема години до създаването на краен продукт, а една единствена промяна в околната среда (например масовото разпространение на нов патоген или паразит) да превърне пчелата, от днес за утре, в безполезна, обезсмисляйки годините работа и вложени ресурси. При условията на постоянно еволюиращи и нови появяващи се патогени и паразити, крайния продукт винаги изостава със няколко години назад в надпреварата.
- Когато едно семейство е болно, 100% от семействата са болни.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

РАЗВЪДНА ТЕОРИЯ ПО СЪЗДАВАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ ВАРИАНТ НА СУПЕРПЧЕЛА

Тва го имам от години, но почна да ми заема пространство в мозъка от няколко дни и тва е най-добрия начин да го махна

СССР, като повечето други държави по онова време, имат екстензивна научна програма по създаването на всевъзможни междурасови кръстоски, изследване на тяхните показатели в различните климатични области на страната. Решават кои от тях са най-успешните за дадената област и започват масовото им разпространение по всички държавни пчелини. Няма не искам.
Висок хетерозис. Голяма производителност.
Проблема бил, че трябвало да се поддържат изходните популации от кръстоската за създаването на всяко едно поколение. Които в чисто състояние - не винаги лесни за опазване живи в местните условия. Тогава на някого му хрумнала идеята - "Хей, хайде да възпроизвеждаме същата 2-3 линейна кръстоска, ама да не я пресъздаваме всеки път от няколко отделни раси". Появява се термина "подобрена местна" пчела :)
received_703483077724476.jpeg
received_252570186959014.jpeg
received_261144599449183.jpeg
received_4602200093160595.jpeg
Откъс от книгата "СЕЛЕКЦИОННО-ПЛЕМЕННАТА РАБОТА С ПЧЕЛИТЕ" (1985) от Ст.н.с II ст. Величко Величков

Показаното по-горе е пример за теория, която изглежда съвсем смислена, НО не върши никаква работа. Щото не е вярна. Дефекта? - Тва не е пита кашкавал. Без да изпадам в детайли, ще кажа че дори етап на селекция във всяко едно поколение, който да премахва огромното количество вариация (за която тука нищо не се споменава), няма да гарантира краен резултат наподобяващ 1/3:1/3:1/3. Все още.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Публикувай отговор

Обратно към “Размножаване и селекция / Reproduction and selection”