Загива ли българското пчеларство? Какви са причините и реалностите?
Българското пчеларство е изпаднало в колапс. Особено тежко стана положението след като се наредиха три поредни тежки години с ниски добиви, ниски цени на продукцията, поскъпването на средствата за производство и живота като цяло.
Въпросът е как европейските производители на пчелни продукти се справят с трудностите.

Освен това, че при тях коопериране не е мръсна дума, че получават достойна цена на труда си и така имат възможност да развиват продуктивно и модерно пчеларство, не е за пренебрегване и факта, че по пряк или косвен път получават помощи и субсидии.
Във всяка европейска държава има различна политика относно пчеларството и пчелните продукти, но навсякъде се отчита важността на пчелите при опрашването на селскостопанските култури и за запазването на видовото разнообразие. Почти на всякъде по пряк или косвен начин държавата подпомага пчеларите основно заради този факт. Другаде се дават субсидии на фермерите за да заплатят на пчеларите за опрашването и да увеличат своите добиви. А и културата на европейските фермери е на съвсем друго ниво.

В България се дават субсидии за предаден, преработен и изнесен пчелен мед. Макар, че тези субсидии рядко стигат до тези, за които са предназначени.
Какъв е парадокса. Ако човек се позамисли малко ще стигне до извода, че държавата дава пари да се съсипва меда. Какво имам предвид. На всеки, който малко или много се е докосвал до меда му е ясно, че той губи своите полезни свойства след преработка. Фактически се унищожават всички полезни съставки и меда той се превръща във висококачествен подсладител.

Другия парадокс е, че липсва какъвто и да е контрол за това, което по магазините се продава като “натурален пчелен мед”. Първо, защото този продукт по никакъв начин не може да бъде определен като натурален и съгласно чл. 9 ал.3 от закона за храните това е явно закононарушение. Този продукт е преминал редица преработки и филтриране и съгласно закона на етикета трябва да пише точно това. Направеното преди няколко години кампанийно изследване на меда продаван по магазините показа, че субстанциите, които се предлагат на потребителите са всичко друго, но не и мед. Другия парадокс е, че вместо да бъдат отнети лицензите на уличените предприятия, а некачествената стока да бъде изтеглена от магазинната мрежа, те бяха повишени, като предприятия от първа категория, които макар и по косвен път получиха държавна помощ под формата на субсидиране на производителите предали пчелния си мед точно на този тесен кръг от преработвателни фирми. Така държавните органи пък нарушиха други закони. Друг е въпроса, че производителите и този път останаха излъгани.
Правителството по всякакъв начин се стреми да унищожи сектора и като за капак в тази му дейност пръст има и НБО БПС. Нищо чудно. Там пчеларите са слабо представени и цялата дейност се ръководи от представителите на преработвателите. Поради различни причини все още съществува забрана за износ на непреработен мед. Така се нарушава пазарния принцип и отново се дава рамо на преработвателите, които се възползват от този факт, като предлаганите от тях изкупни цени са под себестойност.

Дори миналата година на изложението в Плевен представител на голяма преработвателна фирма заяви, че уж един пчелар му се похвалил, че постигнал себестойност от 0.50лв за килограм мед. Така, че пчеларите вместо да искат по-висока цена да се вземат в ръце и да повишат производителността на труда си. Явно този човек въобще не е наясно с пчеларството, а изявлението му ясно показва целите, които се преследват. Интересно е как чуждестранни фирми предлагат в пъти по високи цени за продукцията на българските пчелари и успяват да реализират печалба, а нашите родни предприятия твърдят, че не могат. Истината е друга. И ние знаем каква е тя. Това го знаят и европейските купувачи и затова напоследък не са редки случаите, когато търсят директен контакт с българските производители и предлагат подобаваща цена за българския пчелен мед.

Истина е че в България пчеларството е с ниска ефективност. Това е така, защото поради редица фактори, основния от които е ниска цена на пчелните продукти, прави пчеларството нискодоходна професия, а от там и липса на интерес за инвестиции. Факт е, че средната възраст на занимаващите се с пчеларство е близка до пенсионната, а броя на професионално занимаващите се с пчеларство от година на година намалява. Не са редки случаите професионалисти пчелари да зарежат кошерите и да потърсят работа в пчелини зад граница, като доходите, които получават за тази работа са далеч по-високи от това, което са успявали да припечелят от същата дейност в България.
Във вестник “Пчела и Кошер”, главният редактор Димо Димов, беше публикувал една статия за пазара на меда, в която се опитваше да обясни, че сега работим в условията на пазарна икономика и че търсенето и предлагането определят цената. Да напълно съм съгласен с него, но това важи при реална пазарна икономика. В България нещата не стоят така. Държавата налага изкуствен монопол на определен кръг от фирми, те от своя страна налагат рекет над производителите. Това не е само в пчеларството. Такава е картинката в цялото ни земеделие. Съсипано беше и лозарството, производството на плодове и зеленчуци, говедовъдство и т.н. България от износител на селскостопански продукти се превърна във вносител. Това от своя страна утежнява още повече платежния баланс, но въпреки това Държавата отново остава безучастна. Вижда се, че засетите есенници са доста по-малко в сравнение с предходната година. Все повече фермери се насочват към други по-печеливши технически култури., а хляба остава на заден план. В животновъдството нещата също са трагични. Значително намалява броя на отглежданите животни, тъй като няма рентабилност.

В овощарството и лозарството картинката е отчайваща. Все по-често се срещат занемарени овощни градини и лозя. Мутри стоят на изхода на всяка овощна градина или лозов масив, диктуват цените и рекетират производителите. Да не говорим, че не са редки случаите на саморазправа с тези дръзнали да поискат по-достойна цена за труда си. Това не е пазарна икономика. Ролята на държавата е именно да ни предпази от такъв рекет. Само че властимащите не се интересуват от проблемите на обикновените хора или просто си затварят очите. Имам чувството, че единственото, от което се интересуват е как да бъдат разпределени парите, които всеки от нас плаща под формата на данъци по възможно най-неразумният начин, както и създавайки куха администрация, която да усложни още повече живота на гражданите.

Националната програма за развитие на пчеларството – още едно недоносче създадено от МЗП и НБО БПС и представляваща явно отбиване на номера пред ЕС. Първо анкетирането на пчеларите при създаването на тази програма не беше на ниво. Така получената картина не отразява реално ситуацията в пчеларството. Второ предвидените средства в програмата не отрязват нуждите на пчеларството дори и по така направената програма. Няма как да не се търси аналогия с тютюнопроизводството, където субсидията само за една година е 16 пъти по-голяма от средствата отпуснати за пчеларство за целия тригодишен период на програмата. А нека не забравяме, че пчеларството е здраве, а тютюнът отрова.

При така наложените минимални и максимални ограничения на инвестициите и посочените проценти, до които ще се подпомагат проектите, средствата предвидени по отделните линии ще достигнат за най-много 150 пчелари по направление за закупуване на кошери и отводки и малко повече по останалите направления. Освен това подпомагането за закупуване на пчелни майки се отлага за 2010г. Голяма част от поставени изисквания не зависят от заявителите. Става въпрос за маркирането на кошерите. Съгласно закона за пчеларството това е задължение на органите на НВМС, като пчеларя заплаща за услугата. Само дето почти никъде това не е направено. Не се правят и предвидените по закона за ветеринарномедецинска дейност прегледи на пчелните семейства. Трудно пчеларя може да се сдобие и с ветеринарномедицински дневник, което също е изискване за участие в програмата. Друго нещо, което буди тревога е, че пчеларите пак могат да бъдат излъгани е посочените проценти за подпомагане. Навсякъде се посочва до 60 или 80% от направената инвестиция. Да, но ако одобрените заявители са не 150, а примерно 2000 какво става? Нека за пример да вземем линията за обновяване на кошерите. 2000 души са заявили минималната изискуема инвестиция от 1500 евро (30кошера). Това прави обща инвестиция от 3 милиона евро (6000000)лв или 60000 кошера. В програмата са заложени 375 000 лв. Разделени на 60000 кошера прави цифром и словом по 6.25 лв на кошер. И като се има предвид, че само за няколко месеца след като се обяви, че ще има подпомагане за закупуване на кошери цените им се повишиха с почти 60 процента, то тези 6,25 лв въобще няма да се усетят от заявителя за подпомагане. Заявителя ще получи почти 200 лв подпомагане за 30 кошера. Като се има предвид, че цената на кошера с ДДС достигна 130лв, тези 6,25лв са просто една капка в морето. Пчеларя предпочита да си прави кошерите сам или с помощта на приятели, защото така стойността на един кошер е в пъти по-ниска (Аз лично съм от тази категория пчелари и съм изчислил, че себестойността на един напълно оборудван с дълбоко дъно и рамки и стойка кошер ми струва в порядъка на 50лв, като в тази цена се включва и труда ми, амортизация на техника, висококачествен материал и т.н.,). Или на практика излиза, че държавата ще субсидира не пчеларите, а производителите на кошери,отводки и ветеримарномедицински препарати. А пчеларите ще трябва да бръкнат още по-дълбоко в и без това пробития си джоб. Освен това нека не забравяме за субективния фактор, който преценя дали тези средства да бъдат изплатени. Създават се условия за корупция.
Не е ясно и защо след като беше обявено, че приемането на документи трябва да стартира на 16 октомври 2007г, на 16 януари документи все още не се приемат. От разплащателната агенция също не са в състояние да дадат смислен отговор за това забавяне.

Друго, което притеснява пчеларите е прословутата наредба за директните продажби. Наскоро се обяви, че е възобновена работата по нея и че този път ще се вземе мнението на пчеларите. За да може пчеларите да изкажат своето мнение най-напред трябва да се запознаят с проекта. Ако под фразата пчелари се е имало предвид НБО БПС, то тежко ни и горко. При първия проект се получи така, че само избрани членове на НБО БПС знаеха за съдържанието на тази проектонаредба. Благодарение на списание “Пчеларство”, което я публикува тя стана достояние на широката пчеларска общественост и наистина да се получи дискусия. Всички знаем какво недоволство предизвика този проект сред пчеларските среди. В така подготвяната наредба участниците в създаването и бяха заложили създаването на изкуствен монопол и условия за рекет от страна на преработвателите, които със зъби и нокти се бориха да се забрани продажбата на непреработен мед в малките търговски обекти и освен това да се наложи и ограничение за количеството мед, което производителят ще може да продава сам. Явно тези хора са си направили добре сметката, че така всичко останало ще минава през тях. Само дето не са преценили, че след като няма изгода от това да произвежда по-голямо количество мед, пчеларя ще ограничи броя на пчелните семейства до толкова, продукцията от колкото може да продаде сам. Последствията са ясни. Намаляване на броя на пчелните семейства и всички свързани с това последствия за родното земеделие и икономика като цяло. От износител на пчелни продукти ще се превърнем на вносител на нискокачествени китайски и аржентински медове (не че сега не се внася). А българските медове, са едни от най-качествените в света и това не е само мое мнение.

Как пчеларите можем да намерим изход от създалата се ситуация?
Много трудно. Но е необходимо да престанем да чакаме някой друг да се погрижи за решаването на нашите проблеми. Има една притча “ НА ВЪЛКЪТ МУ Е ДЕБЕЛ ВРАТА ЗАЩОТО СИ ВЪРШИ РАБОТАТА САМ”. Е ние също трябва да защитим правата си сами, защото виждаме какво става като чакаме друг да ни защити.
Напоследък някои лидери бивши и настоящи се активизираха. Назрява недоволство сред пчеларите и сега всеки се опитва да яхне това недоволство. Мисля, че повечето пчелари няма да се подведат, защото знаят колко негативи на пчеларството са донесли точно тези хора, които сега искат да бъдат негови “СПАСИТЕЛИ”. Всички те предлагат да се използват готовите структури на техните организации и около тях да се създаде новия обединен пчеларски съюз, а те да станат негови лидери.
Моето мнение е, че така нищо няма да се получи.

В последно време все повече местни организации отказаха да участват в каквито и да било национални съюзи и направиха самостоятелно регистрация като дружества с нестопанска цел, с ясни цели и задачи. Така те ясно изразиха своята позиция относно съществуващите сега национални браншови и прочие организации. На пръв поглед изглежда, че още повече се разпокъсват нещата, но съм убеден, че именно тези дружества, в които членуват много трезвомислещи пчелари ще станат ядрото на нова пчеларска организация, която ще е работи само и единствено в защита на интересите на пчеларите. Защото е крайно време пчеларите да имаме своя организация, която да защитава нашите, а не чужди интереси.

Димитър Бонев