Восъчен молец

Още малко за един от най-големите ни и често срещани вредители по пчелните пити. Големият восъчен молец (Galleria mellomella) е най-известният вредител на пчелите. Женската снася върху пчелните пити съвсем дребни, жълто оцветени яйца, наподобяващи зърна грис. На петия ден от яйцата се излюпват ларви, които преди да какавидират достигат на дължина почти 3 см. Те са много лакоми и се хранят с пчелен восък предимно от стари пити, в които има и цветен прашец.

В ларвен стадий поколението от една женска може да унищожи 0,5 кг. пити, от които остават само парченца гнезда, замърсени от черни, цилиндрични екстременти. Какавидите са разположени една до друга в бели пашкули, в които протича превръщането им в имаго. Излязлата от пашкула пеперуда вече не приема храна, след кратък период копулира, и след снасянето на яйцата живее само за сметка на хранителните запаси в тялото си (обикновено на 10-я ден загива). Мъжкият живее няколко дни повече от женската и е по-дребен.

Развитието на големия восъчен молец зависи не само от храната, но и от температурата на околната среда. Резултатите от проведените изследвания са показали, че при най-благоприятната температура – 30 до 320 С, пълният цикъл на развитие трае 47 дни, при 200 С процесът се удължава, а при температура 100 С и по-ниска – се прекратява напълно. В кошера презимуват само ларви, а понякога и какавиди, които изпадат във вцепенено състояние. При температури под 0 С и над 400 С восъчният молец загива.

Пчеларят може и да не забележи в първите стадии на развитието му наличието на восъчния молец. Показател за присъствието на ларвите му в питите му е наличието на черните екстременти, които се откриват в килийките.

За предпазване от големия восъчен молец са описани многобройни начини за борба с него – опушване със серен окис, обработка на питите с техническа оцетна киселина, други химически средства, които крият ред опасности, биологична бора чрез микроорганизма Bacillus thuringiensis, който е безвреден за пчелите, а молецат загива веднага след контакт с неговите спори (това не е достатъчно рентабилен метод); съхраняване на питите в присъствието на нафталин или орехови листа, което отдавна е отречено, поради силното и трайно замърсяване на пчелния восък с активните съставки на нафталина. Най-лесният и евтин начин си остава съхраняването на питите в съответните корпуси или магазини, наредени един до друг на открито (на двора под навес), куминообразно, така че да е осигурен постоянен въздушен поток през питите, което проваля комфорта на молеца. В тази среда той не се развива. За предпазване и от един друг вредител, каквато е полската мишка, трябва долния и горния край на така образувалият се кумин да се затвори плътно с мрежи.

Вестник “Пчели”