„Пчелите са на предела на своята издръжливост, тъй като им се налага да функционират във все по-враждебен свят.”
До каква степен осъзнаваме, виждайки пчели, жужащи наоколо, че огромна част от храната, с която се храним, зависи от посредстваното от насекоми опрашване – основната екосистемна услуга, която пчелите и останалите опрашители предоставят?
Не можем без пчели: те отговарят за 90% от опрашването по света. И въпреки това ги лишаваме от препитание и местообитания. Така променяме изцяло облика на континента, само след век ситуацията може да стане катастрофална, ако пчелите и другите опрашващите насекоми изчезнат от облика на Земята.
Ако не бъдат опрашвани от насекоми, около една трета от растенията, с които се храним, ще трябва да се опрашват по други начини. Така, обаче, от тях ще може да се произвежда много по-малко храна –
плодовитостта на близо 75% от растенията ще претърпи спад.
Германия първа започна да взима мерки. Над 1,75 милиона баварци подписаха „Всенародното допитване за биологичното разнообразие – спасете пчелите“.
Общественият интерес се оказа толкова голям, че промените, предложени от малката „Екологична демократична партия“, се въвеждат в германската провинция без предвидения в реда на обществените обсъждания референдум. Една голяма стъпка за баварците, която може да се окаже крачка напред за цялото човечество.
По данни от редица проучвания, през последните години Германия е загубила около 80% от летящите си насекоми и към 30% от пойните си птици. Ако не се вземат мерки, още в рамките на века страната може да остане без най-важните си насекоми. И макар в останалите страни на континента ситуацията да не е по-розова, баварците са първите, които предприемат реални действия срещу намаляването на биоразнообразието в света на насекомите и отвъд него. Става дума за редица мерки, осигуряващи препитание и местообитания за опрашващите насекоми. За целта е предвидено въвеждането на нови норми в селското стопанство, които не се посрещат с ентусиазъм от земеделците.
Възможно е да се сблъскаме с ограничения в опрашването в съвсем близко бъдеще, тъй като нуждата от опрашители на местно и регионално ниво се увеличава по-бързо от снабдяването. Това се случва, защото скоростта на увеличаване на културите с висока добавена стойност, които се отглеждат в световен мащаб и са зависими от опрашване, надвишава скоростта с която нарастват популациите на одомашнените пчели, а междувременно и броят и разнообразието от диви опрашители също са намалени.
Мерките, които ще се вземат – на пръв поглед са много елементрани и лесно постижими, но с голямо значение за опазването на пчелите и другите важни насекоми.
Запазване на естествената растителност по синорите, запазване на гъсталаците около речните корита, засяване на цъфтящи тревисти растения вместо трева, косене и събиране на урожая от центъра към външната част на нивите, отделяне на 30% от площите за биологично земеделие, ограничаване на употребата на пестициди, инсектициди и фунгициди около водоемите… Реални и адекватни мерки, които да осигурят на насекомите шанс за оцеляване редом с човека.
„Ако упадъкът на пчелите продължи да се задълбочава, ще бъдем изправени пред опасността да загубим значителна част от световната флора.”
Инициативата „Спасете пчелите“ стартира първоначално в Бавария. С над 1,7 милиона подписи тя наложи на регионалното правителство неотложното си искане за защита на пчелите. След първоначално масивната критика от Съюза на фермерите, управляващата в Бавария коалиция е готова да приеме законопроекта почти без промени и да го допълни и с други закони за защита на околната среда.
Над 18 на сто от баварските гласоподаватели са сложили подписа си под инициативата. Този успех изненада цяла Германия. Междувременно в провинциите Бранденбург, Хесен и Северен Рейн-Вестфалия са създадени сходни инициативи.
Според последни данни на Съвета за световно биологично разнообразие (IPBES), на които се позовават инициаторите на „Спасете пчелите“, близо 1 милион животински и растителни видове в света за застрашени от изчезване.
Защо точно пчелите?
Истината е, че кампанията „Спасете пчелите“ реално няма много общо с медоносната пчела, която има сравнително стабилна популация благодарение на човешката дейност. Инициативата е насочена към опазване на местообитанията на множество насекоми, а с това и на птиците, които се хранят с тях. На всички обаче е ясно, че „Стоножка на всеки ъгъл“ не звучи като петиция, под която биха се подписали милион германци.
Въпреки, че в „белия списък“ на хората има и други насекоми – мравки, пеперуди, бръмбари, никой от тях няма такова място в сърцата ни – ние разпознаваме у пчелите едва ли не човешки черти. Виждаме ги като работливи, грижовни, семейни, социални, отдадени. И най-важното – полезни. Пчелите се радват на завидна почит (особено в сравнение с хилядите други насекоми, които предизвикват асоциации на отвращение у повечето хора). А се радват на почит по една съществена причина – те ни дават мед.
Медоносните пчели обаче са само част от общо около 25 хиляди вида пчели, 2 хиляди от които обитават нашия континент. 25 хиляди – това е много повече, отколкото всички видове птици, взети заедно. И съвсем не е случайно: пчелите са най-полезните насекоми. Но не защото правят мед (повечето изобщо не правят), а защото отговарят за 80% от опрашването на планетата, включително за 3/4 от земеделските култури. И това е задача, която не може да бъде извършена от никого другиго.
За безопасността на генетично модифицираните земеделски култури може да се спори, но е безспорен факт, че са направени да издържат на постоянна баня от фунгициди, пестициди, инсектициди и торове.
Именно отровите са най-големият бич за пчелите – пръска се всичко. Неоникотиноидите са вид инсектициди, въведени през 1990-те години, за които се смята, че стоят в основата на „синдрома на празния кошер“ – отравянето с тях поразява нервната система на пчелите, поради което те не могат да намерят обратния път до дома. Употребата на неоникотиноиди беше забранена почти изцяло на територията на ЕС през 2018 година, след публикуването на резултати от редица проучвания, доказващи, че отровата се запазва в листната и цветната маса на растенията и така преминава в опрашващите насекоми. Токсичността му е до 10 хиляди пъти по-голяма от тази на печално известния дихлоро-дифенил-трихлороетан (ДДТ), спасил човечеството от тифа и маларията.
Съвременното земеделие вече започва да мисли природосъобразно и да използва насекоми за борба срещу насекомите. Вероятно заради сакралното отношение на народа към земята Израел е с крачка напред в развитието на тази индустрия. Практиката показва, че употребата на насекоми-хищници срещу типичните вредители може да намали употребата на инсектициди с 80%.
Не можем без пчели
Макар да е възможно при доматите, които растат на ниски храсти, ръчното опрашване не е опция в интензивното земеделие. Дори загубата на биоразнообразие сред насекомите, животните и растенията да не ни интересува, трябва да проумеем, че просто не съществуват достатъчно работници, които да могат да опрашват ефективно една черешова градина например. Не можем без пчели – 74% от нашето земеделие зависят от тях. И въпреки това с голяма ефективност успяваме да ги лишим от препитание и местообитания. Човешката дейност променя из основи облика на континента – само след около век ситуацията в Европа може да стане катастрофална.
Бавария прави първата стъпка за установяване на правила, осигуряващи минимално жизнено пространство и запазване на популациите от опрашващи насекоми. Може да се каже, че това е първата по рода си Харта за основните права на насекомите. Въвеждането и спазването на тези правила ще създаде прецедент в Европейския съюз. Прецедент, който би могъл да се превърне в разумна и стабилна практика за запазване на биоразнообразието и земеделието на най-урбанизирания континент на планетата.