Цялостният упадък на пчелните семейства и тяхното здраве (синдром на празния кошер и други феномени) е резултат от множество познати и непознати фактори, действащи едновременно или поотделно на пчелите.
В общи линии намаляването на пчелите може да се породи от 3 основни стрес-фактора:
- Болести и паразити:
Пчелите страдат от собствени болести и паразити,които ги омаломощават и често водят до смърт. Повечето от тях са инвазивни видове, които не могат да бъдат преборени чрез естествената адаптация на
местните пчели или чрез развиване на резистентност. Болните пчели или тези с паразити стават уязвими към фактори като недохранване и излагане на токсични химикали. - Глад:
Пчелите се хранят от цветята и съответно се нуждаят от солидни цветни източници както в пространствен, така и във времеви аспект. Одомашнените пчели се подхранват допълнително от пчеларите, но въпреки това имат нужда от цветята, които са около кошерите, за да събират прашец, който им е основна храна и източник на белтъчини. Когато няма достатъчно цъфтящи цветя през събираческия сезон, както е например при
монокултурите, които имат само един вид цвят през върховия си период, пчелите не могат да изхранят себе си и потомството си. Пчелите могат да започнат да страдат от глад поради разнообразни фактори, но повечето от тях се дължат на практиките на индустриалното земеделие като използването на хербициди, които намаляват многообразието от диви растения в и около фермите и разширяване на обработваемите площи за сметка на естествената растителност наоколо, която поддържа биоразнообразието от растения. В допълнение към тези фактори, климатичните промени могат да променят цъфтежния календар, заменяйки едни растения, които досега са били основен източник на храна за пчелите в даден район, с други или да причинят т.нар. “сезонно изместване”, при което цъфтежът не съвпада с периода на активност на пчелите през пролетта. - Отрови:
Голяма част от цветята, местата за гнездене и въобще околната среда, заобикаляща пчелите, включително прахът от фермерските дейности, са заразени с химикали най-вече пестициди. Тези инсектициди, хербициди и фунгициди се прилагат върху самите растения, но достигат до пчелите чрез прашеца, нектара, въздуха, водата и почвата. Пестицидите, сами по себе си или в комбинации, могат да тровят пчелите или бързо и интензивно, или бавно в помалки дози, причинявайки им щети, които ги омаломощават и убиват впоследствие.
Болести и паразити:
Голяма част от пчеларите са на мнение, че ектопаразитът Varroa destructor е сериозна заплаха за пчеларството по цял свят. Той произхожда от Азия, но впоследствие се е разпространил почти по целия свят.
Varroa e малък кърлеж с размер на глава на топлийка, който се храни с кръвта на пчелите и се разпространява от кошер на кошер. Освен че постепенно отслабва защитните сили на пчелите, той може да разнася
вирусни болести и бактерии. Влиянието му върху пчелите е много тежко и ако се остави да вилнее без контрол, довежда семейството до смърт в рамките на 3 години.
Varroa, заедно с други патогени, е определен като основен причинител на измирането на пчелите през зимата, въпреки че винаги е намесена комбинация от фактори. В Германия, например, е установено, че
високото опаразитяване с Varroa, наличието на различни вируси и в допълнение – възрастта на царицата и отслабването на семейството през есента, са все свързани с наблюдаваната загуба на пчелни семейства през зимата.
Друг пчелен патоген е микроспоридият Nosema cerane, който се среща по цял свят, но е най-разпространен и вредоносен в средиземноморските страни. Найголеми щети, причинени от него, се наблюдават в
Испания и други южноевропейски страни, докато в Северна Европа все още няма сериозни индикации за въздействието му. Nosema повишава смъртността сред пчелите работнички, което от своя страна повлиява на
развитието на цялото семейство и може да доведе до намаляване на броя пчели и впоследствие до загиване на семейството. Въпреки натрупалите се през годините сведения относно Nosema, въздействието и все още е
оспорвано, най-вече заради варирането на ефектите в различните географски райони.
Способността на пчелите да устояват на болести и паразити, изглежда, зависи от фактори като общия баланс на хранителни вещества в тях и излагането им на токсични химикали. Така например излагането на пчелите на неоникотиноидния пестицид имидаклоприд в комбинация с Nosema ги омаломощава значително. Комбинираният ефект от двете вредни въздействия причинява високи нива на смъртност и стрес, блокирайки способността на пчелите да обеззаразяват семейството и храната си, което естествено води до отслабване на цялотосемейство.
Друго скорошно изследване разкрива, че излагането на несмъртоносни дози от пестицидите фипронил и тиаклоприд причинява много по-висока смъртност при пчели, които преди това са били заразени с Nosema ceranae, отколкото при тези, които не са били.
След като сме наясно с ефекта от подобни взаимодействия, нуждата от повече изследвания в тази посока става все по-голяма, за да се разнищят множеството фактори, които поставят в опасност здравето на опрашителите. Освен това, повечето от изследванията са фокусирани само върху медоносните пчели. За да защитим здравето на опрашителите в глобален план и да ограничим възможността от подобни взаимодействия като тези между пестицидите и паразитите, е необходимо да се предприемат повече изследвания и повече действия, основани на принципа на предпазливостта.
Индустриално земеделие
Селското стопанство, включващо обработваемите земи и пасищата, използва 35% от незамръзналата площ на Земята и представлява една от най-големите екосистеми на планетата, съперничейки си за сушата с горите. През последния век земеделието става все по-индустриализирано. Използват се все повече изкуствени торове и токсични химикали, засаждат се все повече монокултури и все повече площи се превръщат в обработваема земя. Всички тези атрибути на съвременното земеделие, взети заедно, нанасят извънредни щети върху околната среда. Опрашителите, без значение дали са одомашнени или диви, не могат да избегнат тези всеобхватни и разнообразни влияния на индустриалното земеделие – те страдат едновременно и от разрушаването на естествените им хабитати, и от вредните ефекти на интензивните земеделски практики при неизбежното застъпване на хабитата им с индустриално обработваните земи. Индустриалното земеделие влияе на пчелите и останалите опрашители по много начини, но найвече това са: Интензифицирането на земеделието допринася за загубата и фрагментирането на голяма част от ценните многогодишни, естествени и полуестествени хабитати на опрашителите (като агролесовъдските системи, пасищата, старите ниви, земите с храстовидна растителност, горите и дървесните пояси). То се смята за една от основните причини за упадъка на дивите опрашители, а върху домашнените пчели има по-малко въздействие.
Отглеждането на индустриални монокултури, и въобще липсата на биоразнообразие в и около обработваемите земи, намалява количеството храна, което е на разположение на опрашителите. Във Великобритания и Холандия се наблюдава паралелен упадък в растителното разнообразие и в популациите на пчелите и другите опрашители, като най-вероятно е доста по-широко разпространено явление.
Засилената употреба на хербициди драстично намалява разнообразието и изобилието от диви растения, като по този начин ограничава количеството храна на пчелите. Разрушаването на хабитатите, причинено от масовото прилагане на хербициди, може да има дългосрочни последствия най-вече върху разпространението на опрашителите в земеделските земи.
Усилената и повсеместна употреба на пестициди, която е характерна за съвременната химически интензивна земеделска система, може да води до смърт или изменения в събираческите умения и на дивите, и на домашнените пчели.
Кратък списък с пестицидите, които вредят на пчелите: седемте основни “убийци на пчели” – Всеки един от тях се използва широко в Европа и е доказано, че във високи концентрации нанася големи поражения на пчелите (най-вече на медоносните пчели, но и на останалите опрашители също). По-големите опасения, обаче, са свързани с факта, че пораженията се проявяват и при хронично излагане, и при несмъртоносни ниски дози. На база на наличните научни доказателства, Грийнпийс идентифицира 7-те основни химически “убийци на пчели”, които трябва да бъдат спрени от употреба и премахнати от околната среда, за да се избегне излагането на пчелите и на останалите диви опрашители на въздействието им.
Тези пестицида са: Имидаклоприд, Тиаметоксам, Клотианидин, Фипронил, Хлорпирифос, Циперметрин и Делтаметрин.
Какво можем да направим, за да опазим пчелите и останалите опрашители?
Действията, които в краткосрочен и средносрочен план, биха помогнали за опазването на опрашителите по света, се разделят на две основни групи:
1) прекратяване на вредоносните практики (т.е. прекратяване на използването на вещества, които биха им навредили)
2) допринасяне за здравето им (чрез промяна на методите, използвани в земеделските екосистеми).
Много важно значение има Земеделие, залагащо на биоразнообразието – екологични, органични и устойчиви системи, без агрохимия
1) спиране от употреба на вредните за пчелите пестициди, започвайки с тези от тях, които понастоящем са найопасни и са позволени в рамките на ЕС, т.е. седемте т.нар. “убийци на пчели” Имидаклоприд, Тиаметоксам, Клотианидин, Фипронил, Хлорпирифос, Циперметрин и Делтаметрин
2) чрез разработването на национални планове за действие да се подкрепят и разпространяват земеделските практики, които подобряват работата на опрашителите, като ротация на културите, съсредоточаване на екологичния фокус на ниво ферма и органични земеделски методи
3) въвеждане на по-ефикасни начини за опазване на естествените и полуестествените местообитания около земеделските площи, както и подобряване на биоразнообразието в обработваемите земи да се увеличи финансирането за изследване, развиване и прилагане на екологични земеделски практики, които загърбват зависимостта от химически препарати за контрол на вредителите и залагат на биоразнообразието и подобряват здравето на екосистемата. Политиците от ЕС трябва да пренасочат повече средства към разработването на екологични решения с помощта на ОСП (директни плащания) и Хоризонт 2020 (изследователска структура на ЕС).