Пътят към медоносните растения и ефективното пчеларство – подвижно пчеларство.
Подвижно или мобилно се нарича пчеларството, което залага на транспортирането на кошери до подходящи площи. Пчелите не винаги успяват да прелетят до места, предлагаща добра паша, а това неминуемо рефлектира върху добива. Положителните ефекти при този вид пчеларство са двуяки: от една страна добива на мед нараства, а от друга се опрашват растенията в района. Нормативни уредби в нашето законодателство съдържат подробни указания. Те определят върху площ, засята с определена култура, колко кошера могат да бъдат разположени. Що се отнася до разстоянието, на което могат да се транспортират пчелните семейства, ограничения не са предвидени.
Колкото и да е богата местността с медоносни растения, в повечето случаи тя не осигурява на пчелите нектар и прашец в продължение на целия пролетен, летен и есенен период. В един пункт може да има горички от върби, много градини, но може да няма източници за главната паша, ако в околните райони се отглеждат зърнени и други немедоносни култури. Както и обратното – в начаото на пролетта има оскъдица от медоносна флора, но по време на цъфтежа на липата, прекрасни големи площи от липа осигуряват добър приток на нектар и прашец. Понякога има големи площи от силно медоносни растения – слънчоглед, кориандър, рапица и други, които се намират далеч от населеното място където се намират пчелите на пчеларите. Пчелите не могат да долетят до тях и да използват добрата паша.
Превозването на пчелите от един източник на паша към друг е същността на подвижното пчеларство. Съвременните пчелари – било чрез камиони, ремаркета, подвижни платформи и други способи, прекарват своите пчелни семейства от паша на паша и техните подвижни пчелини са на колела. Всичко това преосмисля понятието кошер и пчелин – днес модерните пчелари работят с една платформа с кошери като с едно пчелно семейство. По еднотипен начин обслужват, преглеждат, разширяват и добиват меда.
Пчелинът на колела внася ново и модерно виждане към по-ефективното пчеларство, а това стимулира и насърчава младите и иновативни пчелари.
Подвижното пчеларство се използва не само за главната паша, а и за второстепенните, за по-интензивно отглеждане на млади пчели за главната паша, а много често пчелите се откарват на медоносна растителност в края на лятото с целта да се направи най-добро подготвяне на семействата за зимата.
Трябва обаче да се спазват някои основни правила. Рамките на кошерите се укрепват добре, за да не премажат пчелите при движението. Налива се прясна вода в хранилките, трябва да се осигури вентилация и приток на свеж въздух. Предвижването трябва да става в хладните часове на денонощието при сравнително бавна скорост. След пристигане се дава време на пчелите да се успокоят, преди да се отворят кошерите. Собственикът на пчелина трябва да разполага с разрешително, издадено от съответното кметство, че има право да го разположи на определения терен. Освен това преди пътуването ветеринарен лекар трябва да издаде документ, че пчелните семейства са здрави. Така се ограничава възможността да се разпространяват заразни болести.
Различни пчеларски програми, както и средства, отпускани по европейски проекти се насочват към този тип пчеларство. Те подпомагат закупуването на всичко необходимо за практикуването му. Няма как обаче да бъдат ограничени набезите и кражбите. Това е една от причините все по-малко хора да се ангажират с тази дейност. Твърди се, че добивът на мед и восък се увеличава два до три пъти, но според някои действащи пчелари това не е точно така. Сред тях се шири мнението, че инвестициите, нужни за едно рентабилно подвижно пчелно стопанство са огромни. Необходимо е да бъдат закупени трактори, камиони, платформи, ремаркета, подходящи кошери. За отдалечените райони е нужно да бъде наета и жива охрана. За някои места се изисква плащане на наем за ползване. Има определени изисквания и за ваденето на мед, като течаща вода например. Това налага ново транспортиране и нови разходи.
Който поне веднъж е закарал свои пчели за медосбор и е почувствал предимството на този начин на отглеждане на пчели пред стационарния, той завинаги ще остане привърженик на подвижното пчеларство и при възможност няма да пропусне открилата се някъде наблизо паша. За съжаление далеч не всички пчелари превозват пчелите си на по-богати паши. Едни поради сложността на подготвянето на семействата за пътуване, други поради трудността на транспортирането или поради опасения да не погубят пчелите си. Някои от тези доводи са основателни, но не дотолкова, че да се откажеш доброволно от 30-50 кг мед от семейство, получавани при подвижното пчеларство.
Преди да се изкарат, кошерите трябва бъдат подготвени и самата подготовка е следната:
Укрепване на питите в плодника, магазините и корпусите. Това става най-добре, като се попълнят изцяло с пити, рамките на които имат разделителни. Когато рамките са без разделители, питите трябва да се укрепват с поставени между ушите на рамките дървени трупчета, опрени на релсите.
Скрепване на частите на кошера една към друга. Това се постига най-добре с опасването им с метални въжета, стягани със скоби или с манивела. При липса на такива въжета, се използва и горена тел.
Осигуряване на добра вентилация чрез поставяне на вентилационните мрежи, с каквито са комплектовани многокорпусните и по-стари модели на дадан-латовите кошери – на покривната възглавница има две мрежи странично от централното отделение с хранилката. При попълнени гнезда и магазини отварянето на дънния вентилационен отвор също осигурява вентилацията по време на транспортирането на кошерите през ноща.
Затваряне на кошерите непосредствено преди товаренето след спиране летежа на пчелите. Това става лесно и бързо, ако на кошерите са мишепредпазителите. Подвижните пластинки се обръщат със сводовете на горе и с тях се затваря целият вход. При липса на мишепредпазители входовете се затварят с намокрени вестници или дребностъблена трева, като се притискат с прилетната дъска.
Самата прилетната дъска се захваща с гвоздеи, ако райбери липсват. Най-добре е кошерите да се прекарват нощем, да се разтоварят, подредят и тогава де се отворят. До сутринта пчелите са се успокоили, отлитането им става постепенно и те не се разлитат по съседните кошери. При отваряне на светло излитат много повече пчели изведнъж, не могат да се ориентират и масово налитат в чужди кошери.
Най-доброто време за преместване на пчелите е около една седмица преди цъфтежа на основните медоносни растения. Така те имат достатъчно време да опознаят новата местност и могат да използват нектароотделянето от самото му начало. Пчелните семейства, които ще бъдат местени, трябва да са достатъчно силни и с голям брой пчели за да могат бързо да се адаптират към променливите условия.
Подготовката на мястото на временния пчелин включва почистване то високата трева и камъните. Ако наблизо няма водни източници на новото място се поставя поилка още при настаняването на семействата, в противен случай летящите пчели излитат да търсят вода и се загубват. На новия пчелин по възможност кошерите се нареждат по същия начин, както са били на старото място, за да се избегне налитане на пчели от един кошер в друг.
Подвижното пчеларство трябва да стане национална кауза в пчеларството, заради ефективносттта му и уплътняването в използването на големи ресурси от медоносни растения в полупланински и планински райони. То може да бъде значителен ресурс за практикуващи пчелари със среден размер (от 50 до 120 семейства) на пчелините, които имат техническите средства и желание за подобна практика.