В отделните райони на страната ни зазимяването се извършва по различно време – по-рано или по-късно. Това зависи от климатичните условия и надморската височина на района.

Най-важен етап от целогодишната работа на пчеларя е зазимяването на пчелните семейства. От това как са подредени запасите в гнездото и как са зазимени семействата, зависят зимуването, пролетното развитие и продуктивността на пчелите през следващата година.

Преди зазимяването пчеларят трябва да направи пълен преглед на всяко семейство. Избира се топъл и слънчев ден, без вятър.

Първата задача на пчеларя е да определи силата на семейството в междините с пчелите,

и в зависимост от нея – броя на питите, които ще останат за зимуване в кошера. Обикновено в гнездото се оставят толкова пити, колкото пълни с пчели междини има към момента. Любителите е добре да имат предвид, че не е нужно да се оставят голям брой пити, тъй като така се влошава топлинният режим на кошера и пчелите зимуват по-лошо.

Практиката показва, че в повечето случаи това се прави при много силни семейства, когато се оставят по 11-12 пити. Повечето семейства се зазимяват на 7-8 пити, а по-слабите – на 5-6 пити.

След като се уточни броят на питите, които ще останат да зимуват в гнездото, се пристъпва към самото подреждане.

Когато температурата на въздуха се понижи, пчелите стават слабо активни и се подготвят за образуване на зимно кълбо. Силните семейства формират кълбо при 10 С, а слабите при 13 С. В началото кълбото е рехаво, неустойчиво – нощем се образува, а денем при повишаване на температурата се разпуска. При установяването на ниски външни температури се образува постоянно зимно кълбо. Колкото е по-силно семейството, толкова по-сферично и по-голямо кълбо се образува. Успешното зимуване на пчелите е правопропорционално на обема на кълбото (силата на семейството) и обратнопропорционален на общия, незапълнен обем вътре в кошера, тъй като при пълното заемане на гнездото от пчелите се създава най-малка разлика между температурата в кълбото и температурата в празното пространство в кошера. Изолационните материали целят да намалят именно тази разлика.

Силата на всяко семейство по време на зазимяването се определя от плътно заетите с пчели междурамия, а храната – по площите с мед по питите в гнездото

За качествата на майката по това време пчеларят може да съди единствено по нейния външен вид.

Старите майки са по-бавно подвижни и имат по-тъмен цвят. Старата майка по-рано спира да снася яйца и отглеждането на пило се прекратява, а оттам и на млади пчели, затова тези семейства се зазимяват по-слаби.

В семействата с млади майки картината е друга. Младата майка е по-жизнена и по-светла и продължава да снася яйца до късно есента. Това дава възможност на пчелите в тези семейства да отгледат много млади пчели със запазена работоспособност, които по-леко понасят тежките зимни условия и развиват силни семейства през пролетта.

Лоши са последиците и при зазимяването на пчелните семейства с малко храна, особено в началото на пролетта, когато започва усиленото им развитие, загова най-много семейства загиват и осиротяват през пролетта.

Влагата в гнездата е голям враг на пчелните семейства, затова пчеларят трябва да помисли и за нея, като създаде необходимата вентилация. Известно е, че ако влагата, която се отделя от зимното кълбо, остане в кошера, при понижение на външната температура се кондензира и оросява стените на котлера, незаетите с пчели, пити и затоплящите материали. От нея медът се оводнява и вкисна, а прашецът и затоплящите материали се овлажняват и мухлясват. Най-успешно влагата се премахва, когато пчеларят осигури вентилация в гнездото. За тази цел кошерите се накланят леко напред, входовете се коригират малко по-широки, а хранилката остава над гнездото и през зимата, покрита и затоплена отгоре с вълнен плат. Така се дава възможност на част от водните пари да се кондензират в нея, а друга – през вълнения плат да излезе в атмосферата. Рано през пролетта пчелите ползват влагата в хранилката, вместо да я търсят навън, за приготвяне на храна за пилото.

За предпочитане е гнездото да остане в южната страна на кошера, понеже там е най-топло. В северната кошерът не се огрява от слънцето, поради което там е най-студено и влажно.

При подреждането на питите да се спазват известни правила

В естествени условия пчелите подреждат своите запаси по определен ред, който е препоръчително да се спазва. Ето някои от тях:

Пчелите предпочитат да зимуват на незаета от мед част на питите и по-близо до входа на кошера. Затова те сформират пчелното кълбо близо до входа на кошера и в долния край на питите, като най-много пчели има в междините, които са срещу входа.

През зимата пчелите, консумирайки меда, постепенно се вдигат нагоре и започват бавно да се местят назад към задната стена на кошера. Тази особеност трябва да се има предвид от любителите пчелари, когато подреждат гнездото.

Питите трябва така да се подредят, че в средата да останат тези, които са запълнени до половина с мед, а в двата края да се разместят по-пълните пити.

Пчелите зимуват по-добре на по-стари пити с кафяв цвят,

отколкото на съвсем нови – т.нар. бели пити. Затова е добре да се избягват като избор за зимуване.

За успешното зазимяване на пчелите е нужно да има добра вентилация и благоприятна температура. Затоплянето на кошера се извършва отстрани, отгоре и понякога отдолу (дъното). Добре е под дъната да се поставят слама или сухи листа върху специална подложка. Отстрани затоплянето може да стане отново със слама или памучни парцали. Задължително е затоплянето на кошерите отгоре. Това става чрез поставяне на горни възглавници или празни магазини, запълнени със затоплящ материал.

Чистият въздух е от голямо значение за пчелите през зимата. Затова на кошера му трябва добра вентилация при зазимяването. Тя се осигурява посредством входа на кошера. От там излизат концентрираната влага и отделяните газове при дишането. За тази цел се дава слаб наклон по посока на входа. Също така можем да оставим 2-3 мм свободно място между покривните дъсчици и отгоре добавим затоплителния материал. Входът трябва да е насочен към средата на образуваното пчелно кълбо в кошера, тъй като там има най-много пчели най-голяма нужда от вентилация.

Пчелите в кълбото се придвижват отдолу нагоре по хода на консумирания мед
През зимата пчелното семейство отделя вода и въглероден двуокис, който се повишава до 4-5% (във въздуха неговото съдържание е 0,03%). Съдържанието на кислорода се понижава до 17-18% (във въздуха е над 22%). Под действието на въглеродния двуокис в кълбото през зимата се затрудняват обменните процеси, протичащи в организма. Намалява се обмяната на веществата, пчелите изразходват по-малко храна и енергия и излизат с повишена работоспособност през пролетта. Изследванията доказват, че в силните семейства концентрацията на въглероден двуокис вътре в кълбото е по-голяма, а на кислорода по-малка отколкото при слабите семейства.