Изборът на подходящ район за отглеждане на пчели и подходящо място за създаване на пчелин е от изключително значение за успешната пчеларска дейност.
Редица изследователи в областта на пчеларството поставят медоносните растения (пчелната паша) като първи фактор, който влияе върху продуктивността на пчелните семейства. Всеки пчелар трябва много добре да познава района, в който пчеларства по отношение на медоносната база: да знае силата на пашата и нейния видов състав; да знае началото и продължителността на цъфтеж на основните медоносни растения. Във тази връзка се препоръчва пчеларят да направи медов баланс на района, в който отглежда пчелните семейства, за да добие представа за медоносния му потенциал.
Под район на пчелина се разбира терена, който пчелите облитат, за да събират от медоносните растения главно нектар и цветен прашец. Този район обхваща местността около пчелина с радиус 2 км /12,500 дка/ или З км /28,000 дка/.
С определяне на нектароотделянето и захарното му съдържание, а също така количеството мед от декар се занимаваше главно ст. н. с. по пчеларство “Опитна станция” /ОСП/ Валентин Петков.
При избор на място за пчеларствуване работата се свежда до два основни момента, а именно: 1) избор на най-подходяща местност или район, и 2) избор на мястото, на което трябва да се установи пчелинът.
Когато пчелите, са приинудени да летят на по-далечно разстояние, приносът на нектар и прашец е значително по-малък, тъй като те ще направят по-малък брой излитания за определено време, ще изразходват голяма част от събраната храна за произвеждане на необходимата работна енергия, а много от тях освен това при далечни прелитания може да загинат от различни причини – естествени неприятели, неблагоприятно време и пр., – от което по-бързо се изтощават и умират. В тялото на пчелата, преди да излети от кошера, се съдържат около, 2 mg захар, а за летеж на един километър без товар пчелата изразходва 0,43 mg захар. С такъв запас от храна пчелата може да прелети в едно направление до 4,6 км. Ако при това в цветовете, които тя е посетила, не се намира нектар, пчелата не би могла да се завърне в кошера. Поради това пчелите обикновено не летят по-далеч от 2—3 км от жилището си и при излитането си от него се запасяват с мед.
Основно при избор на място за пчелите трябва да вземете предвид следните неща. Такива са географското положение на района, метеорологичните условия, влажност и топлина на въздуха, обработка, поливане и торене на почвата, слънчево огряване, ветрове, продължителността на цъфтежа на едно цветче и цялото растение и много други. Без отчитане влиянието на всички тези условия няма научна дейност, а само “преливане на пусто в празно”. Същото е и при определяне количеството на нектара в едно цветче, било чрез “извличане” с филтърна хартия, чрез сливане или накисване с някакъв разтворител /дестилирана вода/. Продължителността на цъфтежа на едно цветче е около 8-12 дни. През това време нектароотделянето рязко се променя през фазите на цъфтежа и изменящите се условия на околната среда. Друга особеност, поради която са неприложими “научните разработки” за нектароотделянето в района на пчелина е, че медоносните растения са безразборно пръснати из целия район /даже в 1 дка./, единично на малки и големи туфи, различно огрявани от слънцето, имащи различна височина и брой цветове. Всичко това също така рязко влияе на отделяния нектар. Такова е положението и при културните медоносни растения. При слънчогледа например на една пита има няколко хиляди цветчета в различни фази на цъфтеж за даден момент. Ивица от прецъфтели цветчета, ивица на цъфтящи в момента, начало и пълен цъфтеж, нецъфнали цветчета. При това питите имат различна големина и брой цветчета.
Пчелинът се създава и разполага в центъра на район с достатъчно количество разнообразни диворастящи и културни медоносни растения, които осигуряват нектар и прашец от пролетта до есента, Поради това е необходимо да се направи предварително проуч-не на състава и количеството на медоносните растения на територия с радиус 2-3 км, на релефа на местноста
/равнинен, хълмист, планински/ и наличието на водоизточници /водни басейни, реки, езера и др./.
най-подходящи са местности с голям брой културни и диви растения, разнообразни ПО ботанически състав и осигуряващи продължителна и Непрекъсната паша през активния период от живота на пчелите. По отношение на релефа за предпочитане са планински и полупланински местности с пресечен терен /наличие на долини, дерета, оврази/. Разликата във височините, различните почвени условия, влагата и СЛЪНЧОВОТО греене води до различия в периодите на цъфтеж на едни и СЪЩИ растения, а оттам и осигуряване на по- продължителна паша.
( п о д избора па местността се определя точното място за разположение на пчелина, което е в тясна връзка с неговата доходност.
Мястото трябва:
• да е по възможност най-близо до основните медоносни растител ни видове;
• да е просторно – па всеки кошер да са осигурени по 2 кв.м площ;
• да бъде запазено от ветрове, тъй като на ветровито място пчелите не работят добре, растенията отделят по-малко нектар и прашец, пчелните семейства се развиват по-слабо, вятърът пречи на облитането на младите пчели, прави пчелите раздразнителни и често е причина за налитането им в чужди кошери, ако липсват естествено защитени от вятъра места, се прави ветрозащитна стена от
медоносни дървета и храсти;
• да има в близост до пчелините чиста течаща вода, но да е далече от големи водни басейни (когато зад такива басейни цъфтят медоносни растения, при ветровито време голяма част от връщащите се от паша пчели падат във водата и умират);
• да не е близо да захарни заводи, сладкарски предприятия, винарски изби и др. – през периодите на безпашие пчелите се привличат от миризмата, посещават тези места и в резултат на това масово
загиват;
• между пчелина и медоносните растения по права линия не трябва да има други пчелини – връщащите се от паша пчели се задържат в чуждите пчелини и понякога остават там, така че независимо от богатата медоносна растителност не може да се очакват добри резултати;
• здравословното състояние на пчелните семейства в района трябва да е добро – при наличие на болни от заразни болести пчелни се мейства /особено на масово заболели от американски гнилец/ избраното място трябва да отпадне;
• при избора на място за пчелин, в който ще се прилага биологично пчеларство, се съблюдават и други допълнителни изисквания.
С преценката на местността в медоносно отношение се цели главно да се установи така нареченият м е д о в з а п а с на същата – на територия с радиус около 2 км от пчелина. За тази цел е необходимо преди всичко да се определят размерите на площите, заети с гори, ливади, поля овощни градини, горски пояси, пасища, пустеещи земи, крайпътни насаждения, площта на населените места, блата, брегове на реки, и други-водни източници и пр. След това се прави количествено определяне на отделните медоносни видове, застъпени на тези площи, количеството мед и прашец, което може да се получи от тях, и времето (продължителността) на техния цъфтеж.
Определянето на медовия запас на местността в кръг с радиус от 2 км ще ни даде възможност да характеризираме пригодността й за отглеждане на пчели, броят на пчелните семейства, които могат да се поставят на едно място, а също и да получим данни за мероприятията, които е необходимо да бъдат извършени за увеличаване и подобряване на медоносната база.
Такава преценка е особено необходима при устройството на големи: пчелини, а също и при практикуването на подвижно пчеларство за районите, в които предстои д а се местят пчелните семейства.
Съставяне на медовия баланс на местността и определяне размера на пчелина. Броят на пчелните семейства, които може да бъдат държани на едно място, е важно условие за доходността на пчелина. Поставянето на по-голям брой пчелни семейства, отколкото позволяват условията на местността ще се отрази неблагоприятно; от пчелните семейства не само че няма да може да се получи продукция, но и самите те няма да могат да се запасят с необходимото количество храна и ще трябва да бъдат поддържани чрез подхранване, т. е. пчелинът ще бъде дефицитен. Грубо пресметнато, на едно място може да бъдат държани в зависимост от количеството и качеството на медоносната растителност около пчелина от 30 до 100 пчелни семейства. Но когато се организират по-големи пчелини, необходимо е да се направи една по-точна преценка на местността в това отношение. За тази цел трябва да се постъпи по следния начин.
Продуктивността на нектар на растенията е качество, което отделните растения притежават в различна степен, но то се влияе твърде много от външните условия. От физиологията на растенията е известно, че отделянето на нектара е една от най-чувствителните реакции.
Поради това определянето на медопродуктивността на растенията и оттук преценката на местността в медоносно отношение е до голяма степен относително (приблизително). Въз основа на многогодишни изучвания и практически наблюдения в СССР е съставена таблица за средната (приблизителната) медопродуктивност на по-главните медоносни растения, от които тук се привеждат някои данни. Медопродуктивността е изразена в килограм и на декар площад именно: при бялата акация – 170, гледичията – 25, върбите -15, остролистния клен – 20, полския клен – 110 дребжалистната липа – 25 до 100, малината – 5 до 7, къпината – 2, ябълката – 3, вишнята – 3, сливата – 10, бялата и шведската детелина – 10 до 12,5, червената детелина — 0,600, не поливната люцерна – 2,5, репицата – 5, памука (поливен) — 10, кориандъра — 50, белия синап – 4, слънчогледа – 3 до 5, мъртвата коприва – 10, теснолистната върбовка — 60, краставичната трева – 20, лисичата опашка – 40, прешленестия конски босилек — 65, тиквата и краставицата – 3, фацелията – от 30 до 100.
След това се установява площта на различните групи от растения в района от 12 500 дка (в радиус 2 км от пчелина): гори, ливади, ниви, овощни градини, бостани, паркови насаждения и пр. Най-точно това може да стане по карти, с които разполагат стопанствата или народните съвети, а също и горските служби. Ако няма такива карти, трябва да се състави макар и приблизителна такава карта.
В заключение може да се каже, че пчеларската наука все още не е разкрила начина за бързо, лесно и точно определяне на нектароотделянето в района на пчелина. В това отношение пчеларската практика е по-напред. Тя е разработила един лесен, достъпен, евтин и сравнително точен начин за определяне на нектароотделянето в района на пчелина.