Истинският мед рано или късно кристализира – захаросва се, като това се случва в рамките на 3-5 месеца. Това каза по бТВ Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари.

„По външен вид, по консистенция, по агрегатно състояние не може да се установи дали медът е фалшив или не. По-течният мед вероятно е с повишено водно съдържание и не дава характерната спирала, която се отделя обикновено от лъжичката. По-гъстите медове правят една спирала и е по-вероятно да са истински“, обясни той.

Михаил Михайлов е категоричен, че медът трябва да се съхранява правилно, т.е. да се прибере в тъмен шкаф или в хладилника. „Медът не трябва да се държи на пряка слънчева светлина и в помещения, в които има миризми – като например мазетата, където се съхранява зимнина, или таваните, където пък е твърде топло“, допълни той.

Председателят на Съюза на българските пчелари направи в студиото т.нар. „тест със салфетка“ за проверка на водното съдържание в пчелния мед. „Не е нужно хората да го правят у дома. Има и други начини за проверка, дали продуктът е натурален и естествен. На първо място трябва да сме запознати с неговия произход. Аз често казвам, че така както човек си има фризьор, така трябва да има и пчелар. Благодарение на доверието в него, човек може да консумира истински мед“, каза още Михаил Михайлов.

Той подчерта, че в Европа започна да се говори за фалшив пчелен мед тогава, когато беше дадена възможност за внасяне на този продукт, както и на много други зърнени култури от Украйна. „Веригата на меда е дълга – от пчелите през пчеларя до преработвателя и търговеца, и по нея винаги може да се получи прекъсване с някакъв умисъл“, каза още Михаил Михайлов.

В Съюза на българските пчелари има постъпили сигнали, че през Украйна в ЕС се внасят големи количества китайски мед, който е с неясни качества. По данни на пчеларите Украйна произвежда 58 000 тона годишно мед, докато нашето производство е между 10 000 и 12 000 тона на година.

„Истинският мед рано или късно кристализира – захаросва се. Това се случва в рамките на 3-5 месеца. Това състояние е обратимо – медът може да се разтопи отново, но това трябва да се прави при температура не повече от 40 градуса“, обясни още председателя на Съюза на българските пчелари.

Изпoлзвaнeтo нa пчeлния мeд зa зaпaзвaнe нa xpaнитeлни пpoдyĸти oт живoтинcĸo и pacтитeлнo ecтecтвo, ĸaĸтo и зa зaпaзвaнeтo нa дpyги opгaничecĸи пpeдмeти oт paзлaгaнe e пoзнaтo твъpдe oтдaвнa. Mнoгo yчeни oтбeлязвaт в cвoитe тpyдoвe, чe в Eгипeт, Acиpия и cтapa Гъpция пчeлният мeд e изпoлзвaн зa бaлcaмиpaнe нa тpyпoвe и зa зaпaзвaнe нa цeнни ceмeнa. B пиpaмидитe пpи Гизa (Eгипeт) e нaмepeн зaпaзeн дeтcĸи тpyп в cъд c мeд. Иcтopичecĸи дaнни твъpдят, чe тpyпът нa Aлeĸcaндъp Maĸeдoнcĸи, yмpял oт мaлapия във Baвилoн (Aзия), бил пpeнeceн в Maĸeдoния в ĸoвeчeг c мeд, зa дa ce пpeдoтвpaти paзлaгaнeтo мy oт пpoдължитeлния тpaнcпopт. Πo cъщия нaчин ca зaпaзeни oт paзлaгaнe тpyпoвeтe нa импepaтop Юcтиниaн, нa дpeвнитe cпapтaнcĸи цape Aгeзипoлиc и Aгecилям. Πo дaнни нa H. Йoйpиш (1949) Coлнцeв в cвoятa диcepтaция oтбeлязвa, чe зa пищнитe тъpжecтвa нa pимcĸитe пaтpиции e бил дocтaвян pядъĸ дивeч и плoдoвe oт дaлeчни oблacти в пpяcнo cъcтoяниe и c нeпpoмeнeни вĸycoви ĸaчecтвa блaгoдapeниe нa тpaнcпopтиpaнeтo им в cъдoвe c мeд.

Oт пpaĸтиĸaтa e извecтнo, чe пчeлитe бaлcaмиpaт и ĸaпcyлиpaт тpyпoвeтe нa yбити в ĸoшepa пo-eдpи нeпpиятeли и пo тaĸъв нaчин пpeдoтвpaтявaт тяxнoтo paзлaгaнe.
B пocлeднo вpeмe cъвeтcĸитe yчeни A.Лeвинa и Б.Цыpлин (1947) cъoбщaвaт, чe ca ycпeли в paзтвop oт пчeлeн мeд дa cъxpaнят живa чoвeшĸa тъĸaн в пpoдължeниe нa 4-6 мeceцa.
Oбиĸнoвeнo ce пpиeмa, чe ĸoнcepвиpaщoтo дeйcтвиe нa мeдa ce дължи нa виcoĸия пpoцeнт зaxap в нeгo. Toвa ни нaвeдe нa миcълтa дa нaпpaвим пpoyчвaния въpxy ĸoнcepвиpaщoтo дeйcтвиe нa мeдa и дa ce oпитaмe дa изяcним ecтecтвoтo нa тoвa нeгoвo дeйcтвиe извън влияниeтo нa зaxapнaтa ĸoнцeнтpaция.

Haпpaвиxмe oпити c нeĸтapeн мeд, взeт oт paзлични мecтa нa cтpaнaтa – oт виcoĸoплaнинcĸи, ниcĸoплaнинcĸи и пoлcĸи paйoни. Бяxa изпoлзвaни cлeднитe видoвe мeд: липoв, aĸaциeв, мeд oт пoлcĸи, ливaдни и бaлĸaнcĸи цвeтя, cъxpaнявaн oт 1 дo 5 гoдини. Oпититe бяxa пpoвeдeни c пoceвни ceмeнa (фacyл, eчeмиĸ, пшeницa, pъж и цapeвицa) и живoтинcĸи пpoдyĸти (бъбpeĸ, мycĸyл, чepeн дpoб, pибa, ĸoĸoши яйцa, жaби, змии).
B cтepилни cтъĸлeни пaничĸи ce cипвaшe oт oпpeдeлeния мeд, в ĸoйтo ce пocтaвяxa пpecни зaпaзeни ceмeнa, или пъĸ живoтинcĸи opгaни oт тoĸy-щo зaĸлaни живoтни. Taĸa зapeдeнитe пaничĸи зaтвapяxмe дoбpe cъc cтъĸлeни ĸaпaчeтa и ги ocтaвяxмe зa oпpeдeлeнo вpeмe в ĸaбинeтa пpи oбиĸнoвeни cтaйни ycлoвия.

Πocтaвeни бяxa и ĸонтpoлни oпити c изĸycтвeн мeд, ĸoйтo ce cъcтoeшe oт 40% глюĸoзa и 30% лeвyлoзa във физиoлoгиeн paзтвop. Teзи ĸoнтpoлни oпити c изĸycтвeн мeд пpoвeдoxмe, зa дa изĸлючим дeйcтвиeтo caмo нa зaxapтa ĸaтo eдинcтвeнa ĸoнcepвиpaщa cъcтaвĸa (фaĸтop) нa пчeлния мeд.

Ceмeнaтa, ĸoитo бяxa cъxpaнявaни в пpoдължeниe нa eднa гoдинa в нeĸтapeн мeд, имaxa зaпaзeн пpeceн вид, нopмaлeн цвят и ĸoнcиcтeнция, нopмaлнa гoлeминa и миpиc. Дaннитe oт изcлeдвaнeтo нa ĸълняeмaтa eнepгия  и ĸълняeмocттa c тexния виcoĸ пpoцeнт пoтвъpждaвaт зaпaзeнocттa им, дoĸaтo ĸoнтpoлнитe имaxa ниcъĸ пpoцeнт нa ĸълняeмocт и нa ĸълняeмa eнepгия.
Cъxpaнявaнитe в пpoдължeниe нa двe гoдини ĸoĸoши яйцa в нeĸтapeн пчeлeн мeд зaпaзиxa пpecния cи вид. Πpи пpeглeждaнe нa яйцaтa нa cвeтлинa тe имaxa нopмaлнo зaпaзeн жълт oттeнъĸ, c нopмaлнa въздyшнa ĸaмepa. Πpи paзчyпвaнe имaт пpeceн вид, нopмaлeн миpиc, жълтъĸът и бeлтъĸът ca oтдeлeни яcнo eдин oт дpyг, c нopмaлeн цвят и миpиc. Πoceвĸитe въpxy xpaнитeлни cpeди зa тъpceнe нa миĸpoopгaнизми дaдoxa oтpицaтeлeн peзyлтaт,
Πoлyчeнитe peзyлтaти oт пpoyчвaниятa въpxy ĸoнcepвиpaщoтo дeйcтвиe нa мeдa пoĸaзaxa, чe тoй пpитeжaвa пoдчepтaнo ĸoнcepвиpaщo дeйcтвиe cпpямo pacтитeлни и живoтинcĸи пpoдyĸти.
Kиceлинитe, нaмиpaщи ce в мaлĸo ĸoличecтвo в мeдa, cъщo нe мoжaxa дa oбяcнят нeгoвoтo ĸoнcepвиpaщo дeйcтвиe. B мeдa ca ycтaнoвeни cлeднитe ĸиceлини: мpaвчeнa, oцeтнa, винeнa, лимoнeнa, oĸcaлoвa, фocфopнa и дp. Toй имa рН – 3,7. Aĸo нeyтpaлизиpaмe ĸиceлинитe чpeз cвъpзвaнeтo им c ĸapбoнaтeн paдиĸaл (oт нaтpиeв биĸapбoнaт) и пpидaдeм нa мeдa ocнoвнa peaĸция или нeyтpaлнa (рН – 7), мeдът зaпaзвa ĸoнcepвиpaщитe cи cвoйcтвa. Toвa пoĸaзвa, чe ĸoнcepвиpaщoтo мy дeйcтвиe нe ce дължи нa ĸиceлинитe.

Спopeд нaшитe пpoyчвaния ĸoнcepвиpaщoтo дeйcтвиe нa мeдa ce дължи нa нaмиpaщитe ce в нeгo aнтибиoтични вeщecтвa oт pacтитeлeн пpoизxoд (фитoнциди) и нa втopo мяcтo нa зaxapитe. Фитoнцидитe oĸaзвaт бaĸтepиocтaтичнo (cпиpaт paзвитиeтo нa миĸpoopгaнизмитe) и бaĸтepициднo (yнищoжaвaт миĸpoopгaнизмитe) нa пoпaднaлитe в мeдa и пpoдyĸтитe миĸpoopгaнизми, ĸaтo cпиpaт пo тaĸъв нaчин нacтъпвaнeтo нa пpoцecитe нa paзлaгaнe.

Изyчaвaйĸи зaдълбoчeнo cвoйcтвaтa нa фитoнцидитe в pacтeниятa, cъвeтcĸият биoлoг Б.Toĸин (1954) cъoбщи, чe eднoтo oт cвoйcтвaтa им нapeд c пpoтивoмиĸpoбнoтo e и тoвa, чe тe имaт ĸoнcepвиpaщo дeйcтвиe. Cъщият aвтop дaдe и нayчнa oбocнoвĸa зa изпoлзвaнe нa фитoнцидитe oт виcшитe pacтeния зa ĸoнcepвиpaнe нa xpaнитeлни пpoдyĸти. Πpeз 1954 г. в тpyдa cи „Гyбитeли миĸpoбoв фитoнциди“ Б.Toĸин пpaви дocтoяниe peзyлтaтитe oт cвoитe oпити и нaблюдeния зa ĸoнcepвиpaнe нa пpecни xpaнитeлни пpoдyĸти, ĸaтo мeco, pибa плoдoвe и дp. чpeз пocтaвянe пpи cтaйнa тeмпepaтypa в cpeдa, ĸъдeтo дeйcтвaт фитoнциди oт чecън, лyĸ, xpян, гopчицa и дp. Πo дaнни нa cъщия aвтop ĸoнcepвиpaщoтo дeйcтвиe нa фитoнцидитe oт pacтeниятa e билo ycтaнoвeнo и пpoyчeнo и oт Paвич Щeбpo, Ю.Дyбapoвa, Г.Poгaчeвa и A.Cyxaчeвa.

Cлeдoвaтeлнo пpoyчвaниятa, ĸoитo извъpшиxмe c paзличнитe видoвe пчeлeн мeд, пoĸaзвaт, чe ĸoнcepвиpaщитe мy cвoйcтвa cпpямo пoдлeжaщи нa paзвaлa живoтинcĸи, pacтитeлни и дpyги пpoдyĸти ce дължaт нa пpиcъcтвиeтo нa aнтибиoтични вeщecтвa (фитoнциди) в пчeлния мeд, a нe caмo нa виcoĸaтa ĸoнцeнтpaция нa зaxapи в нeгo.

Aвтop: д-p Mлaдeнoв, cпиcaниe „Πчeлapcтвo“ бp.12 oт 1967 г.

Пчелните семейства се роят преди обяд или по обедните часове. Роят се залавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина.

Роят се залавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина. Когато сутринта времето е било лошо кошерите могат да се роят и през втората половина на деня.

Известно е, че роевете се стремят да се отдалечават от родния кошер, защото природата не допуска близкородственото размножаване. Според някои автори разстоянието може да достигне до 8 км. Освен това в литературните източници нееднократно се споменава, че пчелните роеве се заселват там, където няма пчелни семейства. Това е теоретично, но на практика при мен на пчелина на който има много пчелни кошери пълни с пчели, всяка година се заселват роеве от други пчелини – не един, а понякога по няколко.

 Подготвяйки се за роенето, семейството почти изцяло спира всички останали работи – лошо събира мед, престава да строи питите, майката намалява яйцеснасянето. Научно е доказано, че роилото се семейство заедно с новия рой събира с 40 на сто по-малко мед от семейство, което не се е роило. Пчелите се роят неедновременно, неочаквано и по различно време. Поради това, пчеларят е принуден по цял месец да седи на пчелина, нащрек за роеве. Случва се семейството да се рои и да загине. В резулатат лятото свършва, а мед няма.

Когато забележим началото на роенето и искаме роят да не се хване високо или да отиде далече, то тогава трябва да започнем да пръскаме пчелите с вода с пръскачка или метла. След като е образуван роевият грозд, то той трябва да се хване в празна тръвна (почистена и обгорена отвътре). Тръвната трябва да се натърка предварително с маточина. Може да се използва и специална роеловка, подобна на крина, чиито капак и дъно са от телена мрежа.

Още в началото на миналия век в книгата на В. Шишмановски “Методи на пчеларстване” са събрани над 50 методи срещу роенето на различни автори! Всичко това ми дава твърдото убеждение, че всеки от нас е способен да постави роенето на пчелина си под контрол. Но няма нито един противороев метод със 100-процентова гаранция. Само комплекс от целенасочени и своевременно изпълнени работи позволява да се потуши роевият инстикт. Началото на активните противороеви мероприятия (края на април – началото на май) е първото търтеево пило и строенето на панички. Тогава е скъпа всяка минута. Управлявайки инстинктите, изостряйки едни и притъпявайки други, пчеларят контролира обитателите на кошера и не нарушавайки общите им жизнени процеси, постоянно ги поддържа в работещо състояние. Намирайки си при благоприятни условия за развитие, семейството напълно забравя за роенето.

Но преди да се научим да управляваме роенето на пчелите, трябва да познаваме неговите причини.

Главната причина за роенето безусловно е генетично заложения стремеж на пчелите за размножаване. Да се бориш с това е безсмислено. Но роенето на пчелина трябва да бъде минимално. Ако се работи грамотно, то може да се постигне много. Например, при изкуствено отглеждане на майки роевето настроение на пчелите помага да се получат по-едри, физиологично сигурни майки.

Следващата причина е наследствената ройливост. Именно за сметка на такива семейства най-често се разширяват любителските пчелини. Това е утопия. Идва време, когато броят на семейството достига желаното, но пчелите вече не могат да бъдат спрени. Роенето на тези пчелини напомня на стихийно бедствие. Както е известно, семействата, които се роят по-малко, събират повече мед. Правилната селекция е залог за успеха на пчеларя.

Пълното отстътвие на паша в природата спира подготовката за роене. По същия начин въздейства и твърде обилната паша. Но наличието на малко паша, обратно, води семейството до роево настроение. Промеждутъкът между пролетната паша и главната лятна паша е беден откъм източници на нектар. На помощ идват насажденията с културни растения. Всички разходи за тяхното засаждане се отплащат напълно. Може и да наливате в хранилките рядък сироп (1:4) по 250 грама на семейство.

Роевото настроение възниква поради тясното пространство в кошера. Нормалният ритъм на работа на пчелите в тясното и задушно гнездо се нарушава и активността им сапада. В тясното гнездо става трудно да се поддържа оптимална температура. Майката, поради недостик на свободни килийки е принудена да намали яйцеснасянето. Работните пчели не отлитат за нектар, тъй като няма къде да го складират. Инстиктът за роене в такава обстановка се изостря

Как се хваща роя?

1. Привързваме тръвната или роеловката на дълъг прът.
2. Слагаме ги под заловилия се рой.
3. Рязко тръсваме на клона върху който се е хванал роя и той пада в тръвната или роеловката.
4. Когато клонът е дебел или роят се е заловил за някакъв друг предмет, той се изгребва внимателно с голяма лъжица, а останалите пчели се смитат с четка или птиче крило.

За да съберем всички пчели, които са се разхвърчали при хващането на роя, окачваме тръвната на дървото до мястото, където се е заловил роят преди да го стръскаме. След това е добре роят се засели в многокорпусен кошер.

В големите пчелини при едновременно роене на много семейства пчеларят не може да следи излитането на всички роеве.

В зависимост от това, кога е станало естественото роене и каква е силата на роя пчеларя може да го използва по различни начини.

Когато роенето е станало около 50 дни преди настъпването на главната паша и роилото се семейство е високопродуктивно, роят може да се използва за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина. Заселваме хванатия рой в празен кошер. В средата на кошера, който предварително е почистен и дезинфекциран, поставяме една пита с открито пило. От двете и страни поставяме няколко празни изградени пити и восъчни основи. В двата края поставяме по една пита с мед и прашец. Ограничаваме гнездото с преградна дъска. Претегляме роя предварително. В зависимост от теглото му определяме и броят на питите в гнездото, които ще сложим. На 300 г пчели се слага една пита. За да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъчни основи се поставят между изградените пити. Заселваме роя привечер, като върху плодника поставяме празен магазин. В него тръскаме пчелите, след което подпушваме леко с пушалката, докато се настанят пчелите. След като заселим роя, магазинът трябва да се отстрани. Покриваме плодникът и похлупваме кошера с капака на кошера. Понякога на тъмното платно, с което е била привързана тръвната, можем да видим яйца, което е сигурно доказателство, че в роя има оплодена майка. Естественият рой има голяма работоспособност – „роева енергия”, както за градене на пити и отглеждане на пило, така и за принасяне на нектар и прашец. Роевите пчели са физиологично запазени, предимно млади и охранени. Те не са извършвали почти никаква работа до роенето. Повишената работоспособност на естествените роеве трябва да се използва за бързо изграждане на восъчни основи. Те са необходими както за роевете, така и за останалите семейства. Понякога роевете първаци строят почти само работнически килийки. Когато има недостиг на восъчни основи, може да им дадем празни рамки с тел. Под горната летвичка залепваме восъчна ивица, широка 1 см. От нея пчелите започват да изграждат цели пити. Пчеларят трябва да следи за правилното вграждане на тела в питите.

Друг начин за хващането на роевете из пчелина и около него е като се направят специални „привои”.

Привоят представлява забит в земята кол на височина колкото човешки ръст, върху който хоризонтално е закована дъска (30 х 50 см). Тя трябва да е обгорена и надялана грубо отдолу. Дъската трябва да се натърка с маточина или на нея може да се залепи парче от стара восъчна пита. Роят се захваща за привоя, след което лесно се прибира и се заселва в новия кошер.

Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 10–15 дни преди главната паша, която е продължителна, то той се заселва в отделен кошер. Оставя му се всичкото запечатано пило. Маточниците се унищожават. Оставя се само един маточник. 

Когато се роят сравнително по-слаби и нископродуктивни семейства се постъпва се по следния начин. Роят се настанява в корпус с дъно над роилото се семейство. Входът му е разположен назад. Унищожават се всички маточници на роилото се семейство. Слага се маточник от добър произход. 

Важно е да се помни, че семействата трябва да са силни, здрави, с обилни запаси от мед и прашец. Всеки противороев метод дава най-добър резултат, ако майката в семейството е високопродуктивна и не по-възрастна от една година. При разполагането на кошерите трябва да се вземат впредвид геопатогенните зони. Върху появата на роево настроение оказва влияние даже презимуването. Пчелите, презимували свободно, винаги са по-малко склонни на роене.

Глобалната криза с медоносните пчели изисква активни мерки, защото 1/3 от хранителните запаси на човечеството зависят от пчелното опрашване, споделя пред медиите проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова от катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски.”

Интервю с проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова

На 20 май отбелязваме Световния ден на пчелите и всички опрашители, които през последните няколко години се изправят пред сериозна заплаха от изчезване. Хората познават медоносните пчели като производители на сладък пчелен мед и други чудесни и полезни пчелни продукти. Всъщност, тяхната основна биологична значимост не се ограничава само до това. Те играят крайно важна роля, защото опрашват около 80% от растенията, които зависят от насекомите за размножаване. Представете си това! Без тях, много от нашите любими плодове, зеленчуци и цветя нямаше да съществуват. Медоносните пчели са нашите незаменими съюзници за природата, които ни даряват с богатство от вкусове и красота.

Един от най-важните видове е познатата ни медоносна пчела (Apis mellifera). Този космополитен вид се среща в над 28 подвида по цяла Европа. Той принадлежи към разреда на ципокрилите, семейство Пчели и род Жилещи медоносни пчели. В България най-често срещаната популация е местната българска медоносна пчела (Apis mellifera rodopica). Интересно е, че медоносните пчели обитават земята още от далечната ера на Долна Креда – преди повече от 100 милиона години. Те се отличават със сложна структура и поведение, организирани семейства и социален начин на живот.

По повод деня на пчелите разговаряме с проф. д.б.н. Евгения Н. Иванова от катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” за това колко важни са тези невероятни създания за нашето бъдеще и съществуване.

Проф. Иванова, какво застрашава пчелите днес и какви са последиците от намаляването на техните популации?

– В настоящия момент биоразнообразието на медоносните пчели в Европа и по света е застрашено от неконтролираното въвеждане на гени от други подвидове в адаптираните местни популации; стреса от променящата се околна среда и замърсяването ѝ; появата на нови патогени и глобалните климатични промени. Организираните действия, насочени към запазване на подвидовете медоносни пчели и техните адаптирани местни екотипове, биха били отпор срещу нарастващите заплахи. Липсата на такива усилия ще повлияе пагубно върху живата природа, засягайки дивата и земеделска растителност, ще се отрази негативно върху природното биоразнообразие и ще рефлектира върху драстично намаляване на селскостопанската продукция, защото е доказано, че 1/3 от хранителните запаси на човечеството зависи от пчелното опрашване.

Какви са наличните данни за състоянието на пчелните семейства по света?

– Отчетените през последните години тенденции показват, че през 2002 г. са загинали около 30% от пчелните семейства в Централна Европа, а през 2007 г. – около 70% от тези в САЩ. Този световен феномен е познат днес под наименованието Colony Collapse Disorder (CCD) – синдром на празния кошер. Осъзнавайки заплахата от CCD, учени от цял свят се обединяват около идеята да организират мащабна научноизследователска и приложна дейност, за да противопоставят научния потенциал и новостите в науката и практиката на тревожното явление. През 2008 г. стартира COST акция FA0803 на ЕС „Prevention of honeybee colony losses“ – COLOSS, в която участват и учени от България. Световните мониторингови акции, провеждани ежегодно, показват, че за последните 5 години смъртността на медоносните пчели в Европа варира от 5-10% до над 30% за различните държави (например в Австрия – 13,3%, Гърция – 15%, Хърватия – 15,3%, Франция – 29,3%, Дания – 32% и т.н.).

Какво е състоянието на пчелното богатство на България?

– България все още е сред най-слабо засегнатите страни, но това е относително, защото за периода 2017 – 2022 г. загубите на територията ѝ нарастват от 2,04% до 19%. В райони с традиционно отглеждане на слънчоглед, рапица, овощни градини и есенни фуражни култури се отчита смъртност с огромни размери, а причините за това се търсят в неправилното използване на пестициди.

В края на 2021 г. Националният фонд за научни изследвания финансира проект на учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната развъдна асоциация по пчеларство (Договор № КП-06-Н51/12) на тема „Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apis mellifera L.) в България“, резултатите от който ще внесат яснота относно конкретните загуби на пчелни семейства в страната и причините за тях.

Бихте ли откроили интригуващ проект в защита на пчелите у нас?

– Да, бях силно заинтересувана и дълбоко впечатлена от идеите и дейността на компанията за минерална и изворна вода „Девин“. Компанията работи по проект за опазването на пчелите и биоразнообразието в Родопите, в партньорство с белгийската организация BeeОdiversity. Като част от проекта, „Девин“ отглежда кошери в защитената вододайна зона на изворната вода, а в независима лаборатория на BeeOdiversity, по 22 показателя, се изследва химичното съдържание на събрания прашец.

Така се следи от една страна за здравето на пчелите, и от друга – за чистотата на околната среда. Целта на този иновативен за България проект е, чрез използването на медоносните пчели като обект на мониторинг, да се предпази и защити средата около изворите, да се опази природното равновесие и биоразнообразието в тази красива и чиста част на Родопите.

Вие сте автор на книга, посветена на пчелите. Кажете повече за нея.

– Да, това е научна монография със заглавие „Популационно-генетичното богатство на българската медоносна пчела и историята на едно 25-годишно научно пътуване“. В книгата са представени научни резултати от дългогодишни изследвания, свързани с изучаването на генофонда и генотипната структура на популации медоносни пчели от цялата територия на България. В нея е местната българска пчела е сравнена с популации медоносни пчели от Балканския полуостров и цяла Европа. Посочени са разнообразни генетични маркери, с помощта на които Apis mellifera rodopica може да бъде разграничена от останалите европейски подвидове и екотипове. Обърнато е съществено внимание на ценните качества на местните за България медоносни пчели и необходимостта те да бъдат защитени от генетично замърсяване. Книгата е насочена към научната общност и младите изследователи на Apis mellifera в България, към българските пчелари и всички, които се интересуват от научното познание за медоносните пчели. Пълният текст на монографията може да се намери на специализираната страница на Биологическия факултет, в електронната библиотека на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и на страницата https://evgeniyaivanova.wordpress.com/, където книгата е достъпна за всички, които биха искали да се запознаят с нея.

*Проф. Евгения Нешова Иванова е биолог – изследовател и университетски преподавател в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Професор и лектор е по Генетика. Проф. Е. Иванова е изследовател с богат международен опит, членуващ в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, на международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията ѝ, посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др. и са публикувани в над 150 научни статии, цитирани стотици пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към май 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти – биолози и психолози и ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните ѝ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).

Най-широко разпространеното заболявания по пчелите в България е нозематозата (с причинител Nosema ceranae).

Причинителите на нозематозата (Nosema ceranae и Nosema apis)  са вътреклетъчни чревни паразити за медоносните пчели A. mellifera. Инфекция, предизвикана от N. ceranae се предава орално (през устата) чрез пчелния мед, нектара, цветния прашец и фекалиите (изпражненията) на пчелите.

След прием на ноземни спори през устата, те попадат в ендотелните клетки на средното черво на пчелата, където се и възпроизвеждат. След това спорите може да инфектират съседни клетки на червото и отново да се възпроизведат или да попаднат в просвета на червото и се изхвърлят от организма на пчелата чрез фекалиите.

При болните от нозематоза пчели настъпват промени и в имунната им система. При тях намалява количеството на общия белтък и на лизозима в хемолимфата, в резултат което намалява и устойчивостта им към причинители на други заболявания и към пестициди.

Заразените с Nosema ceranae пчелни семейства постепенно отслабват по сила (количество пило и възрастни пчели), трудно презимуват и това води до повишена зимно-пролетна смърност. Това са само част от негативните последици, предизвикани от инфекция с Nosema ceranae.

Вместо използване на антибиотици поддържайте добри пчеларски практики.

Екип, начело с проф. Джовани Формато и колектив от водещи институти по пчелна патология в Италия и Испания през януари 2022 г. публикуват статията Nosemosis Prevention and Control в списание Applied sciences (2022, 12, 783. https:// doi.org/10.3390/app12020783).
Авторите представят ноземозата като сериозно микроспоридиозно заболяване на възрастните европейски медоносни пчели, причинено от спорообразуващите едноклетъчни гъби Nosema apis и Nosema ceranae. В тази статия се описват познатите техники за превенция и контрол на нозематозата, включително добри пчеларски практики и мерки за биосигурност.
Засегнати са теми като подмяна на пчелната майка, устойчиви на нозематоза пчели, хигиена и методи за контрол. Авторите отбелязват, че се полагат сериозни усилия за намиране на по-устойчиво решение за превенция и контрол на нозематозата, вместо използването на антибиотици. Според авторите най-добрият подход срещу нозематозата е прилагането на „интегрирана стратегия за управление на вредителите“, която предвижда прилагане на различни, специфични добри пчеларски практики и мерки за биосигурност. Те се изразяват в следното:

• Закупувайте пчелни майки от лицензирани майкоразвъдни стопанства, незаразени с Nosema spp.
• Предотвратете замърсяването на поилките за пчели с изпражнения, с удавени и/или с умрели пчели.
• Отстранете и унищожете питите с диарични петна.
• Вземете проби от извънгнездови пчели рано през есента или през пролетта за лабораторен анализ за диагностициране на ноземоза (микроскопско изследване и PCR).
• Контролирайте съпътстващи заболявания (например вароатоза), за да осигурите правилен баланс в състава на пчелното семейство (равновесие на извънгнездовите пчели и пчелите кърмачки).
• Ако повече от 40 % от пчелите в семейството са заразени, третирайте го с регистрирани/разрешени продукти във вашата страна срещу Nosema.
• Укрепете и стимулирайте пчелните семейства през есента и през пролетта чрез прилагане на стимуланти или допълващи фуражи.
• Не използвайте повторно пити, произхождащи от семейства, пчелите на които са напуснали кошерите или са изпаднали в колапс.

• Селектирайте и отглеждайте устойчиви към нозематоза медоносни пчели.
• Укрепете и стимулирайте пчелните семейства през есента и през пролетта чрез прилагане на стимуланти, съставени от растителни екстракти, меласа или витамини.
• Дезинфекцирайте пчеларските инструменти и оборудване след употреба чрез: изгаряне (спорите на Nosema ceranae са унищожават при 60◦C); гама облъчване; обгазяване на пити с ледена оцетна киселина, натриев хидроксид 5% (сода каустик); натриев хипохлорит 0,5% (белина) и амониев хидроксид 1,65% (разтвор на амоняк).
• Не подхранвайте здрави пчелни семейства с изцентрофугиран пчелен мед или с пити с мед/цветен прашец, произхождащи от болни от нозематоза пчелни семейства.
• Сменяйте пчелните майки минимум на всеки две години, с изключение на тези с високи генетични качества.
• Поддържайте само здрави и силни семейства в пчелина.
• Карантинирайте новозакупени пчелни семейства (за най-малко 1 месец) на място, различно от основния пчелин и ги наблюдавайте за проява на клинични признаци на заболяване, за да предотвратите предаването на болести.
• Направете поддръжка на кошерите/корпусите (подмяна на части, боядисване и проверка на тяхната цялост при необходимост) преди зазимяването на семействата.
• Почистете или дезинфекцирайте (в случай на заразни заболявания) кошера/корпуса, преди да заселите в него ново семейство.
• Отстранете от пчелина кошерите с умрели пчелни семейства възможно най-бързо.
• Подновявайте 30% от питите в кошера всяка година.
• Съхранявайте всички документи/сертификати за използваните ветеринарномедицински продукти и допълващи фуражи.
• Осигурете на пчелите достъп до чиста вода.
• Контролирайте степента на опаразитеност с Varroa destructor (причинителят на вароатозата).
• Намалете стреса на пчелите (напр. избягвайте ненужни инспекции на семействата през зимата; ограничете използването на пушалка; правилно хранене на пчелите и др.).
  В така представената интегрирана стратегия за управление на вредителите, в случая при нозематоза са включени и българските билкови продукти НОЗЕМАТ ХЕРБ и НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС, които намаляват нивата на ноземните спори (Nosema ceranae) в заразени пчелни семейства, повишават тяхната сила и намаляват зимната смъртност (Shumkova, R., et al., Diversity 2021; Shumkova, R., et al., Pathogens 2021).
  Тук може да се допълни и включването в схемата на билковия продукт ИМУНОСТАРТ ХЕРБ, който активира имунната система на пчелите и яйценосната дейност на майката, намалява нивата на ноземните спори и стреса на пчелите (Shumkova, R., et al., Bulgarian Journal of Agricultural Science, 2021). Тези продукти са съвместими помежду си и приложени по схема, препоръчана от фирмата производител взаимно подсилват своето действие.
  Само чрез правилното съчетание на комплексни мерки, поставени на научна основа и подкрепени с доказателства може да се постигнат добри резултати в превенцията и контрола на нозематозата.

Как пчеларите да се справят с нозематозата?

За да се намалят щетите и ограничи вредното въздействие на Nosema ceranae върху организма на пчелите, пчеларите е добре да са запознати със следните основни принципи и пчеларски практики:

• Количеството на ноземните спори не отразява тежестта на протичане на заболяването и зависи от физиологичното състояние на пчелите
• Насочващите клинични признаци (проявяват се целогодишно, пълзящи пчели, разкрилица) са индикатор за провеждане на инспекция на семейството
• Изпращане на проба за изследване в акредитирана лаборатория
• Намаляване на стресовите фактори за пчелите – недостиг на храна, патогени, пестициди
• Подмяна на пчелните майки на всеки 2 години, с цел поддържане на силни семейства
• Подмяна на 30 % от питите всяка година, с цел поддържане на ниски нива на патогени в кошера
• Дезинфекция на кошерите и на инвентара

Борбата с нозематозата включва три основни направления:

• въздействие върху епителните клетки на червата чрез подхранване с допълващи фуражи, с цел повишаване устойчивостта на клетъчните стени и намаляване количеството на ноземните спори в храносмилателната система на пчелите
• активиране на имунната система на пчелите чрез подхранване с допълващи фуражи, с цел повишаване съпротивителните сили на пчелите и намаляване вредното въздействие на ноземите върху техния организъм
• контрол на съпътстващи заболявания – вароатоза, гнилцови и вирусни заболявания, аскосфероза

Знаете ли, че… в меда има живи ензими?
Знаете ли, че… при контакт с метал тези ензими умират и медът става токсичен?
Знаете ли, че… в един кошер има между 10 и 80 000 пчели?
Знаете ли, че… Медът съдържа вещество, което помага на човешкия мозък да работи по-добре?
Знаете ли, че…медът е ЕДИНСТВЕНАТА храна на земята, която сама…може да поддържа човешкия живот?

Знаете ли, че пчелите са спасили хората в Африка от глад?
Знаете ли, че… Една чаена лъжичка мед е достатъчна, за да поддържа човешкия живот за 24 часа?
Знаете ли, че… Прополисът произведен от пчелите е най-мощният природен АНТИБИОТИК?
Знаете ли, че… за да получите 1гр. отрова, нужда от ужилване от над 10 000 пчели?
Знаете ли, че… медът няма срок на годност?
Знаете ли, че… медът е първата форма (валута) на света… като плащане?
Знаете ли, че… да качите 1 кг. скъпа имаш ли нужда от нектара на над 1 000 000 цветя?
Знаете ли, че… Първите монети в света имаха нарисувана пчела?
Знаете ли, че… медът се консумира най-добре с пчелна пита?
Знаете ли, че… има специална дървена лъжица за мед, а не метална?
Знаете ли, че… пчелните пасища са най-здравословната храна на света?

Знаете ли, че… Прашецът може да има повече от 1500 цвята и нюанса?
Знаете ли, че… пчелата може да лети със скорост над 60 км/ч?
Знаете ли, че… Във Великобритания кралското семейство консумира румънски мед?
Знаете ли, че… мановият мед… се прави от слюнката на някои буболечки, наречени „тлъсти“?
Знаете ли, че… телата на великите императори по света са били погребвани в златни ковчези и след това са били покривани с мед, за да се предотврати гниенето?
Знаете ли, че пчелите са ЕДИНСТВЕНИТЕ буболечки, които произвеждат храна за хората?
Знаете ли, че… Името „МЕДЕН МЕСЯЦ“ идва от факта, че младоженците са консумирали мед и медовина за плодородие след сватбата?

Знаете ли, че… Майката (кралицата) снася два пъти повече от теглото си в яйца за един ден?
Знаете ли, че… Майката има „секция“, наречена семенна връв?
Знаете ли… че пчелите пляскат с криле повече от 11 000 пъти в минута?
Знаете ли, че… единственият мед, на който могат да се наслаждават алергичните към пчелни продукти, е медът от манука.
Знаете ли, че…медът от манука е най-добрият мед за жените?
Знаете ли, че… Акациевият мед не се подслажда?
Знаеш ли това…

Една пчела живее по-малко от 40 дни, посещава поне 1000 цветя и произвежда по-малко от чаена лъжичка мед, но за нея това е цял живот…

Благодаря, ПЧЕЛИЧКИ!

Пътят към медоносните растения и ефективното пчеларство – подвижно пчеларство.

Подвижно или мобилно се нарича пчеларството, което залага на транспортирането на кошери до подходящи площи. Пчелите не винаги успяват да прелетят до места, предлагаща добра паша, а това неминуемо рефлектира върху добива. Положителните ефекти при този вид пчеларство са двуяки: от една страна добива на мед нараства, а от друга се опрашват растенията в района. Нормативни уредби в нашето законодателство съдържат подробни указания. Те определят върху площ, засята с определена култура, колко кошера могат да бъдат разположени. Що се отнася до разстоянието, на което могат да се транспортират пчелните семейства, ограничения не са предвидени.

Колкото и да е богата местността с медоносни растения, в повечето случаи тя не осигурява на пчелите нектар и прашец в продължение на целия пролетен, летен и есенен период. В един пункт може да има горички от върби, много градини, но може да няма източници за главната паша, ако в околните райони се отглеждат зърнени и други немедоносни култури. Както и обратното – в начаото на пролетта има оскъдица от медоносна флора, но по време на цъфтежа на липата, прекрасни големи площи от липа осигуряват добър приток на нектар и прашец. Понякога има големи площи от силно медоносни растения – слънчоглед, кориандър, рапица и други, които се намират далеч от населеното място където се намират пчелите на пчеларите. Пчелите не могат да долетят до тях и да използват добрата паша.

Превозването на пчелите от един източник на паша към друг е същността на подвижното пчеларство. Съвременните пчелари – било чрез камиони, ремаркета, подвижни платформи и други способи, прекарват своите пчелни семейства от паша на паша и техните подвижни пчелини са на колела. Всичко това преосмисля понятието кошер и пчелин – днес модерните пчелари работят с една платформа с кошери като с едно пчелно семейство. По еднотипен начин обслужват, преглеждат, разширяват и добиват меда.
Пчелинът на колела внася ново и модерно виждане към по-ефективното пчеларство, а това стимулира и насърчава младите и иновативни пчелари.
Подвижното пчеларство се използва не само за главната паша, а и за второстепенните, за по-интензивно отглеждане на млади пчели за главната паша, а много често пчелите се откарват на медоносна растителност в края на лятото с целта да се направи най-добро подготвяне на семействата за зимата.

Трябва обаче да се спазват някои основни правила. Рамките на кошерите се укрепват добре, за да не премажат пчелите при движението. Налива се прясна вода в хранилките, трябва да се осигури вентилация и приток на свеж въздух. Предвижването трябва да става в хладните часове на денонощието при сравнително бавна скорост. След пристигане се дава време на пчелите да се успокоят, преди да се отворят кошерите. Собственикът на пчелина трябва да разполага с разрешително, издадено от съответното кметство, че има право да го разположи на определения терен. Освен това преди пътуването ветеринарен лекар трябва да издаде документ, че пчелните семейства са здрави. Така се ограничава възможността да се разпространяват заразни болести.

Различни пчеларски програми, както и средства, отпускани по европейски проекти се насочват към този тип пчеларство. Те подпомагат закупуването на всичко необходимо за практикуването му. Няма как обаче да бъдат ограничени набезите и кражбите. Това е една от причините все по-малко хора да се ангажират с тази дейност. Твърди се, че добивът на мед и восък се увеличава два до три пъти, но според някои действащи пчелари това не е точно така. Сред тях се шири мнението, че инвестициите, нужни за едно рентабилно подвижно пчелно стопанство са огромни. Необходимо е да бъдат закупени трактори, камиони, платформи, ремаркета, подходящи кошери. За отдалечените райони е нужно да бъде наета и жива охрана. За някои места се изисква плащане на наем за ползване. Има определени изисквания и за ваденето на мед, като течаща вода например. Това налага ново транспортиране и нови разходи.

Който поне веднъж е закарал свои пчели за медосбор и е почувствал предимството на този начин на отглеждане на пчели пред стационарния, той завинаги ще остане привърженик на подвижното пчеларство и при възможност няма да пропусне открилата се някъде наблизо паша. За съжаление далеч не всички пчелари превозват пчелите си на по-богати паши. Едни поради сложността на подготвянето на семействата за пътуване, други поради трудността на транспортирането или поради опасения да не погубят пчелите си. Някои от тези доводи са основателни, но не дотолкова, че да се откажеш доброволно от 30-50 кг мед от семейство, получавани при подвижното пчеларство.

Преди да се изкарат, кошерите трябва бъдат подготвени и самата подготовка е следната:
Укрепване на питите в плодника, магазините и корпусите. Това става най-добре, като се попълнят изцяло с пити, рамките на които имат разделителни. Когато рамките са без разделители, питите трябва да се укрепват с поставени между ушите на рамките дървени трупчета, опрени на релсите.
Скрепване на частите на кошера една към друга. Това се постига най-добре с опасването им с метални въжета, стягани със скоби или с манивела. При липса на такива въжета, се използва и горена тел.
Осигуряване на добра вентилация чрез поставяне на вентилационните мрежи, с каквито са комплектовани многокорпусните и по-стари модели на дадан-латовите кошери – на покривната възглавница има две мрежи странично от централното отделение с хранилката. При попълнени гнезда и магазини отварянето на дънния вентилационен отвор също осигурява вентилацията  по време на транспортирането на кошерите през ноща.
Затваряне на кошерите непосредствено преди товаренето след спиране летежа на пчелите. Това става лесно и бързо, ако на кошерите са мишепредпазителите. Подвижните пластинки се обръщат със сводовете на горе и с тях се затваря целият  вход. При липса на мишепредпазители входовете се затварят с намокрени вестници или дребностъблена трева, като се притискат с прилетната дъска.
Самата прилетната дъска се захваща с гвоздеи, ако райбери липсват. Най-добре  е кошерите да се прекарват нощем, да се разтоварят, подредят и тогава де се отворят. До сутринта пчелите са се успокоили, отлитането им става постепенно и те не се разлитат по съседните кошери. При отваряне на светло излитат много повече пчели изведнъж, не могат да се ориентират и масово налитат в чужди кошери.

Най-доброто време за преместване на пчелите е около една седмица преди цъфтежа на основните медоносни растения. Така те имат достатъчно време да опознаят новата местност и могат да използват нектароотделянето от самото му начало. Пчелните семейства, които ще бъдат местени, трябва да са достатъчно силни и с голям брой пчели за да могат бързо да се адаптират към променливите условия.

Подготовката на мястото на временния пчелин включва почистване то високата трева и камъните. Ако наблизо няма водни източници на новото място се поставя поилка още при настаняването на семействата, в противен случай летящите пчели излитат да търсят вода и се загубват. На новия пчелин по възможност кошерите се нареждат по същия начин, както са били на старото място, за да се избегне налитане на пчели от един кошер в друг.

Подвижното пчеларство трябва да стане национална кауза в пчеларството, заради ефективносттта му и уплътняването в използването на големи ресурси от медоносни растения в полупланински и планински райони. То може да бъде значителен ресурс за практикуващи пчелари със среден размер (от 50 до 120 семейства) на пчелините, които имат техническите средства и желание за подобна практика.

В България през последните години те намаляват. Защо и какво можем да направим?

Няма да е преувеличено, ако кажем, че нашият живот зависи от живота на пчелите. Те опрашват една трета от растенията, с които се изхранва човечеството, и имат основна роля за функционирането на екосистемите. Краставици, череши, ябълки, праскови, лимони, боровинки… Тези плодове няма да ги има, ако ги няма пчелите.

Значението им не се изчерпва само с консумираните от хората плодове и зеленчуци – близо 90% от всички дивоцъфтящи видове зависят изцяло или отчасти от опрашването от животни, 75% от световната реколта и 35% от общите земеделски площи.

Едно пчелно семейство може да опрашва всеки ден 300 милиона цветове на плодове, ядки, зеленчуци и др. Това води не само до по-високи добиви, но и до по-високото качество на реколтата и е от първостепенно значение за разнообразието и питателността на храната, в това число с насищането й с витамини.

Европейската комисия изчислява, че ползите от домашните, дивите и земните пчели за селскостопанските производители на континента са за над 22 млрд. евро всяка година.

Всички тези факти са отдавна известни на науката. И въпреки това сме се запътили към немислимото – пчелите, които са тук от над 100 милиона години, изчезват. Причините са комплексни – изчезване на местообитания на дивите пчели, интензивно земеделие, промяната в оползотворяването на земята, отглеждането само на една култура (монокултура), използване на пестициди и инсектициди, високите температури и промени във влажността, свързвани с климатичните промени.

Картината в България

В страната ни са регистрирани близо 840 хил. пчелни семейства, 665 хил. от които медоносни, показват данни на „Агростатистика“ за 2021 г. Произведеният мед е 11 638 тона. Умножен по средната цена за тон пчелен мед за първото тримесечие на тази година, излиза, че пазарът на тази продукция е за близо 76 млн. лева. От данните става ясно още, че през последните години се увеличава добивът на мед от пчелните семейства, увеличава се и средната продажна цена на меда.

От 2019 г. обаче се наблюдава спад в броя на регистрираните пчелни семейства след 7 години устойчив ръст. Загиналите семейства през 2021 г. са над 81 хил. (около 10% от всички), или почти двойно повече спрямо година по-рано. Така при среден добив 17.5 кг мед от едно семейство означава потенциални загуби за близо 9.3 млн. лв.

От Министерство на земеделието и храните казват, че климатичните условия през последните две години са били лоши – в някои райони тежка суша, в други обилни валежи. Зимата е била тежка за пчеларите и много от тях са докладвали за измръзване, глад, вароатоза (паразитна болест по пчелите) и изчезване на пчелни семейства.

Според представители на сектора обаче в основата на високата смъртност е отравянето на пчелите с с препарати за растителна защита (ПРЗ). Кулминацията беше през критичната 2019 г. (когато статистиката тръгва надолу) – тогава сигналите за отровени семейства дойдоха от плашещо много области в страната. Общото между тях е, че там се развива интензивно земеделие. Пчеларите дори организираха протест и поискаха криминализация на нерегламентирано пръскане от земеделци.

Мерки има, контрол – не
Съвместното съжителство на пчеларството и интензивното земеделие е уредено в наредба на земеделското министерство. В нея се посочва, че фермерите трябва да уведомяват пчеларите в региона, когато предстои да третират с препарати нивите си, както и че не могат да го правят в светлата част от деня. Нарушаването на тези разпоредби води до глоби – между 4 и 8 хил. лв. Пчеларите са на мнение, че тези правила са само на хартия – земеделците или не подават въобще уведомления, или „удължават“ посочените третирания на растенията си. От 2020 г. най-накрая заработи и Електронната платформа за оповестяване на дейности по растителна защита, поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В действителност подадените над 100 сигнала за отравяне през 2019 г. намаляват двойно през следващите две години.

Отговорността е на всички
Затова сега е важно какво ще предприемат институциите – ще върнат ли доверието в себе си и ще прилагат ли ефективен контрол върху пръскането и нелегалния внос. Монетата има и друга страна – добрите земеделски практики и производството на чиста храна трябва да се насърчават – както чрез стимули, така и от потребителите.

Петко Симеонов от Асоциацията за биологично пчеларство: „Докато няма натиск от крайния потребител – за сертификат за биологичен произход, за отглеждане на храната по определен начин и да е склонен да плати съответната цена – нищо няма да се промени.“

Доказана и осъществена традиция за обмен на знания и пряко договаряне

Пчелари и представители на над 100 фирми, свързани с пчелната индустрия у нас и в чужбина, за поредна година се събраха в Плевен за празника на българските пчелари – 10 февруари, денят на Св. Харалампий. С официална церемония, в присъствието на гости и при спазване на противоепидемичните мерки, започна 19-ото международно изложение – договаряне „Пчеларство – Плевен 2022”. По традиция форумът се провежда в Търговски център „Плевен“ и ще продължи до неделя /13 февруари/. Изложението е под патронажа на Министерството на земеделието и областния управител на Плевен Иван Янчев.

Усилията на организаторите и смелото участие на изложителите си каза думата – без съмнение надделя традиционното пчеларско „любопитство“ и търсенето на нови решения в тази необичайна обстановка.

На Международното изложение – договаряне „Пчеларство – Плевен 2022” посетителите могат да видят, договорят и закупят продукти от български производители и дистрибутори в бранша. Предлага се многообразие от мед и производи – лечебна козметика, храни и пчелни напитки. Представени са и последните новости в областта на пчеларското оборудване и инвентар, ветеринарни препарати и др.

Въпреки пандемичната обстановка Международното изложение – договаряне „Пчеларство“ в Плевен остава най-голямото по рода си в България и в Източна Европа, заяви доц. Юлиян Станчев – председател на Областния пчеларски съюз, основен организатор на проявата.

Голямата награда на изложението за новаторство в пчеларството – „Крило на успеха“, ще бъде връчена в неделя. В рамките на изложението традиционно се организират и съпътстващи прояви, една от които е конкурс за детска рисунка.

Кой не обича тази гъста, богата златиста течност? Ето някои интересни факти за меда.

1. В пчелното семейство може да има до 60 000 пчели, които консумират до 200 килограма мед за една година.

2. Съставът на меда е 20% вода и 80% захар.

3. Процесът на приготвяне на мед започва, когато пчелата събира нектар от цвете. Събраният нектар се съхранява в „медения стомах“ на пчелата и се транспортира обратно в кошера. Там пчелата предава нектара на пчела-работничка, която „дъвче“ нектара, като ензими в слюнката го превръщат в мед.

След това медът се поставя в пчелната пита. Пчелите разпръскват меда с крилата си и ускорят процеса на изпаряване на водата. След като течността стане достатъчно гъста, те запечатват пчелната пита с восък, като я съхраняват до готовност за консумация.

4. Пчелите произвеждат мед в продължение на милиони години. Когато археолозите откриват гробницата на египетски фараон на хиляди години, те са изумени да открият буркани с мед, които все още са достатъчно добри за ядене. Според учените комбинацията от много ниска влажност, киселинност и незначителни количества водороден пероксид работят толкова хармонично в меда, че той няма срок на годност, когато се съхранява в запечатани съдове.

5. Медът е единствен по рода си източник на храна, съдържащ всички необходими вещества за поддържане на живота: вода, витамини, минерали и здравословни ензими. В допълнение, той има и антибактериални свойства.

6. Дори мнозина да наричат ​​меда златна течност, той може да варира по цвят – бял, кафяв, червен, кехлибарен и черен. Цветът, текстурата и ароматът на меда до голяма степен зависят от вида на нектара от цветя, използван от пчелите за производството му.

7. Много медицински експерти признават ползите от меда като храна за мозъка. Съдържа антиоксидант пиноцембрин, който подобрява когнитивните функции. Той също така съдържа витамините от В-комплекса и минералите, цинк и магнезий, които са от съществено значение за добрата памет и остър ум.