Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Начини за размножаване - самосмяна, роене, свещево.

Модератор: Scutellator

Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

19 МУТАЦИИ

За мутациите ще драсна само няколко реда, защото те не са от някакво практическо значение.
Те са свързани със загуба на гени и тъй като това при пчелите никога не води до подобрение, чрез тях не може да бъде постигнат напредък. Чрез мутации понякога се формират нови полови алели, но процесът е толкова бавен, че не може да компенсира скоростта на загубата им във дадена затворена популация.
Мутациите най-често водят до физически и анатомични недъзи (напр. бял цвят на очите) и са съпроводени със загуба на жизненост. Инбридингът може да изведе наяве вече съществуващи мутации (често те са от рецесивен характер) и дори понякога да ги причини.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

ЧАСТ ВТОРА




До тук нахвърлях основните понятия и принципи, не смятам да се задълбочавам повече, понеже от една страна за нашите цели това е напълно излишно и от друга, това повече може да обърка, отколкото да проясни нещо. Резултатите в сферата на животновъдството ( по-специално скотовъдството) и растениевъдството, постигнати в миналото са станали без помощта на познанията по генетика, които днес притежаваме. Тогава дори още нищо не се е знаело за съществуването на хромозоми, клетъчно деление и т.н., а всичко е ставало благодарение на добрата интуиция, притежавана от отделни личности в онова време. Днес, въпреки всичкото знание което притежаваме, известна доза интуиция си остава необходима предпоставка към успешното развъждане.

Въпреки че развъждането при пчелите се базира на основата на успешно отглеждане на майки, тук то няма да бъде засегнато. Винаги трябва да се има в предвид обаче, че начинът и методите прилагани при отглеждането на майки, могат да засегнат определени качества на майката , особено нейната плодовитост, издръжливост и в резултат – производителността на нейносто семейство. Това не означава че лошите или порешни методи при отглеждането на майки имат пряко въздействие върху наследствените фактори (гените) на майката, а само върху тяхното проявяване.

От тук нататък ще разгледам развъждането при пчелите от неговата чисто икономическа гледна точка. Ще разгледам начините за повишаване на добивите и доходността от пчелите посредством тяхното развъждане. Тук под развъждане имам в предвид действие, което по никакъв начин не се отнася до грижите, поддръжката и манипулациите свързани с отглеждането на пчелите.

От чисто търговска гледна точка, пчеларите насочват усилията си към максимален добив от семейство, за съжаление обаче без да вземат впредвид и други фактори, чиято необходимост се поражда и диктува от съвременните обстоятелства. Наистина, това от което имаме нужда е висок добив от семейство, но такъв който е свързан със минималнен разход на време, усилия и работа. Знам че това противоречи на общоприетото мнение и е трудно за асимилиране, но просто така стоят нещата. Историята е показала не веднъж, че технологии даващи високи добиви на мед, без да вземат под внимание и онези останали нужди, в края на крищата се оказват недоходоносни. Истински успешния пчелар трябва да комбинира всичките тези фактори по възможно най-балансирания начин, като преди всичко стои пестенето на работа и усилия. Времевия фактор днес играе много по-важна роля, отколкото няколко килограма в повече, нещо което трябва да бъде вземано под внимание при всеки сравнителен тест.

Всеки път когато някое семейство дава рекордни добиви, това от само себе си трябва да се подразбира че е постигнато заедно с всичките други условия необходими за преценяване на производителността. Семейство което по един или друг начин има сериозен дефект – изразяващ се чрез болест или силна предразположеност към роене, никога не би могло да покаже истинските си потенциални възможности. Във всяко едно развъдно начинание, трябва да бъдем способни да разпознаваме всички фактори, добри или лоши, влияещи по някакъв начин на производствените възможности на едно семейство. Едни от тях имат пряко отношение върху свързаните с него количество труд, ройливост например ; други пък, макар и да нямат някакво пряко отражение нито върху количеството работа нито върху производителността, имат своята икономическа стойност и трябва да бъдат вземани под внимание ( например – вида на запечатките. Сухото запечатване има предимство когато меда се продава с питите, има по-добър търговски вид)

Във всичките си преценки трябва да вземаме под внимание и страничните ефекти на дадени качества, защото това което се опитваме да постигнем, почти винаги се определя от серия от гени. Често се допуска че даден белег зависи от един единствен ген, но това е породено от липса на достатъчно опит. Почти винаги гените са обвързани с нещо друго. Нещо повече, при пчелите много често се оказва, че някое изключително качество е пряк резултат от наличието на друг сериозен дефект. Задълбочените познания и правилната преценка на белезите са в основата на всяка развъдна програма. С цел по-добре да се разбере значимостта на всеко индивидулано качество и тяхното взаимодействие едни с други, ще ги обясня по отделно. По примера на брат Адам, според собствените ми разбирания ще ги подредя в три групи – 1)такива които са жизнено необходими за какъвто и да е максимален добив; 2) допълващи качества, но имащи пряко въздействие върху производителността на едно семейство; 3) качества имащи отношение към ежедневните манипулации и най-вече към намаляване на вложеното количество труд и такива които имат чисто естетическа стойност
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

Качества за производителност от първостепенно значение.





1) ПЛОДОВИТОСТ НА МАЙКАТА

Несъмнено всяко семейство от което очакваме максимални добиви, трябва да може да поддържа оптимална сила по всяко време на годината. Това зависи в най-голяма степен от количеството пило във семейството, взаимодействието между плодовитостта на майката и нейната яйценосност и склонността на нейните дъщери към отгледане на пило, и двата от които белега за наследствени ( при различни кръстоски излизат доста интересни различия в съотношението между двете). Към това качество се отнасят цяла редица други белези ( като количество на почистени и подготвени на килийки) , без които самата висока яйценосна способност на майката би била безполезна.

Количеството не е едиственият показател, по-често е важно КАК е разположено пилото в гнездото – дали е компактно, или разхвърляно по всички рамки. На пръв поглед може да изглежда че това е проблем на технологията на отглеждане на пчелите от пчеларя. Няма да излагам доводи към нито една от тезите, просто ще кажа че компакността на плодника е с предимство – трудно се поддържа количеството на пилото за дълъг период от време когато то е пръснато по много рамки.
Жизнеността ( липсата на прошарване) на пилото също е от значение. Плодовитата майка може да компенсира прошарването до известна степен, но за същото количество пило е необходим по-голяма отопляема площ от пчелите. Прошарването може да се дължи както на наследствен дефект на майката, така и на недостатъчно полови алели в популацията или наличие на заболяване по пилото.

От качествата, които са изцяло зависими от майката в това отношение, смятам че ще бъде интересно да спомена два от тях:
- способността на майките да снасят извън покритата от пчелите площ. Това има единствено значение за по-бързото развитие на семействата и начина по който се развива то. В този случай майката се качва на втори корпус едва след като е усвоила изцяло първия с пчели и пило.
- някои майки (линии) имат способност да снасят плътно работническо пило дори там където килийките са деформирани/свлечени, с неправилна форма, килийките по теловете.... осеменяват с еднаква охота независимо дали питите са прясно изградени или тъмни. Ако по новоизградените рамки след осеменяването им може да се отгатне начина им на обтелване, значи горенаписаното не се отнася към тази майка. Липсата на това качество може да бъде компенсирано чрез правилни техники на работа - бракуване на ниско качествените пити.

Плодовитостта на майките и склонността към отглеждане на пило варира в големи граници от раса до раса. Тук обаче няма да споменавам никакви числови стойности, не смятам че е мястото да се захващам с ябълката на раздора. Ще кажа, обаче, че в повечето случаи с увеличаването на плодовитостта се наблюдава загуба на жизненост на пчелите и оттам продължителността им на живот, и обратното. Ултра плодовитите (линии) майки почти винаги са съпътствани от по-ниска продължителност на живота както на майките, така и на пчелите. За съжаление масово прилаганите съвременни начини на „чистопородно” развъждане водят до генетична ерозия и постепенно намаляване на жизнеността, а най-лесният начин за компенсиране на загубената жизненост е съответното коригиране чрез селекция на плодовитостта на майката.

Повече пило не винаги означава повече пчели (особенно след като се прекрачи определена граница) и повече мед. Но без големи количества пило, максималните добиви са непостижими, след като пчелите са тези които правят меда. Колкото по-силно е семейството, толкова е по-голяма вероятността за по-голям добив. Работата със силни семейства като цяло е по-лесна, тъй като те могат да предложат повече на пчеларя. Над определена граница обаче, някои манипулационни дейности стават по- трудоемки и отнемат повече време ( напр. намирането на майка, повече рамки с пило за преглед, по-трудно се избягва мачкането на пчели при преглед и т.н.)

Преценката за оптималната плодовитост зависи и от климатичните условия при които се очаква те да събират мед . В райони (или години) където нектароотделянето не е обилно, обикновено по-добри добиви се реализират от семейства с посредствена плодовитост, докато навсякъде където нектароотделянето е обилно и събирането му не изисква особени усилия, числеността има предимство.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

2) РАБОТЛИВОСТ

Трудолюбието е качеството което дава икономическа стойност на всички останали добри качества от икономическо значение и ги извежда в наше предимство. Плодовитостта трябва да бъде съпътсвана от неогрничена работоспособност на пчелите събирачки. Макар и пчелите по дефиниция да са работливи, има раси и линии, че и понякога вследствие на неконтролирана метизация могат да се открият семейства, които дори и в най-добрите години събират колкото за себе си. Особеност която става явна само когато семействата се отглеждат и съпоставят в идентични условия ( в един и също пчелин) – т.е. при сравнителен тест - подобни различия изпъкват много бързо.

Към това качество могат да бъдат причислени и няколко други допълващи белега, които ако приемем че работливостта може да бъде разглеждана като количествена стойност, определят по-скоро „качествените” нюанси на това качество. Има поговорка: „Work smart, not hard” – тук точно за това става въпрос. Има видове пчели/семейства които с по-голяма охота се впускат в паша при по-неблагоприятно време. Други пък, не биха рискували да събират нектар или прашец при ветровито, студено, дъждовно, при оскъдна паша и т.н. Често по време на паша, след период от променливо време настъпват няколко дни когато нектароотделянето е най-итензивно. Семействата които са се впуснали да събират в първата част от пашата, при неблагоприятно време, вече не биха имали толкова пчели, когато периодът на интензивно нектароотделяне настъпи. Навярно повечето от вас знаят че пчелата умира от работа/„преумора”, а не от старост.

Африканските пчели от тропиците са известни със способността си да „предвиждат”/”прогнозират” настъпването на пашата известен период от време напред. Виждал съм същото качество селектирано до голяма степен и в „чисти” европейски пчели. Семейството се подготвя и пести сили за момента на най-интензивното нектароотделяне когато всичката тази насъбрана енергия ще бъде отприщена, като междувременно не се обръща внимание на по-бедните и незначителни паши. В такива семейства събирането на нектар е на ”тласъци”. Механизма е подобен на подготовката за изпадане в роево състояние. Ефекта от него е по-голям при краткортайни паши и при наличие на «почивка» между пашите (по-бедни райони), отколкото при продължителна и интензивна паша.

Работливостта до голяма степен зависи от общото състояние на семейството. Всеизвестно е, че прясно уловените роци със млада майка работят с неизчерпаема енергия през първите няколко седмици. Макар и работливостта да е наследсвен белег, пълното му проявяване зависи от взаимодействието си с цяла редица от други качества, както и моментното състояние на семейството ( напр. дали има майка или не).

От развъдна гледна точка тясното близкородствено съешаване с цел да се усили това качество, може да има точно обратния на търсения от нас ефект.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

3)НЕРОЙЛИВОСТ

Ниския роеви индекс е необходимо условие в съвременното пчеларство. Ройливостта не само води до допълнителни грижи и загуба на време, но и не ни позволява да достигнем, както средните максимални добиви така и от дадено семейство, което е главната цел в пчеларството във всяка една страна по света. Всички добри качества на дадената пчела са безполезни ако накрая те не може да им бъде придадена материална стойност (добиви).

Наистина, разните там манипулационни практики могат да направят роенето (почти) невъзможно за пчелите, но Демарирането, отнемането на майката, правенето на отводки и т.н. са трудоемки операции отнемащи прекалено много време, че нямат място в съвременното професионално пчеларство. Още повече че семейство преминало през подобно „осакатяване” никога няма да бъде способно да постигне потенциалния си максимум от мед.

Ройливостта както и неройливостта са наследствени белези, но също така са и зависими от външните обстоятелства. Едва ли при пчелите има друг поведенчески белег който да е толкова зависим от околната среда и да варира през различните години. Това и го прави толкова трудно за преценка. Има „ройливи” години, както и години в които дори и най-предразположените към роене семейства дори не правят опити. Истинска преценка на ройливостта може да бъде направена само в годините когато роевия импулс е широко разпространен измежду семействата, докато при втория случай могат да бъдат отсяти само „най-непоправимите” от тях.

Има три механизма чрез които ройливостта да бъде подтисната чрез развъждането.
-семейството да не може да достигне биологичното ниво за роене (средно по сила семейство, пчели с понижена жизненост, по-плодовита майка...)
-способностт на пчелите да пренасочват енергията си и да са постоянно „заети” с нещо ( например, когато няма паша, пренасочват свободните пчели към градеж на пити, отглеждане на пило, почистване на гнездото и т.н.), което да попречи на натрупването на т.н. „роева енергия”
- липсата на желание на самите пчели да се роят ( пчели които могат дълго време да стоят „бездейно”, които могат буквално да се „самоизключват” за дълъг период от време). Това обикновенно се изразява в колко дълго могат да останат в „бездейно” състояние преди за се появят първите признаци за подготовка на роене.

Както и да е, ниския роеви индекс (или слабата ройливост) може да бъде измерена не по броя на маточниците и дали се правят такива, а по наличието на „роева треска”. Семейства които правят маточници, но въпреки това продължават извършват ежедневните си задължения както обикновено, очевидно имат нисък роеви индекс. Много често, без да бъдат премахвани роевите маточници, роене не се състои дори и ако някой от маточниците се излюпи и маладата майка започне да се разхожда из кошера. Роевото настроение сякаш изчезва от самосебе си или може лесно да бъде подтиснато чрез разрушаване маточнците.

Близкородственото съешаване намалява склонността към роене, докато кръстосването поради хетерозисната жизненост и повишената хеторозиготност (разнородност) между пчелите в семейството , по принцип води до увеличаване. Истинския проблем е да се намери баланс между това качество и възможно най-високата жизненост на пчелите. От практическа гледна точка постигането на висока неройливост е по-изгодна от малкото понижение жизнеността на пчелите, като и постигането на много нискък роеви индекс е за предпочитане пред незначително увеличение в медодобива.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

4) ПОДРЕЖДАНЕ НА МЕДОВИТЕ ЗАПАСИ

Няма друга толкова важна предпоставка която да влияе в толкова голяма степен на крайните добиви, колкото начина на складиране на меда от пчелите. Или поне това е така с оглед на нуждите на съвременното пчеларство.

В природата има две противоположни тенденции – към складиране на меда близо до пилото и далеч от пилото. Обикновено пчелите се намират някъде по средата между двата екстремума, като едни раси клонят повече към складиране на меда близо до пилото, като Карниките и Кавказките, или като Италианките, клонящи към складиране на запасите далеч от пилото, белег който е развит само частично.

Складирането на меда близо до пилото и наличието на меден венец е възможно най-нежелания вариант. Пчелите склонни към такова поведение, взависимост от това до каква степен е развито, имат твърде ограничен обем където на полезено работно пространство. Такива семейства дори при наличие на всякакви благоприятни условия, не са в състояние да напълнят желаното от нас количество медови корпуси. Всъщност тук проблемът е следният: Добивите от семейство много често зависят от броя на магазинните/медовите корпуси които могат да бъдат взети даденото семейство за съответната паша/и. На теория колкото повече магазини имаме на семейство, толкова по-високи добиви. Вероятно обаче сте забелязали че независимо колко много магазини слагате на даден кошер, той пълни 2-3-5 (различно за всяко семейство) от тях и независимо че вече в плодника може и да няма място и дали има паша или не, няма да бъдат напълнени повече. Пчелите спират да работят. Медът трябва да бъде изваден за да може да се ополозтоври и следващата паша. Складираният мед се явява като „преграда”, блокираща по-нататъшната работа. Някои поставят всеки следващ допълнителен магазин под вече пълните такива, но това дава само частичеен ефект, тъй като истинската „преграда” се намира в плодника – меденият венец.

Пчела със силно развита склонност да складира меда си далеч от пилото ни дава възможност да използваме реално постижимият брой магазини на кошер, а добивите - максимално независими от броя на „кампаниите” по изваждане на меда. Вместо всеки път медът да се изцентрофугира, при наличие на достатъчно свободни магазини/корпуси, цялата рекололта може да бъде прибирана наведнъж, в края на годината или когато има време за това. Така най-пресният мед винаги остава най-отгоре. В съвременното пчеларство, където от една паша се гонят добиви често стигащи до трицифрени числа, без това качество, постигането на подобна цел е немислимо. В райони където пчеларския сезон е дълъг и не се очакват бурни паши (напр. на юг от нашата страна), това качество не е от първостепенна важност.

Складирането на меда далеч (или да кажа отделно) от пилото е необходима предпоставка за изграждането на голям брой основи, стимулира събирането на мед и в същото време действа като спирачка срещу роенето. Нищо не благоприятсва изпадането в роева треска както наличието на дебел венец и ограниченото пространство за пило. Нещо повече - липсата на ограничаване на пилото е абсолютно задължително условие, там където се очаква късна паша. А и след като летящите пчели зависят от пчелите кърмачки за белтъчната си храна също толкова колкото и откритото пило, ограничаването на пилото има същия индиректен ефект за здравословното състояние на семейството, както липсата на прашец.

Когато се изпозва корпусен кошер, за предпочитане е да се селектира към пчели поддържащи „чист” от запаси плодник към края на лятото, с оглед на подготовката им за зимуване.
Когато кошерът е ДБ - точно обратното – пчели които към края на сезона започват да складират мед в плодника и да се самозапасяват за зимата.

Има и друго допълнителелна особеност отнасяща се към начина на складиране на медовите запаси. Кавказките пчели например, са известни със способността си да складират запасите си във възможно най-малкия брой рамки. Италианките от друга страна предпочитат да „работят” върху всички медови рамки едновременно. В резултат, в края на сезона или при неочаквано спиране на пашата, кошера често се оказва с множество „напръскани” или частично пълни рамки и незапечатани килийки. Идеалният вариант се намира по средата между тези двете.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

Допълващи качества





1) РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ БОЛЕСТИ.


Смятам че това качество тук заслужава да бъде поставено на първо място. Високата производителност трябва да бъде съпътствана от съответстващата й доза устойчивост към болести. Очевидно е че никое семейство не би могло да постигне максималната си производителност , ако то е склонно към заболяване. Казано с други думи, най-високи добиви могат да се очакват само ако не съществува вредно въздействе от някое заболяване. В идеалния случай, пълния имунитет би бил решението на проблема, но в реалност това е невъзможно да се постигне, тъй като при пчелите имаме работа с общество, а не с отделен индивид.

Нека първо направя диференцация между понятията имунитет и резистентност/устойчивост. Резистентност означава способност да се превъзмогва дадено заболяване и да се съществува въпрреки него, нещо като борба между двама опоненти, където по-силният е победител. Имунитетът е нещо много повече. Той е пълно отсъсътвие на податливост към заболяване, без изключения, независимо от всякакви други условия. В този смисъл резистентността стои някъде между податливостта към заболяване и имунитета. Тя може да се прояви в различни степени на интензитет между двата екстремума.

Високо ниво на резистентност би отговорило най-добре на нашите нужди, защото както споменах пълния имунитет е практически недостижим. Заради полиандрията пчелното семейство се явява конгломерация от групи индивиди с различни генетични предразположености, което разбира се се отнася и за тяхната съпротива към болести. От тук и различните групи майки-сестри няма да бъдат резистентни или податливи към дадено заболяване по абсолютно същия начин. Това е още по-осезаемо когато става въпрос за безконтролно оплождане в естествени условия. От тази гледна точка постигането на пълен имунитет би означавало свързаният с това прекален инбридинг , със всичките му последици. В такива случаи постигането на резистентност към дадена болест би означавало податливост към друга.

Усточивостта на пчелите може да бъде повлияна и от околната среда. Има големи колебания в силата на пчелното семейство през различните периоди на годината. Също така колебания има и в количеството и качеството на храната в зависимост наличността или липсата на прашец/нектар и неговият източник ( прашецът от едни растения е по-богат от други; мановата паша има различен ефект върху пчелното семейство от нектарната) и т.н. Тук важна роля за изграждане на ефективна съпротива към болести има добрата и обилна храна. Но дори и най-благоприятните условия не биха могли да помогнат, ако липсва устойчивост към дадената болест.

При пчелите има изявени три главни механизма на резистентност:
- поведенчески. Това е първата линия на защита при пчелите. Наи-известния от поведенческите механизми е хигиеничното поведение.
- физиологичен. Когато става въпрос за резистентност, това е първото за което обикновено човек се сеща. За някакъв физиологичен продукт, произвеждан от организма на пчелата, който забавя или подтиска растежа, развитието или възпроизводството на болестоворния агент. Друг физиологичен механизъм е например по-краткото време, необходимо за развитие на откритото или запечатаното пило (срещу АГ и вароатоза, съответно) .
- анатомичен. Например по-тясни отвори на трахеите (срещу трахеен акар); или способност клапата на медовата гушка (proventricular valve) да филтрира и редуцира концентрацията на болестотворни организми ( срещу АГ, например).

Възможно е механизми от няколко типа да си съдействат едновременно срещу един и същ патоген или паразит, както и един и същ механизъм би могъл да действа срещу повече от един патоген и/или паразит.
Няма да разглеждам различните болести поотделно, макар и да се доста любопитна материя. Има достатъчно литература за всеки който се интерисува по въпроса.


Селектирането на резистентност към коя да е болест отнема известно време, а дълго след това се периодично се появяват семейства с «рецидиви» докато бъде премахната и последната следа от неустойчивост в пчелната популация. А след като болеста е премахната, това не означава че и причинителят е премахнат. Такива семейства продължават да бъдат „носители” на болестта без клинични симптоми на заболяване. При опит да се вкара „свежа кръв” в такава популация, майки неустойчиви към съответната болест, много бързо болестта се завръща в семейства с такива майки. Същото се случва и докато в част от популацията все още има индивиди пренасящи „неправилните” гени. Когато оплождането е оставено на случайността това е неизбежно. В този случай това води предимно до леко повишена смъртност. Редом със здравите, винаги ще има и семейства загинали или провалящи се в един или друг аспект по „необясними” причини.

От всичко казано до тук излиза че отсъствието на причинителя е по-важно от отсъствието на заболяване. Превенцията, както навсякъде, и тук дава на пчеларя много по-голяма икономическа полза от действителните „оздравителни” мерки. Високите хигиенични стандарти и подобрението на пчеларските навици и практики имат много по-голям ефект върху контрола на разпространението на болестите ( да вземем за пример АГ) и по-голям ефект върху процентната заболеваемост отколкото селектирането на устойчиви пчели. Нереалистично е да се мисли че чрез развъждането е възможно да бъдат премахнати изцяло всички медикаменти. Те винаги ще имат своето място в арсенала на един пчелар, макар че посредством селекцията приложението им може да бъде ограничено до задоволителния минимум. Както при медикаментите и всяко друго нещо, така и селекцията към устойчивост си има цена. Винги има размяна на едно нещо за сметка на друго, компромис. Колкото повече се фокусираме върху дадено качество ( и най-важното, колкото по-бързо го искаме) за да го получим, то неминуемо трябва да се откажем от някое друго, не толкова съществено в момента. Нито резистентността, нито високата хигиена, нито медикаментите в пчеларството по отделно могат да бъдат решение на всички проблеми, но когато бъдат използвани балансирано според конкретния случай, негативите от употребата им могат да бъдат минимизирани.


Обаче въпреки всички взети мерки, навлизането на нови болести няма как да бъде спяно. Рано или късно идва време когато всеки от нас се сблъсква със дадено заболяване. Вместо да се плаща предварително цената от щетите от разпространението на дадена болест или паразит, колкото по-далеч във времето се отложи – по-добре. Но когато употребата на другите два „инструмента” стане вече безполезна или икономически неизгодна, селекцията към резистентност става неизбежно единствено рационално заключение.




Весели празници.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

2) ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА

Качество което има най-голям потенциал в развъждането. Увеличението на продължителността на живота на отделните пчели дори с няколко дни би дало доста забележимо отражение върху силата на семейството, производителността и би намалило относителния дял на разходите на семейството, отиващи за изхранването на пилото.

Тъй като „стареенето” при пчелите не се измерва с време, а „възрастта” със дни, и продължителността на живот е по-скоро условно понятие базирано скоростта на изразходването на енергийния капацитет на пчелния организъм, вместо на предопределени дни живот. - Колкото повече енергия е изразходвана (работа) за даден период от време, толкова по-кратък е нейния живот, затова от тук нататък под увеличаване на продължителността на живот ще се има впредвид увеличаване на общия капацитет работа на отделната пчела. С други думи става въпрос за жизненост. Никой няма полза от пчели които живеят по-дълго, поради факта че са по-мързеливи.

Продължителността на живот на отделната пчела зависи главно от два фактора:
- наслествена предопределеност. Най-вече определяща се от цитоплазмената наследственост.
- качеството на грижите за ларвата по време на техния период на развитие.


Има взаимовръзка между плодовитостта на майките (броя снесени яйца за денонищие) и продължителността на живот (жизнеността) на пчелите излюпени от тях. Има значителни разлики между продължителността на живот на различните раси пчели. Най-дългоживеещите пчели се срещат най-често сред умерено плодовити раси, а ултра-плодовитите видове пчели са почти винаги кратко живеещи, качество което е силно изразено и в продължителността на живот на техните майки.

Близкия инбридинг може да има катастрофални последици за жизнеността на пчелите и тяхната продължителност на живот.


Оценяването на този белег може да бъде направено само по косвени признаци и е условно(приблизително), тъй като няма как да бъде измерен количествено. Измерването на съотношението между покритието с пчели към съответното пило (плодовитост на майката) е добър критерий, но освен всички други фактори трябва трябва да се вземе в предвид и "възрастовия" състав на пчелите. Съотношението между "гнездови" и летящи пчели се влиае както от расата/породата на пчелите, така и от сезона и пашата. Докато пчелите са "гнездови", те могат да живеят много дълго, но веднъж щом се превърнат в летящи - часовникът започва да тиктака.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

3) (ПОДЕМНА) СИЛА НА КРИЛЕТЕ


Колкото са по-силни крилете на една пчела толкова е по-голям полезния й радиус, съответно се изразходва по-малко енергия при летене. От това понякога зависи дали пчелите ще могат да достигнат до определен източник на нектар или не.

Полезният радиус при пчелите е различен за отделните раси и видове пчели, като е най-малък при италианските.

Това качество, макар че е полезно от една страна може да бъде и в ущърб от друга. Майките и търтеите биха могли да изминават по-големи разтояния при търсене на партньор, с което да затрудняват изолацията на оплодния пункт. При безконтролно оплождане такива пчели имат и доминиращо влияние върху предаването на нежелани от нас белези.

Това качество не е предмет на специална селекция, тъй като липсата му лесно може да бъде превъзмогната чрез групиране на семействата в по-малки пчелини върху дадената некратоотделяща площ.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

4) СИЛНО ОБОНЯНИЕ

Тук става въпрос за нищо повече от по-бързото намиране на източниците на храна, вместо безцелното обикаляне в търсене на такава (всъщност без достатъчно развито обоняние, пчелите престават да търсят храна над определена дистанция от кошера ) . За съжаление това качество почти винаги е свързано с друг недостатък – склонност към кражби. Често пчелите със силно обоняние по-трудно устояват на изкушението към кражба, както и обратното – крадливите семейства винаги са първи на мястото на събитието. По правило най-медонопродуктивните семейства обикновенно са и най-крадливи.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

Време ми е да продължа и ще се постарая тази година най-после да приключа.


5) ИНСТИНКТ ЗА ОХРАНЯВАНЕ НА КОШЕРА

Най-ефективното средство срещу възникване на кражби е добре развитият инстинкт за самотбрана. Той е напълно задължителен в пчеларството. Обаче тук има вариация между различните раси – в околната среда на африканските и ориенталските раси присъстват множество врагове и неприятели, каквито ние в умерения климатичен пояс дори не можем и да си представим, при тях този инстинкт е най-силно развит.

Близкородственото съешаване може да отслаби този инстинкт дори до степен до пълното му заличаване на практическа. Той просто до голяма степен престава да присъства като кастова задача при разпределението на труда. Такива семейства, дори и силно развити, не оказват никаква съпротива срещу крадците и те навлизат в кошера, безпрепятствено ограбвайки и убивайки пчелите вътре в него. Стесняването на прелките може да помогне само на семейства, които притежават някакъв, макар и не добре развит инстинкт за самоотбрана.

При кръстосването на различни раси може да бъдат срещнати и комбинации, при които се получава несъответствие между грабежния импулс и съответната на това способност да се защитават от крадци. От нежелания край на скалата е пчела склонна към ограбване на чужди семейства, но несподобна да охранява собствения си кошер, каквато често може да бъде срещната при кръстосване на Кавказски с Италиански пчели.



6) ИЗДРЪЖЛИВОСТ И ЗИМОУСТОЙЧИВОСТ

Издръжливостта на отделната пчела и способността на семейството да презимува добре са обвързани със брой други отделни качества. Очевидно всяка пчела, която докато събира вода или прашец в слънчев но студен пролетен ден, лесно е сковавана от студа, не може да бъде описана като издръжлива или корава. Понякога напролет могат да бъдат наблюдавани пчели със големи топченца прашец, загинали точно пред прелката на кошера. Вместо да се приземят на прилетната дъска, завръщащите се пчели често не я уцелват и кацат на студената земя, където загиват ако не успеят да отлетят преди да са се смръзнали. От друга страна, способността пчелата да може да издържа на много ниски температури не е толкова важна.

Зимоустойчивостта до голяма степен се определя от способността на семейството да оцелява дълги периоди върху нискокачествени запаси без възможност за облитане и начина по който семейството реагира на резки промени в температурата или всякакви смущения на зимния му покой.

Има пчели, чийто семейства през зимния период се държат сякаш са умрели и се активизират само при достатъчно високи температури. Очевидно е че всякаква активност на прелката по време на студено време е просто напразно изразходване на енергия без да има някаква полза от това.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

7) ПРОЛЕТНО РАЗВИТИЕ

Следващото важно нещо е пролетното развитие. Тук няма да обяснявам как протича пролетното развитие, дали започва рано или късно – до голяма степен се определя от наследствени фактори. Но на тази наследствена особеност не трябва да гледа като на абсолютна и неизменна величина, а по-скоро като потенциал. Интересно е да се наблюдава как при едни условия се проявяват едни особености, докато при друг климат и друг пчелар, същите пчели проявяват други.

Това от което се нуждаем е пчела, при която пролетното развитие протича без всякакво стимулиращо подхранване; не трябва да започва преди да се е установило стабилно и топло време (т.е. изчаква колкото се може повече); щом веднъж отглеждането на пило започне, то трябва да продължава без прекъсвания, независимо от повратностите на времето.

Рано започващите с отглеждането на пило пчели изразходват енергията си, когато времето е неблагоприятно и в усилия които не водят до някакъв съществен напредък, напротив – в повечето случаи те са несъмнено в ущърб на пчелите. Добре известен е фактът че започващите рано с пилото пчели са по-податливи на нозематоза, отколкото тези които започват по-късно. Същото се отнася и за бактериалните (европейски гнилец) и гъбичните (аскосфероза) и най-вече за вирусните заболявания. Късно започващите с пилото пчели почти винаги настигат и задминават в развитието си първите ( Кавказските напр. са изключение), и по-важното – точно тогава когато трябва, тъй като те не си изразходвали напразно и ненавременно енергията си. “Пролетното отслабване” на пчелните семейства, често е вследствие на преждевременно отглеждане на пило.

Освен нуждата от пчела, която не се нуждае от стимулиращо подхранване и със късно, но експлозивно пролетно развитие, също толкова е важно тя без наша помощ да може да поддържа отглеждането на съответното голямо количество пило до края на лятото, което да ни гарантира максимално силно пчелно семейство, подготвено за всяка паша през годината и множество млади пчели за зимуването и пролетното развитие на следващата година.

Много пчелари се страхуват от пчели със бързо пролетно развитие, тъй като смятат че това води до повишена ройливост. Но това не винаги е така.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Аватар
kapaneca
Мнения: 85
Регистриран на: Чет Яну 26, 2012 8:59 pm
Местоположение: Русе

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от kapaneca »

Scutellator: Уникален си човече.Твоите знания ме карат да се чувствам безпомощен пред тая необятна материя "Пчеларство" .Възхищавам ти се че,имаш такова огромно търпение и желание да пишеш и споделяш . Благодарности за лекцията които има желание ще, научи поне малко стига да има желание да се развива.
Желая ти успех и късмет за напред.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

8) ПЕСТЕЛИВОСТ

Това е друго качество пряко свързано с развитието на семейството през сезона. Тук отново се забелязва огромна вариация между различните географски раси и отделни линии. Класически пример за разточителство са светлите италианки, които по никакъв начин се се съобразяват нито със външните условия и дневния приток на нектар, нито със количествата запаси в кошера. Интензитета на отглеждането на пило не намалява дори и когато семейството е изправено пред прага на гладна смърт - то продължава, докато не бъде изконсумирана и последната капка мед. От друга страна, пчела която е прекалено чувствителна към промените в притока на нектар и прашец, трудно може да бъде максимално подготвена да оползотворява главните паши.
Макар, че разумното използване на запасите да е това за което се сеща човек , когато стане дума за пестеливост, за мен друг аспект е от много по-голямо значение – количеството запаси, които са необходими за отглеждането на едно и също количество пило. С други думи, аз предпочитам да се фокусирам върху пчела, която произвежда максимално количество пило, при възможно най-малка употреба на ресурси.

За съжаление пестеливостта като цяло не е качество, което се цени в днешно време и толкова много липсва на повечето от съвременните линии пчели.

9) ПРОИЗВОДСТВО НА ВОСЪК И КАПАЦИТЕТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПИТИ

Още едно качество от изключителна важност. Неговата липса води до цяла серия от недостатъци и има сериозни индиректни поражения върху производителността на семейството. Складирането на големи количества мед, често е пряко свързано със способността за скоростно изграждане на нови пити и липсата на това качество води до забележима разлика във възможностите за оползотворяване на пашите. От друга страна, желанието за изграждане на пити е обвързано със инстинкта за роене. Често липсата на това качество е пряката причина за наличието на силно изразена роева склонност.

Близко свързано със желанието за изграждане на пити е трябва и да е съчетано със несклонността към изграждане на търтееви килийки. Бързото изграждане на пити има малка полза за нас, ако това е обвързано със голямо количество неправилно изградени и търтееви килийки. За щастие, това е наследствено качество и грижливата селекция може в голяма степен да намали желанието за отглеждане на търтеи.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Scutellator
Мнения: 756
Регистриран на: Нед Сеп 14, 2008 6:15 pm
Местоположение: област Хасково

Re: Генетика и научни основи на селекцията при пчелите

Мнение от Scutellator »

10) СЪБИРАНЕ НА ПРАШЕЦ

В райони бедни на прашец или има недостиг на прашец през определени периоди на годината, селекцията за складиране на по-големи запаси от прашец е наложителна. Без достатъчно по количество и биологично пълноценни протеини, пчелния организъм не може да формира нормална имунокомпетентна защита срещу различните патогени. Липсата на достатъчно прашец през есеннта (или запаси от перга през пролетта) се счита за най-честата причина за развитие на нозематоза или някое друго заболяване през този период на годината.
При различните раси пчели склонността към складиране на големи количества прашец е различна. Според брат Адам, най-упорити в събирането и складирането на прашец са пчелите от рода A.m. mellifera, като френските пчели дори би се провирали упорито със прашеца през Ханемановата решетка за да го складират в магазините.

За щастие, желанието за събиране на прашец е доминантен белег и след само няколко поколения напредъкът в селекцията достига до плато. Селекцията за складиране на прашец е много бърза, което е от голямо практическо значение там където пчелите се отглеждат за опрашване или за добив на прашец.

11) ДЪЛЖИНА НА ХОБОТЧЕТО

В миналото широко е налагано мението, че дължината на хоботчето е белег от изключителна важност за събирането на големи количества нектар, особенно от култури като червената детелина. Обаче, въпреки сравнително късото си хоботче, Италианките също успяват да събират значителни количества от меда от детелина.

Към днешна дата, дължината на хоботчето не е фактор, който има някакво значение за повишаване на добивите, тъй като единствената култура, при която това играе някаква макар и минимална роля е детелината, която към днешна дата вече не се култивира и отглежда, и количеството площи от нея изцяло зависи от Природата.

Според мен има друг аспект, който заслужава по-голямо внимание. Там където цвета на меда има значение, особенно внимание трябва да се обръща към странностите на някои пчели. Съществуват пчели, които събират нектар от ниско качество, на същото място и при същите условия, при които Карниките и Италианките наример, събират мед от най-високо качетво. По същия начин, Италианките биха предпочели да събират нектарен мед, там където Карниките биха напълнили магазините изцяло със манов мед – още едно наследствено качество.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Публикувай отговор

Обратно към “Размножаване и селекция / Reproduction and selection”