Кунева вкарва ред в онлайн търговията в ЕС

Модератор: Margarita Dikova

Публикувай отговор
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Кунева вкарва ред в онлайн търговията в ЕС

Мнение от Dinko »

Европейската комисия ще преразгледа правилата за онлайн транзакции, за да могат хората да се чувстват по-сигурни, когато пазаруват чрез интернет от други страни, пише BBC.

„Има спешна нужда от действие, светът се придвижва напред толкова бързо, че Европа рискува да изостане. Въпросът е можем ли да си позволим да поддържаме 27 мини онлайн пазари в Европа и така да лишаваме потребителите от избор и конкурентни цени. Светът на интернет търговията се нуждае от нов прилив на потребителско доверие“, е заявила Меглена Кунева в качеството си на комисар по защита на потребителите в Европейския съюз.

Кунева се стреми към преразглеждане на правилата за гаранции, връщане на суми и срокове за отказ на поръчката при пазаруване онлайн или по телефона. Приетата днес Зелена книга на Европейската комисия прави преглед на действащите към момента разпоредби. Тя открива процес на консултация по 28 въпроса, сред които утвърждаване на разбирането за задълженията по доставката при трансграничните покупки, подсилване закрилата на потребителите и постигане на повече яснота относно техните права в случаи на просрочена доставка, неизпълнение или частично изпълнение.

Ще бъдат обсъдени още теми, свързани с правната защита на потребителите, както и определяне на общи правила относно правата и поемането на разноските при връщането на стоки на търговеца.

ЕС ще провежда консултации в продължение на два месеца и ще направи препоръки преди април.

Според проучване в ЕС 71% от потребителите считат, че е по-трудно да направят рекламации или да върнат стоки, закупени от друга страна членка на Съюза.

Според данните 26% от потребителите в ЕС са закупили стоки или са ползвали услуги от компании от други страни членки на ЕС миналата година, но едва 6% са го направили чрез интернет.

През януари Кунева прогнозира бум на електронната търговия у нас.
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Мнение от Dinko »

Институцията на Европейския омбудсман е създадена чрез Договора от Маастрихт през 1992 г. Първият Европейски омбудсман е избран от Европейския парламент през 1995 г.

Европейският омбудсман разследва и докладва случаи на лоша администрация в институциите и органите на Европейската общност, като например в Европейската комисия, в Съвета на Европейския съюз и в Европейския парламент. Единствено Европейският съд и Съдът от първа инстанция при изпълнение на своите юридически функции не попадат под юрисдикцията на омбудсмана. Обикновено омбудсманът провежда разследване на основата на постъпили жалби, но също така може да започне разследване по собствена инициатива.

Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с постоянно местопребиваване или с регистриран офис в държава членка на ЕС може да внесе жалба до омбудсмана с писмо, чрез факс или с електронна поща.

Омбудсманът има широки права за провеждане на разследване. Институциите и органите на Общността са задължени да го снабдяват с информацията, която той изисква, и да му дават достъп до материалите, свързани с разследването. Държавите членки също така следва да го снабдяват с информация, която би могла да помогне за изясняване на случаи на лоша администрация от страна на институциите и органите на Общността.

Ако случаят не е разрешен задоволително в хода на разследването, омбудсманът може да се опита да намери добронамерено решение, което да коригира случая на лоша администрация и да бъде задоволително за жалбоподателя. Ако опитът за помирение се провали, омбудсманът може да направи предложения за решаване на случая. Ако съответната институция не приеме неговите препоръки, омбудсманът може да изготви специален доклад по въпроса до Европейския парламент.

Голяма част от жалбите, внесени при Европейския омбудсман, касаят административни закъснения, липса на прозрачност или отказ за даване на достъп до информация. Някои касаят трудовите отношения между институциите и техните служители, попълването на личния състав, както и провеждането на конкурси. Други жалби са свързани с договорните отношения между институциите и частни фирми, например в случаите на внезапно прекратяване на договор.

Бюрото на омбудсмана предоставя на разположение брошура озаглавена "Как може да Ви помогне Европейският омбудсман", в която се съдържа формуляр за подаване на жалба. Всяка година омбудсманът представя пред Европейския парламент своя годишен доклад, който се превежда на всички официални езици на Съюза. Омбудсманът притежава също така интернет страница, която предоставя детайлирана и актуализирана информация за неговата дейност. Освен това омбудсманът предприема официални посещения във всички страни членки, където има възможност да представи работата си пряко пред гражданите.

Информация за контакт:
The European Ombudsman
Адрес: 1, avenue du President Robert Schuman, B.P. 403, F-67001 Strasbourg Cedex, France
Телефон: + 33 (0) 3 88 17 23 13
Факс: + 33 (0) 3 88 17 90 62
Електронна поща: euro-ombudsman@europarl.eu.int
Интернет: http://www.ombudsman.europa.eu
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Мнение от Dinko »

Абсурден член в закона за защита на потребителите пречи на онлайн търговията в България.

С влизането ни в ЕС изискванията и очакванията към българският бизнес нарастват. В специализирано издание “България в Евросъюза” 2005 г. Меглена Кунева прави увод с думите “Знанието ни дава възможност за собствена преценка, то в последна сметка е свобода.”

Как би се развила е-търговия у нас, ако се залага на българската максима “Око да види, ръка да пипне”?

С въвеждането на един абсурден член развитието на е-търговията у нас ще забави значително темповете си, а може и да не стартира въобще.

От къде идва проблема:

В края на 2005 г. във връзка с покриване на съответните директиви на ЕС бе приет нов Закон за защита на потребителите. Този закон влезе в сила на 10.06.2006 г., като предизвика недоумение, възмущение и най-вече объркване в дейността на търговци, насочили се към продажби на продукти през интернет.

Електронните търговци се определят от Законодателя като търговци, сключващи договори от разстояние. Европейското законодателство за защита на потребителите предвижда право на отказ на потребителите при сключване на този вид договори. Срокът, през който потребителят може да се откаже от сключеният договор, е различен за страните от ЕС и варира от 7 до 14 дни. Изискването на Директива 97/7 на Европейския парламент е за 7 дена.

Ние като търговци не оспорваме създаването на механизъм, който да обезпечи защитата на икономическите интереси на потребителите.

Кое прави електронната търговия невъзможна?

Ябълката на раздора в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е в Глава четвърта - Търговски практики и способи за продажба, Раздел II - Договор за продажба от разстояние, чл.53, който гласи:

“Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.”

По член 55 срокът е определен в размер на 7 работни дни. Учудващо е тълкуванието от страна на властта и прилагането на този сам по себе си спорен и абсурден член. Всички плащания, приемани от търговеца преди изтичането на тези 7 дена, са незаконни. Независимо дали потребителя е платил с кредитна или дебитна карта, по банков път или с наложен платеж (по време на доставка), то това е неправомерна търговска практика. Интересен е случаят, когато е налице наложен платеж. На схемата по-долу ще се опитвам да представя противоречието на този член сам по себе си и защо наложеният платеж не е авансово плащане.

Дефиницията на авансово плащане е всяко плащане, което се осъществява преди настъпване на данъчното събитие. В търговската практика на електронните магазини данъчно събитие настъпва по време на доставяне на стоката на клиента. Тогава търговецът предоставя касова бележка и необходимите документи на клиента. От това следва, че всяко плащане преди доставка е авансово, а останалите, каквото е наложеният платеж, не са. Но има нещо по-смущаващо в този нелогичен член. Търговецът няма право да взима авансови плащания преди изтичане на 7 дена от доставката, но нали след доставката тези плащания престават да бъдат авансови - не може да се забрани нещо в настоящето или бъдещето, което може да стане само в миналото. Времената в текста на чл.53 се заплитат. Може би ако в чл.53 липсваше думата “авансово”, то тогава нямаше да го наричаме абсурден.

Нито МИЕ, нито КЗП са обявили как да се прилага чл.53.

Аз лично се съмнявам някой в България да успее да формулира правила за прилагане на този член от ЗЗП, като същевременно не бъдат нарушени други закони (Закона за счетоводството, Закона за задълженията и договорите и др.). Искам да подчертая, че не съм юрист, но съм уверена, че разсъжденията ми са издържани с нужната логика и обща правна култура.

След като имаше издадени актове на фирми за това, че осъществяват и предлагат продажби и чрез наложен платеж, т.е заплащането става при доставката на продукта, а някои магазини просто спряха дейност до “изясняване на ситуацията”, ние си задаваме въпроса как може да “проходи” е-търговията у нас при неразбирането и неадекватното поведение на властимащите. Мотивите на МЕИ при пояснение на спорният текст се основат само и изцяло на разбирането и приемането на идеята, че търговците в Интернет са некоректни по презумпция, тъй като съществува реална опасност (според тях) те да не могат да бъдат идентифицирани и установени в последствие. Как обаче една надлежно регистрирана фирма, издаваща фактур и касови белешжки, ще е в състояние да се скрие? И не прилича ли това на Сталинския подход - “има електронна търговия - има проблем, няма електронна търговия - няма проблем”. Време е да се видят и да се решат истинските проблеми - незаконни /нерегистрирани/ търговци, нелегална търговия през интернет и др., а не да се стопира инициативата и навлизането на един съвременен начин на обслужване и търговия, начин, наложен и приет от цял свят. Не трябва държавата като цяла да бяга от проблема, а да положи усилия и да си изпълни задълженията и отговорностите, за да се намери адекватно решение на проблема.

Незнанието и неопитността на “седящи на удобни столчета” държавни служители не оправдава тази агресивна и неуместна кампания, подета срещу е-търговците. Не оправдава насаждането на идеята за опасностите, които сме “подготвили” като търговци в Интернет.

Започвайки този бизнес в България, за нашия екип бе ясно, че ще трябва да изминем труден път до клиента поради многото страхове, незнание и неизвестни. Приятно изненадани и очаровани сме след близо две години дейност, че обикновеният човек, попаднал в Интернет, ни се довери, без да има пряк контакт с търговеца и продукта. Но не това мога да кажа за тези, които изприказваха силни думи - как ще влезем в ЕС. Мога смело да заявя, че не е необходимо властимащите да обясняват на потребителя кой е добър и кой лош, не мисля, че българският потребител е стадо и трябва някой да влиза в ролята на пастир. От практиката знам - “лошите новини идват първи”, особено в Интернет, т.е некоректните търговци поради различни причини сами ще изпаднат от пазара.

Между търговците и потребителите в Интернет няма физическо взаимодействие, а според председателя на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров това винаги крие риск и е необходимо да се осигури по-висока степен на потребителска защита. Това налагало вмъкването на чл.53 от ЗЗП.

Но, дословно преписан, “грешка в превода” или поредното недоразумение, реално той възпрепятства изпълнението на поръчки, което пък ни прави некоректни към клиентите. Тук не става дума за срок за връщане на стоката или рекламация при неудовлетвореност от страна на потребителя, а забрана търговецът да получава заплащане по доставката в рамките на 7(седем) работни дни.

Какво се получи на практика?

От една страна нашите клиенти, след като сме ги запознали с това изискване, не желаят да се ангажират отново след 7 дни със среща, а ако сумата се превежда по банков път, това би било един допълнителен разход. Дали това не ощетява отново потребителя с време и допълнителни разходи? Странно е, че чл.53 уж защитава интереса на клиентите ни, а всъщност те се чувстват ощетени и без право на избор.

От друга страна за търговеца или куриера събирането на сумите е физически и финансово неизгодно, защото за една доставка ще е необходимо да се посети клиентът най-малко два пъти, ако от своя страна той е коректен и се намира на посочения адрес.

Необходимо е малко повече доверие и това е двустранен процес. Учудващо е за мен и моите колеги, че недоверието идва от Законодателя. При подобно развитие на процесите, очакванията на търговците и всички хора, през първите години на членството на България в ЕС те ще се сблъскат с ограничения, които ще породят разочарование и безсилие за развиване на е-търговията в България. Описаният току-що сценарий е, разбира се, само една част от възможностите. Другите са свързани с огромния потенциал за реално развитие на е-търговията у нас. Ние имаме възможност чрез коректна информация и коректно отношение към клиента да повишим доверието на хората и с подкрепата на Законодателя да бъдем наистина европейски граждани. Хората трябва да разберат предимствата на е-търговията и имат право да бъдат информирани по-професионално за към какво трябва да бъдат внимателни или взискателни. Ние бихме се ангажирали с това. Непрофесионално е да се твърди /от КЗП/, че е-магазините по презумпция застрашават потребителите.

Смехотворно е г-жа Меглена Кунева да твърди, че се очаква бум на е-търговия на фона на издадените актове (около 30 от Юли 2006 г. по чл.53) на функциониращи е-магазини и на фона на не малък брой затворили /нефункциониращи/ вече магазини поради тоталното неразбиране и неадекватно поведение на Законодателя.

Благоприятните сценарии ще се развият обаче, само ако българските управляващи разработят разумна рамка за развитие на е-търговия в България.

Особено важно е, че с доста ентусиазъм и възможности за добре организирана дейност, малки и големи е-магазини са готови да отстояват правата си.

Предстои създаване на асоциация, чиято основна цел е запознаване на обществото с възможностите на пазаруване в Интернет, както и предпазване на клиентите от некоректни търговци и решаване на възникнали проблеми.

Ако успеем да постигнем едно добро публично-частно партньорство и на “масата седнат” МЕИ, КЗП и бизнеса, това би било един ефективен и съвременен вариант на сътрудничество.

Има шансове за това. Ние бихме искали да имаме повече възможности да разгърнем своя потенциал и да осъществим идеите си, тъй като “Знанието ни дава възможност за собствена преценка, то, в последна сметка, е свобода.”

София, 13.02.2007г.

С. Узунова
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Мнение от Dinko »

Пари - Нямало безплатен обяд? У нас има - по закон

Един чиновник от висотата на топлото си кресло решава съдбата на 400 електронни магазина







В България днес е рай за интернет потребителя. Поръчвайте компютри, принтери, подаръци, дрехи… всичко, предложено от 400-те родни онлайн магазина. И за поръчката не трябва да се плаща. По закон. Поне седем дни след като си получите доставката. През това време може да си помислите - дали да платите, дали да я върнете, или просто да си смените адреса. Еее, търговецът да му мисли. Държавата приема, че той по презумпция е мошеник. Да се е захванал с нещо друго.

Това е ситуацията в нашата страна в двайсет и първи век. Когато правителството обявява, че иновациите и технологиите са приоритет за страната, онлайн бизнесът се бори за оцеляване. И моли за разбиране. Изпаднали в недоумението как да работят и защо са глобявани, че вземат парите на потребителите за стоката, която са им доставили.

Интернет напълно промени отношенията потребител - търговец. Във виртуалното пространство се родиха нов вид компании като Yahoo, Amazon, eBay и Google, които създадоха модерен и много успешен бизнес модел и поставиха основите на законите на виртуалния пазар. Традиционните компании осъзнаха, че за да оцелеят, трябва да задоволят очакванията на потребителите и да предлагат стоки и услуги чрез интернет.
Само за 2006 г. продажбите в България, заплатени чрез ePay системата, достигнаха почти 65 млн. лв. В САЩ онлайн оборотите преминаха 100 млрд. USD миналата година. В Европа също се наблюдава повишена активност при онлайн пазаруването. Френските сайтове отбелязват 79% повече поръчки в сравнение с 2005 г. Във Великобритания отчитат 65% ръст, а германците - 63%. Онлайн магазините на Острова регистрираха продажби за около 3.6 млрд. GBP (7 млрд. USD).

Никъде по света няма бизнес отношение, при което клиентът ползва, без да плаща.
Ако с регламенти като абсурдния чл. 53 от Закона за защита на потребителите ще се предпазват потребителите, търговците вероятно ще хлопнат кепенците на електронните си лавици. Така електронната търговия може да изчезне у нас. Докато този закон е в сила, интернет потребителите у нас може да пазаруват като за последно. Без да плащат поне седмица след покупката. Ще четем как в развитите страни продажбите през интернет се увеличават година след година и скоро ще се измерват в трилиони долари. И ще се чудим защо при нас ситуацията е различна.

С два реда текст един чиновник постави на колене цял бранш. Комисията за защита на потребителите глоби магазини като bgprinter.com, get.bg, 911.bg с 1000 лв., защото не са дали 7 дни време на клиентите си да решат дали това е стоката, която са поръчали.
В Америка и Европа потребителите пак разполагат със седмица за размисъл. Но в нея може да получат парите си обратно, а не мислят дали да плащат.

Таня Гаврилова
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Мнение от Dinko »

Чиновници ще поправят недомислица в Закона за защита на потребителите, която пречи на е-търговията

Ако Джеф Безос (основателят на онлайн магазина Amazon.com) живееше в България, много е вероятно до момента да са му се случили няколко неща. На първо място да е изнудван от мутри, данъчни и ченгета.

След тях да е станал обект на внимание от страна на инспектори по труда и ХЕИ. Напоследък обаче може да му е съставен и акт за нарушение по чл. 53 от Закона за защита на потребителите. Този член буквално забранява на дистанционните търговци (най-често каталожна търговия и онлайн магазини) да приемат плащания преди изтичането на седемдневен срок, в който потребителите могат да върнат доставената им стока. Подобно изискване няма наложено на останалите офлайн търговци (тези, които продават стоките си в магазини и сергии). Явно презумпцията на автора на закона (Емил Алексиев, началник на дирекция “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката, според пресслужбата на ведомството) е, че при дистанционната продажба купувачът не вижда какво получава и трябва да може да го върне, без да дава обяснения. Подобна клауза би следвало да важи по отношение на всички търговци в България, а не само по отношение на част от тях. Така е уредена търговията в много от останалите членки на ЕС, в САЩ и Канада, като там дори срокът на връщане е удължен до месец. В никоя държава освен в България обаче не съществува забрана за търгов¬ците да приемат предварително плащане за стоката или услугата, която доставят. Те просто имат задължение да върнат парите, ако тя бъде върната, което и правят.

През седмицата членове на новоучредената Българска асоциация за електронна търговия обявиха, че

Поне 13 магазина вече имат съставени актове

от Комисията за защита на потребителите (КЗП) за нарушение на същия чл.53 от закона. Според Теодор Павлович, управител на магазина Get.bg, актовете са били готови предварително и те са привиквани само за да ги подпишат. Не всички членове на асоциацията са пострадали при това “ударно вършене на работа от тази комисия”, сподели собственик на малка онлайн книжарница, пожелал анонимност. От самата комисия, която наброява над 100 души служители, отказаха коментар с мотива “шефът на дирекция “Защита на икономическите интереси на потребителите” е в чужбина, заместникът му също, а ние сме само контролен орган”. От сайта на КЗП обаче става ясно, че председателят на комисията Дамян Лазаров е заявил пред БНР, че целта на поправката е да “търсим едно добро ниво на потребителска защита”. Той е наблегнал как влизането във взаимоотношение на търговци и потребители винаги крие риск, особено когато няма физическо взаимодействие между тях. Освен това според него много често търговците сменят адресите на своите обекти, а трудността потребителят да ги открие после при дистанционното пазаруване е още по-голяма. На подобно мнение явно е бил и авторът на закона Емил Алексиев, който в почти прав текст е заявил на представители на БАЕТ, че ги счита за измамници. Самият Алексиев също се оказа в Брюксел и не може да коментира, посочиха от пресслужбата на Министерството на икономиката (МИ).

Но докато председателят на КЗП може и да не се интересува от

Правата на търговците

а само на потребителите, в даден момент в министерството на Румен Овчаров явно са се усетили, че този закон може да принуди КЗП да състави актове и да привика на адреса си (София, пл. “Славейков” 4А) дори собствениците на известни международни онлайн магазини, като Amazon.com или Barnes&Noble (bn.com) например. Според сайта на МИ на заседание на Съвета за икономически растеж (СИР), на което за участие са били поканени Комисията за защита на потребителите, Федерацията на потребителите, Независимият съюз на потребителите, Сдружението за електронни комуникации, Българската асоциация за директен маркетинг, на 23 февруари тази година основна тема е било именно противоречието между тази разпоредба в закона и европейското законодателство, и по-точно Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и Съвета за закрила на потребителите при дистанционни договори. “По предложение на Румен Овчаров СИР е взел решение за създаване на работна група, която да предложи решение за преодоляване на противоречието с оглед балансиране на интересите на различните участници в електронната търговия - потребители и доставчици”, завършва прессъобщението. Като резултат е най-вероятно е тази норма и наложените с нея санкции да отпаднат и всички да се направят, че подобно недомислие не е съществувало. Остава, разбира се, въп¬росът защо въобще е бил приет подобен член, както и какво ли друго ще измислят чиновниците в бъдеще, за да оправдаят съществуването си.

Петър Гаврилов
Аватар
Dinko
Мнения: 1802
Регистриран на: Пон Юли 26, 2004 8:31 pm
Местоположение: Чирпан
Обратна връзка:

Re: Кунева вкарва ред в онлайн търговията в ЕС

Мнение от Dinko »

Трудът в България е 12 пъти по-евтин, отколкото в ЕС

от radar.bg



България е на дъното по демографски показатели в Европейския съюз. Това показват данните от публикувания вчера годишник на Европейската статистическа служба (Евростат). Според тях населението у нас за последните десет години е намаляло със 7.9%, или с 662 хил. души. Подобен спад има в Латвия, Литва, Естония и Румъния. Всички останали страни - членки на ЕС, отбелязват положителен прираст на населението, като най-добре се представят Ирландия (18%) и Кипър (17%).

България е и на дъното на класацията по заплащане на труда. В страната за един час работа се плащат средно 1.65 евро, докато в Дания, където трудът се цени най-високо, един час струва 31.98 евро. В съседна Румъния този показател е 2.68 евро, в Латвия - 3.4 евро, а в Литва - 4.21 евро. Средното за общността е 20.35 евро, като страните, в които трудът струва най-скъпо, освен Дания са Люксембург и Белгия. В България социалните осигуровките са доста по-ниски спрямо държавите с високи заплати. Данните на Евростат обаче са за 2006 г.

България е една от страните, които не са особено посещавани от туристи, установи статистическата служба. По-зле се представят Румъния, Литва, Полша, Латвия, Словакия и Унгария. Най-много туристи спрямо местното население е имало в Кипър, Малта и Австрия.

България и Румъния не са включени в статистиката за процента на населението, притежаващо собствен дом. Общото за съюза обаче е, че в новите страни членки по-голямата част от населението притежава жилище, докато в старите членки по-голям дял от хората живеят под наем.
Публикувай отговор

Обратно към “Пчеларството в Европейския съюз / The beekeeping in the European Union (EU)”