09-01-2008 г. Практикуването на биологично пчеларство поставя пред пчеларите редица проблеми, чието преодоляване изисква както практически опит, така и добри теоретични познания. Точно такъв е проблемът със замърсяването на восъка в кошера, вследствие на използването на редица ветеринарно-медицински препарати за пчели. В такива случаи каноните на биологичното пчеларство и нормативите на сертифициращите органи са ясни и категорични – трябва редовно да се подменят восъчните основи с биологични такива, и край! Оказва се обаче, че замърсяването на восъка има своите закономерности и точно за такива особени случаи става въпрос в настоящата статия. В пчеларството акарицидите ( препарати за борба с различните разновидности акари в семейството) се натрупват предимно във восъка, използван като основа за восъчните основи. В основни линии натрупване на такива замърсители има и по повърхнините на корпусите (от вътрешната страна), доколкото там има и восък и прополис. Следователно, най-важен е въпросът – има ли смисъл да обновяваме восъчните основи с нови, биологични такива, ако не са почистени корпусите (техните вътрешни повърхнини). Доколко е силно това замърсяване? Корпусните повърхнини, които се замърсяват най-силно от препарати като Кумафос (Перицин) или Флувалинат (Апистан, Варотом), могат да бъдат почистени основно по два начина – чрез изтъргване (механично) или чрез изстъргване, измиване със сода или обгаряне. Очевидно във втория случай имаме по-добро почистване. В института, където работи д-р Богданов правят следния опит: Метод на почистване Замърсител № пробата изстъргване Кумафос 1,2 изстъргване Флувалинат 3,4 Изстъргване, дезинфекция, обгаряне Кумафос 5,6 Изстъргване, дезинфекция, обгаряне Флувалинат 7,8- през юни 2000 г. в няколко, почистени по гореописаните начини корпуси, поставят пчелни роеве, взети от конвенционални пчелини. Това са пчелини, където е позволено третиране с пиретроидни препарати. Материалите, получени при почистването на на корпусите се анализират, а данните за замърсяванията са показани на графиката 1 за пробите от №1 до №8. Анализите на материалите, получени по двата начина на почистване показват, че всички корпуси (от 1 до
са силно замърсени с Кумафос или Флувалинат. Замърсяванията с Флувалинат са многократно по-високи от обичайните в практиката. На проба 4, повърхностите са почистени след промиване с разтвор от Флувалинат. - в периода октомври 2000 до октомври 2001 г. от всяка пита, върху която е люпено пило се изрязва парче 5х5 см, а през есента на 2001 такова парче се изрязва и от магазинните ( за мед) пити. Получените проби се изследват и резултатите са показани на на графиката 2. Анализните стойности за всички проби (както за магазинни, така и за плодниковите) за целия период на изследване лежат под границите на допустимата точност на метода на изследване. Само за проба 3 от плодниковите пити за вариант Флувалинат и само изстъргване, са констатирани 0.25 mg Флувалинат на кг восък. Тази стойност е твърде ниска и отговаря на практически чиста проба. На втората година от експеримента в това семейство не са констатирани остатъчни количества от Флувалината. Методите на анализ на Кумафос и Флувалинат се извършват с помощта на газхроматограф по метод на Богданов и колектив (1998, 37/57-67). Какви са изводите от така направените експерименти? Еднозначно се показва, че няма контаминиране със замърсители в новоизградения восък при биологичното пчеларство. Това е пчеларството, при което не се използват синтетични перитроиди и няма източник за замърсяване. Оказва се достатъчно да се изстърже или изстърже и обгори корпуса. Това е препоръчително и според основните зоотехнически норми. Подмяната на корпуса обаче не е задължителна! От в. Пчела и кошер
