Откриха най-стария пчелин

[danubica]

Нели Лалова-Пурчева, Плевен
apis_danubica@abv.bg

Откриха най-стария пчелин
Израелските археолози откриха най-стария пчелин. Не е случайно, че в Библията Израел се нарича страна на меда и млякото. Научните работници от Йерусалимския университет при извършените разкопки в Северен Израел, в района на град Реховот, се натъкнаха на запазен до наши дни пчелин, чиято възраст е повече от 3000 години. Някои кошери се оказали напълно цели, а от други са останали цели фрагменти. Пчелина е наброявал около 30 кошера. Това откритие посочва, че пчеларството е процъфтявало на територията на съвременен Израел още в епохата на библейското време. А що се отнася до самите кошери, които са едни от най-древните от намерените досега, израелските историци се надяват, че родината на пчеларството да е именно Близкия Изток.
Кошерите са направени от неопечена глина в която се е замесвала надробена слама. Това е доста популярен строителен материал от древността. В Близкия Изток от него са строили къщи още преди 4000 години. От едната страна на кошерите се намирало отверстие през което пчелите са излитали, а от другата страна имало плътно затворен капак, чиято цел е била пчеларите да изваждат далаците със събрания мед. Съдейки по находките, археолозите са намерили едва около 1/3 от кошерите в обширното помещение в което те са били открити. Напълно възможно е било да има поне още около стотина подобни къщички.
В древния свят восъкът е имал няколко функции, които след това са били загубени. Например, за ритуалните цели – за религиозни обреди. Известния на доста народи метод за гадаене се състои в това, че във водата се е изливал восък; изстивайки, той е приемал различни загадъчни форми, по чиито образи предсказателя е предопределял на човека съдбата (между другото, до миналия век момите в доста райони на България са си предричали момък чрез този метод). Древните гърци са нанасяли восък върху дъсчици: пишещия е надрасквал буквите със заострена пръчица от твърдо дърво, което са го наричали stylo [старогръцки stigma, atos, убождане, и grapho, пиша]. Що се отнася до меда, то той се е използвал не само като лакомство, но и като лекарство.
Интересно е да се отбележи, че археолозите са намерили пчелни пити – това е потвърждение на факта, че в древен Израел са можели по тези времена да отглеждат пчели. Преди, основната заблуда се състоеше в това, че пчеларството не един път се споменаваше в Библията, независимо че медът фигурира в доста голям брой фрагменти в Стария и Новия Завет: “О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Мойте пътища! … щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насипвам с мед от скала” (Пс. 80:14, 17). “ И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед” (1 Цар. 14:26), и т.н. Някои специалисти предполагат, че се има в предвид т.н. мед от фурми (Diospyrus sp.), които се е получавал от плодовете и няма никакво отношение към пчелите. Но в Библията има и пряко насочване относно медът. Например, в Книгата Песен от Песните се споменава: “Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско” (4:11). Медът за жителите на Близкия Изток, както и за другите народи от древността, а също и за първобитните племена е бил изискано лакомство. Фразата “мляко и мед” явно е означавала предел на мечтанията при човека: тя фигурира и при описанието на Обетованата Земята, и тази фраза е необходимо да се подразбира в преносния смисъл. Но несъмнения факт е, че медът в Близкия Изток е бил доста известен. По-трудно е да се каже със сигурност дали пчеларството е имало един център на произход, за който в някаква степен може да претендира Близкия Изток, или то се е зародило независимо в различни точки от земното кълбо.
Вероятно, последната версия има по-голям шанс на съществуване: до периода на развитие на пчеларството в повечето страни от земното кълбо където то е било широко разпространено т.н. хралупния начин на отглеждане (рус. бортничество, от староруски “борть”; сръбски dubine; бълг. в района на Дунава папурник, от папур (Typha sp.); пак бълг. тръвна) – получаване на мед от диви пчели от дънерите на дърветата. Борничество е било доста разпространено в Древна Русия, особено в северните области. Държавата е обвита отвсякъде с вековни дървета, а това благоприятствало за настаняването на поредните роеве пчели. Този народен занаят е имал голямо значение за доходите за местното население на северните области, а самите борти са фигурирали в завещанията, дарителските и други документи, явявайки се предмет на обмен.
Първоначално бортниците (хора, добиващи мед) са били принудени да се катерят по високите и дебели дървета, търсейки пчелни гнезда, а след това те са започнали да се учат да и развъждат пчели в дънери. Този начин на отглеждане е давал не само мед, но и восък, предназначен за различни неща – преди всичко, за направата на църковни свещи. Този природен продукт е бил един от най-важните експортни пера на онова време. Ето защо, руските князе са считали за свой дълг да се обзаведат с подобни пчелини. Например, великокняжеската Доблрятинска борть е съществувала на сегашното място на подмосковския град Подольск. Московския лес които е принадлежал на великия княз е бил богат с пчелни гнезда е просъществувал чак до ХVІ век. Този начин за добиване на мед е бил характерен и за други краища на света. В древността медът е символ на безсмъртие, инициатива, прераждане. Смятало се, че медът придава мъжественост, плодовитост, енергия, средство възбуждащо сексуалното желание. Поднасял се като дар на върховни божества и духове на плодородието. Поради предположението, че пчелите се размножават чрез партеногенеза (по безполов път), медът е смятан за чиста и свещена храна. В гръцката митология е свързван с поетическия гений, красноречие, мъдрост, храна на боговете. Пчелите пълнели с мед устата на Омир, Сафо, Пиндар и Платон. За християнството медът е сладостта на божието слово. Меда фигурира във фолклора на индийците. Например, в едно от съчиненията на френския етнолог Claude Lévy-Strauss носещо името ”От меда към пепелта” се прави преглед на митовете на различните първобитни племена, свързани с този природен продукт.
Независимо от откритието на тази уникална израелска находка, напълно е вероятно, пчеларството да се е развивало в различните краища на света съвършено независимо.