Пчеларите се нуждаят от обединение, смята пловдивски агроном

[stan]

...

[drone]

Тоя агроном и тая бъгава агенция нещо или не са в час или само си приказват на вятъра за да пълнят вестниците си. Ако някой иска наистина информация от първа ръка за причините за липсата на регистрация или относно обединението на пчеларските организации, или относно каквото и да е, трябва да направи нещо много елементарно. Само и единствено е нужно да се зарови във специализиран форум, в случая нашия пчеларския , да отхвърли целия архив със всички мнения на патили хора или новобранци и всичко ще му стане ясно ,щото е казано почти всичко от първа ръка хора. Ако още нещо не му е ясно нека пита . Ще се снеме цялата епикриза на болното ни пчеларство. . Това е истината.
Само за сведение ще ви посоча , че силата на форумите и сериозните мнения така е впечатлило оръжейните конструкторите на "Арсенал"- Казанлък, че са пуснали специална тема в ловния форум ,относно предложения за нова разработка на българска ловна карабина и специфичните желания на всеки ловец относно новия продукт.Темата е пълна с мнения и спорове, където много неща се изясняват и валят още нови. Никакви анкети по агенции, никакви мнения на специалисти. Само гласът на потребителя.Специалистите после ще решават задачата съобразно предпочитанията.

[ivan raynov]

С писмо на посочения адрес препоръчах на това девойче да разгледа нашия форум.http://petyastavreva.eu /http://petyastavreva.eu/?m=kontakt

[dimitarbonev]

110 години организирано пчеларство в България.
Това бе поводът за тържеството, което събра пчелари от цялата страна в зала 1 на Дома на Науката и Техниката гр. Пловдив, организирано от ОБЩИНСКО ПЧЕЛАРСКО СДРУЖЕНИЕ „АКАЦИЯ 1899”гр. ПЛОВДИВ със съдействието на ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА и под патронажа на Кмета на град Пловдив г-н Славчо Атанасов и зам. Кмета Красимир Ангелов.
През 1897 г. е създадена Международната пчеларска организация „АПИМОНДИЯ”, чиято благородна цел е обединяването на всички пчелари в световен мащаб и защита на техните интереси. Две години по късно, на 19.08.1899г. в София се създава първото пчеларско сдружение, което дава началото на организираното пчеларство в България. През своите 110 години на съществуване, пчеларското движение е преминало през много падения и възход. Последните 20 години обаче пчеларското движение, както и самото пчеларство бавно и сигурно се спуска по наклонената плоскост на самоунищожението. Отбелязвайки тази годишнина, пчеларите и ръководители от цялата страна дискутираха, кои повече, кои по-малко своята загриженост за бъдещето на пчеларството в Българияя.
Пчелите са основните опрашители на диворастящите и селскостопанските култури. Без опрашване от пчелите няма да има нито плодове, нито зеленчуци. Не напразно Айнщайн е казал, че ако по някаква причина изчезнат пчелите на човечеството му остават най-много четири години живот. Това определя пчеларството като един от основните сектори в българското земеделие. Парадоксално е, че на този отрасъл се гледа, като нещо съвсем незначително. Това е отрасълът, за който са предвидени най-малко средства, а преките субсидии са само мираж. Докато в повечето държави в света производството на мед е страничен продукт от пчеларството, а основните приходи се реализират от пчелоопрашване, то в България пчели се отглеждат само за добив на мед. Фермерите нямат възможност, желание и култура да заплащат за пчелоопрашване, дори по-зле някои от тях обикалят и търсят рента от пчеларите за това, че пчелите събирали нектар от културите, които те отглеждат. Единици са фермерите, спазващи наредба 15 за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Нерегламентираните пръскания унищожават годишно хиляди семейства, а възмездие няма. Цялата процедура за търсене на отговорност от нарушителите е толкова усложнена, че създава предпоставки за нарушения. А нещата могат да бъдат решени по много прост начин. За нарушителите да няма субсидии в срок от 10 г. Така самите фермери ще имат интерес да бъдат коректни, за да си получат субсидиите.
Ветеринарномедицинските прегледи на пчелните семейства също не са добре обезпечени. В повечето случаи прегледите са формални, а това е сериозна предпоставка за развитие на заболявания и може да се окаже много сериозен проблем.
Климатичните промени също повлияха сериозно. Сушата и горещините лишиха пчелите от традиционните паши, добивите на пчелни продукти паднаха до критичния минимум дори и при подвижно пчеларство, а изкупните цени все още са много ниски.
Нормативната база също създава много проблеми при реализацията на пчелните продукти. Все още действа забрана за износ на непреработен мед, а за наредбата за директните продажби свързана с изпълнението на директива 852 на ЕК започна да се говори едва сега. Закона за пчеларството също има много несъвършенства.
При така създалата се ситуация пчеларството вече не е рентабилно. Това създава предпоставка с пчели да се занимават най-вече хора от третата възраст. Средната възраст на пчеларите в страната е 66 години,което буди сериозни тревоги за бъдещето на пчеларството. Факта, че от присъстващите в залата „младежите” на възраст под 60г. можеха да се преброят на пръстите на едната ръка говори красноречиво за това.
Всяка изминала година намалява и броя на професионално занимаващите се с пчеларство. Сега те са едва 2% от всички пчелари, а тенденцията е още по тревожна. С изменението на закона за облагане на доходите на физическите лица се премахнаха данъчните облекчения за земеделските производители и като прибавим и това, че от следващата година същите ще трябва да внасят четири пъти по-високи осигуровки постави пред тях дилемата дали да не зарежат всичко и да се наредят на опашките пред бюрата по труда. Така поне грижата за осигуряването им ще има държавата.
В момента няма как да се получи пряка субсидия било то за опрашване, било то за кило мед. Единствената помощ, която може да се получи остава чрез тригодишните програми. Имаше опити да се лобира пред ЕК за субсидиране пряко на кошер, както е при животновъдството, но не се получи. Държавата на този етап дори и да има воля да отпусне субсидия със собствени средства (то, не че има такава) пак трябва да иска разрешение от ЕК, а там въобще не са склонни да се субсидира пчеларството. Така останаха само програмите. Нищо лошо все пак има нещо. Проблемът е обаче, че тези средства са много малко. На този етап стигат до малцина привилегировани. По мое мнение средствата са разпределени не по на най-удачния начин.То вярно, че една шепа жълти стотинки, както и да ги разпределиш пак няма да стигнат за всички, но реално това не е програма, която стимулира развитието на пчеларството, а програма на унижението. Фонда ти дава 80лв за подпомагане закупуването на препарати за предпазване от акара, а ти хвърлиш 100, за да събереш всичката документация и пак държавата инвестира 200лв, за да ти бъде извършена щателна проверка на пчелина. Какво се получава на практика. Държавата плаща много повече за дейността на чиновниците си, ти даваш повече от колкото получаваш и накрая те вадят престъпник за това, че табелката ти избеляла или фактурата нещо не им харесала и т.н. Най голям е интереса към подпомагането на подмяната на кошерите и закупуване на пчелни рояци и отводки . Какво обаче се получи? То едно, че парите са малко, но и повечето производители надуха цените почти двойно. Е има и такива, при които цените се запазиха в границите на разумното, но те са само изключение от общото правило. Аз това бих го нарекъл източване на средствата по програмата и според мен контрола би трябвало да се насочи в тази посока, защото при нормални цени парите ще стигнат до доста повече пчелари. Проблемът е и в това, че по самата програма бяха заложени суми за кошер, рояк или отводка, които стимулират този тип злоупотреби. За следващия тригодишен период програмата ще е готова до няколко дни. В нея предвидените средства са почти три пъти повече от сегашните. Разпределението на средствата все още не е ясно какво ще е. Като се има предвид, че информацията е много оскъдна, няма дискусия, всичко се прави на тъмно или направо да си го кажем по начина, по който се е правила и предишната програма вероятно няма съществено да се различава от досегашната. Позволих си да дискутирам с представители на различните пчеларски съюзи и асоциации, че за да има развитие на пчеларството трябва да има търсене на пчелните продукти. По добре да се заделят повече средства за реклама, разясняването на ползата на пчелните продукти за здравето на човека, разработването на нови пазари, облекчаване на достъпа на пчеларя производител до пазара, създаване на медоносна база. Трябва да се помисли и за обезпечаване на дейността на пчеларя със съответните технически средства за първична преработка и съхранение на меда, за подвижно пчеларство и чак тогава може да се говори за разширяване на пчелните стопанства. При нас както винаги всичко се започва от опашката и естествено ефективността от тази програма да е нулева. Само нерви за кандидатите.
Когато българина започне да консумира мед колкото средния европеец, то ще се повиши и търсенето на пчелните продукти. Така ще има смисъл ние да произвеждаме повече и тогава може да се говори за развитие на сектора. Това, което става сега е наливане от пусто в празно. Всеки гледа, ако може да се докопа да смени някой друг кошер или да напълни опразнените, а в същия момент все повече броя на пчеларите и пчелните семейства намалява. Виждам как по селата, ако вчера е имало 20-тина пчелари днес са 5-6, а утре ще са и по-малко. Виждам как в моя район само преди няколко години имаше над 400 пчелни семейства сега са около 200 и продължават да намаляват.
Кои са причините за това състояние на пчеларския сектор?
Една от основните причини е липсата на единна пчеларска организация. На практика в момента в България организирано пчеларство няма. Няма и легитимна национална браншова пчеларска организация. Съгласно закона за пчеларството, за да бъде легитимна браншовата организация тя трябва да има структури поне в 50% от всички общини. В момента реално действащите местни пчеларски организации могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Правителството си е избрало да работи с НБО БПС. Те помагат за осъществяването на държавната политика в областта на пчеларството. На практика това също е нарушение на закона и всеки може да оспори легитимността на това партньорство. Проблемът е, че в НБО пчеларите са слабо представени. Съгласно закона за пчеларството тази организация включва и представители на развъдната асоциация, представители на преработвателния бранш, търговци, производители на инвентар, производители на ветеринарномедецински препарати и представители на научната асоциация. Всяка една асоциация се стреми да защити своите интереси, а мнението на пчеларите не е меродавно. Така програмата за развитие на пчеларството се превърна в програма за развитие на всички съпътстващи сектори, но не и за пчеларството. За пчеларя останаха само мъките и унижението. За останалите гарантирани парични потоци.
На този фон преди седмица в Пловдив едно от малко работещи сдружения в България – ОПС „АКАЦИЯ 1899” Пловдив реши да организира честване на 110 години от създаването на първото пчеларско сдружение в България дало началото на организираното пчеларство в страната. Странното е, че нито една национална организация не се сети за това събитие. Факт, който красноречиво говори за състоянието на организираното пчеларство в България. Поканени бяха всички председатели на национални организации, асоциации и пчеларски сдружения. Целта беше да се получи една дискусия за проблемите на пчеларството. За съжаление със своето присъствие събитието уважиха само Стефан Стефанов, Пламен Иванов, доц. Д-р Пламен Петров, д-р Станчев от „ПРИМАВЕТ’. Председателят на НБО БПС Ганчо Ганев не уважи този форум с оправданието, че не бил поканен. Напротив. Беше му изпратена персонална покана, но или го гризе гузна съвест и го е срам да се покаже пред пчеларите или просто не го интересува. Присъстваха и много изявени пчелари от страната. Дискусията все пак се получи. Дори на моменти прехвърчаха искри. Всички бяха на мнение, че е нужна една единна пчеларска организация, чийто стил на работа коренно да се различава от сега съществуващите. Всички бяха на мнение, че една такава организация се нуждае от млади и образовани и неопетнени хора, които реално да защитават интересите на пчеларите. На времето пчеларите са се обединили около новостите в пчеларството принесени от Европа и основно въвеждането на разборния кошер. Сега обединението е нужно за оцеляването на сектора.
Кирил Киров - пчелар № 1 на България за 1999 г. обяви своето виждане за създаване на една обединена организация на пчеларите. Идеята е сега структурата да се изгради от долу на горе. Най-напред трябва да се възстановят пчеларските сдружения по места. Не се ли случи това, няма смисъл да говорим за никаква организация. Взе се решение да се свика национален пчеларски събор, който да се проведе в Плевен по време на традиционното изложение през февруари. Там да се проведе дискусия относно начина, по който ще се структурира новата организация. Тази дискусия ще се принесе и в пчеларската преса и в интернет. Пчеларски Вестник и Пчела и Кошер имат готовност такава дискусия да се проведе от страниците на вестниците.
На базата на всички мнения да се създаде и принципа на работа структурирането и устава на организацията. Предложено бе тази обединена организация да носи името Български Пчеларски Съюз. Оказа се, че тази абревиатура е свободна, а и какво по хубаво от това да се възстанови един съюз с над 100 годишна история.
Естествено ще има и доста сериозен отпор срещу една такава организация. Защото идеята е право на глас да имат само пчеларите. Всички останали да имат право само на съвещателен глас.
Министерството иска да съществува само една пчеларска организация. Така излиза, че или трябва да се създаде една истинска пчеларска организация или да си сложим главите на дръвника и да чакаме милост. Изборът е наш и съдбата на бранша пак е в наши ръце. Даже бих казал закъсняхме с 2 години.