Модератор: valvrv
Днес ми падна около 1.5 куб. готов разбичен /сух/ на 3.0 и 3.5 см. но си нямам представа за цена /че да не се прецакам 
/.Смятам да правя само магазини и корпуси за медови през лятото .Според мен ще издържат по 3-4 год. а като се обработят добре и повече.Досега използвах липа за рамки и кошери но през лятото я увеличиха с 60-70лв и сега е 300лв куб.Смятам да пробвам с топола челесно се работи и ще е доста по евтина .ок товае дървотоc-a-c- написа:опитайте от червена върба да направите кошер-това е ПЧЕЛАРСКОТО ДЪРВО,но не става за рамки
Колеги има направено такова изследване във Франция и е доказано че пчелата се чувства най добре в смолистите материали като смърч,бял бор,ела и тн.ahmed написа:ок товае дървото :P :P :Pc-a-c- написа:опитайте от червена върба да направите кошер-това е ПЧЕЛАРСКОТО ДЪРВО,но не става за рамки :roll:
Това не е точно така. Българския е по-добър за едни неща техния за други. В по-студените климати като Коми например ( и Карпатите също) дъветата растат по-бавно и заради по-краткото лято следователно по-малко вегетационни месеци. Годишните кръгове са много близо, дървото е плътно, тежко, здраво. Ако търсиш тези качества то тогава ок- тези иглостни са по-добри. Ако обаче ти трябват обратните качества тогава от по-топли климати ...c-a-c- написа:Чувал съм ,че от чам до чам има разлика.По добър е този,който съдържа много смола-например карпатския от Румъния е по добър от българския.
И с това не съм съвсем съгласен - старите пити много пъти са били третирани препарати и ако има високи критерии за чистота н меда би следвало да избягваш да ги центрофужишc-a-c- написа:5 хоризонтални тела,качествена Горнооряховска основа ДБ пускаш я да виси през магазина като втора и няма свличане-100 процента пчелни килийки
?Да но родопския чам е по добър от комския защото е по смолис следователно и е по издръжлив,valyo написа:Това не е точно така. Българския е по-добър за едни неща техния за други. В по-студените климати като Коми например ( и Карпатите също) дъветата растат по-бавно и заради по-краткото лято следователно по-малко вегетационни месеци. Годишните кръгове са много близо, дървото е плътно, тежко, здраво. Ако търсиш тези качества то тогава ок- тези иглостни са по-добри. Ако обаче ти трябват обратните качества тогава от по-топли климати ...c-a-c- написа:Чувал съм ,че от чам до чам има разлика.По добър е този,който съдържа много смола-например карпатския от Румъния е по добър от българския.
Именно колега - точно това казвам. Комският иглолостен материал на бор не миришевладо написа:Да но родопския чам е по добър от комския защото е по смолис следователно и е по издръжлив,valyo написа:Това не е точно така. Българския е по-добър за едни неща техния за други. В по-студените климати като Коми например ( и Карпатите също) дъветата растат по-бавно и заради по-краткото лято следователно по-малко вегетационни месеци. Годишните кръгове са много близо, дървото е плътно, тежко, здраво. Ако търсиш тези качества то тогава ок- тези иглостни са по-добри. Ако обаче ти трябват обратните качества тогава от по-топли климати ...c-a-c- написа:Чувал съм ,че от чам до чам има разлика.По добър е този,който съдържа много смола-например карпатския от Румъния е по добър от българския.
единственния проблем при родопския е че има повече чепове.
. За различни цели единя е по-добърт от другия.Колега,склонен съм да споря с теб за това твое становище. Колкото е по-смолист материала, толкова на по-ниски температури е издържал и това може да го потвърди всеки един дърводелец. А температурите м/у Коми и Родопите нямат нищо общо.владо написа: Да но родопския чам е по добър от комския защото е по смолис следователно и е по издръжлив
Аз неказвам че издържа на по ниски температури, той просто е по устойчив на климатичните промени.Boro написа:Колега,склонен съм да споря с теб за това твое становище. Колкото е по-смолист материала, толкова на по-ниски температури е издържал и това може да го потвърди всеки един дърводелец. А температурите м/у Коми и Родопите нямат нищо общо.владо написа: Да но родопския чам е по добър от комския защото е по смолис следователно и е по издръжлив
Бих искал да си направя 1-2 тръвни кошера за проба. Мога да си позволя да си купя и готови (гледам по 8 лева вървят), но ми е мерак да се опитам да си изплета сам. Ако не стане, здраве да е. Не съм сигурен че искам засега да заселвам семейства в тях, но ако имам 1-2 мога да ги използвам за хващане на рой например и да го държа временно там (да презимува) а напролет да го заселя в нормален кошер.yuri написа:Върбата и Леската са подходящи. Обема на трувните е от 30 до 60 литра. Горе долу диаметъра на дъното е около 40-50 см, а височината и е 70-80-90 см. Но за какво ти е?stan написа:Колеги,
Кой е най подходящия материал за направа на тръвни кошери?
Някой знае ли какви са препоръчваните размери за тях?
Това е ясно. Ако обаче тези кошери се използват само за засилване на основните семейства.TVB написа:Засилването на пчелното семейство преди главната паша чрез налитане може да се извърши и с преместването на разборни кошери, защо трябва да се занимаваш с тръвни: налитането може да се извърши и от съседни кошери, а и от семейство, отглеждано над основното - виж технологията на Венер........
