НАРУШЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА МАЙКАТА

Модератор: nikoko

Публикувай отговор
Гост

НАРУШЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА МАЙКАТА

Мнение от Гост »

I. МАЙКИ – ДЖУДЖЕТА
В поредица от материали ще ви информираме за някои малко известни аномалии, увреждания и болести на пчелната майка.
Проф. д-р Кънчо КЪНЧЕВ
В случай на недостиг на прашец и нектар пчелите отглеждат понякога майки-джуджета, които често (напомнят) достигат (не работят) ръста на една работничка.
При нарушения в развитието на пчелната майка същата може да не достигне нормалната си големина и много често да не е в състояние да изпълнява физиологичната си роля. Такива майки се наричат "майки-джуджета". По размер тя не се различава много от обикновените пчели работнички.
Получаването на "майки-джуджета" може да е свързано с наследствени и външни причини.
За пчелната патология по-важно е състоянието, свързано с наследствените причини, защото в тези случаи не зависи от временни външни явления и може да се предава от поколение на поколение.
Появата на "майки-джуджета" може да се дължи и на грешки в развъдно-подобрителната работа или на продължително близкородствено развъждане.
В други случаи майките-джуджета са свързани с недостатъчното и непълноценно изхранване на отглежданите за пчелни майки ларви. Когато в природата или в пчелното семейство, количеството на нектара и прашеца е недостатъчно, това хранене е непълноценно, ларвите гладуват и оформените пчелни майки са дребни и слабо жизнени. Неправилно е да се смята, че майки-джуджета се получават само при слабите пчелни семейства. Белтъчен и въглехидратен глад може да има и при силни пчелни семейства с малко хранителни запаси.
Смята се, че майки-джуджета могат да се получат при хронични химични токсикози и при продължително нарушаване на температурния режим в семейството, но тези въпроси изискват допълнително изясняване. Майки джуджета се излюпват и когато поради липса на по-млади яйца и ларви, пчелите залагат маточници върху личинки по-стари от 3 дни.
Пчелни семейства с майки-джуджета са обречени на загиване, защото най-често те не се оплождат и остават стерилни.
Външно такива майки не се различават от пчелите търтовки. Но те притежават нормални полови органи, макар и много по-малки от обикновените и това е съществен белег при изясняване на въпроса дали се касае за майка или търтовка, когато причината е в захранване на по-стари ларви за майки може да се установят ненапълно развити яйчници или напр. развити кошнички - следи от заложбите за пчели работнички.
Борбата с това болестно състояние трябва да се организира в зависимост от причините, които са го породили. Когато се касае за причини, имащи наследствен характер се спира производството на пчелни майки от тези пчелни семейства или от тази линия пчели. В малките пчелини е необходимо внасяне на майки от друг район с цел избягване на близкородственото развъждане. В майко-производните пчелини трябва да се работи с добре проучени линии с утвърдени качества и пълно спазване на изискванията на развъдно-подобрителната работа.
Много важно е тези мерки да бъдат профилактични (предварителни) преди да е налице това ненормално състояние.
Пчелни майки трябва да се получават само в подходящ за това период, когато в природата има достатъчно цветен прашец и нектар, като се използват най-силните пчелни семейства с утвърдени продуктивни качества
pdp
Мнения: 54
Регистриран на: Съб Мар 11, 2006 10:09 pm
Местоположение: софия

МАЙКА

Мнение от pdp »

Пчелната майка е единствената женска пчела в пчелното семейство, която има напълно развити размножителни органи. По размери и форма тя се различава от останалите пчели. Дължината на тялото й при различните породи е от 20 до 25 мм, а теглото на оплодена е от 180 до 325 мг, докато на неоплодената е 150-220 мг. Пълноценна оплодена майка снася от 1000 до 2000 яйца в денонощие, а за един сезон от 150 - 200 хиляди. Младата майка снася дневно яйца с обща маса по-голяма от собственото й тегло. Това се дължи на непрекъснатото й хранене от пчелите с маточно млечице. Анатомичното устройство на майката е както това на пчелата работничка с тази разлика, че нейните яйчни тръбички са много добре развити и са над 130-150 за всеки яйчник. Жилото си майката използва само за убиване на други майки в маточниците.
Разликата между пчелно и маточно млечице се изразява в това, че млечицето с което се изхранват ларвите на пчелите работнички съдържа десетократно по-малко пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, то се отделя от глътъчните жлези на пчелите, а маточното млечице - от глътъчните и горночелюстните жлези. Едни пчели хранят пчелните ларви, а други маточните.
Развитието на майката от яйце до излюпването й продължава 16 дни и се получава от оплодено яйце, както и при пчелата работничка (3 дни-яйце, 5-ларва, 2-предкакавида и 6-какавида). Разликата във времето за излюпване и развитието да полова зрялост е в резултат от храненето на отделните ларви от пчелите. Тези предназначени за работнички биват хранени само първите 3 дни с пчелно млечице, а тези за майка - 6 дни с маточно млечице. Пчелите хранят майката през целият период на снасяне с маточно млечице. Тя може да живее до 6-7 години, но най-продуктивна е през първите две. След раждането си тя отделя особено маточно вещество, което се секретира от добре развитата й горночелюстна жлеза. То се разнася между пчелите и благодарение на него те се обединяват и чувстват присъствието на майката и осигуряват целостта и защитата на семейството.
Основната функция на майката е да снася яйца и с отделяната миризма да крепи целостта на семейството. Нормално в едно семейство има само една майка. Без майка пчелното семейство може да съществува не повече от два-три месеца, като цялата дейност на семейството се разстройва. Младата майка излиза на оплодителен полет при тихо слънчево време, 3-5 дни след излюпването си и започва да снася яйца 3-4 дни след оплождането. При невъзможност да излети на оплодителен полет поради лошо време повече от 25-30 дни максимум 40 дни, младата майка става негодна за оплождане. Оплодителният си полет тя извършва в най-топлата част на деня, при температура 20-25 С, между 13 и 17 часа, като лети на височина от 5 до 30 метра над земята и в радиус до 15 км от пчелина, търсейки т.н. търтееви сборища. Тя бива съешавана от 8-10 търтея, докато се изпълни семеприемното ? мехурче със семенна течност (сперматозоиди). Оплождането на майката става само във въздуха. Майката снася яйца нормално от края на януари до средата или края на октомври (в зависимост от времето и силата на семейството).
Процесът на снасяне на яйца от майката се регулира от пчелите, чрез подхранването й и подготовката на килийките за снасяне (почистването и полирането ги).
При внезапна загуба на майката, докато в кошера има прясно пило и яйца, пчелите веднага залагат маточници и отглеждат нови майки (вищеви). Първите заложени маточници са обикновено чрез захранване на тридневни ларви (с оглед по-бързо излюпване на нова майка). Майките излюпени от тях не са много добри и следва да се разрушават след 3 дни от запечатването им, а да се оставят другите все още незапечатани маточници. Там са захранени еднодневни ларви и получените майки са по-добри. Когато пчелите почувстват, че майката не е добра, те залагат по средата на питите по 2 до 3 маточника, за самосмяна. Тези маточници са много добри и не бива да се изпускат.
Когато по някаква причина се загуби майката, а в семейството няма пресни яйца и пило, което се получава най-често през зимата или при загубване на майката при оплодителен полет (изяждане от пчелояди, лястовички и други причини), тогава пчелите започват да хранят с маточно млечице обикновени пчели работнички и те започват да снасят неоплодени яйца от които се излюпват търтей. Тези майки се наричат търтовки, а семейството - търтовачно.
Публикувай отговор

Обратно към “Биология на пчелите / Biology of bees”