ДЕ МИНИМИС 2013г.
-
- Мнения: 77
- Регистриран на: Сря Авг 15, 2012 7:48 am
ДЕ МИНИМИС 2013г.
Де минимис 2013г ще има ли,някои знае ли нещо по въпроса.Какви са изискванията,промени ще има ли от миналата година?Какви пари се очакват,миналта бяха 12лв
-
- Мнения: 1741
- Регистриран на: Пет Ное 03, 2006 2:59 pm
- Местоположение: Пловдив
- Обратна връзка:
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Няма да има поне за сега, но знае ли човек? Нова власт, може да отвори кранчето.
Това, което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи.
http://donboneti.mylivepage.ru/
http://donboneti.mylivepage.ru/
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е получила през миналата година най-много сигнали за възможни злоупотреби със средства от ЕС от "частни източници" от България.
От ОЛАФ не могат да задължат държавите или фирмите да върнат парите, а правят препоръки, уточняват БНТ. Миналата година е имало препоръки за връщане на 284 милиона евро, но в европейския бюджет са били възстановени почти три пъти по-малко - 94.5 милиона евро. През 2012 службата е приключила рекорден брой разследвания - 465.
От ОЛАФ не могат да задължат държавите или фирмите да върнат парите, а правят препоръки, уточняват БНТ. Миналата година е имало препоръки за връщане на 284 милиона евро, но в европейския бюджет са били възстановени почти три пъти по-малко - 94.5 милиона евро. През 2012 службата е приключила рекорден брой разследвания - 465.
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Ако не ни платят ще развалим седянката
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Днес се обаждах до ДФЗ , нищо не знаят
- ba4o_ivan1976
- Мнения: 633
- Регистриран на: Сря Май 06, 2009 8:17 am
- Местоположение: чилина
- Обратна връзка:
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Те дори може и да не са чували за помоща - наречена деминимис! Но те са нови - ще се научат на много работи в парламента - там е манжата ! За четири години се управят четири поколения напред /това знаят/!!!
http://ba4o.mylivepage.com/ Изборът, а не случайността определя съдбата на човек.
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Помоща де-минимис беше политическа игра на герб с цел да си оправи грешките дето ни дигна осигуровките 4 пъти и измисли данъка за продадени пчелни продукти и данък за получени субсидии.Де Минимис може да има с приближаването на следващите избори ,но не и тази година
-
- Мнения: 77
- Регистриран на: Сря Авг 15, 2012 7:48 am
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Днес подразбрах към края на юни ще ли да е пуснат,но с тея протести може и с следващото правителство.
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
Бедността е много сериозен проблем за европейските общества, но институциите и всички правителства в България консенсусно поддържат увеличаването на неравенствата.
Сега новият български кабинет трябва да приложи не спешни мерки тип "бърза помощ", а дългосрочна перспектива за развитие, да признае неолибералните политики за абсурд и грешките, довели до безизходицата.
Това казва в интервю пред БГНЕС Мария Желязкова, изпълнителен директор на Европейската антибедност мрежа – България. Тя е доцент в Института за изследвания на обществата и знанието в БАН.
В Брюксел приключи годишната среща на Европейската мрежа срещу бедността с участието на делегации от 27-те страни членки на ЕС.
"Бедността е много сериозен проблем, тя е симптом на заболяването и показва, че нещо не е наред с виждането за развитието на европейските общества и главно с политиките, които се прилагат. В момента бедността във всички страни на ЕС, дори и в най-добре развитите, нараства и това е резултат от провежданите в последните три десетилетия политики на неравенствата.
Бедността води до увеличаване на престъпността, до ксенофобия, национализми, конфликти между отделни групи на населението и така наречената криза ясно показва, че ЕС не се развива в правилната посока", подчерта в интервюто след края на форума в Брюксел Мария Желязкова.
Според нея засега Европа не прави нищо, въпреки заявената от председателя Мартин Шулц позиция, че борбата с бедността и неравенствата е кауза и на ЕП. "Но можем да се надяваме, тъй като протестите в много страни изведоха бедността на преден план в дневния ред на обществата. Можем да се надяваме, че това противоречие между дневния ред на гражданите и на политиките ще бъдат приближени, и нещо може да се промени", посочи тя.
Запитана доколко годишните срещи на членовете на Европейската мрежа срещу бедността в Брюксел правят гласа на бедните по-чуваем, Мария Желязкова заяви, че това не се постига. Тя смята, че срещите не допринасят толкова, колкото всички искат, защото предложенията на делегациите не се превръщат в политики. Те обаче са важни за създаването на една обща платформа за обмен на информация между групите от различните страни за състоянието на обществата.
"Че тенденциите навсякъде са едни и същи, до този извод стигнахме и при нашата среща с представителите на Дания и Малта. Това е в резултат на безумните неолиберални политики, които в България се прилагат 20 години, в другите страни се практикуват по-меко, но и там те доведоха до същите резултати. Макар, че дълбочината на бедността е различна в отделните страни на ЕС, неолибералните политики навсякъде водят до изхвърлянето на хора от обществения обмен", категорична бе Желязкова.
Тя обясни, че българската национална антибедност мрежа е създадена през 2003 г., оформена е като мрежа на отделни неправителствени организации, работещи с различни групи – роми, хора с увреждания, безработни, работещи бедни, бедни деца и др., ангажирани с проблемите на бедността. Същевременно важна ос на мрежата е да установява сътрудничества с други организации, имащи отношение към проблемите, например двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа", Съюза на икономистите, Академични учени, Националния социален и икономически съвет. Това са все организации, които споделят идеята, че бедността и социалното изключване в България не са резултат от липсата на ресурси и на това, че страната е бедна, а са продукт на неадекватни политики, уточни изпълнителният директор на българския клон на мрежата.
В отговор на въпрос има ли положителни промени в анализите за състоянието на българите, Мария Желязкова подчерта, че се запазва изводът за липсата на ясен ангажимент от страна на политиците през тези 23 години по отношение на бедността. "Те я разглеждат като страничен резултат, ефект от развитието на пазара. Всъщност обаче бедността в България се създава главно от два вида политики. Едните са тези на разпределението, т.е. подоходните политики, придържането към изключително ниските равнища на основните доходи – работна заплата, пенсии и различни социални плащания.
Неолибералната пропаганда ни занимава непрекъснато с мита, че понеже производителността на труда в България е най-ниска, значи и заплатите трябва да са най-ниските в ЕС", посочи Желязкова. Тя обаче подчерта, че производителността на труда у нас е 45% от средното ниво за Европа, но минималните заплати не са 45% от средната минимална заплата в ЕС, а са 20%.
"Средните възнаграждения, които са основният проблем, също не са 45% от средните в ЕС, а са само 10%. Това не резултат от стечение на обстоятелствата или от природни бедствия, а от изключителното намаляване на договорната сила на работещите. Поради което България произвежда огромен брой работещи бедни, т.е. заетостта не означава излизане от бедността. Това са първият тип политики, които трябва да се променят, за да се покаже ефективно отношение към проблема с бедността", заяви Желязкова.
Вторият тип политики са тези по данъчните и осигурителните разпределения, продължи тя. Това, което през 90-те години беше постигнато чрез свръхнамаляване на заплащането, след 2008 г. нарастването на неравенствата продължи да се бетонира чрез т.нар. плосък данък, каза в интервюто Мария Желязкова и изрази несъгласието си с него. "Той по същество представлява регресивно облагане, което е характерно за Европа през 19-и век. То е регресивно заради комбинацията от тавана на осигурителните вноски и ниския плосък данък. При което хора с 2 000 лева заплата плащат около 33% от дохода си за осигуряване и данъци. Тези, които получават 10 000 лева заплата, плащат около 15%. В България има данни, макар те да са абсурдно считани за лични, за месечни заплати от 100 000 лева, за които се плащат под 10% данъци и осигуровки. Това е регресията – от 33% за ниски и средни доходи до под 10% за свръхвисоките доходи. Поради това България и Латвия са с най-високи неравенства в ЕС", поясни изпълнителният директор на българската антибедност мрежа.
Според Желязкова докато не се атакуват неравенствата у нас, няма никакъв шанс да се решат проблемите в бедността. "Основният проблем в България са неравенствата, това се превръща и в основен проблем в Европа. Равнищата на неравенства в момента в САЩ и в Германия са нивото от 30-те години на миналия век преди голямата депресия и преди войната", посочи тя.
Тя подложи на критика всички досегашни правителства на прехода у нас. "За да може България да изплува са необходими смислени политики, а премахването на плоския данък е част от тях. Другото, което е важно тук е, че всички правителства, независимо дали са леви, десни, през този 23-годишен преход поддържат консенсусно увеличаването на неравенствата и нарастването на бедността. Няма политически платформи, които да действат срещу това развитие. В този смисъл има пълен консенсус", подчерта Мария Желязкова.
"И докато г-н Бойко Борисов ни занимаваше с това колко не е съгласен с Тройната коалиция, той задълбочи същото развитие, което тя започна с плоския данък. Така, че между политиците, за съжаление, изглежда има ясно определен консенсус, който е срещу гражданското общество. Единственото оптимистично са протестите, които говорят за събуждането на хората", продължи тя. Според нея обаче при протестите винаги има опити за фрагментиране, манипулиране и експлоатация в полза на различни партии. Добрата новина за нея е събуждането на младите и образованите хора, колкото са останали в България. Желязкова уточни, че подобни огнища на съпротива срещу неолибералните политики има във всички страни и те търсят връзки помежду си. Оптимизмът според нея е в това, че обществата в Европа ще се опитат да наложат друг дневен ред на политиците, различен от съществуващия.
"Друг индикатор на безумието на тези политики е твърдението, че бедността е резултат от липсата на ресурси. Ако се огледаме навсякъде и в България, ще видим, че това е пропаганда и агитация. Половината храна се изхвърля навсякъде в ЕС, у нас заводите бяха превърнати в скрап, земите са пустеещи. А парите от ЕС се използват за някакви рекламни цели, за турнета, с които обясняваме колко е хубаво в България, когато всички знаем, че не е хубаво", каза Мария Желязкова. Според нея в България ще бъде хубаво, когато всички млади хора остават тук и прииждат още други. "След като всички искат да напуснат страната, значи очевидно сме непривлекателни. Европейските средства се използват за безсмислици, вместо да се усвояват в полза на обществата", посочи още Желязкова.
Най-големият проблем на ресурсите у нас е, че България произвежда излишни хора, смята тя. "Хората се разглеждат като пасив на развитието, като нещо, за което трябва да се плаща, вместо политиките да могат да мобилизират хората към развитие. Има различен тип спешни мерки – "бърза помощ", която трябва да се фиксира върху хората, живеещи крайно зле. Но подобна мярка не би довела до развитие. Основното е обществото да получи дългосрочна перспектива за развитие. За тази цел трябва да се признаят грешките, довели до безизходицата. Да се признае, че неолибералните политики са пълен абсурд, защото доведоха страните до криза, национализъм, ксенофобия, престъпност, бедност. Политиките трябва да се преразгледат в диалог с обществото и ясно да се начертаят промените", заяви Мария Желязкова. /БГНЕС /
Сега новият български кабинет трябва да приложи не спешни мерки тип "бърза помощ", а дългосрочна перспектива за развитие, да признае неолибералните политики за абсурд и грешките, довели до безизходицата.
Това казва в интервю пред БГНЕС Мария Желязкова, изпълнителен директор на Европейската антибедност мрежа – България. Тя е доцент в Института за изследвания на обществата и знанието в БАН.
В Брюксел приключи годишната среща на Европейската мрежа срещу бедността с участието на делегации от 27-те страни членки на ЕС.
"Бедността е много сериозен проблем, тя е симптом на заболяването и показва, че нещо не е наред с виждането за развитието на европейските общества и главно с политиките, които се прилагат. В момента бедността във всички страни на ЕС, дори и в най-добре развитите, нараства и това е резултат от провежданите в последните три десетилетия политики на неравенствата.
Бедността води до увеличаване на престъпността, до ксенофобия, национализми, конфликти между отделни групи на населението и така наречената криза ясно показва, че ЕС не се развива в правилната посока", подчерта в интервюто след края на форума в Брюксел Мария Желязкова.
Според нея засега Европа не прави нищо, въпреки заявената от председателя Мартин Шулц позиция, че борбата с бедността и неравенствата е кауза и на ЕП. "Но можем да се надяваме, тъй като протестите в много страни изведоха бедността на преден план в дневния ред на обществата. Можем да се надяваме, че това противоречие между дневния ред на гражданите и на политиките ще бъдат приближени, и нещо може да се промени", посочи тя.
Запитана доколко годишните срещи на членовете на Европейската мрежа срещу бедността в Брюксел правят гласа на бедните по-чуваем, Мария Желязкова заяви, че това не се постига. Тя смята, че срещите не допринасят толкова, колкото всички искат, защото предложенията на делегациите не се превръщат в политики. Те обаче са важни за създаването на една обща платформа за обмен на информация между групите от различните страни за състоянието на обществата.
"Че тенденциите навсякъде са едни и същи, до този извод стигнахме и при нашата среща с представителите на Дания и Малта. Това е в резултат на безумните неолиберални политики, които в България се прилагат 20 години, в другите страни се практикуват по-меко, но и там те доведоха до същите резултати. Макар, че дълбочината на бедността е различна в отделните страни на ЕС, неолибералните политики навсякъде водят до изхвърлянето на хора от обществения обмен", категорична бе Желязкова.
Тя обясни, че българската национална антибедност мрежа е създадена през 2003 г., оформена е като мрежа на отделни неправителствени организации, работещи с различни групи – роми, хора с увреждания, безработни, работещи бедни, бедни деца и др., ангажирани с проблемите на бедността. Същевременно важна ос на мрежата е да установява сътрудничества с други организации, имащи отношение към проблемите, например двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа", Съюза на икономистите, Академични учени, Националния социален и икономически съвет. Това са все организации, които споделят идеята, че бедността и социалното изключване в България не са резултат от липсата на ресурси и на това, че страната е бедна, а са продукт на неадекватни политики, уточни изпълнителният директор на българския клон на мрежата.
В отговор на въпрос има ли положителни промени в анализите за състоянието на българите, Мария Желязкова подчерта, че се запазва изводът за липсата на ясен ангажимент от страна на политиците през тези 23 години по отношение на бедността. "Те я разглеждат като страничен резултат, ефект от развитието на пазара. Всъщност обаче бедността в България се създава главно от два вида политики. Едните са тези на разпределението, т.е. подоходните политики, придържането към изключително ниските равнища на основните доходи – работна заплата, пенсии и различни социални плащания.
Неолибералната пропаганда ни занимава непрекъснато с мита, че понеже производителността на труда в България е най-ниска, значи и заплатите трябва да са най-ниските в ЕС", посочи Желязкова. Тя обаче подчерта, че производителността на труда у нас е 45% от средното ниво за Европа, но минималните заплати не са 45% от средната минимална заплата в ЕС, а са 20%.
"Средните възнаграждения, които са основният проблем, също не са 45% от средните в ЕС, а са само 10%. Това не резултат от стечение на обстоятелствата или от природни бедствия, а от изключителното намаляване на договорната сила на работещите. Поради което България произвежда огромен брой работещи бедни, т.е. заетостта не означава излизане от бедността. Това са първият тип политики, които трябва да се променят, за да се покаже ефективно отношение към проблема с бедността", заяви Желязкова.
Вторият тип политики са тези по данъчните и осигурителните разпределения, продължи тя. Това, което през 90-те години беше постигнато чрез свръхнамаляване на заплащането, след 2008 г. нарастването на неравенствата продължи да се бетонира чрез т.нар. плосък данък, каза в интервюто Мария Желязкова и изрази несъгласието си с него. "Той по същество представлява регресивно облагане, което е характерно за Европа през 19-и век. То е регресивно заради комбинацията от тавана на осигурителните вноски и ниския плосък данък. При което хора с 2 000 лева заплата плащат около 33% от дохода си за осигуряване и данъци. Тези, които получават 10 000 лева заплата, плащат около 15%. В България има данни, макар те да са абсурдно считани за лични, за месечни заплати от 100 000 лева, за които се плащат под 10% данъци и осигуровки. Това е регресията – от 33% за ниски и средни доходи до под 10% за свръхвисоките доходи. Поради това България и Латвия са с най-високи неравенства в ЕС", поясни изпълнителният директор на българската антибедност мрежа.
Според Желязкова докато не се атакуват неравенствата у нас, няма никакъв шанс да се решат проблемите в бедността. "Основният проблем в България са неравенствата, това се превръща и в основен проблем в Европа. Равнищата на неравенства в момента в САЩ и в Германия са нивото от 30-те години на миналия век преди голямата депресия и преди войната", посочи тя.
Тя подложи на критика всички досегашни правителства на прехода у нас. "За да може България да изплува са необходими смислени политики, а премахването на плоския данък е част от тях. Другото, което е важно тук е, че всички правителства, независимо дали са леви, десни, през този 23-годишен преход поддържат консенсусно увеличаването на неравенствата и нарастването на бедността. Няма политически платформи, които да действат срещу това развитие. В този смисъл има пълен консенсус", подчерта Мария Желязкова.
"И докато г-н Бойко Борисов ни занимаваше с това колко не е съгласен с Тройната коалиция, той задълбочи същото развитие, което тя започна с плоския данък. Така, че между политиците, за съжаление, изглежда има ясно определен консенсус, който е срещу гражданското общество. Единственото оптимистично са протестите, които говорят за събуждането на хората", продължи тя. Според нея обаче при протестите винаги има опити за фрагментиране, манипулиране и експлоатация в полза на различни партии. Добрата новина за нея е събуждането на младите и образованите хора, колкото са останали в България. Желязкова уточни, че подобни огнища на съпротива срещу неолибералните политики има във всички страни и те търсят връзки помежду си. Оптимизмът според нея е в това, че обществата в Европа ще се опитат да наложат друг дневен ред на политиците, различен от съществуващия.
"Друг индикатор на безумието на тези политики е твърдението, че бедността е резултат от липсата на ресурси. Ако се огледаме навсякъде и в България, ще видим, че това е пропаганда и агитация. Половината храна се изхвърля навсякъде в ЕС, у нас заводите бяха превърнати в скрап, земите са пустеещи. А парите от ЕС се използват за някакви рекламни цели, за турнета, с които обясняваме колко е хубаво в България, когато всички знаем, че не е хубаво", каза Мария Желязкова. Според нея в България ще бъде хубаво, когато всички млади хора остават тук и прииждат още други. "След като всички искат да напуснат страната, значи очевидно сме непривлекателни. Европейските средства се използват за безсмислици, вместо да се усвояват в полза на обществата", посочи още Желязкова.
Най-големият проблем на ресурсите у нас е, че България произвежда излишни хора, смята тя. "Хората се разглеждат като пасив на развитието, като нещо, за което трябва да се плаща, вместо политиките да могат да мобилизират хората към развитие. Има различен тип спешни мерки – "бърза помощ", която трябва да се фиксира върху хората, живеещи крайно зле. Но подобна мярка не би довела до развитие. Основното е обществото да получи дългосрочна перспектива за развитие. За тази цел трябва да се признаят грешките, довели до безизходицата. Да се признае, че неолибералните политики са пълен абсурд, защото доведоха страните до криза, национализъм, ксенофобия, престъпност, бедност. Политиките трябва да се преразгледат в диалог с обществото и ясно да се начертаят промените", заяви Мария Желязкова. /БГНЕС /
-
- Мнения: 77
- Регистриран на: Сря Авг 15, 2012 7:48 am
Re: ДЕ МИНИМИС 2013г.
http://www.burgasnovinite.bg/25-leva-na-pchelarite.html По 25 лева на пчелно семейство ще бъдат отпуснати на производителите на мед от следващата година. Това съобщи по Радио „Фокус” - Бургас Манол Тодоров, производител на манов мед от Царево. Това обещание е дадено от страна на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), след като пчеларите излязоха на мирен протест миналата седмица. Тодоров поясни, че парите би трябвало да дойда от програма „Де Минимис”.
„ Смятам, че представителите на Министерството на земеделието ни разбраха проблемите. Ще искаме нотификация по програмата по 25 лева на регистрирано пчелно семейство от догодина. Това за нас са обещания. Проблемите си остават. Единствено пчеларите не получават европейски субсидии”, оплака се производителят. Той поясни, че от следващата година за производителите на мед ще има пари и по агроекологични плащания или за биологично пчеларство.
„ Очаква се да започне подпомагането на т.нар.малки земеделски стопанства. Ние ще се обърнем към Европейската комисия и ще търсим отговорност на управляващите защо не приеха решението на Европейския парламент за директна субсидия на пчелно семейство”, каза още Тодоров. По думите му най-големият бич на пчеларите са нароилите се браншови съюзи и асоциации. „Те доведоха до това окаяно състояние на пчеларството в България.
Това се прави умишлено, за да може този отрасъл да бъде раздробен”, добави производителят. От средата на следващата година се предвижда да има нов закон за браншовите организации на принципа на конфедерациите т.е. „законът не може да забрани съществуването на тези съюзи и организации, но чрез гласуване ще се излъчат хора, които да представляват производителите на мед пред държавните институции. Това би било добре”. Схемата за единно плащане на площ няма да се промени. Според Тодоров пчеларството трябва да се присъедини към отрасла животновъдство и по този начин производителите ще получат европейски плащания.
„ На всички е известно, че единствено пчеларите не получават субсидии. Тези пари няма от къде да дойдат. В бюджета няма средства. Тези пари, които са в животновъдството, трябва да се включат и в пчеларството. Няма друг начин”, каза Тодоров. Той бе категоричен, че до края на годината няма да бъдат отпуснати средства за пчеларите. Засега не се предвижда друг протест.
„ Смятам, че представителите на Министерството на земеделието ни разбраха проблемите. Ще искаме нотификация по програмата по 25 лева на регистрирано пчелно семейство от догодина. Това за нас са обещания. Проблемите си остават. Единствено пчеларите не получават европейски субсидии”, оплака се производителят. Той поясни, че от следващата година за производителите на мед ще има пари и по агроекологични плащания или за биологично пчеларство.
„ Очаква се да започне подпомагането на т.нар.малки земеделски стопанства. Ние ще се обърнем към Европейската комисия и ще търсим отговорност на управляващите защо не приеха решението на Европейския парламент за директна субсидия на пчелно семейство”, каза още Тодоров. По думите му най-големият бич на пчеларите са нароилите се браншови съюзи и асоциации. „Те доведоха до това окаяно състояние на пчеларството в България.
Това се прави умишлено, за да може този отрасъл да бъде раздробен”, добави производителят. От средата на следващата година се предвижда да има нов закон за браншовите организации на принципа на конфедерациите т.е. „законът не може да забрани съществуването на тези съюзи и организации, но чрез гласуване ще се излъчат хора, които да представляват производителите на мед пред държавните институции. Това би било добре”. Схемата за единно плащане на площ няма да се промени. Според Тодоров пчеларството трябва да се присъедини към отрасла животновъдство и по този начин производителите ще получат европейски плащания.
„ На всички е известно, че единствено пчеларите не получават субсидии. Тези пари няма от къде да дойдат. В бюджета няма средства. Тези пари, които са в животновъдството, трябва да се включат и в пчеларството. Няма друг начин”, каза Тодоров. Той бе категоричен, че до края на годината няма да бъдат отпуснати средства за пчеларите. Засега не се предвижда друг протест.