Офф.
Казах, че не искам да водя филологически спорове. Знам правописа (макар да пиша с грешки ). Няма нужда да чета повече. Моля, ти прочети по-долу какво съм писал. Аз оспорвам правописа по същество, а не за дадено разминаване с правилата. Т.е. оспорвам правилата. Смисълът на изказването ми бе, че правописните правила изискват да се пише с Я но аз мисля че е правилно да се пише с Е и трудно бих се разубедил.
Аз настоявам на вЕра а не вЯра (въпреки 3те измислени условия от по-долу). Казваме все още завЕра а не завЯра, слава Богу.
Основанията ми са прости и се коренят в премахването на многофункционалното Е от нашата азбука. Сега, апологетите на правописа, без да се замислят и за секунда, отстоявайки назубрено, не преминало през критичен филтър знание, настояват на Я. Аз не го харесвам защото то ни разрожда (моля сами си преведете тази дума) с нашите братя от Македония например. И допълнително задълбочава разликите между нас, вместо да ни сближава.
Многофункционалното Е, несправедливо премахнато от азбуката ни, позволяваше на всички братя българи, и от Охрид и от Търново и от Мизия и Тракия, да пишат вЕра по един и същи начин, тоест подчертаваше родствените ни характеристики, а не наблягаше на разликите.
Независимо къде сте роден и дали в ежедневието си произнасяте вЕра (Перичко, Перник, София) или вЯра вие го пишете еднакво. Тоест всеки го произнася (чете) на собствения диалект но го пише еднакво, без да се замисля, без да има нужда от спазването на ятов преглас и прочее щуротии, без смислови промени, така удостоверявайки недвусмислено българските си корени.
Ще си позволя малко шеговито до-обяснение . Ако винкело ни разграничава от братята от Перник, то правописът беше едно от нещата които можеше да ни обедини. В частност "вЕра"-та
Сегашната ситуация си е престъпление спрямо българщината. Бих си позволил и едно друго онагледяване. Навремето японците възприемат от Китай йероглифите.Заради спецификата на йероглифното писмо, което е основано на смисъла на думата сричката и т.н., дори и сега, след толкова много години, по-интелигентните японци могат да прочетат на
японски прост текст написан
на китайски . Това е само като илюстрация към тезата ми. Просто йероглифите за съвсем различни по звучене думи са ако не еднакви то много сходни.
Пораженията нанесени от плеада филолози над българския език не се ограничават само с въпросният я-тов преглас. Искам да вметна, че на част от тях това им е било вменено задължение.
Само като тема за размисъл - как би изглеждал сега правописът ни (пък и езикът) ако преди повече от 200 години не бяхме учили по буквара на котелеца Берон а на съществуващите алтернативи? Вие сте интелигентна жена, открийте ги моля сама.
Аз няма да пиша повече по темата защото
-1. Няма да бъда убеден с позоваване на постулирани правила, правилността на които оспорвам.
-2. Не му е тук мястото на този спор.
Поздрави на всички и нека имаме повече единяща ни вЕра
