6. Пояснения относно зазимяване и зимуване / или защо пчелите не умират от глад и студ?/
Окончателното зазимяването го извършвам около средата на м. Октомври. До тогава изчаквам, да се излюпи пилото, изваждам празните пити, подхранвам /но само с мед/, провеждам профилактични и лечебни третирания и други разни неща.
Повечето от семействата по това време, покриват 8-9 рамки. Зазимявам ги на 10 рамки, ограничени с преградни дъски. Отоплителни материали има само над покривните дъсчици. На най-високо разположената от тях, е направен замрежен отвор.Той спомага за добрата вентилация и намаляване на влагата в кошера.
Последните /най-високо разположените/ 3-4 пити гледам да са по-пълномедни и да има прашец. Идеята ми е , че там ще се намира семейството в края на зимата. Ще има пило и ще са необходими повече храна и белтъчини.
1. Вход - странично разположен, в най-ниската част на кошера /осигурява оптимална температура/.
2. Празно въздушно пространство /въздушна възглавница/ под кълбото, с височина около 250 мм.
3. Замрежен отвор в най-високо разположената покривна дъсчица /подобрява вентилацията/.
4. Затоплящи материали в магазина.
5. Празно въздушно пространство над гнездото /дебелина около 150 мм./.
6. Вентилационен отвор в покрива /капака/.
Пчелите в кълбото си папткат мед, топлят се и чакат да дойде пролетта.То и ние правим същото през зимата. Когато достигнат близо до горната летва, по инстинкт продължават да се движат нагоре, следвайки хранителните запаси. За улесняване на придвижването им от пита на пита, още при зазимяването пробивам по един отвор с диаметър приблизително 20 мм., на около 40 мм. под горната летва. Това го правя, защото при изграждане на питите в хралупите, пчелите винаги си оставят отвори в тях. Предполага се, че те подобряват вентилацията на гнездото през лятото, а през зимата осигуряват лесното придвижване на пчелите към хранителните запаси.
1. Запаси от мед
2. Отвор по средата на питата, на около 40 мм. под горната летва.
3. Покривни дъсчици.
4. Затоплящи материали.
При този начин на зазимяване, не съм имал умряло семейство от студ или глад. Поради благоприятния микроклимат, дебели стени на кошера и достатъчно хранителни запаси, много рано се появява пилото и семейството се развива бързо през пролетта.