ПРОТЕСТИ

[dimitarbonev]

А сега! Каква стана тя? Изкаме субсисии, не искаме субсидии. Изкаме на кошер , не нека да е на кило мед. Не по-добре да няма нищо, после ама искаме си нашето, ама не да е така ама иначе. По добре да е с програма, не нека да е на кошер.
Та знаеме ли въобще какво искаме?

[gorooo49]

А сега! Каква стана тя? Изкаме субсисии, не искаме субсидии. Изкаме на кошер , не нека да е на кило мед. Не по-добре да няма нищо, после ама искаме си нашето, ама не да е така ама иначе. По добре да е с програма, не нека да е на кошер.
Та знаеме ли въобще какво искаме?

А можем ли да съберем 4-5 хиляди човека за да ги отстояваме тези искания.

[dimitarbonev]

Ти как мислиш? Ще можем ли? Най- напред трябва да сме единни в това какво ще искаме, след това трябва да сме легитимни и чак тогава да пробваме да се съберем 4-5 хиляди(мисия невъзможна). А и кой ще организира всичко това? Много е лесно да искаме нещо тук във форума, но като се опре до конкретни действия всеки се скътава.

[Христо Христов]

БАСНЯ

А сега! Каква стана тя? Изкаме субсисии, не искаме субсидии. Изкаме на кошер , не нека да е на кило мед. Не по-добре да няма нищо, после ама искаме си нашето, ама не да е така ама иначе. По добре да е с програма, не нека да е на кошер.
Та знаеме ли въобще какво искаме?

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина.

Такъв ни е манталитета.Индивидуалисти сме.Според мен е нормално всеки да иска гледайки от собствената си камбанария.

А можем ли да съберем 4-5 хиляди човека за да ги отстояваме тези искания.

Като се събирате си спомняйте тази поговорка:
Сам българин - юнак,
двама българи - чета,
трима българи - чета с предател!

[valyo]

Христо има неща които лесно ни обединяват. Това са бариерите, отрицанието, заставането "срещу", наказателния вот.
Сега обаче имаме реален повод да се обединим срещу ГМХ - утре 11 часа, градинката на Народното събрание.

[Христо Христов]

Пчеларите сме най-заинтересовани закона за ГМО да не бъде приет.Докато голяма част от ГМО-продукцията се използва за промишлена преработка, най-вече за биогорива, то меда е за пряка консумация.Едва ли някой европеец ще си купи наш мед, като знае, че може да е от събиран от ГМО.Там общественото мнение е твърдо против намесата в "божиите дела".
Съжалявам, че съм твърде далеч от София, за да участвам в този протест.

[tatu]

Каквото и да е но да е за всички,а не да я докараме до бой на 1 март,когато пак пуснат програмата.Обединение може да има за национални плащания,а програмите не са такива.Te само могат да служат за разединение на пчеларите.

[stan]

ДО:
Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Хубаво писмо. След като се иска "промяна на закона" защо не сте го адресирали до председателя на Народното събрание и съответните комисии от НС, а до министри?
Законите се правят или променят в Народното събрание, а министрите само ги изпълняват.
Или поне аз така съм чувал
----------------------------------------------------------------------------------
Мисля си че това е едно нещо за което си струва да се направи референдум. А не за разни други измислени проблеми.

[dimitarbonev]

Законите се гласуват в Народното Събрание по предложение на кабинета. Така, че писмото е правилно адресирано.

[valyo]

За съжаление не бяхме мнозина днес на протеста. Имаше доста медии обаче. И пак пчеларите обсъждаха обединение, съюз, представителност и т.н.

[Dinko]

Искам да попитам "пчелар" къде по точно във fermer.bg
пише че искаме 50 лева на кошер за опрашването ?

[gorooo49]

Гръцките фермери излизат отново на протест и ще блокират граничните пунктове с България.

Това е всяка година, така си отстояват правата и увеличават субсидиите. А ние само се оплакваме и се чудим да ги има или да ги няма.
Според мен трябва да ги има, и да са за всички, а не програми писани за шепа хора.
Зад такива искания бих застанал и излезнал на протест, а може би не само аз?!

[apis1964]

ДО:

Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ







СТАНОВИЩЕ НА ФЕРМЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНАТА МРЕЖА FERMER.BG

Относно: Предложение за изменение на закона за генетично модифицираните организми


Ние, фермерите от социалната мрежа FERMER.BG ( http://www.fermer.bg ), наброяваща близо 6 000 членове, сме силно разтревожени от предложените промени в закона за генетично модифицираните организми. Приемането на закона във вида, в който се предлага, ще създаде реална опасност за нанасяне на трайни или непоправими щети на биоразнообразието на уникалната българска природа и сортовото разнообразие на родното ни земеделие, ще се отрази неблагоприятно на перспективите на отрасъла.

Считаме, че да се разреши употребата на ГМО на територията на страната или не, не може да бъде плод на емоции, а на обективна и компетентна оценка на рисковете и ефектите от тези нови технологии. Натрупаните факти за негативен ефект на ГМО трябва да бъдат обстойно проверени и да се проведе задълбочено научно проучване.

Не са верни твърденията на разпространителите на ГМО, че няма твърди доказателства за вредата върху природата и човешкото здраве. Тези факти стават все повече и са напълно безпристрастни. Това налага дебатите по тези въпроси да се пренесат в ЕК, където се създават законите и политиката на целия ЕС. Основният принцип, който се налага при оценките на подобни технологии трябва да бъде въздействието върху околната среда и човешкото здраве.



Съществуването на потенциална опасност за предизвикване на промени в равновесието на екосистемите, видовите и сортовите особености на организмите в териториите е предпоставка употребата на ГМО да бъде забранена. Затова разрешителният режим за ГМО не трябва да бъде под натиск на европейските институции или други интереси, а да се базира на задълбочена и точна оценка на рисковете и положителните страни от употребата им за земеделието, околната среда и здравето. То трябва да бъде въпрос на защита на българския национален интерес.



Считаме, че ГМО са една добра идея с много лошо изпълнение и вредни последици. Прибързването на корпорациите, тласкани от стремеж за заемане на пазарите, води до създаване на несъвършени техники за рекомбинантни ДНК. Все още функциите на ДНК и прилежащите й структури не са напълно проучени и крият много неизвестни. В ГМО се внедряват пакети от гени, които носят определена информация и други гени, които управляват действието на първите. В същото време ДНК в хромозомите на растенията не е самостоятелна, а е свързана с други структури с белтъчен произход, чиято роля все още не е разкрита напълно. Тези структури имат основна роля в точното предаване на генетичната информация в следващото поколение. Това означава, че внедряването само на пакети от чисти гени, без тези съпътстващи структури ще води именно до това отхвърляне на гените в следващото поколение и емисията им в природата. В този дух създаването на ГМО все още е с хазартен ефект. Съществува огромна вероятност при образуването на полена в ГМ растения, внедрените гени да бъдат изрязани и отделени в околната среда като активни ДНК структури. Това позволява емисия не само върху близкородствени видове, но и такива с по-далечно родство.



Натрупват се факти, които показват, че това не е само теоретична възможност, а потвърдена чрез научни експерименти и практически резултати реалност. Така ГМО на този етап и в този вид се оказват опасни не само за екологичното равновесие, флората и фауната, но и за здравето на човека и животните. Това е най-страшно за защитените зони. Ако това отрицателно качество на ГМО бъде реализирано на наша територия, то под заплаха ще бъде цялото уникално богатство на българската флора и част от дивата фауна, но и автентичните български сортове – плод на многогодишните усилия на десетки водещи български селекционери.



Най-тревожното е, че в списъка за разрешаване се включват видове, които са българска гордост като: мелнишката лоза и маслодайната роза. Считаме евентуалното разрешаване за внасяне като ГМО на български традиционни видове за национално безотговорно и недалновидно.


Смятаме, че предстои още много работа до създаването на истински, хармоничен и генетично устойчив ГМО, който да се размножава самостоятелно и да дава себеподобно по качества поколение. Този тип ГМО предават внедрените гени в следващите поколения с непроменени функции. Те имат едно ценно качество – не емитират в околната среда внедрените гени и с това не внасят неспецифични гени в местната флора. Тогава ГМО от опасност ще се превърне наистина в ценна технология за земеделието и не само за него. Бихме приветствали такъв организъм с внедрени гени за сухоустойчивост. За корпорациите това е неизгоден вариант, тъй като тогава ГМО ще дава жизнеспособни семена и ще затрудни контрола им върху клиентите. Така се изправяме пред една дилема: необходимостта от генетично устойчиви ГМО, носители на определени ценни гени, от една страна и икономическите интереси на биотехнологичните корпорации.



Другата, и основна опасност, която пораждат съвременните форми на ГМО, е използването на определен тип маркерни гени, като например гена за устойчивост на антибиотици и типовете вектори, използвани за внедряване на основните гени на определено място в генома. По този начин заедно с полезните свойства на внедрените гени се предават качества и фактори, които видоизменят организмите или хранителните им качества в опасна посока.



Считаме, че българското земеделие има други, по-добри алтернативи. Българското земеделие не може повече да работи по този начин, при такива хаотични условия. То няма нужда от повече катаклизми, а от цялостни нормативни, организационни и технологични реформи. Има нужда и от съвременна, реформирана и работеща земеделска наука. Това изисква разработване на национална дългосрочна и устойчива доктрина, както и стратегия за изпълнението й.

Считаме, че отношението към ГМО трябва да бъде включено в цялостна стратегия за развитието на агросектора за продължителен период от време, която да определи основните приоритети.

Считаме също, че производството на екологично чиста агропродукция трябва да стане основния приоритет на българското земеделие, а разработването и внедряването на технологии за производство на такава продукция приоритет на българската земеделска наука. Високо производителните екотехнологии, съизмерими и дори по-рентабилни от конвенционалните, ще позволят производството на евтина екологично-чиста продукция в агросектора и решаването на социални проблеми. Това ще я направи общодостъпна, а не само за определена заможна част от населението. Така ще се реализира правото на всеки член на обществото на здравословна храна и ще се неутрализира разделението в обществото, което пораждат евтините сурогати и скъпите продукти на биоземеделието. Това право е гарантирано и от Конституцията.

Другият аспект на развитието на екотехнологиите в земеделието визира нарастващата необходимост от екохрани в световен мащаб и уникалната възможност за кратък период България да заеме достойно място сред страните производители на такава продукция. Въпрос на национален интерес и достойнство е възстановяването на цялото разнообразие от земеделски продукти, които страната ни произвеждаше и изнасяше в миналото, както и създаването на нови направления в производството. Съществуват алтернативни технологии на ГМО, които по рентабилност и ефективност не отстъпват на конвенционалните и дори ги превъзхождат. Освен това те са екологично чисти. Растенията имат начини за противодействие на заболяванията и вредителите, които науката е в състояние да проучи и на тази база да разработи продукти за растителна защита от нов тип. Пример за това са картофите, при които вече има разработена екотехнология за справяне едновременно с някои гъбни заболявания и колорадския бръмбар, като същевременно и добива бележи ръст – не са нужни ГМ картофи произвеждащи токсини. Същите принципи може да се приложат и при други културни видове. Тези алтернативни екотехнологии ще позволят интензивното развитие на еко и биоземеделие, което би било невъзможно при масово навлизане на ГМО в страната. Дори нормативната уредба да бъде променена в посока съвместимост на ГМО и биоземеделие, проблемът няма да бъде решен, тъй като това няма да промени въздействието на първите върху околната среда. При условията на българското земеделие не може да се осигурят безопасни отстояния, тъй като полена на растенията се разпространява на големи разстояния и на голяма височина.

Настояваме:
1. Институциите да се вслушат в категоричния протест срещу ГМО на граждани и граждански формации. Промените в закона да не се приемат тихомълком, а да се подложат на широко обсъждане, каквито са изискванията на чл.23 от Протокола от Картахена.


2. България да бъде територия, свободна от ГМО. Да останат в сила забраните, посочени в чл. 79 и чл.80 от Закона за генетично модифицираните организми.


3. България да се присъедини към забраната на царевичния хибрид MON810, наложена вече в 6 страни от ЕС и да се възползва от предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18/ЕО.


4. Да се премахне всякаква секретност за използването на ГМО растения, суровини и готови продукти. Да се повиши контрола върху храните съдържащи ГМ продукти и да се приложи задължително обозначение. Така клиентът има избор дали да ползва ГМО или не. При отглеждането на ГМО хората няма да имат избор точно поради емисията на гени в околната среда.


5. Емисията на неспецифични гени в дивата природа, върху сортове в обработваеми площи и семепроизводствени участъци да се счита за замърсяване. Правилото: „Замърсителят плаща щетите” да важи и при замърсяванията с гени от ГМО на площи от конвенционалното и биологичното земеделие. Да се изключи възможността корпорациите-собственици и производители на ГМО, да предявяват патентни претенции за замърсените от самите тях площи с конвенционални сортове.


6. Да се ангажира целият научен, експертен и управленски потенциал на държавата за изработване на дългосрочна национална доктрина за развитието на селскостопанския отрасъл, както и стратегия за реализирането й. На тази база да се определят приоритетите и необходимите реформи за извеждане на отрасъла от хаоса и превръщането му във високотехнологично производство с нарастващ дял в БВП.

Ето и резултата от протестите и писмото


По време на срещата с протестиращите постигнахме споразумение да създадем контактна група и да постигнем консенсусни решения по отношение на най-спорните текстове - отмяната на чл. 52, ал 2, чл. 79 и чл. 80, така че да останат, но като променени текстове, заяви за БГНЕС председателят на земеделската комисия в Народното събрание Десислава Танева. Тя обясни още, че този закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми е основно утежняващ процедурата за пускане на ГМО в околната среда и за предлагането му на пазара. Мнението клони и евентуално да пускането на пазара на ГМО да става след решение на Народното събрание. За да бъде одобрено искане за пускане на пазара на определен такъв продукт трябва да има становище от комисия от 15 учени хабилитирани лица, обществено обсъждане, уведомление до ЕК и всички държави - членки на ЕС и становище от тях по въпроса. "По - утежнен режим от това сигурно няма нито едно национално законодателство в рамките на ЕС", изтъкна Танева. Ще се направят и изменения, според които министърът няма да може да вземе решение за пускането на пазара на определен вид ГМО, ако има отрицателно становище на комисията от 15 хабилитирани лица. /БГНЕС /

[valaz]

ще бъде въведен поредния разрешителен режим за вноса на ГМО, създаващ предпоставки за корупция

[stan]

... комисията от 15 хабилитирани лица.

Сега като почнат университетите сами да си произвеждат професори и доценти, ще има хабилитирани лица на килограм, готови срещу някой лев да се подпишат под всичко.