Реалната стойност на еврото вече е 2,79 лева

[Величка Рангелова, д-р по]

Монополисти клатят борда

В докладите си за България Европейският съюз ни критикува, че кредитите за малкия и средния бизнес са недостатъчни. В същото време Международният валутен фонд недоволства, че заемите са много. БНБ обаче слуша МВФ и постоянно налага рестриктивни мерки на банките за ограничаване на кредитите. Твърденията на хората на фонда, че не бива да харчим и трябва да имаме излишъци в бюджета, не отговарят на действителните икономически условия у нас и противоречат на тезите на световните икономически анализатори. България постоянно увеличава износа си и понеже за производство си купуваме суровини и оборудване от чужбина, съвсем естествено вносът се увеличава. За първите девет месеца на годината сме изнесли стоки за 13,3 млрд. лв., а сме внесли за 20,3 млрд. лв. Увеличението на износа спрямо същия период на м. г. е с 17,3%, а на вноса с 26,7%. Отрицателното външно търговско салдо за деветмесечието на тази година възлиза на 7 млрд. лева. Ако до края на годината тенденцията се запази, дефицитът на външния баланс ще бъде около 7,3 млрд. лв. Вносът от Русия, който е предимно от горива, е увеличен за деветте месеца с над 1 млрд. лв. От страните в ЕС вносът ни е нараснал с 1,4 млрд. Най-голям дял от вноса се пада на машини, оборудване и превозни средства - 6,1 млрд. лв., горивата и маслата са за 4 млрд. лв. Незначителен е ръстът на вносните хранителни стоки, а безалкохолните напитки са намалели. Следователно твърденията на МВФ, че с намаляване на потреблението ще подобрим външнотърговското си салдо, нямат икономическо покритие. Даже точно обратното - увеличеният внос се дължи на стоки, които се инвестират в индустрията ни. Това, което ни е необходимо, е стимулиране на износа, а причините за постоянното влошаване на баланса по текущата сметка са други. Най-силният фактор, който ще продължи и в бъдеще да действа отрицателно в тази насока, е валутният борд. Растежът на цените на монополистите в България води до повишаване цените на всички стоки. Друг мощен фактор, който води да влошаване на баланса по текущата сметка, са непрекъснато растящите цени на горивата на международните пазари. Трети фактор са високите акцизи на някои стоки, които стават неконкурентоспособни на външните пазари. За съжаление страната ни е обещала до 2007 г. да изравни акцизите си с европейските. Тъй като сме във валутен борд, равнищата им трябва да достигнат тези в ЕС 5-6 години след приемането ни в ЕС и даже след приемане на еврото за разплащателна парична единица у нас. Всичко това води до постоянното повишаване на инфлацията в страната и реална обезценка на българския лев. След като сме в борд, никой не трябва да повишава цените си. Курсът на долара беше намален с 33% в последните 2-3 години, а спад в цените на горивата и другите стоки, свързани с долара,не само че нямаше, а точно обратното. Българският внос в по-голямата си част е свързан с долара и цените на горивата не би следвало да се повишават така драстично. По-голямата част от износа ни обаче е в евро. Заради обезценката на лева и непрекъснато растящите вътрешни цени стоките ни за износ стават все по-неконкурентоспособни. С повишаване на вътрешните цени разходите на фирмите растат, а цените в евро са постоянни. Оттам и печалбите на износителите намаляват и те стават все по-неефективни. Външнотърговското салдо и дефицитът по текущата сметка могат да бъдат подобрени единствено чрез повишаване конкурентоспособността на българското производство, стимулиране на износителите и привличане на чужди капитали, които да компенсират недостига на валута и да увеличат валутния резерв на страната. Полша, Чехия и Унгария имат много по-големи дефицити по текущите си сметки, но имат и много големи валутни резерви. България обаче дори да нулифицира потреблението, няма да подобри външноикономическите си резултати. Откакто сме във валутен борд (5.VII.1997) би следвало инфлацията да се успокои и да расте с темповете, с които растеше германската марка, а сега еврото. Да, ама не. В нашата страна всички монополисти постоянно вдигат цените, за да извличат монополни печалби. Натрупаната инфлация в Германия от 1 юли 1997 г. до 30 октомври 2005 г. е 11,86%, а в България е 60,42%. Обезценката на лева спрямо еврото е 43,41%. Това означава, че реалният курс на едно евро в момента е 2,796 лв., или с около 85 стотинки по-скъпо от фиксираната с борда цена. Необходими са сериозни систематични мерки за противодействие на този процес като:

1. Строг държавен контрол върху цените на монополите. Ако те продължават да вдигат цените в условия на валутен борд, никакви излишъци в бюджета, за които настоява МВФ, няма да подобрят дефицита по текущата сметка, а бордът ще бъде застрашен.

2. Увеличаване на валутния резерв.

3. Пускане на държавни ценни книжа в евро на вътрешния пазар, тъй като в населението и фирмите има свободна валута.

4. Преференции за износителите. Всяка държава подкрепя големите си фирми износители. Ние сме единствената страна в Източна Европа, която няма нито една голяма фирма износител.

5. Високоразвитите икономики противодействат при повишаване на цените на горивата с намаляване на непреките данъци. При нас спокойно може да се намали ДДС с 4-5%, без това да се отрази на приходите в бюджета. В него и без това ще има огромни излишъци и през тази година, и през следващата.