Как да подобрим медоносната база?
Модератор: korradi
Според мен при подобряване на медоносите около пчелина трябва да се наблегне на засаждане на храсти и дръвчета , които хем лесно се прихващат , хем не ги пасе добитъка. Освен това е желателно да се обърне повече внимание на ранни или много късни медоноси с цел стимулиране на семействата към раннопролетно подбудително или есенно за по- добро запасяване при зимуването. Аз лично на полето около пчелина съм засадил дрян и леска за пролетно подбуждане и прашец. Предвидил съм да засадя и наколко десетки акации и гледичии , а за есенно подбуждане- полигонум. Само да е здраве и живот.
медоносната растителност
добре всичко казано от вас е чудесно но какво ще кажете за слънчогледа,царевицата,кориандъра и да речем пшеница и ечемика?
Бихре ли дали някакво мнение по вапроса?
Бихре ли дали някакво мнение по вапроса?
Всяка година изнасям пчелите на слънчоглед в полето. Дори и в някои години това ми е главната паша. Важно нещо е обаче в близост да има напоителни канали или дерета с вода. Покрай тях винаги има плевелна растителност, която е добър медонос. В сушави години като 2000 и 2001 г. тя спаси семействата от глад насред цъфналия слънчоглед. Тогава той нищо не пусна и даже пчелите не го поглеждаха.Освен това е важно почвата да е плодородна- тогава нектара на слънчогледа е обилен. Карал съм кошери на слънчоглед на бедна почва и въпреки доброто време приносът е слаб. Кориандър при мен не се сее, но е отличен медонос. От царевицата съм виждал пчелите да събират само прашец, но тя цъфти десетина дена така ,че особена полза няма. За пшеницата и ечемика е безсмислено да се говори - не представляват интерес за пчелите .
МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯФацелия
Phacelia Tanacetifolia Benth Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36 кг мед, а за Софийски район - от 21 до 37 кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60 кг мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв. м. Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50- 80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка - над 50 млн. Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15- 20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30 см) или широкоредова (45-50 см) - е необходимо от 0.600 г до 1 кг семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен. Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство - Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440 кг зелена маса и около 5 кг мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.
Phacelia Tanacetifolia Benth Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36 кг мед, а за Софийски район - от 21 до 37 кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60 кг мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв. м. Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50- 80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка - над 50 млн. Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15- 20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30 см) или широкоредова (45-50 см) - е необходимо от 0.600 г до 1 кг семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен. Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство - Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440 кг зелена маса и около 5 кг мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.
drone! Това ме интересува - за това и споделям информация. Практиката е загубена някъде преди десетки години.Опитвам се да я възстановя.Ако не ти е интересно може и да не участваш. какво е " Байгън"? Благодаря.drone написа:Стига с тая фацелия бе. Байгън от нея. То не може само теория. По важно е практическите резултати на всеки от нас в различни години и места с преобладаващ медонос в зависимост от района.
-
- Мнения: 64
- Регистриран на: Съб Фев 25, 2006 10:14 pm
- Местоположение: Бяла ,Русенско
Байгън значи нещо събирателно от сорта" Аман от това бе, омръзна ми , стига вече"- това е! За мен колегата Киров е абсолютно прав. Ако си примерно в Германия и предложиш за продажба монофлора от фацелия на цена примерно 20 евро за кг, а полифлората /местната/ е 10 евро има смисъл да засаждаш. Ама у нас да правиш това при цена на търговец 2 лв е малко наивно. Той изобщо няма да се трогне от твоите обяснения , ще си калкулира по-голямата печалба/ бързо и наум/ и пак ще те цака с 2 лева.Ти къде ще мърдаш. Верно , че можеш да продаваш по базари на 5-6 лв, ама как ще убедиш българина с дребните левчета дето изобщо не разбира какви са предимствата на един от друг вид мед.Може би си струва за пчелин с 100-200 кошера у нас да засадиш голям масив, да изкараш няколко тона чиста фацелиева стока и да гониш с голямата партида друга цена. Само , че това е в главите на професионалите, аз съм дребен пчелар .
Благодаря ти drone! Наистина не ми беше ясен този израз.Фацелията ми е интересна като мит и история.Гарантирам на всички, че в България няма нито един специалист по това разстение.Никога не съм твърдял, че това което правя не е на загуба.Имам желание да го правя.Моята главна паша е от слънчоглед и при евентуален успех ще мога да избегна моментите на подхранване.В случай, че не сте разбрали засаждам само 10 дк. и миналата година постигнах неуспех.Тази година пак съм на мнение да продължа.Вече съм засял половината.Колкото до кошерите които имам се намирам в графата любител.Колкото за предложението за кравите да знаете, че стъблата след цъфтеж не се консумират от животни.Вече проверих това.