назад към Библиотека


Евросубсидиите няма да достигнат до пчеларите

Във в-к „Пчела и кошер”, бр. 221, стр. 4, в статията „Скоро ще берем ядове от безхаберието на държавата” г-н Димо Димов, секретар на пчеларско дружество ”Нектар” в гр. Първомай пише: „Големи противоречия ще възникнат между пчеларите професионалисти ( с 200- 500 кошера) и дребните пчелари-любители (с по 2-5 кошера). Големите ще монополизират пазара на меда, ще получат субсидии от Еврофондовете, а малките ще останат с пръст в уста”. Съгласна съм със заглавието на статията, но не и с направената прогноза, защото противоречията в България са между пчелари и управляващи, между пчелари и фирми, обслужващи пчеларството, между пчелари и търговци, а не между самите пчелари, които са умишлено разединени, за да не могат да отстояват правата си.

Аз и моят съпруг – инж. Йордан Челебиев сме професионални пчелари, регистрирани земеделски производители, като всеки от нас стопанисва над 150 пчелни семейства или общо 310. В същия брой на стр. 5 д-р Наско Кирилов в статията „Огледало, което отразява точното състояние” информира: ” Така например към категори­ята професионалисти се причис­ляват: в Европа – собствениците на повече от 150 пчелни семей­ства; в САЩ – с над 1000; в Кана­да – повече от 600; а в България въпросът е още спорен – дали да бъдат над 50-100 или над 150 броя. В Русия такъв критерий не се отчита”. Следователно двамата със съпруга ми във всички случаи сме професионалисти, не сме в пенсионна възраст, упражняваме само тази професия и се осигуряваме за пенсия и здравно като регистрирани земеделски производители – пчелари. Аз съм на 48 г., а съпругът ми е на 56 г. и искам да споделя, че вече и тези пчелни семейства ни идват в повече, затова по време на вадене на пчелния мед ангажираме 2 души да работят с нас за 2 месеца (юли и август). Нашето мнение е, че в България за професионалисти трябва да се смятат пчелари с над 50 кошера. Увеличаването на броя кошери, стопанисвани от 1 пчелар, води до намаляване на доходите му. Преди 10 години ние бяхме пчелари – любители и двамата стопанисвахме 40 кошера. Това е максималният брой пчелни семейства, отглеждането на които може да се извършва от 2 души и да се съчетава с ходене на друга работа. Тогава добивахме и по 100 кг пчелен мед от отделни кошери, но средно по 25 кг от пчелно семейство, който продавахме изцяло на дребно.С увеличаване броя на пчелните семейства се намалява: 1). средния добив от кошер и 2). физическата възможност за реализация на дребно. През 2005 г. и 2006 г. ние получихме среден добив 18 кг от кошер (средният добив за страната е бил 14-17 кг), а за 2007 г. – 3 кг. Ние не продавахме на едро и задържахме голямо количество нереализиран мед от реколти 2005 и 2006 г. , а през 2007 г. добихме само 1 тон акациев мед и го пласирахме до края на юли на дребно по 5 лв./ кг. Понеже 2007 г. беше изключително неблагоприятна за пчеларството и пчеларите в България, то благодарение на колеги-пчелари от Шумен, които купуваха от нас мед за своите клиенти или за хранене на пчелите им през зимата, ние успяхме да реализираме цялото налично количество на дребно до края на м. февруари 2008 г. и по чист доход да доближим минималната работна заплата за страната за последните 3 години.

Ето защо очаквахме с плаха надежда Евросубсидиите. По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. разбрахме, че не можем да кандидатстваме нито по мярката „Създаване на стопанства на млади фермери”, защото сме по-възрастни от 40 години, нито по мярката „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, защото се оказва, че нашите стопанства не са полупазарни, щом икономическият им размер е по-голям от 4 икономически единици ( 1 ик.ед. = 33 пчелни семейства), не стопанисваме и по 10 дка земеделска земя на човек.

За Националната програма по пчеларство 2008-2010, която стартира на 30.01.2008 г. , поради броя кошери, който има всеки от нас, установихме, че има смисъл и е възможно да кандидатстваме единствено по следните 2 мерки: Мярка 02: Борба срещу вароатозата Сектор 0202: Разходи за препарати в борбата срещу вароатозата – Пролетно третиране и Есенно третиране и Мярка 03: Физико-химичен анализ на пчелния мед Сектор 0301: Анализ на физико-химичните характеристики на пчелния мед – хидроксиметилфурфурол /ХМФ/; диастазна активност /количествено/; редуциращи захари и полен.

Документите, които трябваше да подадем в Разплащателната агенция /РА/, изтеглихме от сайта на МЗП в интернет: http://www.mzgar.government.bg, отпечатахме, попълнихме и на 21 март занесохме служебните бележки за подпис при кмета на с. Звегор, което е на 25 км от гр. Шумен и където всеки от нас има пчелин. Оказа се, че там не се води регистър на пчелините и кметът се чудеше какви номера трябва да попълва. За служебната бележка за втория ми пчелин отидох същия следобед в Общинска служба ”Земеделие и гори”-гр.Шумен, където съм регистрирана от 1.06.2005 г. и всяка година се пререгистрирам като земеделски производител. Оттам ме изпратиха в кметството, което е в същата сграда, но се влиза от друг вход. Оказа се, че в петък – следобед не е приемно време за работа с граждани и трябваше да отложа подписването на служебната бележка за понеделник.

Същия ден отидохме да подадем документите на съпруга ми в РА, за да може поне той да отиде на пчелина си в понеделник, като носехме и ксерокопия: на 2-те зелени карти за регистриран земеделски производител; на ветеринарния дневник на пчелина му; на анкетните му карти от 2008 г. (а трябвало на анкетните карти и формуляри за 2007 г.) и на личната му карта. От РА ни изпратиха да подпишем предварителни договори за закупуване не препарати срещу вароатоза от лицензирана ветеринарна аптека. Третата ветеринарна аптека, която посетихме се оказа, че продава варостоп и там подписахме предварителните договори. След проверка и вкарване в компютъра на 33 страници за 1 час, документите на съпруга ми бяха приети. От служителката в РА разбрахме, че документите ще бъдат занесени лично от нея в София и ако там ги приемат, то съпругът ми трябва да се яви отново в РА. До 31 март го викаха 2 пъти за корекции: 1) защото им бяха пратили Нова тарифа за таксите за изпитване на пчелния мед и 2) защото сме попълнили разходите за варостоп със закръгляне, не в наша полза, тъй като в примерния договор се поръчват за закупуване по 10 ленти в пакетче, но програмата на РА не позволява закръгляне.

В кметството на гр.Шумен отидох отново на 24 март сутринта, но приемното време в понеделник било следобед. В 13.30 часа служителка от Дирекция „Икономика и селско стопанство” ме прие и изпрати в същата сграда, но в друг вход, за да подам молба с входящ номер за издаване на служебна бележка. Аз бях първия пчелар в гр. Шумен, който искаше такава служебна бележка от кмета. В сряда – следобед служителката на кмета ми съобщи по телефона, че не съм регистрирана в кметския регистър и ме инструктира да подам нова молба с входящ номер за регистрация на пчелина ми на база последния протокол от ветеринарния лекар за извършен профилактичен преглед. След като в петък -следобед заведох същата служителка на пчелина ми, намиращ се на 10 км от гр. Шумен – в кв. Чаир дере, за да види пчелните ми семейства, тя сподели, че има вероятност в сряда – следобед да си получа служебната бележка.

На 2 април благополучно си взех служебната бележка от служителката, бях 23-ия пчелар в кметския регистър и занесох документите си в РА, оказа се, че съм изтървала сроковете за подпомагане по мярката – пролетно третиране срещу вароатоза. След проверка и вкарване в компютъра на 46 страници, документите ми бяха приети. На 3 април от РА ми се обадиха, че регистрационният номер на шуменския ми пчелин в служебната бележка е различен от номера в анкетните формуляри и трябва да открия къде е грешката. Оказа се, че грешката е направена от ветеринарния лекар в протокола, на базата на който е издадена служебната бележка, та се наложи отново да подавам молба в кметството за нова служебна бележка. Видях, че в предходните протоколи, които ми бяха издавани от друг ветеринарен лекар, фигурира името на същата служителка на кмета, но нямаше неин подпис. Редно е, още след съставяне на първия протокол, подписан от ветеринарния лекар, кметския служител и пчеларя, кметският служител служебно да регистрира новосъздадения пчелин в кметския регистър. Отидох в РА и им обясних, че ще чакам една седмица за нова служебна бележка. Там изпаднаха в паника, защото системата им не позволявала такава корекция и ме известиха, че ще се наложи да чакам от тях писмо с обратна разписка, в което ще ме информират какво трябва да направя, а именно да им занеса нотариално заверено копие на ветеринарния дневник на шуменския ми пчелин. На 5 април събота получих пощенска покана за писмо с обратна разписка, мислех че е от РА, на 7 април в понеделник го получих, оказа се от Общинска служба „Земеделие и гори” – гр.Шумен, канят ме да отида на Пчеломания’2008 – гр.Добрич от 2 до 6 април. В понеделник-следобед проверих за служебната бележка в кметството, но не беше готова.

Междувременно от РА ме информираха, че няма да бъда подпомогната за изпитвания на 2 проби пчелен мед за всеки от двата ми пчелина, а за 1 проба от всеки пчелин. От начина на попълване на документите ми стана ясно, че подпомагането е на база направени разходи без ДДС, следователно вместо по 60 % субсидии, ще бъдат изплатени по 40 %. Със съпруга ми имахме право да кандидатстваме и за купуване на майки и отводки, но първо нямаме нужда, второ досега сме ги създавали сами ( започнали сме с 30 пчелни семейства, дарени ни през 1996 г. от моя свекър) и трето за Шумен единственият регистриран производител не произвежда майки и не сключва вече предварителни договори за продажба на отводки. Следователно, ако искахме подпомагане по тази мярка, трябваше да се срещаме с лицензиран производител от друг окръг, за да сключим предварителни договори. Имаме нужда от подмяна на компоненти от пчелни кошери: 30 плодника Дадан- Блат, 30 корпуса Ландстрот-Рут и 30 плодника от система Цандер, също и от 100 нови магазина Дадан-Блат, но нямаме право, защото кошерите ни са над 100 броя. И да имахме право на подпомагане по тази мярка, нямаше да се възползваме, защото не ни трябват комплекти пчелни кошери. Ето защо считам, че Тригодишна национална програма за развитие на пчеларството в България е една демагогия, замислена да създава работа на администрацията – кметска, общинска и държавна, Правителството чрез МЗП да може да отчете дейност, а да се облагодетелства обръчът от фирми, обслужващи пчеларството.

В заключение искам да припомня, че пчеларите от всички краища на страната през цялата 2007 година изпращахме отворени писма до МЗГ, а после и до МЗП, с искане да се отпускат субсидии на регистрирано пчелно семейство. Целта беше, както се подпомагат регистрираните земеделски производители, стопанисващи земя – на декар обработваема площ, така да се подпомагат и пчеларите – на регистрирано пчелно семейство, защото не всяка година добивите от пчелен мед и пчелни продукти са добри, но от година на година, разходите по стопанисване на едно пчелно семейство нарастват, а ползата от опрашване на растенията е неоценима и многократно по-голяма от доходите на пчеларите. Пчеларско дружество „Камчийска пчела”, в което членуваме със съпруга ми, също участва в две такива подписки. От 40 души организирани пчелари, стопанисващи от 3 до 157 пчелни семейства, само 3-ма са регистрирани земеделски производители и имат право на подпомагане по Националната програма по пчеларство, от тях само 2-мата със съпруга ми сме предприели стъпки за кандидатстване. Процедурите – по регистрация и пререгистрация на земеделските производители от година на година се усложняват, от миналата година например има назначен официален ветеринарен лекар, който подписва анкетните формуляри, процедурата по кандидатстване за подпомагане в РА е недомислена и много сложна. Иска се фактурите за направените разходи да се предадат до 1 месец и не по-късно от 31 август. Следователно трябва да закупим варостоп ( моят съпруг и за пролетното третиране преди 4 месеца) в деня, в който заплатим лабораторните изпитвания, в средата на август, за да успеем. В гр.Шумен няма Изпитвателна лаборатория и трябваше предварително да си изберем една, избрахме Варненската. В разгара на кампанията по вадене на мед ще трябва да пътуваме 2 дни дотам и обратно, за да занесем проби и после да вземем протоколи и фактури и да ги представим в РА.

Изводът ми е, че евросубсидиите, колкото и недостатъчни да са, няма да достигнат нито до любителите, нито до професионалните пчелари, поради огромната бюрокрация. Пчелните семейства ще продължават да загиват, през зимата умряха от глад около 30 %, но студената и ранна пролет ще увеличи смъртността над 50 %, защото пчеларите нямат нито мед, нито пари за подхранване. Ядове от безхаберието на държавата ще берат всички, защото пчеларите са принудени да се отказват от пчеларството, иначе ще загинат не само пчелите, но и семействата им. А кой ще опрашва земеделските култури, трайните насаждения, ентомофилните растения, как ще се опази природата на България – флората и фауната й? В каква околна среда ще живеят децата и внуците ни? Замислете се, господа управляващи, и се засрамете!