назад към Библиотека


Добри пчеларски практики

Наръчника за добри пчеларски практики се продава в почти всеки пчеларски магазин. Малка книжка с формант А5. Интересно четиво за начинаещи и напреднали. Авторът е попреписал някои наредби, закони и евро регламенти и много тълкувания от негова страна или по-точно от екипа консултанти цитирам:
“инж. Димо Димов, доц двмн Първан Първанов, д-р Вела Кондова, д-р Тодорка Дакова, гл.ас Динко Динков и ст.н.сд-р Б.Първулов… пчелари, ветеринарни лекари, научни работници, специалисти, преработватели и др. в т.ч. от “Булмед”ООД, “Сизиф” АД, от сдружение “АПИ”, от “Примавет София”ООД, д-р Полина Деянова от НВМС, ст.н.с. д-р Калинка Гургулова и ст.н.с. д-р Стоил Караджов (специалист в областта на дезинфектантите) от НДНИВМИ, ст.н.с.Цеко Иванов, Христо Христов – пчелар от гр.Разград и др.”

Не мисля, че човек, който никога не се е занимавал с пчеларство и не познава достатъчно добре материята би могъл да се справи подобаващо със задачата да напише правилата, по които ще работят българските пчелари.
Авторът прави излишната забележка, че това не е наръчник за биологично пчеларстване. Погледнато реално при така формулираните изисквания, от такова ни делят две стъпки.

Направих си труда да прочета всички регламенти и препоръки на ЕС. Там по отношение на пчеларството няма никакви по-конкретни изисквания. От тук следва и въпроса дали тези изисквания ни се вменяват от евросъюза или от т.н. консултанти от съюза на преработвателите, защото те са най-заинтересовани и за разлика от нас са единни. И от тук следва, че мненията на пчеларите едва ли са взети под внимание.
Другият въпрос е по какъв начин ще се снабдяваме с инвентар, след като за всяко нещо трябва да търсим сертификат? В момента няма търговец на пчеларски инвентар (с изключение на няколко вносители, но при тях цените са петорно по-високи), който да предостави такъв документ. По какъв начин ще се уреди въпроса с вече закупения инвентар, за който нямаме сертификат, тъй като до сега такъв не се изискваше?
За помещенията – компромис с хигиената не трябва да има. Само дето не е ясно има ли някакви изисквания за височина, квадратура и т.н. или по друг начин казано, какво ще трябва да правим. Няма и такава наредба в която тези неща да са уточнени.
С бумащината също ще се справим по-лесно, тъй като и досега водехме една част от изискваната документация.

Това са само една малка част от въпросителните. А и едва ли някой ще отговори на тези въпроси. Ясно е, че така или иначе с прилагането на новите изисквания себестойността на пчелния мед ще скочи и то с много т.е. ще изяде печалбата на пчеларя или по точно заплатата за вложения от него труд. А цената на едро на меда се определя от преработвателите и търговците. А те нямат интерес да плащат повече въпреки още по-високото качество на продукта, който ще получават.
Правила наистина трябва да има. И тези правила трябва да се спазват от всички било то пчелари, било то преработватели и търговци, било то от производители на лекарствени препарати, инвнтар и т.н. Е ние сме най-ниското звено във веригата и всичко е на нашия гръб.

Нека да погледнем какво се случва на практика:
Пчеларят прилага всички изисквания т. е. спазва добри пчеларски практики и произвежда висококачествен продукт.
Търговеца или преработвателя го купува на минимална цена 1,50 – 2лв, преработва го и го продава на цена 6 – 7, та дори и 10 лв т.е. с много по-голяма печалба и тъй като продуктът е с изключително високо качество. Дори и закона, който не разрешава да се продава под себестойност не помага защото много от пчеларите разчитат да се изхранват от меда и нуждата ги кара да се съгласят и на малкото, което им се дава като цена. А това неминуемо води след себе си последствия. А те никак не са добри.
В белите държави от първата вълна на разширяване на евросъюза, изкупната цена е два пъти по висока от тази у нас и колегите търсят съдействие от правителството, защото при тази цена фалират. И друго, при тях фондовете бяха оползотворени именно за постигане на по-високите изисквания за качеството на хранителните продукти респективно и на меда.

У нас какво се получи? Ами парите по САПАРД бяха усвоени в по-голямата си част от едри индустриалци, а достъпа на тези, които действително имаха нужда от помощ беше силно ограничен. А като капак на всичко и до последно не се знаеше какви ще са изискванията, които ще трябва да покрием, а да не говорим, че те още се формулират. Това означава че никой не е наясно какво трябва да се прави. Ясно е, само че за да стане всичко това, което ще се изисква са необходими време и много средства, а като се има предвид цената на пчелните продукти и това, че печалбата от меда за пчеларя е малка, то ще са необходими няколко години, а не няколко месеца. Е време е господата управляващи да спрат да се тупат по гърдите за постигнатото членство в ЕС защото не са направили нищо. Даже по-лошо. Не са наясно с това какво трябва да правят. И всичко пак е на нашия гръб.

Добрата новина е, че все пак вече има лаборатория, в която ще може да се правят пълни изследвания на меда. Даже тази лаборатория през настоящата година вероятно ще получи и европейска акредитация. Така поне ще се избегнат злоупотребите на търговците и преработвателите. А въпроса с директните продажби пак остава нерешен. Въпреки, наличието на сертификат за меда пак няма да може да се продава в търговската мрежа защото така са решили … някои.