Януари – февруари 2006 г.

Българското пчеларство е в много тежка рецесия. Вследствие на това мнозинството от българските пчелари нямат стимул да развиват повече наличните пчелини , да развиват модерно пчеларство в количествено и качествено отношение. Днес българският пчелар е неплатежоспособен и не може реално да живее като нормален гражданин. Не се купуват нови кошери за подмяна на старите и за разширение на пчелина. Не се купуват системно нови майки. Не се правят инвестиции за подвижно пчеларство. Българският пчелар използва стари , износени превозни средства, които дават много дефекти, да не говорим за преразхода на гориво и замърсяването на природната среда от недоизгорелите газове . Не се купуват нови и с по-голяма производителност центрофуги, машини за отпечатване или други по-производителни прибори за отпечатване, както и нов, по-хигиеничен инвентар. Тези тъжни констатации може да се чуят от всеки пчелар, от всеки производител на пчеларски инвентар, от всеки производител на майки.

Мнозинството пчелари не си купуват българските пчеларски вестници и списания, да не говорим за чуждите пчеларски вестници и списания. В излизащите у нас вестници и списания много малко са преводните статии от чужди източници. Така например нито едно пчеларско списание или вестник не публикува преводни статии от най-старото и най- интересно списание “American bee Journal”, издание на световноизвестната фирма Дадан и Синове. Единственото българско списание, което печаташе преводи от American bee Journal – списание “Пчелин” спря да излиза, вероятно поради недостатъчен тираж, по-точно липса на средства. Тук трябва да отбележа, че в последните години, най-много неща за модерното пчеларство съм научил от преводните статии на това списание.
Един парадокс: Оказа се, че магазините за пчеларски инвентар трябва да плащат големи суми за лиценз, за да продават пчеларска литература, пчеларски вестници и списания. Регламентираната от Закона сума е много по-голяма от печалбата, която могат да реализират тези магазини от продажбата на пчеларска литература и те не продават такава. Там, където се срещат и събират пчеларите, пчеларските вестници и списания ги няма!

Да се върнем на основния въпрос: КОЯ Е ПРИЧИНАТА ЗА РЕЦЕСИЯТА В ПЧЕЛАРСТВОТО? – ТОВА Е НИСКАТА ИЗКУПНА ЦЕНА НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ!
На срещата-дискусия, организирана в рамките на Международния фестивал на меда в Несебър през 2005 година, уважаваният от всички пчелари председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на мед и пчелни продукти в България, г-н Румен Милев заяви, че при сегашната ситуация изкупната цена на едро на меда 3 лв за килограм мед е “фантастична”, за 2,50 също не може да се мисли дори! Реалната цена на полифлорния мед е 1,80 лв, като пчеларите предлагащи изключително качествен мед се субсидират по един или друг начин – нови тенекии, чрез безплатни лекарства, или чрез премии. Цената на липовия мед е с 0,20 лв по-висока. В действителност меда се изкупува за 1,60 – 1,80 лева, а за безплатни тенекии и лекарства никой пчелар не е чувал!
Нека поразсъждаваме за цената 1,80 лв/кг. До преди десетина години пчеларите трябваше да плащат Данък общ доход, като от реализираният доход, 70% се признават за разходи и не се облагат с данък. 1,80 Х 0,7 = 1,26 лева разходи . Чистата печалба на производителя е 1,80-1,26=0,54 лева за 1 кг произведен мед.
По неофициални сведения, изкупната цена на меда от производителя е над 2 евро в съседните страни: Турция, Гърция, Македония и Сърбия.
Захарта на едро не е вече 0,80 лева, достигна 1,30 лева.

Реални ли са тези 1,26 лв разходи? От една публикация в ABJ, американски пчелар с 1000 кошера препоръчва до настъпването на първата главна паша, преди да се сложат корпусите за стоков мед, на всяко семейство да се дадат 3 до 5 кг захар на кошер, във вид на захарен сироп 1:1. След като с няколко пчелари изпробвахме тази препоръка за 3 години по ред, се оказа, че семействата много бързо се развиват, излюпват се много пчели, което е една от основните предпоставки за добър медосбор. Това препоръчват и нашите научни работници по пчеларство. След последния медосбор от средата на август се препоръчва подбудително подхранване за всички семейства по 0,8 – 1 кг захар. Като се вземе предвид, че най-малко 20% от семействата са слагали главно в магазините и корпусите за стоков мед и наличният мед, който остава за презимуване не е достатъчен, трябва да дадем средно на тези семейства още по 2 кг захар. Като предвидим за подбуда по 0,5 кг на кошер и подхранване на роевете и създадените нови семейства, получава се средно още по 3,5 – 4 кг захар на кошер или общо по 9-10 кг захар на кошер за сезона по 0,80лв/кг=7,20 лв. Като добавим боя, безир, кит за ремонт на част от кошерите, гориво, инвентар, лекарства и др, ще се окаже, че преките разходи могат да бъдат и повече от 70% от печалбата при пчеларството.

Един конкретен пример: Мой познат пчелар от Плевенския регион, който се занимава само с пчеларство, през 2005 година е работил с 260 кошера система ЛР и е извадил 5 тона мед по 1,80 са 9000 лева. Като извадим разходите 0,7Х9000 =6300 лева, остава “чиста печалба” 2700 лева. Пиша “чиста печалба” в кавички, защото от тази сума той трябва да плати осигуровка поне 200 лева. 2500 : 12 месеца това е 208 лева на месец! Това е минималната заплата в страната. Същата тази минимална заплата получава и професионален пчелар за работа с 260 кошера и изважда 5000 килограма мед – това са 200 тенекии по 25 килограма! Получава се реалното по 20 кг от кошер при тази неблагоприятна за пчеларството година. От тези 2500 лева трябва да извадим поне 400 лева за 1 допълнителен работник по време на ваденето на меда. Трябва да се отбележи, че въпросният пчелар е сравнително добре механизирал работата си: има задвижвана от електромотор центрофуга, пчелите издухва от корпусите с моторна духалка, без да вади една по една питите. С тези 208 лева той трябва да се храни, облича, да издържа семейство, пари за дрехи, храна, облекло и учебници на децата, осветление и отопление, да помага с някой лев на 60-те лева пенсия на старата си майка…………..”Жална му майка” както казваме в такива случаи ние българите. Какво самочувствие да има този пчелар, а и всички останали?

Нека погледнем другата страна: от справката, публикувана във “Пчеларски вестник” брой 48 /94/ от 29.11-05.12 2005 година за цените на меда във веригата магазини “Билла” се вижда, че продажната цена на клиента за 1 кг полифлорен мед е 5,50 до 6,11лв. Този мед е доставен от известните у нас големи търговски и преработвателни фирми”БУЛМЕД”, “БУЛГАРХОНИГ”, “СИЗИФ” И ДР.
Да разгледаме по-подробно какво определя тази цена. Като сложим търговска отстъпка 1 лев, разходи на търговеца – преработвател за буркан, капачка етикет общо 0,27 лв, транспорт, преработка, труд за преработката, реклама, осигуровки, всичко 0,40лв за 1 кг мед или общо 1,40 лв ;
6,11-1,40=4,71 лв.
Изваждаме 1,80 за производителя,
4,71-1,80=2,91 лв
Т.Е. търговеца реализира чиста печалба 2,91 лева от 1 кг мед.
Към това трябва да се добави и печалбата при констатираните от ДВСК фалшификации при изнасяне на пазара разфасован мед от повечето големи фирми, които се занимават с изкупуване и преработка на меда. Това са добавките от фруктозо-глюкозен разтвор и изосюит. Ако приемем за реално те да са от порядъка на 0,30-0,40 лв/кг, /взема се предвид и 20-тина % вода/, а се продават във фалшифицираната смес на цената на меда – 5,50-6 лв/кг. Ако тя е 20% към 0,8 кг мед това е:
За фалшифициращата добавка стойността е:
0,2 кг Х 0,40лв/кг=0,08 лева,
което се продава като мед –
0,2кгХ5,5лв/кг=1,10лв-0,08=1лев
чиста печалба при продажба на 1 кг фалшифициран мед.
По данни на МЗГ от България през 2005 г са изнесени 1074 тона мед, който също не е продаден на загуба.
Основната причина за ниската изкупна цена на меда от производителя според г-н Румен Милев е ниското качество. Пак според г-н Милев за ниското качество са виновни производителите-пчелари.

Да видим дали е така? Като се вземе предвид, че преди изкупуването на меда от производителя, търговеца /или негов представител/ взема средна проба от партидата. След получаването на резултатите меда, той се приема от търговеца, който го откарва в своя склад.. Ако лабораторният анализ не отговаря на БДС, респективно на CODEX ALIMENTARIUS, ВАЛИДЕН ЗА ЕС а и за ЦЕЛИЯТ СВЯТ, партидата се връща или се плаща по по-ниска цена, определена от търговеца. На практика, по наши сведения търговците не анализират всяка партида мед от всеки отделен пчелар, а събират например 20 тона за един TIR, анализират го и пращат за анализ на купувача на едро. Ако той не хареса въпросната партида я отказва или предлага много по-ниска цена. Така биват ощетявани пчеларите, които работят съвестно. Затова всеки пчелар би трябвало предварително да даде средна проба за анализ в местната лаборатория, и да я покаже на търговеца, когато дойде да огледа партидата мед, която евентуално ще купи. С това се доказва и колко погрешна е точка 3 от заповед №РД 0943 от 14.03.2000 г на Министъра на земеделието и горите, с която се забранява износа на непреработен мед в тенекии. Въз основа на тази заповед се получава “покрай сухото гори и суровото” както казва нашият народ. Ако търговеца преди да купажира партидата вземе средна проба и тя не отговаря по някои показатели или има замърсители – антибиотици или пестициди, преди да се купажира меда, лесно може да се определи коя партида мед е за връщане. Въпросната точка 3 трябва да се премахне. Това ще даде възможност на сдружение от пчелари , ако си намери купувач, да изнася своя мед директно и да получава значително по-добро заплащане. Системите за преработка на мед са непосилни за малка група пчелари.
Сега нека да разгледаме РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРОВЕРКИ НА ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ В ЦЯЛАТА СТРАНА ОТ ОРГАНИТЕ НА ДВСК публикувано в “Пчеларски вестник” бр. 51 /97/ 20.12-26.12.2005. За периода от 11.11.2005 до 30.11.2005 са извършени над 2030проверки. Съставени са 50 броя актове за възбрана на 3362 кг пчелни продукти. За установените нарушения инспекторите са съставили 117 предписания и 28 акта за констатирано административно нарушение. Най-често срещаните нарушения са :

• Фалшифициран пчелен мед със съдържание на глюкозо-фруктозен сироп, произведен от фирмите”Булгархониг”, “Аксел”, “Булмед”, “Апитрейд”, “Екомед и Ко” /какво име и каква стока!/ O tempora, o mores! /О времена, о нрави!/ В списъка има още 8 фирми!
• Фалшифициран пчелен мед със съдържание на глюкозо-фруктозен сироп и оцветители, произведен от фирмите: ЕТ “П.Киманов”
• Фалшифициран пчелен мед със съдържание на изосюит, произведен от фирмите: ЕТ “Дигес” Хасково, “Екомед и Ко” ООД / , “ “Булгархониг” и още 2 фирми.
• Пчелен мед, неотговарящ по изпитваните показатели: диастазна активност, хидрооксиметилфурфурол, захари, произведен от фирмите:”Сизиф”, “Булгархониг”, “Оберон” и още 3 фирми.

Търговците винаги са твърдели, че българският мед се връща от чужбина поради ниско качество, фалшификати и замърсявания, правени от производителите пчелари и че пчеларите са виновни за лошото реноме на българския мед. Като имаме предвид че пробите за качество се вземат от търговеца, преди да бъде откаран от производителя и е одобрен пак от търговеца и на кого ДВСК съставя актове за фалшифициране, нека представителите на МЗГ да кажат кой е виновен за лошото качество и лошото реноме на българския мед!

Едно сравнение: Данни от протокол за анализ №44 от 01.07.2003 г на пчелен мед от личния ми пчелин, като се има предвид, че по време на медосбора на стоковия мед , не подхранвам със захарен сироп:
Редуц. Захари захароза водно съдърж. Кисел. Ензими полен
лаб. изсл: 72,4 % 1,5 % 17,% 0,8 25%
БДС мин. 68% 5% 21%
Изследванията са направени в лабораторията на РВМС Плевен. Вижда се ясно, че качеството на меда е много по-добро от изискванията на БДС 2673 – 89, който е равен на изискванията на CODEX ALIMENTARIUS за меда, приет като международна норма, т.е. когато не се злоупотребява с подхранването със захарен сироп или се правят фалшификации, в смисъл да се долива допълнително изосюит или фруктозо-глюкозен сироп, българския мед може да бъде с по-добри качества от международните норми.
Да сравним и още нещо : За своя труд пчеларя получава около 0,54 лева за килограм произведен мед, търговеца получава по около 2,90 лв, плюс около 1 лев от стойността на фалшификата, продаден за мед т.е. 2,90+1=3,90 за килограм продаден мед – 3,90:0,54=7,2 пъти повече!

Не може да се отрече, че и някои пчелари хранеха и по време на медосбора с големи количества захарен сироп, което силно влошава качеството на меда, но при сегашната система на проверки от страна на търговците и налаганата веднага от тях санкция – отказ от изкупуване или изкупуване при много ниска цена, като този мед се предлага на по-ниска цена в сладкарската индустрия, тази вредна практика при пчеларите е сведена до минимум.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА 11-ТЕ ПЧЕЛАРСКИ ОРГАНИЗАЦИИ /“много вожд, малко индианец” както сполучливо се шегува уважаваният от всички пчелари проф. Кънчев/ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВСКИ И ПРЕРАБОТВАТЕЛНИ ФИРМИ ДА СЕДНАТ НА КРЪГЛАТА МАСА И ЧРЕЗ АРБИТРАЖА НА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МЗГ ДА НАМЕРЯТ ЕДНО СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ, ЗАЩОТО ТАЗИ ЦЕНОВА ПОЛИТИКА ДЕМОТИВИРА И РАЗСИПВА ТОТАЛНО БЪЛГАСКОТО ПЧЕЛАРСТВО !

Инж. Сава Дончев – donchevs@mail.bg
Съгласувано с председателя на Областния пчеларски съюз гр. Плевен Румен Пенов