назад към Библиотека


Има ли бъдеще българският пчелен мед?

В общата световна картина на производството и търговията с пчелен мед България заема сравнително скромно място. Основните производители са:

  • САЩ с около 110 хил. т.
  • Китай с около 250 хил.т.
  • Аржентина 40-50 хил.т.
  • Мексико 30-40 хил.т.
  • Чили – 10-12 хил. т.
  • Унгария – около 12-15 хил.т.
  • Румъния с около 10-12 хил.т.
  • България с около 6-7 хил.т.

В общия обем на световния износ ние имаме дял около 1-1,5%. Основните вносители на пчелен мед са:

  • САЩ – около 100 хил.т. годишно
  • Германия – около 100 хил. т.
  • Англия – 23 хил.т.
  • Япония – около 40 хил. т.
  • Италия – 14 хил. т.

Основните играчи, които диктуват цените, са Аржентина, Китай, Мексико, Унгария, разбира се, и САЩ за вътрешния им пазар. Доколко климатичните условия и реколтата в страните основни износители въздействат на цените може да се види от периода, през който Китай бе основен играч на европейския и останалите пазари. Намалените добиви в рамките на 10-20% влияеха на увеличението на цените в същите рамки – 1999, 2000, 2001 г. Същевременно от момента на забраната на вноса на китайски мед в ЕС заради открит забранения за употреба антибиотик хлорамфеникол в края на 2001 г. цените на меда се увеличиха драстично – 50-60%.

През изминалите години в България независимо от климатичните колебания производството и търговията с пчелен мед постепенно се развива. За съжаление не разполагаме с абсолютно точна статистическа информация, но експертните оценки сочат годишно производство в рамките на около 6000-7000 МТ. Значително по-точна е информацията относно експорта на български пчелен мед. През последните години е както следва – 2000 г. – 5200 МТ, 2001 г. – 3381 МТ, 2002 г. – 3807 МТ. Средните експортни цени по статистически данни се движат от 0,9 щ.д. за кг през 2000 г., 1,06 щ.д. през 2001 г. до 1.70 щ.д. за 1 кг през 2002 г. Вътрешните изкупни цени съответно се движеха от 1,20 лв. през 1999, 1,50-1,60 – 2000 г. до 2,40-2,60 – 2000-2001 г., за да достигнат през 2002 г. 2,40-3,0 лв. за 1 кг.

КОИ СА ФАКТОРИТЕ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ЕКСПОРТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПЧЕЛЕН МЕД, КОЛИЧЕСТВА, ЦЕНИ НА ПЪРВО МЯСТО конюнктурата на международните пазари и по-специално на европейския. Страните от Европейския съюз са значителни консуматори на пчелен мед, най-големият от които е Германия с около 100 хил. тона средно годишно. През 2001 г. вносът на пчелен мед в ЕС възлиза на 157,5 хил. тона. Основни вносители са:

  • Германия – 106 хил. тона
  • Великобритания – 23 хил. тона
  • Испания – 18 хил. тона
  • Италия – 14 хил. тона
  • Белгия – 11 хил. тона

Страните от ЕС внасят мед основно от:

  • Аржентина – 46,5 хил. тона
  • Китай – 2001 г. – 36,6 хил. тона
  • Мексико – 17,7 хил. т.
  • Унгария – 10 хил.т.
  • Румъния 6,4 хил.т.

Преустановяването на вноса на китайски мед поради наличието на забранения за употреба антибиотик хлорамфеникол даде тласък на вноса на мед от други страни, включително и България при това при възходяща ценова тенденция. През 2000 г. износът на български пчелен мед за Европейския съюз възлезе на около 3000 МТ, през 2001 г. износът е 2442 МТ, като основни партньори са Гърция – 1017 МТ, Германия – 848 МТ, Италия – 230 МТ, Австрия – 170 МТ, и др. През 2002 г. износът е 3222 МТ, а основни партньори Германия – 995 МТ, Гърция – 928 МТ, Италия – 720 МТ, Испания – 262 МТ. Извън Европейския съюз основен партньор за 2001 г. е Полша с 895 МТ. Малки количества се изнасят за арабските страни, Кипър и др. През 2002 г. основни партньори са САЩ и Полша – 221 МТ. Интересен феномен е износът на български пчелен мед за Полша, където експортните цени възлизат средно на 0,42 щ.д. за 1 кг. При известните на всички изкупни цени какъв ли продукт се изнася за Полша под името “български пчелен мед”.

НА ВТОРО МЯСТО определящ фактор за износа на български пчелен мед за страните от ЕС се явява качеството на произведения продукт. Така например в значителна част от предлагания на европейския пазар български пчелен мед се установява наличието на остатъци от антибиотици и сулфонамиди. Съществени са и примеси от захар, изосуит и други изкуствени подсладители, което води до отказа за приемане на пчелния мед в страните от ЕС или в най-добрия случай значително снижаване на постигнатите ценови нива.

РЕАЛНА Е ОПАСНОСТТА ОТ ПЪЛНА ЗАБРАНА НА ЕКСПОРТА НА БЪЛГАРСКИЯ МЕД в ЕС поради открит в няколко партиди забраненият за употреба антибиотик хлорамфеникол, търговско наименование хлорнитромицин, произвеждан от “Балканфарма” – Разград, за хуманна употреба. Необяснима за мен е културата и познанията на тези пчелари, които го употребяват. Това означава липса на всякакъв професионализъм и отговорност към дейността, с която се занимават. Използването на лекарствени средства, забранени за употреба, се преследва съгласно българското законодателство. НВМС предприема екстрени мерки за установяване на използваните препарати от пчеларите. Предстои в рамките на националната мониторингова програма на пчеларството да се вземат мостри от медовете на пчелари в определени райони на страната, където има индикации за ползването на антибиотици и особено на хлорамфеникол. Заповедта на МЗГ и мерките, които предприемат компетентните държавни органи в лицето на НВМС за забраната използването на антибиотици, употребата на захар и изкуствени подсладители в производството на пчелен мед, надяваме се ще окажат решаващо влияние върху подобряване качеството на пчелния мед.

НА ТРЕТО МЯСТО от особено значение е структурата и типът на предлагания мед. В момента пазарните позиции на българския мед се свежда до суровина в различен вид за пакетиращи предприятия в страните от ЕС. Необходимо е да се насочат усилията към утвърждаването на името на българския пчелен мед и да се увеличат доставките в малки разфасовки и разнообразят типовете на предлагания мед – липа, акация, лавандула, кориандър и пр. Разбира се, това изисква сериозни инвестиции в разработването на пазара и налагането на марката, но с приобщаването на страната към ЕС все повече бариерите ще отпадат. Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти и нейните членове са готови да съдействат на всеки заинтересуван пчелар да развива своя бизнес с информация, финансиране, реализация на произведения пчелен мед. Надяваме се, че с настоящия материал можем да поставим началото на една дискусия, която да бъде полезна за всички нас, и да наложим българския пчелен мед на европейския пазар като един висококачествен и скъп продукт.