Все още в съзнанието на повечето пчелари съществуването на пчеларски съюз е гаранция за получаване на помощи и реализиране на продукцията. А това означава, че в съзнанието на тези пчелари все още е жив социализмът. Тогава имаше един „държавен” пчеларски съюз, едно държавно предприятие „Нектаркооп” и една държавна политика за пчеларството. Казвам държавен пчеларски съюз (имам предвид Българският пчеларски съюз), защото той се издържаше от Министерство на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП) и зам.-министър Юруков отговаряше пряко за пчеларството. Тогава съществуваше Редакция на селскостопанските списания (10 на брой, включително и „Пчеларство”) и Редакция на научните селскостопански издания. Това продължи до перестройката, след което списанията започнаха да загиват едно след друго и оцеляха само „Пчеларство” (като орган на БПС) и „Ветеринарна сбирка” (като частно издание). Че БПС беше казионен съюз, говори и фактът, че до 1997 г. съюзът заемаше две помещения в Министерството (бивш кабинет на зам.-министър).

След промените през 1989 г., когато обществото отрече казионните формирования, държавната издръжка беше спряна и повечето браншови съюзи изчезнаха. Пчеларският съюз продължи да съществува и за няколко години се издържаше (председател и счетоводител) от парите, събрани в набирателната сметка за построяване на Дом на пчеларя, от нерегламентирана търговия с мед и лекарства от кабинета на д-р Станков и от помощи от частни фирми, които плащаха телефона. Не само аз, много пчелари знаят, че делегатите на ХVІІІ конгрес на БПС, проведен през ноемврри 1994г., гласуваха сумата от тогавашните 330 000 лева за годишна заплата и социална осигуровка на д-р Станков и счетоводителката Перцанска. Това продължи до пълното изчерпване на сметката. Тук трябва да отбележа, че беше извършено явно престъпление, тъй като тихомълком и неправомерно набирателната сметка е трансформирана в разплащателна, за да могат да се теглят парите от нея. Къде са участниците в това дело, защо мълчат, а още по-страшното е, защо никой от войводите не говори за това и не търси отговорност? Отговорът е само един и е напълно ясен.

Безсилието, безволието и липсата на елементарна заинтересованост от страна на председателя на съюза д-р Александър Станков доведе до изваждането на съюза от министерството, до „свалянето” му от председателския пост, който тогава бе поет от Стефанов, а д-р Станков остана като негов заместник.
Целият архив на Съюза, който се пазеше в подземията на Министерството, беше разпилян и унищожен тъкмо от тези некадърни хора. Освен това през 1994 г. беше наложена от държавата пререгистрация на съюзите и нашите умници дори и това не бяха свършили. Така беше затрита юридически 100-годишната българска пчеларска организация. По места дружествата съществуваха и пчеларите се опитваха да продължат воденето на съюзен живот, но централа нямаше.
Много ми е любопитно как някои хора се кичат с марката „БПС – 1899”, като нямат лист хартия от архива на съюза, който наследяват?
През 1996 г. започна фиестата с Агропчел Е, няма съюз, ама ще има икономическа структура на пчеларите – повечето знаят съдбата на Агропчел и загубите, които понесоха нейните „акционери”.

От 1998 г. започнаха страшни боричкания за оглавяване на съюза, без дори боричкащите се да си дадат сметка, че съюзът вече не съществува в правния мир. Само от този факт може да съдим за компетентността на желаещите да ръководят българските пчелари. Тупането в гърдите, клетвите за вярност към пчеларите и организирането на ред безсмислени събрания все пак не съживиха трупа на БПС. И точно според инстинкта на лешоядите, започнаха да разкъсват този труп и от късовете му да се мъчат да създадат ново живо тяло. Практиката показва, че тези напъни си остават безплодни.
В страната има много хора, които са живата памет на БПС, как пък не се обединиха и не се опълчиха срещу този погром, ще се запитат мнозина. Според мен, и тук сработи прословутият български индивидуализъм – щом някой надигне глас, поне десетина се втурват да го заглушат, просто защото те първи не са се сетили да извикат. И така се стигна до многото войводи и до малкото четници, които преминават от съюз в съюз, все с надеждата, че там ще им бъде по-добре, защото им обещават повече.

Нека се абстрахираме от темата за многото съюзи – нека приемем, че в България има само един пчеларски съюз. Какво от това? СЪЮЗЪТ е организация с ИДЕАЛНА ЦЕЛ. Това не се разбра от пчеларите през последните двадесетина години.
Съюзът не може да налага изкупни цени, не може да гарантира изкупуването на продукцията, не може да регулира вътрешния пазар и износа.
Съюзът може да настоява за участие в изготвянето на нормативни документи, да настоява за преговори с правителството, да участва в изготвянето на дългосрочни програми за развитие на сектора, да организира протести на пчеларите, да съставя чрез поделенията си картина на добивите или загубите по места и оттам обща картина на сектора в страната. С други думи, същината на дейността на Съюза е организация, статистика и интелектуален продукт.
Съюзът не е търговско дружество.

Защо никой не иска да надникне в устройството на България, когато е била нормална държава с пазарна икономика (преди 1944 г.) Тогава съществува пчеларска организация и – внимание – централа „Нектар”, която се занимава с отпускането на захар, восъчни основи, изкупуване на вощина, изкупуване на пчелни продукти.
Крайно време е да се разбере, че от съюзите НЕ МОЖЕ да се очаква да реализират нашата продукция – такава дейност просто не им е вменена по закон.
Това се знае от войводите и затова едничката им цел днес е да присъстват на софрата, за да се докопат до някой проект и до някоя субсидия. Те знаят, че не могат да решат проблемите на пчеларите, които са свързани основно с реализацията на меда, но това не им пречи да продължават години на ред да ги залъгват, че те са най-добрите и надеждни борци за пчеларската правдина!

Мислите ли, че е случайно създаването на НБО-БПС? Един тюрлю-гювеч от всякакви хора, свързани с бранша, в който присъствието на пчеларите е почти символично. Не е случайно. В НБО-БПС участват (чрез своите председатели) организациите на пчелари, преработватели, научни работници, майкопроизводители и фирми, произвеждащи лекарствени препарати и инвентар. Участват и съвсем случайни хора, които нямат пчели, но пък са фирма и целта им е просто да се вмъкнат в бранша и да накланят везните в полза на една или друга група. (Помните ли колко активен беше един човек на страниците на един вестник и на пчеларските сайтове и как уговаряше пчеларите да се запишат в НБО?). Накрая обаче се оказа, че пчеларите трябва да са членове на юридически регистрирано дружество или да участват в събирателни дружества. Умишлено беше заложена изричната забрана в съюза да участват пчелари еднолични търговци? Отговаряте ли си защо? И докато пчеларите разберат какво и как, съюзът беше учреден и те останаха извън борда. Понеже имаше остра реакция, започнаха някакви компромиси да бъдат приети допълнително и пчеларски дружества, ама управителните органи вече бяха избрани и функциите поделени.

Но колкото и много да са пчеларите в НБО_БПС, може ли да допуснем, че на събиранията на НБО представителите на пчеларите размахват пръст на търговците за по-висока изкупна цена на меда! Звучи абсурдно, нали? А и резултат вече три години няма!
На министерстото му беше необходимо наличието на някаква структура, обхващата бранша, за да може по-лесно и ясно да се разпределят средствата по фондовете – нищо друго. Когато даваш само на Пешо, знаеш, че ще искаш само от Пешо.
Бях на събранието на БПС през 2003г. в министерството, на което зам.-министър Димитров направо заяви, че ако пчеларските съюзи не се обединят до една седмица, той лично ще посочи един от тях като представителен за бранша. Това за кои времена ви напомня? Нито национална стратегия за бранша, като цяло, интересува държавата и НБО, нито стратегия за развитие на пчеларството (пчелари и пчелини) е предмет на дейността на това образувание, въпреки че съчиниха някаква програма. А знаете ли какви огромни пари са заложени по тази програма, още проект, за медоносна растителност. Огромна. Ха, сега нека се сетим кои фирми ще засяват лайка и тръни, като знаем чие е министерството! Ще поживеем и ще видим къде ще отидат парите.

Първите стъпки на държавата потвърждават заверата. Субсидии за мед – къде отиват? Субсидии за майки – къде отиват? Субсидии за пчелари – няма. На пчеларите е оставено да взимат кредити и да се тормозят с тяхното връщане.
Не трябва обаче да си затваряме очите за същината на субсидиите.
Нека разгледаме нещата така. Всяка дейност: създаване на пчелин, създаване на преработвателно предприятие, създаване на цех за лекарства или инвентар, създаване на майкопроизводително стопанство, създаване на печатно издание е икономическа дейност. Фирмена дейност. Субсидията е безвъзмездна държавна финансова помощ, нали? Е, защо тогава държавата помага на отделни фирми спокойно да съществуват, а оставя другите фирми да фалират?

Щели майкопроизводителите да получат 4-те лева по-късно. Но ще ги получат, нали? И аз бих изчакала, и заем бих взела, като знам, че в края на годината ще мога да се разплатя. Но на мен никой не ми дава субсидия нито за пчелите, нито за списанието. Закрих списанието, сега и пчелинът ли да закрия?
Ето, така трябва да гледаме на нещата и така трябва да си обясняваме съществуването на съюзите. Сега тече борба за възмездяване на лошата пчеларска година. Гледайте кой води борбата, кой ще разпределя парата и кои ще я получат. Едни от нас ще се надяват, че ще има помощ за всеки регистриран кошер (което е и най-справедливото, пчелите са национално благо), други, че ще се подпомагат регистрираните като земеделски производители, трети, че страната ще бъде парцелирана на повече и по-малко засегнати райони. Според мен, ще стане последното и ще бъдат възмездени само определени хора от някои от най-засегнатите райони.

Затова не разчитам на никого и правя онова, за което ми стигат собствените сили. Знам, че за лесните пари си има хора и затова не ламтя за тях. Но не мога да се правя на наивна и да вярвам на празни възторжени приказки. Защото човек е наивен до 30-тата си година, след това просто е глупав!