назад към Библиотека


Кръгла маса по проблемите и перспективите на пчеларството у нас

30 октомври бе датата, на която в Министерството на земеделието и горите (МЗГ) се събраха представители на всички организации и институции, ангажирани с пчеларството в нашата страна. На една маса седнаха производители и преработватели, ветеринарни специалисти и търговци, учени и експерти и всички онези, които по някакъв начин са обвързани с подотрасъл “Пчеларство” от националната ни икономика. По-конкретно на срещата присъстваха представители на МЗГ, Българския пчеларски съюз, Националната ветеринарномедицинска служба, Националната асоциация на преработвателите и търговците на пчелни продукти, Тракийския университет (Стара Загора) – катедра “Пчеларство”, и др. Официални гости на срещата бяха депутатът пчелар Коста Костов, представители на различни неправителствени организации и медии.

Инициатор на проявата бе Германското дружество за техническо сътрудничество в София (GTZ) Тази кръгла маса бе един от заключителните етапи в 3-годишния проект (2000-2003 г.) на GTZ за подобряване на качествата на хранително-вкусовата промишленост у нас. Срещата се проведе под егидата на МЗГ, а водещ на кръглата маса бе г-н Цветан Димитров – директор на дирекция “Животновъдство” в аграрното министерство. Водещият започна с няколко уводни думи, в които представи присъстващите, предложи дневния ред и направи кратък преглед относно бъдещите задачи в бранша след приемането на Закона за пчеларството през лятото на тази година. Г-н Димитров сподели още: “Законът е успех на гилдията, но новото предизвикателство е да работим за въвеждането на изискванията и нормите на ЕС по отношение на качеството при меда и пчелните продукти.”

Депутатът Костов бе първият изказал се след водещия. В краткото си слово той се спря на общата ситуация в подотрасъла: “Браншът се нормализира! Радостен е фактът, че вече има млади хора, които професионално се занимават с пчеларство това дава живот на сектора. Все пак пчеларството вече е един добър и доходен бизнес. Оттук насетне трябва всички да се обединим. Нормално е да търсим развитие, при положение че са налице всички необходими предпоставки за това.” Накрая г-н Костов сподели: “Според мен България има необходимия потенциал да се развие още повече като пчеларска страна. Все пак разполагаме с уникално географско положение и климат, които ни дават голямо предимство пред другите. Освен това природата ни все още е чиста. Следователно единственото, което можем да направим, е да използваме рационално даденостите.”

Като гост-лектор GTZ бяха поканили г-н Рюдигер Кирш от Германия, експерт по пчеларство, който освен това работи и за една от най-големите фирми в света, търгуващи с мед и пчелни продукти – “Алфред Волф”. През тази година г-н Кирш е участвал в няколко семинара, организирани от БПС и GTZ в София, Плевен, Силистра, чиято цел бе да се запознаят повече пчелари със състоянието на световния пазар на мед и да научат какви са тенденциите. За разлика от тях в последната си лекция германският гост разгледа въпроса за Българският мед – сега и в бъдеще На първо място накратко бе разгледан въпросът за вноса на мед от Европейския съюз (ЕС) въобще. От графиката, която бе показана, се видя, че на първо място стои Аржентина, а на последното е България. Оттук и изводът, че България не е сериозен играч на пазара на мед в Европа Въпреки това след забраната за внос на китайски мед в ЕС интересът към нашата суровина се учеличава. За това говори и фактът, че през 2002 г. страната ни е изнесла за ЕС 5,1 хиляди тона мед, което е най-много за последните десетина-петнадесет години. За същата тази 2002 г. България е получила над 6 милиона евро от износ на мед.

Радостното за нас е, че ако през 1997 г. българският мед се е търгувал около 1 евро, то сега цената му е около 1,8 евро, което е доста повече от обичайното. Причината да се наблюдава такъв растеж в търсенето на български мед най-общо е, че нашият мед е качествен. Големият проблем обаче засега е, че много висок процент от меда ни е обременен с антибиотици и изкуствени подсладители! Като негативен ефект от високата цена в момента се очаква да настъпи известен спад в търсенето на мед от България. С няколко думи г-н Кирш обобщи ситуацията така: “В момента българският мед се продава на висока цена, което е добре, тъй като се увеличават приходите и повече млади хора се ангажират да произвеждат.

От друга страна, имаме върнат български мед от ЕС заради наличие на антибиотици, което ще започне да понижава цените. Това е пряк резултат от ниския контрол над производителите.” Основният проблем у нас в момента е недостатъчният лабораторен контрол. Неприятната новина отпреди няколко седмици е, че вече в български мед е открит нов антибиотик – нитрофуран Това е забранена субстанция в списъка на ЕС и неминуемо ще ни създаде нови проблеми.

В крайна сметка какво искат клиентите на нашия мед в ЕС?

  • на първо място – по-малко риск;
  • на второ място – по-малко изследвания, все пак това са допълнителни, и то не малки разходи;
  • по-висок контрол у нас;
  •  повече спокойствие около продукта.

Какво можем да направим днес?

I. Според германския специалист на първо място това е мониторингова система за американския гнилец и за захарта Базата за това съществува в новия Закон за пчеларството.

  1. Нужно е да се въведе много строг контрол.
  2. По-добра документация, с която непрекъснато да се следи връзката между производител и преработвател.
  3. Да се наложи контрол над пчеларите от износителите.
  4. Необходимо е да се въведе изравняване на риска по отношение на антибиотиците между пчелар и износител с цел повишаване на цените.

Като крайна мярка дори може да се въведат т. нар. черни списъци на лошите и неизрядните пчелари, от които идват проблемите за всички. Като начало може да се публикуват техните имена в пресата, а като допълнителна мярка да се преустанови изкупуването на тяхната продукция за 2-3 години.

II. На второ място г-н Кирш отбе- ляза, че може да се направи т. нар. антибиотиков мониторинг Какво включва той? Най-просто маркиране на съдовете с меда, за да се знае кой мед на кого е! По този начин ще може да се осъществява онзи постоянен контрол, за който стана дума по-рано. След изнесената лекция бе проведена продължителна дискусия по проблемите и перспективите пред българското пчеларство включително и по въпросите, които засегна германският гост. Много силно впечатление направи изказването на председателя на Националната асоциация на преработвателите и търговците на пчелни продукти г-н Румен Милев Изказването му започна оптимистично: “В България има голям потенциал за развитие на пчеларството, респективно на бизнеса с мед.” Като пример за бързо развиваща се страна в това отношение г-н Милев посочи Бразилия, която само за няколко години от вносител на мед се превръща в една от световните сили в производството и износа на сладката суровина.

След интересния и актуален пример г-н Милев постави въпроса: Може ли България да стане световна сила в производството? За целта обаче е необходимо да си отговорим на няколко много важни въпроса, а именно:

  1. Има ли политическа воля за това? Отговорът е категорично ДА! Имаме новоприет Закон за пчеларството. МЗГ подкрепя всички инициативи, които спомагат развитието на бранша!
  2. Можем ли да решим проблемите, които съпътстват развитието на сектора?
  3. Имаме ли финансовата възможност да постигнем бързо развитие? С други думи, ние трябва да генерираме финансов ресурс с цел инвестиции в подотрасъла.
  4. Имаме ли необходимия потенциал да организираме обучение на всички нива и във всички необходими сфери?

Следващият въпрос, който засегна изказващият се, бе острата необходимост ангажираните организации в бранша да започнат да създават целеви проекти за разрешаване на съществуващите проблеми. Само така ще можем да разчитаме на едно бързо и ефикасно развитие, от което биха спечелили всички. По отношение на широкодискутирания проблем с наличието на антибиотици в българския мед г-н Милев изказа съгласие за необходимостта от споделяне на риска между пчелари и преработватели. В момента всички негативи се трупат на гърба на Националната асоциация на преработвателите и търговците, което не е редно, тъй като тя е само част от веригата. Цеко Иванов от Института по животновъдство в Костинброд, който е и член на международна коалиция по окачествяването на меда, също повдигна въпроса за антибиотиците: “Защо са толкова ниски допустимите граници за антибиотици в меда? Все пак това е продукт с високо качество, който се консумира много по-малко от човека, отколкото месо и мляко, а при тях разрешените количества са много по-високи.”

Изказвания направиха също доц. Петър Ненчев ръководител на катедра “Пчеларство” в Тракийския университет в Стара Загора. Той подчерта, че университетът е в състояние да организира и провежда професионално обучение на пчелари на всички нива. Доцент Първан Първанов от същата институция отбеляза, че в Стара Загора през пролетта са обучавани ветеринарни лекари и специалисти от цялата страна по проблемите на болестите по пчелите и пчелното пило. Това обучение според доц. Първанов е задължително да продължи, тъй като е необходимо представители от всички районни ветеринарни лечебници да преминат през такова обучение.

Изказвания направиха и Ст. Стефанов председател на БПС, и Стефан Курдов от Асоциацията на преработвателите и търговците. Според г-жа Мариета Паскалева от Германското дружество за техническо сътрудничество в момента един от наболелите проблеми на бранша е, че липсва достатъчна координация между организациите и институциите, работещи в подотрасъла Накрая г-н Кирш призова присъстващите да помислят върху идеята за създаване на кооперации от пчелари с цел повишаване на качеството на меда.