Статиите “ Пред тежко изпитание” на г-н Румен Милев – председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България /ПиК бр. 136/ и “Помощ от държавата само на регистрирани пчелари” от д-р Бойко Боев, зам. министър на земеделието и горите, а също и публикацията “Субсидии за пчеларите – отговорът е не!” в бр. 186 на Института за пазарна икономика /ИПЕ/, са повод ние пчеларите не само сериозно да се замислим и да заработим по-ефективно, но и да поставим някои наши проблеми пред МЗГ и пред Асоциацията ръководена от г-н Р. Милев:
От сведението на МЗГ се вижда, че повечето пчелини са с малък брой пчелни семейства – от 1 до 50. Такива пчелини са неефективни с ниска механизация и ниска производителност. Прави впечатление също, че са много малко младите хора, които се занимават с пчеларство. За съжаление у нас пчеларството се счита като вторично занимание, хоби и допълнителен, а не основен източник на доходи.

Как може да се привлекат повече млади хора и да се стимулира развитието на големи пчелни стопанства?
– Основно чрез медиите, където да се съобщава за големи пчелни стопанства, за работата в тях и доходите, които се получават.
– Новите доброволни сдружения и кооперации на пчеларите са една сериозна възможност за развитие на този отрасъл, но те срещат много силен отпор от страна на търговците. Обединяването на силите и средствата на група пчелари би им дало възможност да се снабдят със собствена система за преработка и износ на меда и другите пчелни продукти, като цялата печалба от износа да остане в производителя. Същевременно това би намалило до минимум опасността от замърсяване с пестициди и антибиотици. Подчертавам още веднъж, от личен опит, кооперациите на пчеларите срещат много силна и добре организирана съпротива от страна на преработвателите- търговци на пчелни продукти. Ярък пример за това е и издадената от Министъра на земеделието и горите /МЗГ/ заповед за забрана на износа на непреработен мед в тенекии, след срещата на Министъра с представители на Асоциацията на преработвателите – търговци на пчелни продукти. След като чуждестранният клиент си вземе средна проба от партидата мед, изследва я за своя сметка и я одобри, с какво ще се компрометира българското пчеларство? Напротив – събирането на големи партиди мед от преработвателите-търговци прави трудно откриването на евентуално замърсяване. Тази заповед обаче задължава пчеларите непременно да минат през преработвателите-търговци и лъвската част от печалбата да остане у тях. Ние считаме, че забраната на износа на непреработен мед не е в интерес на пчеларите и тя трябва да се отмени. Разбира се че при директен износ групата пчелари предварително трябва да си направи анализ по основните показатели – захароза, редуцирани захари, съдържание на влага на партидата. Евентуалното създаване в по-късен етап на голяма лицензирана лаборатория в България и то на централно място и на по-ниска цена ще допринесе много за увеличаване на износа.

Доброто заплащане, нисколихвените кредити и субсидиите за земеделието трябва да бъдат първостепенна задача на това правителство, и на следващите.
По сведение на Националният статистически институт през 2003 г. от България са изнесени:
– Земеделска продукция за 1 милиард и двеста милиона долара
– Електроенергия за 200 милиона долара.
Кое е по-перспективно и дава по-големи доходи? Трябва да се вземе предвид и факта, че земеделските ферми у нас започнаха да се оформят и укрепват от 7-8 години.
Всеизвестно е че всички страни с развито земеделско стопанство субсидират земеделските производители, начело със САЩ, Германия и много други.
Добро впечатление направи съобщението на МЗГ за субсидиране /макар и малко/ на фермерите зърнопроизводители за закупуване на торове и гориво за предстоящата сеитба. Така трябва да бъде! Защо тогава да няма субсидии и нисколихвени кредити за пчеларството? Не трябва да се забравя, че опрашването на ентомофилните земеделски култури повишава значително добивите, но на практика в България няма пчелни стопанства, които да получават заплащане за опрашване. Като контрапункт на това са сведенията, че в САЩ има фермери с по няколко хиляди кошера, които правят и подвижно пчеларство и получават годишно по 250 долара от кошер от опрашване и още толкова от мед.

Друг проблем е постоянно намаляващата паша на съществуващите гори от акация и липа. През последните няколко години бяха върнати горите на истинските им собственици. За съжаление започна безконтролна сеч на горите от акация главно по селата. Същевременно не се засаждат никакви нови гори. Би трябвало за всеки отсечен декар собствениците да засаждат поне толкова дървета, колкото са отсечените. Порасналите издънки се унищожават безконтролно от стадата кози. Грижата за опазването на поникналите издънки, както и залесяването на общинските земи, неподходящи за земеделска обработка трябва да бъде сериозно задължение на местните кметове.
Относно ефективността в работата. За съжаление мнозинството от българските пчелари са много консервативни. Все още преобладават ръчно задвижваните тройки и четворки центрофуги, ножовете и вилиците за отпечатване модел1940 година, станоците за отпечатване са ергономично неиздържани, няма приспособления за ефикасно отделяне на меда от отпечатките. У нас те се накисват във вода и разтвореният мед се връща обратно на пчелите. Като вземем предвид, че в 100 кг. прясно отделени отпечатки има само 2 килограма восък, може да си представим колко мед в едно по-голямо стопанство се върти на празни обороти.

Над 80% от използваните кошери у нас са също модел 1940 година – Дадан-блат. За сравнение, в проспектите от 2001 г. на водещите световно известни производители на пчеларски инвентар – фирмите Дадан – САЩ и френската фирма Тома, има само многокорпусни кошери, които дават възможност за отглеждане на по-силни семейства, по-лесно обслужване, респективно повече мед.

.Най-новият модел многокорпусен кошер на проф. Фарар, който според думите на нашите специалисти от опитната станция по пчеларство е по-подходящ за нашият климатичен пояс, се използува от много малко пчелари.
Считаме, че горепосочените недостатъци би трябвало да се дискутират на първо място в нашите пчеларски вестници и списания. Вместо това се описват надълго и нашироко кошери за 12 рамки Дадан с по 2 семейства, с още 2 корпуса отгоре за 5 респективно 6 плодникови рамки 435/300 мм; многокорпусни кошери Лангстрот с 2 семейства едно върху друго, като височината на кошера става над 2 метра и по него трябва да работят двама души със стълба! ? Рекламират се и се продават т.н. “Дълбоки дъна”, които струват повече от 1 корпус за многокорпусен кошер и много други подобни “изобретения”, които на практика с нищо не повишават производителността, а напротив създават затруднения, . Нека си представим как се сваля пълен корпус с мед от 2 метра и колко корпуса трябва да се свалят, за да се прегледа семейството в долният корпус. Интересно как специалистите на Dadant, на Тhомаs, на Swenty не са чували за нашите дълбоки дъна? Препоръчваме на редакторите на нашите пчеларски вестници и списания да посетят водещи пчелари у нас и в чужбина, които работят с по няколкостотин кошера и да се заинтересуват в колко от тези пчелини се работи масово с дълбоки дъна, с по 2 семейства в “небостъргачи” по 2 метра височина.

Накратко казано, ние трябва за убедим нашите колеги пчелари, че средствата вложени в многокорпусни кошери, в задвижвани от електромотор центрофуги, в по-ефикасни прибори за отпечатване, ни дават възможност за по-бърза обработка на кошерите и че при подходяща механизация за едно и също време ние можем да отглеждаме повече пчелни семейства, респ. да получаваме по-големи доходи.
Трябва да подчертаем, че ние, българските пчелари за да бъдем конкурентноспособни трябва да забравим вредните практики като:

• Подхранване със захар по време на медосбора;
• Използуване на пробити и ръждясали тенекии;
• Заливане с восък на дъната на течащите тенекии и продължаване на използуването им.

При загряване за да се източи медът от тях на водна баня, както правят някои преработватели, в тенекията влиза вода или излиза мед, което пък увеличава съдържанието на влага в меда и компрометира партидата.
– Даване профилактично на антибиотици на болните от гнилец пчелни семейства
и др. подобни.

Трябва да искаме по-строги наказания и бърза съдебна процедура за фермерите, пръскащи безразборно с пестициди и на крадците на кошери. Да се забранят пръсканията със самолети против комари, тъй като в повечето случаи вятъра разнася отровите на много големи площи и се нанасят огромни щети на пчеларите. За съжаление това се повтаря многократно през последните години.
Относно изкупните цени на меда:

От статията на г-н Румен Милев се вижда, че към 30.08, 2004 цените на меда на едро са 1,65 евро – т.е. 3,30 лв/кг, като той предполага, че към 15.09 ще спаднат около 1,50 евро т.е. 3 лв. Защо тогава меда ще се изкупува по 1,80-2,00 лв? Ние считаме, че разликата от 1 лев /3-2=1 лев/ – би трябвало да се раздели между производителя и търговеца. Трябва да се добави още, че част от меда се продава на вътрешния пазар разфасован, на цена над 4 лв/кг, т.е. при изкупна цена 2 лв, преработвателя, който в случая е и търговец печели 100%. Освен това имаме достоверни сведения, че част от меда се изнася разфасован, което още повече увеличава дохода на преработвателя – търговец, а за производителя пчелар – нищо!

Какви са цените на които го изнасят нашите преработватели и търговци ние не знаем, но прилагам за сведение някои от цените, обявени в Интернет на производителя – пчелар Ралф Шмид от Дюселдорф – Германия: Акациев мед 4,5 евро; липов мед – 4,00 евро, разфасовани в стъклени буркани по 0,5 кг. Това прави съответно 9 и 8 евро – респ. 18 и 16 лева за килограм! Цените на други производители от Германия, обявени в Интернет са много близки до цитираните по-горе.
За сведение от сайта http://www.apiservices.com като се отвори list of importers, agents and packers of Honey, след заплащане от 20 € чрез кредитна карта, може да се видят адресите на вносителите, агентите и тези, които пакетират мед в Европа. Пак там от Honey market може да се осведомим за цените и количествата мед, които са предлагани и се предлагат на световния пазар. От http://www.beeland.ru ; www.beeinbg.narod.ru; www.beeinbg.narod.ru/inventar_5htm можем да се осведомим за пчеларството в Русия и България, за инвентара и др.

Трябва да се отбележи, че проблемите на другите пчелни продукти – восък, пчелен прашец, прополис, пчелна отрова, са същите, но те са в много по-малко количество и не са от решаващо значение за отрасъла.
Нека не забравяме, че в страните членки на Европейския съюз /Е С/, където трябва след 2 години да бъдем и ние българите, има свободно движение на стоки и пари и 16 – 18 лева за килограм разфасован мед, ни звучи като приказка , но е така. Нека това да се знае от всички пчелари, особено тези, които се колебаят дали да изберат пчеларството като професия или да отворят я кафененце, я магазинче за хранителни стоки, където да дремят на сянка за стотина лева на месец.

Интересно е да се знае, че в “океана” Интернет има много реклами на германски, австрийски и френски малки семейни, а и по-големи ресторанти, които предлагат най-различни сладкиши и напитки от пчелен мед, като съществува и възможност да се изпращат по пощата или по куриер. Какво пречи тази дейност да се развива и у нас? Разработката на този вид кулинария не е кой знае какъв проблем.
Тягостно впечатление правят данните за завършващите ежегодно нашите висши учебни заведения общо 200-300 фермери, агрономи и ветеринарни лекари и десетките хиляди юристи икономисти, социолози и други подобни, след като се знае, че едва 10% от тях ще намерят работа по тези специалности, докато за фермери особено, работа винаги колкото искаш. След това завършването на ВУЗ армията икономисти, юристи, социолози и др. подобни специалисти започва да плаче: “Оле-ле мале безработен съм, гладувам, ама искам работа по специалността”, ама искам да е в добре затоплена и осветена стая и на бюро, по възможност директорско.

Наистина земеделието не е лека професия. Работи се на открито, под палещите лъчи на слънцето и когато фучи студеният вятър. Да произвеждаш качествена храна за хората е благородна професия и тя може да носи и високи доходи. Необходим е обаче много труд, много знания и обич към земята, която ни храни.
За пчеларството например, освен технология на пчеларството и биология на пчелите, пчеларя трябва да има и дърводелски, и бояджийски умения, и управление на моторни превозни средства и малко електротехника, и най-вече Добрата пчеларска практика /ДПчП/, която се печата и разяснява в нашите вестници и списания. Трябва да се знаят западни езици за следене на новостите, за комуникация и обмяна на опит с развитото пчеларство на САЩ, Аржентина, Мексико, Бразилия, Германия, Франция, Италия, за информация от световният пазар на пчелни продукти. Необходима е и компютърна грамотност, и познания по икономика, мениджмънт, и дипломация за преговори с представителите на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти. Необходимо е и те да проявят разбиране към нас пчеларите-производители.

неделя, Ноември 07, 2004 20:26:12 ч.
инж. Сава Дончев – Плевен – s_donchev@yahoo.com