В момента земеделските производители плащат към 850 лв. годишно социални и здравни вноски. Ако станат 1500 ще се отпишем от регистъра, сигурен е Николай Гайдов.

Моментална реакция предизвика информацията от Националната агенция по приходите за намерението да бъдат увеличени осигурителните прагове за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 240 на 420 лева.

Николай Гайдов, пчелар :

„Не мога да повярвам, че обмислят нещо такова! Очевидно искат да ни изгонят от страната, защото у нас не е просто трудно да се живее, а е невъзможно. Току-що говорех с един млад колега. Той има 150 кошера, от които произвежда 3000 кг мед годишно. В нашия бранш 150 кошера означават голяма стопанство. Грижите са ежедневни, работата никак не е малко. Та, той ми каза, че напуска страната. Смята да замине за Германия. В преговори е с немски пчелар, който му обещава 2000 евро заплата. Колегата тук не може да си изкара и 300-400 лева месечно. Сметката е такава: 3000 кг пчелен мед се изкупуват от преработвателните фирми на едро за 5 лв./кг и то отскоро. Предишната едрова цена на меда беше 4.20 лв. (Пчеларите нямат право да продават пчелния мед на дребно, освен ако не участват в базари, каквито се откриват два-три пъти годишно – б.р.) Общо пчеларят ще получи 15 000 лв. От тях 6000 са годишните му разходи за транспорт, защото пчелините са извън населените места – кой където има наследствена земя. Годишните ни осигуровки като земеделски производители са към 850 лева. Като махнем и другите разходи по пчелина, наистина излиза, че трябва да живеем с по 300-400 лева на месец.

Тези, които сме регистрирани като земеделски производители, сме най-дребните в аграрния сектор. Големите земеделски фирми са вписани като дружества и плащат осигуровки върху съвсем различи доходи.

Сигурен съм, че ако осигуровките се вдигнат, така че да ни струват годишно към 1500 лева, повечето пчелари ще се отпишат като земеделски производители и ще минат в сивия сектор. Вярно е, че тогава няма да можем да кандидатстваме за субсидии по Националната пчеларска програма, след като вече не сме регистрирани. Но по тази програма, която е с общ бюджет от 10 млн. лв. за три години, помощите са по-малки отколкото бихме платили за осигуровки.

До нас ли опря държавата, за да си попълни приходите в бюджета! Мислят ли въобще, когато предлагат нещо такова? Казват, че в земеделието имало пари, защото производителите получавали европейски субсидии. Тези помощи са незначителни за дребните фермери, каквито са огромната част от заетите в сектора.

Специално за пчеларите европейските субсидии са пълна мизерия. В Националната пчеларска програма бюджетът се формира 50 на 50 от национални и европейски средства. Колкото пари задели държавата, толкова добавя и Европейския съюз. Ако се отпишем като земеделски производители, бюджетът на програмата ще се свие, а това ще намали и субсидиите, които идват от Европа. Вдигнат ли осигуровките, приходите от пчеларите ще паднат точно защото колегите ще си направят сметката и ще се дерегистрират като земеделски производители.

Ако изпълнят намерението си и вдигнат осигуровките, ще загуби държавата, ще загуби и пчеларството. Ще загубят и потребителите, защото много колеги ще се откажат от тази дейност, която не им носи доходи за нормален живот.“