назад към Библиотека


Субсидия заради субсидията

Не само слънцето, а и Фонд „Земеделие“ стопли сърцата на пчеларите през август тази година. Даде субсидия на пчеларите – ура! След две десетилетия забрава, държавата се сети и за пчеларите. За пчеларите ли?

От справката на МЗГ за Целевата субсидия, публикувана в бр. 191 на в. „Пчела и кошер“, се вижда черно на бяло, че субсидия са получили 280 договора. Не е грешка, договора, защото не се знае дали едно лице (пчелар) не е сключило повече от един договор с дадено преработвателно предприятие, или пък дали не е сключило по един договор с няколко предприятия. Така че броят на субсидираните пчелари не е ясен напълно.

Освен това, според справката, срещу тези 280 договора стоят 618 тона изкупен качествен мед! Направих си труда да изчисля колко килограма мед се пада средно на договор по райони и резултатът е от 1600 до 3500 кг. Как пък в един район не се случиха петима пчелари да са предали по 5 – 10 тона, например. Нали в България има крупни пчеларски ферми?

Цитираните две числа: 280 договора и 618 тона мед, са достатъчно основание да си поговорим за производството и търговията на мед в България и за държавната политика в сферата на пчеларството.

Първо, нека уточним, че легитимни „играчи“ на пазара са земеделските производители и към тях е насочено вниманието на ДФ „Земеделие“. В документите на Фонда четем:

  • Държавен фонд „Земеделие“ е конституиран със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ от май, 1998 година. По реда на ЗПЗП, фондът предоставя средства за финансово подпомагане на производителите на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в
  • Националния план за развитие на земеделието и селските райони.
    Правилата за финансово подпомагане на земеделските производители, утвърдени на заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, се прилагат от 01.08.2002г.
  •  Отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договор.

Дотук добре. Значи всеки пчелар, регистриран като земеделски производител, може да окачестви по надлежния ред произведения мед и да сключи договор за субсидия с Фонда. Това би било хубаво, но пред пчеларите е поставена уловката, че се субсидира само земеделска продукция с цел продажба. С други думи, подпомага се само реализираната продукция. И, внимание – в конкретния случай, само реализираната продукция в преработвателни предприятия от І категория, тъй като финансовата линия на Фонда е за произведен качествен мед за износ. Защо ли Фондът влиза в ролята на Търговска централа?

Щом всичко опира до преработвателните предприятия, изкупили меда, защо беше нужно пчеларите да набират документацията за субсидиране на продадения мед? Трябваше просто преработвателите да изпратят във Фонда имената на пчеларите и количеството мед и – толкоз! Администрацията разполага с електронен масив от информация за земеделските производители, така че само щеше да добави данните за продадената продукция и пчеларите, отговарящи на изискванията, щяха автоматично да си получават субсидията.

Само че не това е целта. Пари има само за малцина и важното е да се усвоят в кратък срок. През септември идва благата вест за допълнително финансиране, тъй като имало резервни пари. Кой разбрал-разбрал, кой чул-чул и – хоп, срокът изтекъл.

Каква е всъщност целта на тази целева субсидия за мед? И кого обслужва?

Пчеларите? Не. Защото ако цялата дандания е заради 280 пчелари, не беше нужно Фонд „Земеделие“ да изтъква, че субсидира пчеларите. Та в България има хиляди пчелари, които произвеждат по над 2 тона мед.

Производството на мед? Пак не. Защото, ако се хвалим с 618 тона качествен мед, то по-добре да замълчим. Освен това статистиката от години назад сочи, че производството на мед в България варира от 6000 до 9000 тона.

Продажбата на мед? Не. Защото над 80 процента от годишно произведеното количество мед се реализира на пазара.

Износа на български мед? Още веднъж не. Защото по справка на МЗГ за 2002, 2003 и 2004 г. износът се движи между 2000 и 4000 тона!

Май ще излезе, че се субсидират само някои договори с преработватели…

Какъв е обаче ефектът от тази целева субсидия върху българските пчелари?

Огорчение и съмнение в правилата. Просто субсидия заради субсидията.

Нека накрая попитаме къде са пчеларските съюзи? Ръководствата им не участват ли в създаването на политиката за пчеларството? И ако участват, как отстояват правата на пчеларите? Кога ще чуем позицията на Националната браншова организация „БПС“? А на другите пчеларски съюзи? Пчеларите се нуждаят от действена пчеларска организация, а не от паравани между тях и държавата.

Добре ще е да следим внимателно кой представлява пчеларите у нас, защото за периода 2007 – 2009 г. под формата на директно финансиране в България ще влязат между 1,8 и 2 милиарда евро. От тях 1,5 милиарда евро ще достигнат пряко до българските производители под различни форми на субсидиране. На всеки селскостопански производител се пада по около 1000 евро годишна помощ. Тези пари са за така наречените полупазарни стопанства – малки ферми, които произвеждат за собствена консумация и за пазара. Тъкмо за такива като нас.

С други думи, трябва да знаем, че предстои директно финансиране и да настояваме това да стане точно така.

МАРГАРИТА ДИКОВА
България, София,
e-mail: bgbee_apiary@abv.bg