назад към Библиотека


Трябва ли сами да си създаваме проблеми?

Ефрем Моллов, Смолян

Не знам защо, но когато прочетох писмото на Катя Христова от Търговище, си спомних едно заглавие от английския вестник “Сън”: “Българите сами си създадоха проблеми”. Защото според мен шумотевицата за Добрите пчеларски тактики (ДПП) вече става застрашителна за българския пчелар.

Какво представляват те? Имат ли практическо приложение? Нужни ли са те на пчеларите и подобряват ли технологията на отглеждане и добивите?
В Този смисъл всеки пчелар може да си задава въпроси и да си запълва свободното време през зимата в търсене на отговори. Но да преминем към същността. За мен ДПП са изкуствено създаден проблем и натоварват излишно пчеларската гилдия. За тях се заговори, когато започнаха дискусиите за биологичното пчеларството и изготвянето на съответната му нормативна база. Също така те бяха и следствие от преминаването на преработвателните предприятия през добрите производствени практики и сертифицирането на същите по ISO 9001 и HACCP.

Трябва дебело да се подчертае, че едното няма нищо общо с другото. Това, че търговците, преработвателите и колегите от биологичното пчеларство ползавт цял куп “бумаги”, си е тяхна работа – за това те получават и по висока цена на меда.
За конвенционалното пчеларство, обаче, важат други правила. Те идват от традициите и най-вече от използваните технолотии. Недопустимо е една малка група хора да се стремят по някакъв начин да администрират пчеларството.

В цялата ни гилдия мага да изброя 4-5 колеги, които имат интерес от въвеждането на ДПП. На тях трябва да им е ясно следното:

  1. Такова чудо ДПП като нормативно изискване не съществува в Европа и в света.
    В Щвейцария това понятие се използва и такива правила има изброени, но те не са задължителни и са част от самата технология на производството на пчелните продукти. Неспазването на същите не води до игнориране на пчеларите от пазара.
    Асоциацията на пчеларите-професионалисти и вестник “Пчели” направиха много екскурзии с единствената цел, да се запознаят балгарските пчелари с достигнатото от техните колеги в съответните държави. Може да се даде пример с Италия, Румъния, Турция, Сърбия, Словения. Но никой не видя, нито чу за ДПП там. А в Италия пък изумлението бе до толкова голямо, когато трябваше да им обясняваме на какви условия трябва да отговаряме, за да разфасоваме собствената си продукция. Те категорично заявиха, че такива неща не съществуват при тях.
  2. Не е нормално да се изработват правила или нормативни документи, чрез които да се задължават пчеларите да стават “писарушки”, а за спазването на същите някой да е проверяващ. Това е тъй наречения синдром на “кухата администрация”. Следователно някой си търси работа. Типично за българина.
  3. В света съществуват три сертификата или системи за управление на качеството. Това са ISO 9001, HACCP и ISO 22000. ISO 9001 е система за упрамление на качеството , обединяваща всички организации с всякаква дейност. HACCP е система за управление безопасността на хранителните продукти и се прилага във всички предприятия на хранително-вкусовата промишленост, както и във всички обекти, където се продават хранителни стоки, включително и в павилионите. ISO 22000 синтезира принципите както на ISO 9001, така и на HACCP, и отговаря на особеностите на хранително-вкусовата промишленост и на търговията със стоки, произвеждани в нейната система. Това е международен стандарт и предписанието, което се прави от международния институт ISO, е едно и също за всички държави. Издаден е през септември 2005 година и е валиден за целия свят. Доста пъти препрочитах тази материя, но там ставаше въпрос само за организации и никъде не срещнах възможността, пчелар да се сертифицира по тези стандарти.
  4. Това, че трябва да произвеждаме пчелните продукти с определени качества и безопастност, подлежи на контрол от структорите на НВМС, лабораторните анализи и не на последно място – самоконтрол на самия пчелар. Това се постига чрез съблюдаване на необходимите санитарно-хигиенни изисквания.
  5. Имаме прието отрицателно стъновище на УС на НБО “БСП” по отношение на ДПП.
    Може би има още доводи, които могат да се изтъкнат, но не трябва да забравяме, че ние произвеждаме краен продукт т.е. същия не подлежи на понататъшна преработка.
    При положение, че за да се постигнат по-добри икономически резултати в пчеларството е необходимо да се отглеждат все повече пчелни семейства, ще има ли възможност пчеларят да попълва и съответните дневници.

Може би е дошъл моментът, авторите на ДПП да ги назначим в нашите пчеларски ферми, да им зачислим по 250 кошера и да ги накараме да попълват стриктно изготвената от тях документация, а ние да следим за изпълнението.
Въпросът е, кой ще си прежали пчелните семейства?