Освен по-голямата част от търговците – преработватели и крадците, сериозна вреда на пчелините нанасят и птиците най-вече пчелоядите и след това лястовиците. С тях борбата се води по няколко начина:

• Купува се въздушна пушка по-голям калибър – 5,5 мм- и по възможност от реномирана марка , с по-голяма начална скорост на изстреляната сачма. Поставя се мишена на 15-тина метра и се прострелва от пчеларя, за да се види как бие. Ако е необходимо се правят корекции на мерника и мушката. За корекцията може да потърсим и някой военен оръжейник. Препоръчва се капване от време на време по няколко капки тънко масло в помпата за подобряване на налягането и намаляване на износването на тапата. Следва “отстрелване”, както казват ловците.
• Вторият начин е с бензиновата лампа. Напълва се лампата с добре прецеден бензин и се напомпва добре. След това привечер, когато пчелоядите се прибират в дупките , без да се пали лампата, се напръсква дупката по-дълбоко и тогава се запалва напръсканият бензин. Ако дупките са близо една до друга – 0,5 до 1 метър, може да се съединят със струйка бензин и като се запали единият край на напръсканата ивица, пламват всичките. ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД ДА СЕ ВНИМАВА ДА НЕ НАПРАВИМ ПОЖАР, КАТО ЗАПАЛИМ И СУХАТА ТРЕВА НАОКОЛО.
  Пчелоядите за защитени като рядък вид, но в нашият Закон за пчеларството е казано че унищожаването им е разрешено до 300 метра от пчелина.
• Третият начин е сплашването, който се прилага успешно по летищата. Тъй като не са редки случаите, когато птица попадне с турбината на двигателя и го поврежда, стопаните на летищата записват тревожният крясък на ранена птица и го възпроизвеждат от време навреме, като по този начин се прогонват птиците далече. За сведение и у нас има произведени такива системи, като най-простият и евтин начин е да си купим такъв запис и да озвучаваме през половин – един час района около пчелина.

За съжаление от етични и законови съображения, не можем да приложим горните три начина по отношение на алчните търговци. За щастие не всички са такива. Така например в Плевенския регион има една жена търговец, която беше направила връзка със западна фирма, изкупуваше меда на по-висока цена и даваше в замяна нови тенекии. Тя беше се договорила с клиентите да изнася меда направо в тенекии. Отговора на гилдията търговци-преработватели беше незабавен. На среща с Министъра на земеделието и горите, те го убедиха да издаде заповед, с която се забранява износ на мед в тенекии, като се мотивираха, че по този начин се увеличава възможността да се изнесе мед, замърсен с пестициди или антибиотици.

В действителност е точно обратното. Когато търговеца изкупува меда, той може да маркира тенекиите на всеки производител. Купувача чужденец на свои разноски изследва всяка партида и връща замърсената и некачествена партида. Сега съгласно министерската заповед, меда се купажира от търговеца – преработвател, прави се анализ и ако пробата е отрицателна, меда се връща на всички, които са имали нещастието продукцията им да бъде смесена с тази на безсъвестен пчелар. Перефразирано – “покрай сухото гори и суровото”.

За крадците. Въпроса е до законово решение и ефикасно действуваща съдебна система, каквато изисква Европейският съюз. Какво се иска относно Закона, ще поясня със следният пример: Преди няколко години бях поканен заедно с няколко фермери от американската агенция World Learning /Световно обучение/, на техни разноски, да се запознаем с устройството и работата на земеделските кооперации в САЩ. Разведоха ни и по много малки и големи ферми. Освен реда, чистотата и най-вече разумното планиране, голямо впечатление ми направи факта, че никъде по къщите на фермерите и стопанските постройки не видях метални врати и решетки, както е у нас. Попитах единият от преводачите, който отдавна живее в САЩ. Отговора беше следният : “Тук всеки фермер има най-малко по една пушка-помпа и няколко пистолета. Жена му и големите деца също знаят да стрелят добре. Влезе ли крадец-стрелят и викат полицията. Полицаите идват, правят оглед и протокол и отнасят убитите и ранени крадци. Закона там гласи: Всеки има право да защитава имота си от посегателство и с оръжие. И тук има крадци, но са много по-малко отколкото в България”.

Ярък пример за несъвършенството на нашите закони по този въпрос е случая с учителя Похлупков, имота на който беше многократно разграбван и опустошаван. След като не можа да намери защита на имота и труда си от Закона, той заложи самоделно взривно устройство, в следствие на което беше ранен един от крадците. Потърпевшият стопанин /не крадците/ беше многократно разкарван по съдилища и завърши с условна присъда.

donchevs@mail.bg
четвъртък, Декември 02, 2004