Тодор Маринов, пчелар с над 40-годишен опит, почетен председател на Обл. ПС – Ловеч 16-12-2003 г. За успешната работа на една организация, стопанска или политическа, основна роля играе спазването на приетия устав, което е законно. Това се отнася и за Българския пчеларски съюз. Тази над 100-годишна организация, която обединява вече около 40 000 пчелари от страната и произвежда пряко хиляди тонове мед и косвено подпомага с опрашване за производството на висококачествени фуражи, плодове и зеленчуци, също трябва да спазва своя устав. Тази организация успешно се е ръководила от този документ, който ясно очертава структурата на организацията: местни дружества, общински съвети, регионални (областни) съвети и ЦС.

Какво по-ясно от това? Ако има недостатъци, ако има спад в организационно отношение, а то ясно го има, не е в съществуващата структура. Това засега е отражение на общия икономически спад в цялата ни държава. Спад в стимулирането на пчеларството от страна на държавата, каквито стимули имаше преди 10 ноември 1989 г. Това до известна степен уби желанието на пчеларите и доведе до намаление броя на пчелните семейства в страната с над 50% – от 750 хил. на 350 хил.

На пчеларите тогава се даваше захар на намалени цени, даваше се поощрение на ЦКС от държавата по 1 лев на изкупен килограм, раздаваха се от ЦКС поощрително безплатно хиляди пчелни майки. Стимулът не бива да бъде основното, но той подпомагаше материално пчеларите. Та спадът, който действително сега го има, повтарям, не се дължи на съществуващата структура. При това състояние ЦС на БПС заедно с актив от страната се налага да обсъди състоянието, да се открият истинските причини за спада и се набележат мерки за стабилизирането му. От 2002 г. председателят на ЦС на БПС инж. Стефанов подхвърли идеята и предложи в Ловеч да изградим клон на БПС по икономическите въпроси. Отначало не приехме тази идея, свикахме заседание на областното ръководство, на което присъства и инж. Стефанов.

На заседанието той постави два основни въпроса:

1. Да се спре „роенето“ на пчеларския съюз.
2. По преценка на областното ръководство на пчеларския съвет да се изгради клон на БПС.

По първия въпрос противоречия нямаше. С пълно единодушие всички подкрепихме, че в България трябва да има един пчеларски съюз, който съществува и до днес. По втория въпрос обаче инж. Стефанов говори за клоновете, каква е тяхната цел, значение и бъдеще. От всичко казано ние не можахме да разберем каква е задачата на клоновете и на съществуващите областни съвети. Отначало мислехме, че тези клонове ще бъдат изградени към „Агропчел“ по икономическите въпроси, което е правилно и за което ние имаме идеални условия на базата на „Апиакта“ – Ловеч. Това негово предложение се базира на чл. 25, ал. 2 от устава на БПС, която алинея не е много ясна, и също на чл. 34 пак от устава.

От изказването почти на всички присъстващи пролича, че основната ни задача е да укрепим пчеларските дружества, общинските и областното ръководство в организационно отношение. Направим ли това, със сигурност ще има подем и успех в пчеларството. Накрая все пак беше взето решение до 30 април 2002 г. да се разработи вътрешен правилник като модел за страната. За целта беше изградена група за разработката на такъв примерен модел и след това да се обсъди, приеме и приложи. До днес такъв модел не е изработен и приет и клонът не е регистриран. УС на БПС в свое заседание е утвърдил клона без всякакви документи, без изяснени правила. Редно е било на това заседание на УС да присъства и член на ръководството на областния съвет в Ловеч. Но това не стана. Всичко е било анонимно на заседанието. Какво е обсъждано там за нас не е ясно и не е известно.

Оттогава (април 2002 г.) областното ръководство не се зачиташе. Вземаха се решения за Ловеч, без да се информира областното ръководство, говори се наляво и надясно, че областно ръководство няма, а има клон. Получи се двояко ръководство и спад в организационно отношение в Ловеч. Няколко пъти се обаждахме в София на г-н Стефанов да дойде в Ловеч и се изяснят въпросите и създалата се ситуация, но той не дойде. Предлагахме му също няколко пъти да дойде в Ловеч и му се предаде документацията на областното ръководство или на някой друг, той също не дойде. Работата се раздвои и организационно дръпна силно назад. А работа имаше, задачите не търпяха отлагане, искаше се тяхното решаване. Чия е вината, преценете вие, читателите.

Ако УС не е доволен от работата на областното ръководство, има хиляди начини да се подмени. Лично аз като председател щях да бъда първият, който ще помогне за подмяната, както и направих съвсем съзнателно и доброволно, но след една година ходене по мъките. Вторият момент, който не споделяхме в стила и метода на работа на ръководството на УС, е начинът на изграждането на сдруженията по пчеларство и насочването им да членуват към УС на БПС. Мотив – в страната има 30 областни съвета и централният съвет трябва да съсредоточи своята работа за тяхното укрепване – чрез тях да укрепи общинските съвети. По тяхно предложение, ако се изградят още 150-200 сдружения в страната и преминат към УС, как ще ги ръководи УС, като и сега се виждат трудности с 30 областни съвета.

Защо се предлагат клонове? Няма ли тук противоречия между отделните предложения? Разбираме, че ако се изградят мощни сдружения, примерно по майкопроизводство, по изкупуване на пчелни продукти, производство на пчеларски инвентар и други от този тип, съвсем правилно е те да членуват към БПС. Но сдружения само с организационен характер не бихме се съгласили да преминават под ръководството на УС на БПС. Не сме против изграждането на сдружения по места, каквито и да са. Но защо да не членуват към общинските или областните съвети по места. Там са по-близко и може по-ефективно да им се помага. И този факт говори, че структурите на 100-годишната пчеларска организация не са виновни за невървежа на работата в пчеларството в България. Могат да се посочат още много други причини, но основното си остава в стила и метода, в отношението на МЗГ, на БПС и други институции, които имат отношение към пчеларството.

Приемаме, че ако „Агропчел“ стане стабилна икономическа единица, може да се помисли за изграждането на такива клонове. Но в никой случай да играят организационна роля и да се конкурират с областните съвети. Не му е дошло времето за изменението на устава и по-специално на структурата, приета и допълнена от редица проведени конгреси. Много сме озадачени, че в сп. „Пчеларство“ се насърчават тези необмислени за нас предложения.

В бр. 5 на сп. „Пчеларство“ не знаем по чия идея е пусната статия под наслов „Новият устав и клоновете на БПС“. Това е структура, която не е изградена, без опит. Ние не знаем дали това е мнение на УС на БПС или на отделен човек. Такива решения и мнения обезкуражават пчеларите и те се съмняват в компетентно ръководство. Това е един стимул за „рояване“ на БПС и създаване дезорганизация в България. Създават се условия за „рояване“ от необмислени мнения. Предлагам тази статия да се публикува във в. „Пчела и кошер“ за дискутиране, и то навреме.