назад

Кошер Лежак

02-02-2004 г.

Тодор ТОДОРОВ – Пазарджик

Кошер Лежак

Кошер Лежак

Колеги любители пчелари, ако не желаете, да вдигате тежки магазини и корпуси и да ви се роят пчелите, използвайте кошер лежак. При тази система ще преглеждате кошерите си 2-3 пъти годишно и ще получите повече мед.

С тази моя статия аз искам да споделя опита си в отглеждането на пчели в полски район. Пчелинът ми се намира в с. Ляхово, община Пазарджик. Наличието на дърводелска работилница ми позволи да експериментирам с около 20 системи кошери и всичко ново, което излиза в пресата. Разбира се, те имат и положителни и отрицателни страни, но за мен е по-важен районът и наличната растителност.

Аз искам да се спра по-подробно на система лежак.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ДОВОДИ ПРОТИВ ЛЕЖАЦИТЕ:
1. Остаряла система.
2. Естественото развитие на гнездото било вертикалното.
3. Били тежки и негодни за подвижно пчеларство.

Родината на разборния кошер е Русия. Тя е на първо място по брой на пчелни семейства и водещо място по производство на пчелни продукти. Кошерът лежак е една от най-предпочитаните системи. Толкова ли са глупави и старомодни да ги използват?
Пчелите предпочитали вертикалния строеж на гнездото.

Това клише направо ме дразни. Много “специалисти ” го преписват в трудовете си. Когато напролет се развият пчелите, поставяме магазини и корпуси. Аз съм “неделен” пчелар. Събота или неделя посещавам пчелина си, и то ако имам време.Случвало се е, когато отида след 2-3 седмици, 40% от пчелите да са изпаднали в роево състояние. Защо повечето от семействата не се качват в магазините, като предпочитат вертикалното разположение на гнездото?

Защо вдигаме средна пита с пило, за да ги заставим да се качат горе?
Защо като поставим ДБ рамка с основа винаги остава една ивица неизградена?
Защо в хралупите пчелите не изграждат една или две пити отгоре до долу, а почват първо хоризонтално и после вертикално, докато запълнят хралупата?
Лежаците били тежки и неудобни за транспорт.

Напротив. Един 20-рамков лежак с ДБ-ви рамки се равнява на два корпуса и един магазин Лангстрот-Рутов. Като се има предвид, че в дъното и капака влиза по малко материал, то те са по-леки. При транспорт корпусните са неустойчиви, трябва здраво да се закрепят и превържат.

Първият ми лежак беше с 24 рамки и преградна дъска.Заселих две семейства. Когато напролет се развиха, ги обединих. За съжаление в района, където ми е пчелинът, няма ранна паша и след две седмици бях принуден да направя две отводки по 5 рамки. На тяхно място поставих изградени пити.Оставих семейството с една майка. 24 пити им бяха много. Нормално покриваха 20. Въпреки всичко кошерът даде най-много мед. Следващата година направих 4 лежака с по 20 пити, наблюдавах ги периодично. Единият при самосмяна на майката остана с две майки (стара и нова). Когато започна пашата, кошерът беше най-силен и даде най- много мед.

В научната литература пише, че колкото е по-голямо семейството, толкова повече мед събира. Затова проектирах и изработих модулен кошер с 80 рамки ДБ с 4 майки на 20 пити, разделени с ханеманови решетки. Както се знае, семействата са различни, едни работят повече, други по-малко. Обратно на твърденията, че по-силните семейства ще помагат на по-слабите, не се наблюдаваше. Имаше случай, в който две семейства бяха запълнени с мед и пчели, а средното беше наполовина празно. Разделих ги и направих 4 самостоятелни кошера.

Много важна тема за мене е дебелината на сандъците. експериментирах в три размера: 2,5, 3,2 и 4 см. Четирисантиметровите дават средно 20% повече мед. Особено си пролича преди две години, когато цял месец температурите бяха около 40 градуса. Моите извинения към ЛР и система Гърдев, но когато кошерите са в полето и са изложени на пряка слънчева светлина, не са удачни. Икономиите в материалите дават отрицателни резултати. Един мой приятел (В. Ватев) по повод темата за дебелината на кошера сподели, че имал от баща си ДБ на 4 см. Явно това не е само мое мнение, а е изпитано от дедите ни на практика. Затова тази зима ще направя кошери между дъските със стиропор, на 24 рамки с височина на рамката 27 см (които се равняват на 20 ДБ рамки). Смятам, че този размер пити са по-удачни.

В нашия регион пашата е късна и продължителна, затова никога не подхранвам напролет.

Колкото за зазимяването при мен се състои в намаляване на прелката. Аз никога не ползвам отоплителни материали, стесняване на гнездото и подхранване през февруари с питки. Досега никога не ми е умирал кошер от студ и влага. Напролет много внимавам, когато след ранно затопляне се редуват студени дни. Пчелите оставят да топлят новото пило, отдалечени от меда, и умират от глад. Затова освен да се преместят пити с мед до кълбото поставям на тънки пръчици пита със запечатан мед и прашец над тях. Така решавам проблема с пролетното измиране на пчелите.