Прелетна птица с дължина на тялото 25-30см. Долита от Африка към средата или края на април. Живее на орляци, устройва гнезда в дълбоки дупки, като избира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка растителност. В бреговете прави дълбоки до 2м дупки, завършващи в края с разширение, в което устройва своето гнездо. Човката е дълга и заострена, леко извита надолу.

  

Спада към семейство Пчелоядови от разред Синявицоподобни. Пчелоядът е защитен вид, числеността му непрекъснато намалява, но за щастие не е изчезващ такъв и все още не е включен в Червената книга, популацията му в цялата страна не надхвърля 27 500 индивида. В северозападните български земи обикновения (европейски) пчелояд се нарича и „Благория“.

Крилата на пчелояда отгоре са тъмночервени, а отдолу пепелявво-сиви. Коремът му е зеленикаво-сив, а гушката е златисто-жълта. Храни се предимно с жилещи насекоми – пчели, оси и водни кончета, които хваща в полет. Пчелната отрова не му действа, поради което един пчелояд може да унищожи дневно стотици летящи пчели. При ловуване лети високо, но лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, които издава.

Пчелоядите нанасят големи щети на пчелините, особено в дъждовно време (като хващат пчелите на входа на кошера), в края на лятото, след излюпване на малките и при събиране на орляци, преди отлитане (август-септември), както и напролет- при долитане по нашите места.

 

Пчелоядът няма много неприятели, затова се размножава бързо. Женската снася от 5 до 8 яйца и след 20 дни от тях се излюпват малките. Тя снася още веднъж яйца, които се излюпват без мътене, поради топлото време и равномерната температура вътре в гнездата. По такъв начин от една двойка през лятото се получава ято от 15 пчелояда, а за изхранването на един пчелояд са необходими 30-40000 пчели.

 

 

В цяла България, най-вече в Добруджа – Балчик, Крапец, Дуранкулак но и в Тракия – Момчилград, Мандренското езеро и крайбрежието край Бургас, в Северозападна България, въобще в ронливите пясъчни и льосовите брегове на Българското Черноморие, Дунав и притоците му, край Марица, Струма и другите български реки в местности със стръмни форми изградени от мека почва.

 

 

Най-голямата колония на пчелояди у нас е „Стената“, разполажена югозападно от Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. „Стената“ е обявена е за Орнитологично важно място и защитена зона по европейската директива „Натура 2000“. Подобна колония е„Фунията“ в Северозападна България. Видът се размножава в широк ареал от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, но също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините.