Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Заради специфичните си свойства той събуди интерес на много изследователи. За прополиса са правени самостоятелни международни симпозиуми. Това дава известност на продукта и увеличава неговата употреба – с лечебна и профилактична цел. Прополисът е познат от древността, но съвременната медицинска наука започна да го цени повече и да прецизира индикациите му, като разкрива механизмите на неговото действие. Самият термин е гръцки и означава защита на крепостта /от про – пред и полис – град, крепост/. Той защитава кошера от микровраговете /бактериите, гъбите/, докато пчелната отрова го защитава от макровраговете /мишките/. От прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата /извършва се противомикробна профилактика/, с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.
Прополис, клей
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, притърпяло биохимични изменения. През миналия век са съществували две теории за произхода на прополиса. Първата – прополисът е продукт само на пчелите – остатък от преработката на пчелен пращец, обогатен с ферменти. Втората – пчелите го събират на готово от пъпките и корите на растенията. Вече се знае, че тополата е най-значителният източник за прополисоносители. Ето защто планираните лесовъдни дейности по отглеждане на тополата ще доведе до увеличаване на добива на прополис, а и отглеж дането на определен сорт тополи ще доведе до добиването на стандартен прополис. Преди 8 години в района на пчелина ми изсякоха всички тополи по каналите, че били на кооперацията, по дерето, че били на кметството. И това се отрази катастрофално на добива на прополис. Затова когато се срещам с пчелари, никога не пропускам да изтъкна нуждата от създаването на тополова ограда и дори на тополов пояс около пчелините.
Прополис, клей
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на „прополисова суровина“ /тополи, върби/ в природата, от генетичните качества на пчелната майка /инстинкт за събиране на прополис/, от силата на пчелното семейство, сезона /най-вече есен/, от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера /рамки, покривни дъски/ или по следните два начина: 1. Върху рамките се поставя специално преготвена скара, съставена от тънки летвички, Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра.Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части. 2.Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник /използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив/ и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25 градуса.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства. Ето защто когато видя на сергия тъмночерен като катран прополис, не ме радват приказките на търговеца, че стоката му няма никакви примеси, а просто знам, че този прополис не става за нищо. За окачествяване на прополиса се отнася отраслова нормала ОН2572483-84. Прополисът се приема на партиди. Това са партиди – парчета прополис с тегло от 50 до 200 грама. За окачествяването на всяка партида се взимат проби в количество 20 грама, както следва: – ако опаковките са повече от 10 броя, вземат се проби над 10% от общия брой на партидата; – ако партидата е по-малка от 10 броя, проби се взимат от всяка опаковка. Взетите проби се охлаждат в хладилник под 0С и от всяка от тях се настъргва с нож около 10 грама прополис. Настъргания прополис се смесва добре и получената средна проба се разделя на две равни части, които се опаковат, запечатват и етикират. Етикетът включва името на производителя, наименованието на продукта, номера на партидата, датата и подписите на лицата взели пробата. Едната проба остава при производителя, а другата се окачествява в сертифицирана лаборатория. Нас, апитерапевтите, ни вълнува стандартизацията на прополиса. Това може да стабилизира бъдещето на прополисотерапията – едно направление е тестувано посредством антибактериална активност /например, срещу Staphilococcus aureus или срещу Candidia/. Друго направление е хроматографския метод. С въпроса на стандартизацията е свързано окачествяването на реколтата, съхранението, изчистването от примесите /те са 56%/, определяне на биологичната активност.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30C е лепкав, а под 0С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата /относително тегло 1.112-1.130/ и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък /относително тегло 0.950/ остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примесил Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени „антибиотици“ и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
Д-р Евгени Петков Съюз на Апитерапевтите в Българи