Нектар и нектароотделяне

[Гост]

09-05-2005 г. Ст.н.с. д-р Боян ПЪРВУЛОВ
Нектарът представлява сладък сок, отделян от нектарните жлези, разположени в цветовете и рядко и по други части на растенията (листата и стеблата). Растителният сок, който циркулира в проводящата тъкан на висшите растения и пренася хранителни вещества до всичките им части, представлява различни захари. Те се синтезират от вода, въглероден диоксид (двуокис) с участието на хлорофила в зелените части на растенията и слънчевата топлина.
Тяхното отделяне от нектарниците служи за привличане на насекомите с оглед опрашването им. Той е воден разтвор на захари (захароза, глюкоза, фруктоза и др) в различни съотношения в зависимост от вида на растенията, почвените и климатични условия, влагата и др. По литературни данни нектарът от конския кестен, мекиша, явора, зърнастеца и асклепиаса съдържа изключително захароза и в малки количества глюкоза и фруктоза. Нектарът на слънчогледа, фацелията, паламидата, джанката, синята слива, глухарчето и др., съдържа голямо количество глюкоза и фруктоза и малко захароза. В нектара на акацията, червената детелина, черешата, крушата, тиквата и др. преобладава захарозата, но има и големи количества глюкоза и фруктоза. Сравнително поравно са количествата им в нектара на липата, бялата комунига, бялата детелина и др. Концентрацията на захарите в нектара е различна и зависи от редица условия - почва, влага, температура, вятър и др. и се изменя през деня в зависимост от състоянието на цвета.
Нектарът наред със захарите съдържа в малки количества и други вещества - органични киселини, витамини, пигменти, аминокиселини, азотни съединения. Пчелите с най-голяма охота събират нектар със захарно съдържание 50-56%, по-слабо усвояват по-разредения, както и по-концентрирания. Не събират нектар с водно съдържание под 5% (силно концентриран).
Нектароотделянето не е равномерно през денонощието и се колебае по различен начин при отделните видове растения, като се влияе от: географската ширина, надморската височина, от слънчевото осветление, силата на вятъра, влажността на въздуха, температурата и др. Най-подходящи терени са до 400-600 м. надморска височина и в котловините, където влагата и топлината се задържат по-продължително време, а терена е защитен от ветрове. Най-благоприятни условия за нектароотделянето са: температура - между 16-25°С, влажност на въздуха около 60-80% и тихо безветрено време. Слънчевата светлина е от най-голямо значение, защото отделянето на нектар е в пряка зависимост от фотосинтезата, която протича само под действието на слънчева светлина. Намиращите се на сянка растения отделят по-малко нектар в сравнение с добре осветяваните. Различните растения изискват различна температура за отделянето на нектар. Например вишната започва да отделя нектар при температура 8°С, черешата при 10°С, а люцерната при над 30°С.
Влажността на въздуха спомага за увеличаване на нектароотделянето, но до известни граници. След дъжд и добра почвена влага растенията отделят повече нектар. Не винаги с увеличаване на количеството нектар под влияние на влажността се увеличава и съдържанието на захарите в него. Колкото по-висока е влажността толкова по-ниско е захарното съдържание. Вятърът винаги влияе отрицателно на нектароотделянето, като го намалява и ускорява изсушаването му.
Тихото, топло и достатъчно влажно време са най-добрите условия за обилно нектароотделяне от растенията. Такова време способства и за масов летеж на пчелите. При тихо време пчелите носят по-голям товар, а консумират по-малко нектар и мед при полетите.
Практиката е доказала, че най-добро нектароотделяне има: след топла и тиха нощ; при слаби превалявания в слънчеви дни; при топло време с леко заоблачаване; при топло време преди и след буря.
Нектароотделянето се влияе и от агротехническите мероприятия, които създават най-благоприятни условия за развитие на растенията (торене, напояване, обработка на почвата и др). Напояването влияе винаги благоприятно, като в районите с изкуствено напояване, понякога при съчетаване с другите фактори, тихо и топло време, увеличава отделянето на нектар от 4 до 8 пъти.
Донесеният в кошера нектар все още не е мед. Поетите от пчелата захарни сокове биват смесени с ензима инвертаза, който разгражда захарозата до прости захари глюкоза (гроздена) и фруктоза (плодова), които се наричат инвертни захари. Донесените от летящите пчели инвертирани захари се приемат от кошерните пчели и складират в килийките, като отлагат и допълнителни ензими като: диастаза (за разграждане на скорбялата), каталаза, фосфатаза и оксидаза, които съответно разграждат водородния пероксид на органичните киселини и окисляването на намиращите се органични вещества и витамини и предизвикват превръщането на изходните продукти в готов мед.
Освен химическите преобразувания на събраните продукти и прибавените специфични от пчелите вещества в процеса на зреене, медът претърпява и физически промени, като намаляване на водното съдържание до 17-20%. Този концентриран захарен разтвор, за да не поеме отново влага и да се разреди, пчелите покриват с непропускащ влага и въздух слой от восък. Така запечатаният мед вече представлява истинският узрял мед.