проф. Георги Цанков – Институт за гората
ст.н.с. Калинка Гургулова – НИВК
ст.н.с. Филип Станчев – „Примавет“
В пчелните семейства на Южна Африка, наред с другите насекоми и патогени, се срещат и двата кошерни бръмбара – малкият (Aethina tumida) и големият (Hyplostoma fuligineus).
За условията на Южна Африка те не нанасят съществени вреди на пчелите. През 1998 г. обаче заедно с пчелни продукти малкият кошерен бръмбар е бил пренесен във Флорида, САЩ когато е бил съобщен и като нов вредител. В условията на Северна Америка този вредител намира изключително благоприятни условия за размножаване. Бързо се разпространява и през 1999 г. вече е установен в щатите Джорджия, Северна и Южна Каролина, Минесота, Охайо, Пенсилвания и Ню Джърси. При новите условия малкият кошерен бръмбар се превръща в бич за пчеларството. Ларвите и бръмбарите му започват да унищожават както меда в кошерите и на склад, така и пчелния восък, прашеца и пилото. Започват да загиват цели пчелни семейства. Нападнатият от вредителя мед, поради факта, че ларвите изхвърлят в него изпражненията си, започва бързо да ферментира и потича от кошерите.
За кратко време новопоявилият се насекомен вредител за условията на САЩ се превръща в проблем номер едно за пчеларството Реална е опасността за пренасянето му и в европейските страни, поради което спешно се вземат карантинни мерки за предотвратяването на неговото разпространение на европейския континент. На „Апимондия“ в Любляна нашироко се дискутира този проблем. В Германия е сформиран вече научен колектив, който проучва проучва и разработва мерки за предотвратяването на опасността и за борба, в случай че малкият кошерен бръмбар бъде пренесен в страната.
Какво е необходимо преди всичко да правим в нашата страна по проблема?
На първо място пчеларите следва да бъдат информирани за голямата опасност и да се запознаят със самия насекомен вредител, с неговата биология и екология. Да търсят и при откриването му да съобщават за появата му у нас.
Какви са особеностите на отделните стадии от развитието на малкия кошерен бръмбар?
Това е насекомо с пълен цикъл на развитие и има четири стадии – яйце, ларва, каквида и възрастно бръмбарче. Възрастното бръмбарче е с размери 4-5 мм, което е около 1/3 от големината на пчелата. Женската снася яйцата си, по няколко на брой, в пчелните килийки или на различни места в кошера. След около 6 дни от яйцата се излюпват ларвите, които са белезникави и продълговати. Те имат три чифта добре развити гръдни крака и много наподобяват ларвите на големия восъчен молец. Но гръдните крака на ларвата на големия восъчен молец са по-слабо развити. Освен това ларвите на малкия кошерен бръмбар по тялото си имат удебелени въздушни мехурчета, които им позволяват да се задържат на повърхността на меда. Те се развиват и нарастват бързо и след около две седмици завършват своето развитие.
Хранят се и унищожават меда, восъка, прашеца и пилото Отделяните екскременти от лаврите бързо замърсяват меда и той започва да ферментира, като потича от кошера. Завършилите своето развитие ларви напускат кошера и се заравят в почвата под него, където какавидират. Те правят отвори с гладки стени в почвата и тя изглежда като надупчена. Ферментиралият мед с неприятна миризма, изтичащ от кошера, и отворите в почвата под и около кошера са признаци, по които могат сравнително лесно да се открият нападенията от насекомния вредител. В зависимост от климатичните условия и от характера на почвата какавидният стадий на вредителя в почвата продължава от 30 до 60 дни. Какавидата в почвата се превръща в бръмбарче, което отначало е бяло и постепенно става жълто до черно. Тялото му е покрито с бели космици. Продължителността на живот на бръмбарчето е до 6 месеца, през което време женската снася яйцата си в кошера. Характерно е, че младите бръмбарчета са много подвижни и се привличат от светлината. По-възрастните бръмбари са по-слабо подвижни и те се крият в по-тъмните части на кошера.
По данни от литературата борбата срещу малкия кошерен бръмбар в САЩ се води в кошера, като се поставят ленти, напоени с органофосфорния инсектицид кумафос. Тези ленти се поставят в кошера в интервал от 7 до 45 дена, преди да се поставят магазините. На второ място борбата се води и чрез третирането на почвата около кошерите с препарат Gold Star, който съдържа 40 % инсектицида перметрин. Такова третиране на почвата се извършва по всяко време на годината. Тъй като засега този насекомен вредител още не е установен в нашата страна, усилията преди всичко би следвало да бъдат насочени, от една страна, към забавянето и ограничаването на внасянето му, чрез организиране и поддържане на строг контрол. На второ място би следвало да се извършва подготвителна дейност за мерки, които да се предприемат след неговото установяване в страната.
Позволяваме си да предложим следните мерки за по-успешно решаване на проблема:
1. Под ръководството на МЗГ и с помощта на БПС да се определи научен колектив, който да започне работа по проблема.
2. Колективът да бъде осигурен с необходимите средства и той на договорна основа да развие дейност в следните направления:
а) Да запознае ръководните органи на БПС с проблема.
б) Да запознае карантинните служби с проблема и с възможните мерки за забавянето на проникването на насекомния вредител в страната.
в) Да организира курсове за запознаване на пчеларите с малкия кошерен бръмбар и извършването на наблюдения за откриване на нападения от него.
г) Да организира научноизследователска работа по откриването на насекомния вредител в страната.
д) Да подготви мерки за борба срещу насекомния вредител след евентуалното му появяване в нашата страна. В случай че се извърши своевременна подготовка и необходимата научноизследователска работа, може да се очаква, че загубите за пчеларството от инвазията на опасния за пчеларството насекомен вредител ще бъдат значително намалени.