назад към Библиотека


Закон за пчеларството

ЗАКОН за пчеларството
Обн., ДВ, бр. 57 от 24.06.2003 г., изм., бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г., бр.
30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 51 от 26.06.2007 г., в сила от 26.06.2007 г.,
бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 43 от 29.04.2008 г., изм. и доп., бр. 26 от 6.04.2010 г., изм., бр. 8
от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г.
Сборник закони – АПИС, кн. 7/2003 г., стр. 67
Библиотека закони – АПИС, т. 9, р. 6, № 910
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:
1. организацията, управлението, селекцията и репродукцията на пчеларството;
2. собствеността, регистрирането и настаняването на пчелните семейства;
3. условията за отглеждане, производство и търговия с пчелни майки, семейства и
рояци;
4. производството, преработката и окачествяването на пчелни продукти и търговията
с тях;
5. условията за създаване и опазване на медоносната растителност;
6. опазването на пчелите.
Чл. 2. Законът има за цел да създаде условия за развитието на пчеларството като
подотрасъл на животновъдството за създаване и поддържане на необходимия брой пчелни
семейства, за поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в
природата, получаване на нормални добиви от културните растения и производство на
качествени пчелни продукти.
Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА
ПЧЕЛАРСТВОТО
Чл. 3. Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в
областта на пчеларството.
Чл. 4. Научноизследователската и образователната дейност в областта на
пчеларството се извършват от научни институти, опитни станции, лаборатории и висши
училища.
Чл. 5. (1) При провеждане на държавната политика в областта на пчеларството
министърът на земеделието и храните се подпомага от национален браншови пчеларски
съюз.
(2) Националният браншови пчеларски съюз е юридическо лице, регистрирано при
условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Национален браншови пчеларски съюз е този, който има структури във всички
области и в повече от 50 на сто от общините в страната.
(4) Националният браншови пчеларски съюз обединява и представлява пчеларите,
преработвателите и търговците на пчелни продукти, производители на пчеларски инвентар
и лекарствени средства, научни работници и други лица, свързани с пчеларството, и има за
цел да подпомага и защитава общите и индивидуалните интереси на своите членове и да
съдейства на държавните органи при провеждане на политиката в областта на
пчеларството.
Чл. 6. Националният браншови пчеларски съюз:
1. участва в изготвянето и изпълнението на Националната програма за развитие и
насърчаване на пчеларството;
2. изготвя годишен доклад за състоянието на пчеларството и го представя на
министъра на земеделието и храните;
3. участва в разработването на проекти за нормативни актове, стандарти и стандартни
методи за анализ, свързани с пчеларството и пчелните продукти;
4. предлага на министъра на земеделието и храните начини за разпределяне на
средства за развитие и подпомагане на пчеларството;
5. участва в разработването на програми с Министерството на околната среда и
водите във връзка с поддържането на екологичното равновесие в природата, свързани с
пчелоопрашването;
6. създава и поддържа база данни за производителите и търговците на пчели, пчелен
мед и други пчелни продукти; организира и координира дейността по пчелоопрашването;
7. участва в обсъждане на устройствени проекти и технологични планове за
залесяване на подходящи медоносни растения на общински, държавни и частни терени;
8. организира ежегоден конкурс за образцов пчелин на общинско, областно и
национално равнище;
9. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) участва в организиране и провеждане на курсове за
квалификация и обучение в областта на пчеларството съвместно с Националната служба за
съвети в земеделието, Селскостопанската академия, Българската агенция по безопасност
на храните, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и
други заинтересовани;
10. съдейства за организиране на биологично производство на пчелни продукти;
11. изпълнява и други функции, възложени със закон.
Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министерството на земеделието и храните
изготвя годишни национални програми в областта на пчеларството в съответствие с
регламентите на Европейската общност.
Глава трета
РЕГИСТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ
СЕМЕЙСТВА
Чл. 8. (1) В кметствата се води регистър на пчелините, включително пчелните
семейства.
(2) Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване
подават заявление за регистрация по ал. 1.
(3) В едномесечен срок от регистрацията по ал. 1 кметствата изпращат информация за
регистрираните пчелни семейства в областните дирекции „Земеделие“ и Българската
агенция по безопасност на храните.
(4) За извършване на регистрацията по ал. 1 не се заплаща такса.
(5) Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по ал. 2 собственикът
поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН
(БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.
(6) Собственикът заявява за вписване в регистъра по ал. 1 промени на данните,
подлежащи на регистрация, в 15-дневен срок от настъпването им.
Чл. 9. (1) Собственици на пчелини могат да бъдат физически и юридически лица.
(2) Регистрацията по чл. 8, ал. 1 обхваща:
1. данни за собственика на пчелните семейства – име (наименование на фирмата),
адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ);
2. регистрационен номер на пчелина;
3. адрес на пчелина;
4. брой на отглежданите пчелни семейства;
5. брой новозакупени семейства и отводки към 30 август на съответната година;
6. брой продадени пчелни семейства към 30 август на съответната година;
7. брой новосъздадени пчелни семейства към 30 август на съответната година;
8. брой зазимени пчелни семейства.
(3) В кметствата се води и регистър на пчелните семейства на подвижно пчеларство,
в който се вписват:
1. трите имена на собственика и ЕГН, съответно за юридическото лице –
наименованието на фирмата и БУЛСТАТ;
2. постоянният адрес по местоживеене на собственика, съответно адресът на
управление на юридическото лице;
3. постоянното местонахождение на пчелина;
4. регистрационният номер на пчелина;
5. броят на пчелните семейства;
6. мястото, откъдето са придвижени (кметство), с номер и дата на
ветеринарномедицинското свидетелство;
7. мястото на настаняване;
8. мястото (кметството), закъдето заминават, с номер и дата на
ветеринарномедицинското свидетелство.
Чл. 10. (1) Собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него
пчелен рояк.
(2) Когато пчелният рояк е заседнал в чужд имот, собственик на пчелния рояк е
собственикът на имота. Във всички останали случаи собственик на пчелния рояк е лицето,
което го е намерило.
Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г. , в сила от 9.04.2011 г.) Пчелните семейства
могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на
държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени
имоти.
(2) За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или
общините могат да учредяват право на ползване.
(3) Правото на ползване се прекратява:
1. в случай че лицето, в полза на което е учредено, преустанови отглеждането на
пчелните семейства;
2. със смъртта на лицето, съответно прекратяването на юридическото лице, в полза на
което е учредено; в този случай правото на ползване се учредява в полза на наследниците,
съответно правоприемниците, които продължават отглеждането на пчелните семейства,
или на лицето, придобило собствеността върху тях.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г. , в сила от 9.04.2011 г.) Когато общината продава земи
– частна общинска собственост, които са ползвани за пчелини над 20 години и върху които
и в момента се отглеждат над 10 пчелни семейства, собственикът на пчелина има право да
закупи при равни други условия ползваните от него земеделски земи или горски територии
в размер не по-малко от 3 декара – за ниви, 2 декара – за ливади, и 1 декар – за овощни
градини и гори.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г. , в сила от 9.04.2011 г.) За учредяване право на
ползване върху земеделски земи и върху горски територии – държавна собственост за
устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се прилагат разпоредбите на
Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 13. (1) Право на ползване по чл. 12 може да се учреди в полза на заявителите,
когато:
1. в района не са настанени повече от 50 броя пчелни семейства в радиус 2,5 км;
2. в населени места и вилни зони пчелините са на разстояние не по-малко от 5 м от
границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 м, ако
входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда,
висока над 2 м, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 м под
нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда;
3. няма констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило в района от
органите на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за райони, заети от растителност с обилно
нектароотделяне – акациеви, липови гори и масиви, засети с културни медоносни видове.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г. , в сила от 9.04.2011 г.) При подвижно пчеларство
разрешение за настаняване или преместване на временен пчелин се издава от кмета в деня
на подаване на молбата при наличие на изискванията на чл. 13, ал. 1, а за поземлените
имоти в горски територии – по реда на Закона за горите.
Чл. 15. Постоянни и временни пчелини не се устройват на:
1. разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски
градини и болнични заведения;
2. разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за
производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
3. разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за
производство на племенни пчелни майки;
4. територията на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
5. разстояние, по-малко от 500 м от химически заводи, които замърсяват въздуха с
вредни вещества, термоелектроцентрали, екарисажи, предприятия за кръвен албумин,
туткал, кожарски фабрики, складове за кожи и угоителни стопанства.
Чл. 16. Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от
съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа.
Чл. 17. За опрашване на земеделски култури земеделският производител заплаща на
съответния пчелар услугата по договаряне.
Глава четвърта
ОТГЛЕЖДАНЕ, ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С
ПЧЕЛНИ МАЙКИ, СЕМЕЙСТВА И РОЯЦИ
Чл. 18. (1) В Република България се отглеждат само местни отродия пчели и/или
вътрелинейните им и междулинейните кръстоски.
(2) Селекцията и репродукцията в пчеларството се извършва от развъдни асоциации,
получили разрешение по чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството.
(3) Развъдните асоциации по ал. 2 извършват дейностите си под контрола на
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Чл. 19. (1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба правилата за
производство и търговия с елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за
водене на регистър.
(2) Производството на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) се
извършва в племенни и репродуктивни пчелини, регистрирани в областните дирекции
„Земеделие“, при условията и по реда на ал. 3 – 6.
(3) За регистрацията по ал. 2 лицата подават в съответната областна дирекция
„Земеделие“:
1. заявление, съдържащо данни за местонахождението на пчелина;
2. положително становище от развъдната асоциация за расовата принадлежност на
разплодния материал; за наличие на апаратура за инструментално осеменяване на елитни
майки или за 10 км изолация при естественото им съешаване в племенните пчелини и 5 км
– за репродуктивни пчелини; за наличие на оборудвана лаборатория;
3. документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата или на
наетите от него лица за съответния вид дейности.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 10-дневен срок от
подаването на документите по ал. 3 длъжностните лица от областните дирекции
„Земеделие“ получават становище от областната дирекция по безопасност на храните за
епизоотичната обстановка в района на пчелина и за здравословния статус на пчелните
семейства. В същия срок длъжностните лица могат да извършат и проверка на място.
(5) В срока по ал. 4 директорът или упълномощено от него длъжностно лице от
съответната областна дирекция „Земеделие“ може да поиска от заявителя писмено
допълване или уточняване на документите по ал. 3.
(6) В 7-дневен срок от получаване на становището по ал. 4 и 5 директорът на
областната дирекция „Земеделие“ или упълномощено от него длъжностно лице регистрира
или отказва регистрацията на пчелина. Отказът може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Регистрацията е валидна за срок една година. След изтичането на срока на
валидност нова регистрация се извършва въз основа на положително становище по ал. 3, т.
2 и ал. 4.
(8) Собствениците или управителите на регистрираните пчелини са длъжни да заявят
в областната дирекция „Земеделие“ всяка промяна в обстоятелствата по ал. 3 и 4 в
едномесечен срок от настъпването й.
(9) Регистрацията може да се заличи със заповед на директора на областната
дирекция „Земеделие“:
1. по молба на производителя;
2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;
3. при смърт на физическото лице;
4. при спиране на производството за период 12 месеца;
5. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има промяна в
обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била
заявена в срока по ал. 8.
(10) Заповедта по ал. 9 може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 20. (1) Забраняват се:
1. вносът, разпространението и отглеждането на пчелни майки, семейства и рояци
извън определените по чл. 18, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) търговията и превозването на пчелни майки и рояци
без сертификат за произход, издаден от развъдна организация, получила разрешение по
смисъла на чл. 29а от Закона за животновъдството;
3. (нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) търговията и превозването на пчелни майки, семейства
и рояци без ветеринарномедицинско свидетелство за здравословно състояние.
(2) Министърът на земеделието и храните може по изключение да разреши внос на
пчелни майки, извън определените по чл. 18, ал. 1, за научноизследователски цели при
следните условия:
1. вносителят е научен институт или опитна станция;
2. вносът е за не повече от 20 пчелни майки;
3. при положително становище на Изпълнителната агенция по селекция и
репродукция в животновъдството и Националната развъдна асоциация по пчеларство.
Глава пета
ПРОИЗВОДСТВО, ТЪРГОВИЯ И КОНТРОЛ НА
ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ
Чл. 21. Производството на пчелни продукти обхваща получаването, преработката,
пакетирането и съхранението на пчелен мед, цветен пчелен прашец, пчелно млечице,
пчелен восък, прополис (пчелен клей) и пчелна отрова.
Чл. 22. (1) Забранява се влагането на примеси, подправянето, имитирането и
фалшифицирането на пчелния мед и пчелните продукти и продажбата на пчелен мед,
който не отговаря на условията на Наредбата за изискванията към пчелния мед,
предназначен за консумация от човека (ДВ, бр. 85 от 2002 г.).
(2) Забранява се употребата на захар и други подсладители за подхранване на
пчелните семейства по време на медосбора и в периода, когато подхранването би довело
до наличие на остатъци в пчелния мед, предназначен за продажба.
(3) Предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и
предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти се одобряват и
регистрират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и
храните.
Чл. 23. Добивът, транспортирането, преработката и съхранението на пчелен мед и
пчелни продукти се извършват в амбалаж, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2002
г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13
от 2002 г.) и Наредба № 24 от 2001 г. за хигиенните изисквания към материалите и
предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр. 56 от
2001 г.; изм., бр. 13 от 2002 г.).
Чл. 24. Забранява се използването на антибиотици и сулфонамиди при отглеждането
и лекуването на болестите по пчелите и пчелното пило.
Чл. 25. При констатиране на заразни заболявания по пчелите и пчелното пило се
прилага Наредба № 30 от 2002 г. за профилактика и борба с някои заразни болести по
пчелите (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).
Чл. 26. Националният браншови пчеларски съюз подпомага извършването на контрол
върху качеството на предлаганите на вътрешния пазар пчелни продукти и информира
министъра на земеделието и храните за констатирани нарушения.
Чл. 27. С наименованието „Пчелен мед“ се обозначават само продукти, отговарящи
на изискванията на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за
консумация от човека.
Чл. 28. Продукт, различен от пчелен мед, не може да се добавя към пчелния мед,
предназначен за продажба.
Чл. 29. (1) Покупко-продажбата, окачествяването и съхранението на пчелните
продукти се осъществяват по партиди на отделни производители.
(2) Всяка партида се придружава от сертификат за съответствие на качеството,
издаден от акредитирана лаборатория.
(3) Вземането на проби и окачествяването на пчелните продукти се извършва при
условия и по ред, определени с Наредба № 2 от 1997 г. за вземане на проби от хранителни
продукти (ДВ, бр. 10 от 1997 г.).
Чл. 30. Пчелният мед и пчелните продукти се предлагат за продажба в опаковки,
отговарящи на изискванията на чл. 7 от Закона за храните.
Чл. 31. Вносът на пчелен мед и пчелни продукти се осъществява при наличие на
сертификат за произход и качество и ветеринарномедицински сертификат, издадени от
компетентните ветеринарномедицински органи на страната износител.
Глава шеста
ОПАЗВАНЕ НА ПЧЕЛИНИТЕ И ПЧЕЛНИТЕ
СЕМЕЙСТВА
Чл. 32. (1) Физически и юридически лица, които провеждат дезинфекционни и
дезинсекционни дейности с използване на продукти за растителна защита и препарати за
дезинфекция и дезинсекция, задължително предвиждат мерки за опазване на пчелите от
отравяне.
(2) Мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности се
уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за
дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни
насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на
отделяне на мана.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на
вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или
препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на
земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение
на областната дирекция по безопасност на храните.
Чл. 34. При механизираната коситба на цъфтяща медоносна растителност в дневните
часове техниката трябва да е снабдена със специални устройства за прогонване на пчелите.
Чл. 35. Разрешава се използването на система кошери „тръвна“ за отглеждането на
пчелни семейства. Не се разрешава придвижването и използването им при подвижно
пчеларство.
Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в
сила от 25.01.2011 г.) За осъществяване на профилактика на заболяванията и опазване на
пчелните семейства от отравяне със заповед на ръководителя на областната дирекция
„Земеделие“ към общините се създават постоянни комисии в състав: представител на
съответната общинска служба по земеделие, на съответната община, на областната
дирекция по безопасност на храните, на Изпълнителната агенция по селекция и
репродукция в животновъдството, както и пчелар проверител.
(2) Министърът на земеделието и храните издава правилник за организацията и
дейността на постоянните комисии по ал. 1.
(3) Членове на постоянните комисии по ал. 1 извършват пролетен и есенен
профилактичен преглед на пчелните семейства.
(4) В рамките на работното време членовете на постоянните комисии, притежаващи
документ по утвърден образец, определен в правилника по ал. 2, имат право да влизат във
всеки личен и обществен пчелин и да извършат преглед на пчелните семейства и
пчеларския инвентар.
Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 37. (1) Който не регистрира пчелни семейства или не постави регистрационен
номер на пчелина в нарушение на чл. 8, ал. 1 или ал. 5, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 300 лв.
Чл. 38. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 15, т. 1 и 4, се наказва с глоба от 100 до
200 лв., а за нарушения по чл. 15, т. 2, 3 и 5 – от 500 до 700 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.
Чл. 39. При нарушения на чл. 18, ал. 1 и 2 пчелинът се отнема в полза на държавата.
Чл. 40. (1) Лице, което произвежда и/или търгува с елитни и племенни пчелни майки
и отводки (рояци) в нарушение на правилата по чл. 19, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до
2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Лице, което произвежда елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци), без
да е регистрирано по чл. 19, ал. 2, се наказва с глоба 500 лв.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2500 до 3000 лв.
Чл. 41. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 20, ал. 1, се наказва с глоба от 800 до
1000 лв. Внесените пчелни майки, рояци и пчелни семейства се отнемат в полза на
държавата.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1300 до 1500 лв.
Чл. 42. (1) Който наруши разпоредбите по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, се наказва с глоба 500
лв., като подправената, имитирана или некачествена продукция се отнема в полза на
държавата.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв., като подправената, имитирана
или некачествена продукция се отнема в полза на държавата.
Чл. 43. (1) Който наруши правилата, определени по реда на чл. 22, ал. 3, се наказва с
глоба в размер 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер 7000 лв.
Чл. 44. (1) Който не спазва мерките за опазването на пчелите от отравяне и начините
за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности,
определени по реда на чл. 32, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 10 000 лв.
Чл. 45. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 33, се наказва с глоба от 4000 до 5000
лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 10 000 лв.
Чл. 46. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 34, се наказва с глоба от 400 до 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1000 лв.
Чл. 47. За повторно нарушение по чл. 37, 38 и чл. 40 – 46 предвидените глоби или
имуществени санкции се налагат в двоен размер.
Чл. 48. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, упълномощени от министъра на земеделието и храните.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните
или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Ентомофилни растения“ са диворастящи и културни растения, които се нуждаят
от опрашване от пчели и други насекоми.
2. „Пчелен мед“ е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт,
произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху
живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с
конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.
3. „Подвижно пчеларство“ е придвижването и временното настаняване на пчелни
семейства в близост до медоносна растителност за ползването й като пчелна паша и за
опрашване на ентомофилните култури и дивите растения.
4. „Пчеларство“ е дейност, свързана с отглеждане, развъждане и използване на
медоносните пчели за опрашване на ентомофилни култури и производство на пчелни
продукти.
5. „Пчелен рояк“ е част от пчелното семейство, състоящ се от една пчелна майка,
пчели-работнички и търтеи (сезонно).
6. „Пчелно семейство“ е цялата биологична и производствена единица (колония),
състояща се от пчелна майка, определено количество пчели- работнички и търтеи
(сезонно), настанени в кошери с необходимото количество восъчни пити. Пчелното
семейство се смята за едно и когато основното семейство се подпомага от помощно,
настанено в същия кошер.
7. „Пчелин“ е място, върху което са настанени пчелни семейства заедно с наличното
оборудване.
8. „Пчелни продукти“, получени при отглеждане на пчели, са пчелен мед, пчелен
восък, цветен пчелен прашец, прополис (пчелен клей), пчелно млечице и пчелна отрова.
9. „Пчелно пило“ са яйцата, ларвите и какавидите на пчелите-работнички, майки и
търтеи в различен стадий от развитието им до излюпването на възрастното насекомо.
10. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Пчелар проверител“ е опитен пчелар, притежаващ
удостоверение за професионална квалификация „пчелар проверител“.
11. „Имитиран“ или „подправен“ е всеки продукт, който не отговаря на понятието
„пчелен мед“, определено в т. 2.
12. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
13. „Тръвна“ е неразборен, плетен, конусовиден кошер със сламена покривка.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието
и храните издава наредбите по чл. 19, ал. 1, чл. 22, ал. 3 и чл. 32, ал. 2, както и правилника
по чл. 36, ал. 2.
(2) До приемането на наредбата по чл. 32, ал. 2 се запазва действието на Наредба № 5
от 1985 г. за опазване на пчелните семейства от отравяне при пръскането и прашенето на
растителността (ДВ, бр. 75 от 1985 г.).
§ 3. В тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на пчелини са
длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 2.
§ 4. Система кошери „тръвна“ по чл. 35 се използва за отглеждане на пчелни
семейства в срок до 31 декември 2006 г.
§ 5. Собствениците на пчелни семейства подават заявление за регистрация по чл. 8,
ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
§ 6. Законът за пчеларството (обн., ДВ, бр. 102 от 1983 г.; изм., бр. 11 от 1998 г., бр.
113 от 1999 г.) се отменя.
§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и храните.
_____________
Законът е приет от 39-то Народно събрание на 10 юни 2003 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
————————————————————————————————
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към
Административнопроцесуалния кодекс
(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 110. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.)
навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с
„Административнопроцесуалния кодекс“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на
Закона за рибарството и аквакултурите
(ДВ, бр. 36 от 2008 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 74. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр.
30 от 2006 г. и бр. 51 от 2007 г.) навсякъде думите „министърът на земеделието и горите“,
„министъра на земеделието и горите“ и „Министерството на земеделието и горите“ се
заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието“, „министъра на
земеделието и продоволствието“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за горите
(ДВ, бр. 43 от 2008 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 90. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр.
30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г.) навсякъде думите „Земеделие и гори“ се
заменят със „Земеделие“, а думите „по земеделие и гори“ се заменят с „по земеделие“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за Българската агенция
по безопасност на храните
(ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 22. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр.
30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г. и бр. 26 от 2010 г.) се правят следните
изменения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
4. Навсякъде в закона думите „Националната ветеринарномедицинска служба“ се
заменят с „Българската агенция по безопасност на храните“ и думата „продоволствието“ се
заменя с „храните“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за горите
(ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.)
…………………………………………………………….
§ 3. (1) Не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може
да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически
и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени,
извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с
изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата.
(3) Ограничението по ал. 1 не се прилага, когато промяната на предназначението е за
изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, по
смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията,
които стават публична държавна или общинска собственост.
(4) В едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на
земеделието и храните обнародва в „Държавен вестник“ списък на имотите по ал. 1.
(5) В 14-дневен срок от обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията
отразяват ограниченията по ал. 1 в кадастралните карти, съответно в картите на
възстановената собственост, и в имотния регистър.
§ 4. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието
и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени
имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал.
1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в
кадастралната карта или в картата на възстановената собственост.
(2) Комисиите по ал. 1 са в състав: председател – представител на областната
дирекция „Земеделие“, и членове: представител на съответната община, определен от
кмета на общината, представител на съответната общинска служба по земеделие,
представител на съответната служба по геодезия, картография и кадастър и представител
на съответната регионална дирекция на горите.
(3) Областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата
ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност
на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя
протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват
размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и
таксационна характеристика.
(4) Протоколът по ал. 3 се предоставя в 6-месечен срок от влизането в сила на закона
на министъра на земеделието и храните за утвърждаване.
(5) В 14-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 4 министърът на
земеделието и храните издава заповед за определяне на имотите като горска територия.
Заповедта се изпраща на общинската служба по земеделие или на службата по геодезия,
картография и кадастър.
(6) Заповедта по ал. 5 се връчва на собствениците на имотите по ал. 1 и може да се
обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) След влизането в сила на заповедта по ал. 5 копие от нея се изпраща на
регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и
кадастър, ако за територията има одобрена кадастрална карта, или на общинската служба
по земеделие за отразяване на имотите като горска територия в кадастралната карта или в
картата на възстановената собственост.
§ 5. (1) Заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право
на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по §
123 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.),
подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като
оценките на имотите се определят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от този закон, ако е
изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата
за определяне на базисни цени, цени за изключените площи, учредяване право на ползване
и сервитути върху гори и земи от горския фонд (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм., бр. 39 от
2004 г., бр. 6 от 2005 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 38 от 2010 г.).
(2) Процедурите по чл. 15б от отменения Закон за горите, започнали до влизането в
сила на този закон, се прекратяват.
(3) Процедури, започнали по реда на чл. 14г, ал. 2 от отменения Закон за горите, се
довършват по досегашния ред, в случай че лицето, по чието искане е станало
изключването:
1. е подало или в тримесечен срок от влизането в сила на този закон подаде
заявление, към което са приложени всички изискуеми документи, и
2. заплати дължимата цена по сделката в 6-месечен срок от влизането в сила на
заповедта за продажба, замяна или учредяване на ограничено вещно право.
(4) В случай че не бъдат изпълнени изискванията на ал. 3, правата на лицата, в полза
на които е постановена промяна на предназначението, се погасяват.
(5) В случаите по ал. 4 министърът на земеделието и храните издава заповед за
отразяване на имотите като горска територия, копие от която се изпраща на регионалната
дирекция по горите и в съответната служба по геодезия, картография и кадастър или в
общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната карта или в
картата на възстановената собственост, както и искане по реда на Закона за устройство на
територията за изменение на съответния действащ устройствен план.
(6) Когато подробни устройствени планове се разработват за поземлени имоти в
горски територии, които подлежат на продажба по реда на § 123 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за
горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), нормативно определената
прилежаща площ – обект на продажба, се определя на базата на пределно допустимите
нормативи за плътност и интензивност на застрояване за отделните видове територии и
устройствени зони.
(7) Разпоредбите на чл. 73, ал. 5 и чл. 78, ал. 4, т. 2 и ал. 7 се прилагат и за
производства по отменения Закон за горите по изключване и промяна предназначението на
гори и земи от горския фонд за изграждане на национални обекти и общински обекти от
първостепенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на закона.
(8) Разпоредбата на чл. 78, ал. 3, т. 2 не се прилага за приключили процедури по
отменения Закон за горите.
(9) Когато към деня на влизане в сила на закона е дадено предварително съгласуване
за изключване на площи от горския фонд или е подадено искане за предварително
съгласуване, процедурата за промяна на предназначението на съответните имоти се
довършва по досегашния ред.
§ 6. (1) Горски територии, включени в границите на урбанизирани територии –
населени места и селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план
или с околовръстен полигон, одобрени до 1 юни 1973 г., се смятат с променено
предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението по
реда на този закон. Промяната на функционалното предназначение и на регулационните
отреждания за тези земи се извършват по реда на Закона за устройство на територията.
(2) За горски територии, включени в границите на урбанизирани територии – населени
места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, със застроителен
и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени след 1 юни 1973 г., за които
не са извършени процедури за промяна на предназначението по отменения Закон за
горите, се провежда процедура за промяна на предназначението по този закон по
инициатива на собствениците им.
(3) В случаите по ал. 2, когато териториите се застроени, определянето на цената за
промяна на предназначението се извършва на базата на данните от последния
лесоустройствен проект, преди застрояването.
§ 7. (1) От деня на влизане в сила на закона държавните горски разсадници, създадени
върху земеделски или урбанизирани територии, стават горски територии.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на закона директорът на регионалната
дирекция по горите прави искане пред съответните общински служби по земеделие, както
и пред службите по геодезия, картография и кадастър за отразяване на имотите по ал. 1
като горска територия в картата на възстановената собственост, съответно в кадастралната
карта.
§ 8. Висшите училища и научноизследователските институти и станции, чиято
основна дейност е свързана с проучванията в горите и с подготовката на кадри за горите,
запазват правата, които са им предоставени със закон или с акт на Министерския съвет,
върху горски територии за изследователска и учебно-опитна дейност.
§ 9. (1) В 7-дневен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и
храните издава заповеди за определяне районите на дейност на държавните предприятия
по приложение № 1 и техните седалища.
(2) От датата на вписването в търговския регистър държавните предприятия по
приложение № 1 са правоприемници на активите и пасивите, както и на архива на
съответните държавни ловни стопанства по приложение № 2, т. 1 – 25 от Закона за лова и
опазване на дивеча, както и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона
държавни горски стопанства.
(3) От датата на вписването в търговския регистър на държавните предприятия по
приложение № 1 съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски
стопанства и държавни ловни стопанства по ал.
2 стават териториални поделения на държавното предприятие, в чийто район на
дейност попадат.
(4) Когато към датата на вписването в търговския регистър по ал. 3 районът на
дейност на държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство попада в района
на дейност на две или повече държавни предприятия по приложение № 1, съответното
стопанство става териториално поделение на предприятието, в чийто район е седалището
му.
(5) Районите на дейност на териториалните поделения по ал. 3 и 4 обхващат районите
на дейност, съответно териториалния обхват на дейност на съществуващите към деня на
влизане в сила на закона държавни ловни стопанства и държавни горски стопанства.
(6) От датата на вписването в търговския регистър на държавните предприятия по
приложение № 1 се заличава регистрацията на съответните държавни горски стопанства и
държавни ловни стопанства.
(7) Границите на ловностопанските райони, утвърдени със заповед на министъра на
земеделието и храните до влизането в сила на закона, се запазват.
(8) Сключените от държавните горски и ловни стопанства по ал. 2 и 3 към деня на
влизане в сила на закона договори по чл. 9, ал. 12, чл. 36л от Закона за лова и опазване на
дивеча, както и договорите за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните
сдружения запазват действието си.
(9) Съществуващите към деня на обнародване на закона държавни ловни стопанства
„Беглика“, „Миджур“, „Сеслав“, „Разлог“, „Тервел“, „Родопи“, „Преслав“, „Тунджа“,
„Котел“, „Болярка“, „Ракитово“ и „Алабак“ стават държавни горски стопанства.
(10) Сключените с директорите на държавните ловни стопанства по ал. 9 договори за
управление запазват действието си, а трудовите правоотношения на работниците и
служителите се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(11) Договорите по чл. 9, ал. 12 от Закона за лова и опазване на дивеча, сключени от
държавните ловни стопанства по ал. 9, както и договорите за предоставяне стопанисването
на дивеча на ловните сдружения запазват действието си.
§ 10. До вписването в търговския регистър на държавните предприятия по
приложение № 1 за събирането на постъпления и извършването на плащания се ползват
досегашните банкови сметки на държавните горски стопанства и държавните ловни
стопанства.
§ 11. Държавните предприятия по приложение № 1 превеждат в бюджета на
Министерството на земеделието и храните за 2011 г. 50 на сто, а за 2012 г. – 25 на сто, от
средствата по чл. 179, ал. 1.
§ 12. Директорите на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни
горски стопанства и държавни ловни стопанства преминават на работа като директори на
съответните териториални поделения на държавните предприятия по приложение № 1 и
сключват договор за управление с директора на предприятието.
§ 13. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в съществуващите
към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства и държавни ловни
стопанства се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и преминават на работа в
съответните териториални поделения на държавните предприятия по приложение № 1.
§ 14. В определения им район на дейност учебно-опитните горски стопанства
извършват дейностите и изпълняват функциите на държавните горски стопанства и
държавните ловни стопанства, възложени им с този закон, Закона за лова и опазване на
дивеча и подзаконовите актове по прилагането им, доколкото в друг закон не е предвидено
друго.
§ 15. В 6-месечен срок от приемане на наредбата по чл. 175 директорите на
държавните предприятия и директорите на териториалните поделения утвърждават
поименните щатни разписания на длъжностите в централните управления, съответно в
териториалните поделения на предприятията, и привеждат трудовите възнаграждения на
служителите и работниците в съответствие с новата система за заплащане на труда.
………………………………………………………………
§ 33. (1) В срок една година от влизането в сила на закона лицата, притежаващи
удостоверение за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд, издадени от
Лесотехническия университет, Института за гората при Българската академия на науките,
Националното управление по горите, Държавната агенция по горите и Изпълнителната
агенция по горите, се вписват по право в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите
оценители.
(2) Вписването по ал. 1 се извършва въз основа на заявление, към което се прилага
копие от удостоверението за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд.
(3) След изтичането на срока по ал. 1 оценки на горски територии могат да се
извършват само от оценители, вписани в регистъра по ал. 1.
§ 34. Регистрираните до деня на влизане в сила на закона браншови организации се
пререгистрират в срок до една година съгласно изискванията му.
§ 35. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона Изпълнителната агенция
по горите пререгистрира лицата, вписани в публичните регистри по чл. 39, ал. 2 и чл. 57а,
ал. 1 от отменения Закон за горите.
(2) Лицата, вписани в публичния регистър по чл. 39, ал. 2 от отменения Закон за
горите, се вписват в регистъра по чл. 235 и им се издава удостоверение за регистрация,
както следва:
1. за дейността „планиране и организация на дейностите по залесяване“ – на лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за „събиране и добив на семена, производство
на фиданки и други репродуктивни материали от горско-дървесни и храстови видове,
създаване на горски култури и изготвяне на съпровождащите тези дейности отчетни
документи“ по отменения Закон за горите;
2. за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“ – на лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за „маркиране на подлежащи на сеч дървета,
отглеждане на млади насаждения (без материален добив), кастрене на стоящи дървета и
изготвяне на съпровождащите дейността отчетни документи“ по отменения Закон за
горите;
3. за дейността „изработване на задания за горскостопански планове и програми и за
инвентаризация на горските територии“ – на лицата, притежаващи удостоверение за
регистрация за „изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми
за гори и земи от горския фонд“ по отменения Закон за горите;
4. за дейността „изработване на горскостопански планове и програми и
инвентаризация на горски територии“ – на лицата, притежаващи удостоверение за
регистрация за „изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми
за гори и земи от горския фонд“ по отменения Закон за горите;
5. за дейността „изработване на задания и проекти, планове и програми за защита
срещу ерозия и порои и за биологична рекултивация на нарушени терени“ – на лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за „изработване на задания и проекти, планове
и програми за борба срещу ерозията и пороите, и за биологична рекултивация на нарушени
терени“ по отменения Закон за горите;
6. за дейността „планиране и организация на добива на дървесина“ – на лицата,
притежаващи удостоверение за регистрация за „организация на добив на дървесина и
изработване на транспортно-технологични проекти, планове и схеми за ползвания от гори
и земи от горския фонд и изготвяне на съпровождащите тази дейност документи“ по
отменения Закон за горите;
7. за дейността „планиране и организация на добива на недървесни горски продукти“
– на лицата, притежаващи удостоверение за регистрация за „организация на добив на
дървесина и изработване на транспортно-технологични проекти, планове и схеми за
ползвания от гори и земи от горския фонд и изготвяне на съпровождащите тази дейност
документи“ по отменения Закон за горите;
8. за дейността „изработване на проекти за горски автомобилни пътища и съоръжения
към тях“ – на лицата, притежаващи удостоверение за регистрация за „изработване на
проекти за горски пътища и съоръжения“ по отменения Закон за горите.
(3) Заличава се регистрацията на лица, вписани в публичния регистър по чл. 39, ал. 2
от отменения Закон за горите, за дейностите „оценка на гори и земи от горския фонд“,
„управление на гори и земи от горския фонд – собственост на физически и юридически
лица и на общини“ и „експертизи и консултации по лесовъдски дейности“.
(4) Лицата, които са били вписани в регистъра по ал. 3 за дейността „оценка на гори и
земи от горския фонд“, могат да се впишат в публичния регистър по Закона за
независимите оценители в срок до една година от влизането в сила на този закон. До
вписването си лицата могат да извършват оценки на горски територии въз основа на
удостоверението за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд.
(5) Търговци, вписани в публичния регистър по чл. 57а, ал. 1 от отменения Закон за
горите, се вписват в регистъра по чл. 241 и им се издава удостоверение за регистрация,
както следва:
1. за дейността „стопанисване на горски територии“ – на търговци, притежаващи
удостоверение за регистрация за „възпроизводство на горите“ по отменения Закон за
горите;
2. за дейността „добив на дървесина“ – на търговци, притежаващи удостоверение за
регистрация за „ползване на дървесина от горския фонд“ по отменения Закон за горите;
3. за дейността „изработване на планове и програми за управление и развитие на
горски територии“ – на търговци, притежаващи удостоверение за регистрация за
„устройство на земите и горите от горския фонд и на ловностопанските райони“ по
отменения Закон за горите.
(6) Пререгистрацията по ал. 1 – 5 се извършва служебно, без заплащане на такси.
(7) Алинея 6 не се прилага в случаите, когато едновременно с пререгистрацията
правоимащият е подал заявление за вписване на промяна в обстоятелствата.
(8) До пререгистрацията на лицата по реда на ал. 1 – 7 правото им да извършват
дейности в горските територии се удостоверява с удостоверенията за регистрация,
издадени по отменения Закон за горите.
(9) Лицата, притежаващи удостоверения за завършен курс за оценка на гори и земи от
горския фонд, издадени до деня на влизане в сила на закона, имат право да извършват
оценка на горски територии до регистрирането им в регистъра по Закона за независимите
оценители.
§ 36. (1) В срок до една година от влизането в сила на закона служителите в
държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски
стопанства, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, могат да
извършват дейности в горските територии, без да са вписани в публичния регистър по чл.
235.
(2) В срока по ал. 1 съответните служители следва да се впишат в публичния регистър
по чл. 235.
(3) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните
горски стопанства могат да използват притежаваните от тях контролни горски марки в
срок до две години от влизането в сила на закона, като ги предоставят:
1. на служителите си с лесовъдско образование, независимо дали са вписани в
регистъра по чл. 235 – до изтичането на срока по ал. 1;
2. на служителите си с лесовъдско образование, вписани в публичния регистър по чл.
235 – след изтичането на срока по ал. 1.
§ 37. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава
със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг
ред. Образците се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по
горите.
(2) Със заповедта по ал. 1 се определят и условията и редът за предоставяне и
отчитане на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в
електронен вид.
§ 38. (1) Издадените въз основа на отменения Закон за горите подзаконови
нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на закона.
(2) До приемането на областни планове за развитие на горските територии
категоризирането и прекатегоризирането на горските територии се извършват при
условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1.
(3) Подзаконовите нормативни актове, издадени от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите в изпълнение на разпоредбите на закона, се обнародват
в „Държавен вестник“.
§ 39. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет
привежда в съответствие с него устройствения правилник на Изпълнителната агенция по
горите.
………………………………………………………………

Законът е приет от 39-то Народно събрание на 10 юни 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.