Празникът е през май – месецът с най-голямата активност в растежа на пчелните семейства. Тогава броят им се увеличава до такава степен, че колониите се роят, което е естественият им начин на репродукцията.
20 май се отбелязва по света с цел да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели. Денят е годишнина от рождението на първиятмодерен учител по пчеларството в света – словенеца Антон Янша /1734-1773/, който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на съвременното пчеларство.
Всички работни пчели са женски, мъжките са търтеи и нямат жило, те само се чифтосват с пчелата-майка и умират. Пчелите-майки снасят по 1 яйце на 10 секунди. Един кошер събира до около 80 000 пчели. Пчелите никога не спят. Те живеят максимум месец и половина. През целия си живот една пчеличка произвежда максимум лъжица и половина мед. За да направят 1 кг мед, пчелите трябва да съберат 3 кг нектар и да го обработят.
Една трета от нашата храна и повечето от цъфтящите растения на планетата се опрашват от пчелите.
Пчелата обитава Земята от милиони години. Според геолозите, пчелите са преживели на земята повече от 150 милиона години. Най-старият фосил на пчела е намерен, вграден в кехлибар, в американския щат Ню Джърси. В момента Земята се обитава от над 19 200 вида пчели – това означава, че има повече видове пчели, отколкото са видовете бозайници и птици, взети заедно.
Те се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида, във всякакви местности, където има опрашвани от насекоми цъфтящи растения. Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от под 2 mm, а най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm.
Последни научни изследвания сочат, че пчелата е интелигентно насекомо, което се ориентира и “запаметява” обекти, образи и цветове, независимо, че мозъкът ѝ представлява само около 0,01 част в сравнение с човешкия – овална форма и размер на сусамено семе. Тя може да предава информация на посестримите си за научени местоположения чрез специфичен танц, може да брои до 4, за да открие познат вече обект. Пчелата има забележителна способност за учене и запомняне на неща, като е в състояние да прави и сложни изчисления на изминаваното разстояние и ефикасността при търсенето на храна.
Пчелите комуникират една с друга чрез танцуване, което те могат да разберат дори и при пълен мрак. Така пчелите-разнунавачи информират останалите пчели-работнички как да стигнат до точното място на пашата. С характерен танц на кръгове и осморки те дават изключително изчерпателни сведения за вида, разстоянието и посоката на пашата.
В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец – на белтъци, мазнини, соли, витамини и други. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст.
Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки.
Медоносната пчела е една от чудатостите на природата, но тя е и едно същество, от което самата природа зависи до голяма степен. За съжаление популацията на пчелите в глобален мащаб е застрашена. Алберт Айнщайн казва, че ако пчелите изчезнат от Земята, на човечеството му остава не повече от 4 години живот. Без медоносната пчела много видове растения и плодни дървета няма да могат да бъдат опрашвани и те в крайна сметка ще изчезнат.
След откритието на тази научна констатация и неоспорим факт у хората се появи загриженост за изчезването на тези красиви насекоми и от 2006 г. насам изследователите посвещават много усилия, за да разберат повече за тайнствения колапс – Синдрома на разрушената пчелна колония – за да успеят да открият ключа към предотвратяването му. Така те ще могат да спасят не само медоносната пчела, но и дърветата и цветята, които опрашва.