Пчелните семейства се роят преди обяд или по обедните часове. Роят се залавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина.

Роят се залавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина. Когато сутринта времето е било лошо кошерите могат да се роят и през втората половина на деня.

Известно е, че роевете се стремят да се отдалечават от родния кошер, защото природата не допуска близкородственото размножаване. Според някои автори разстоянието може да достигне до 8 км. Освен това в литературните източници нееднократно се споменава, че пчелните роеве се заселват там, където няма пчелни семейства. Това е теоретично, но на практика при мен на пчелина на който има много пчелни кошери пълни с пчели, всяка година се заселват роеве от други пчелини – не един, а понякога по няколко.

 Подготвяйки се за роенето, семейството почти изцяло спира всички останали работи – лошо събира мед, престава да строи питите, майката намалява яйцеснасянето. Научно е доказано, че роилото се семейство заедно с новия рой събира с 40 на сто по-малко мед от семейство, което не се е роило. Пчелите се роят неедновременно, неочаквано и по различно време. Поради това, пчеларят е принуден по цял месец да седи на пчелина, нащрек за роеве. Случва се семейството да се рои и да загине. В резулатат лятото свършва, а мед няма.

Когато забележим началото на роенето и искаме роят да не се хване високо или да отиде далече, то тогава трябва да започнем да пръскаме пчелите с вода с пръскачка или метла. След като е образуван роевият грозд, то той трябва да се хване в празна тръвна (почистена и обгорена отвътре). Тръвната трябва да се натърка предварително с маточина. Може да се използва и специална роеловка, подобна на крина, чиито капак и дъно са от телена мрежа.

Още в началото на миналия век в книгата на В. Шишмановски “Методи на пчеларстване” са събрани над 50 методи срещу роенето на различни автори! Всичко това ми дава твърдото убеждение, че всеки от нас е способен да постави роенето на пчелина си под контрол. Но няма нито един противороев метод със 100-процентова гаранция. Само комплекс от целенасочени и своевременно изпълнени работи позволява да се потуши роевият инстикт. Началото на активните противороеви мероприятия (края на април – началото на май) е първото търтеево пило и строенето на панички. Тогава е скъпа всяка минута. Управлявайки инстинктите, изостряйки едни и притъпявайки други, пчеларят контролира обитателите на кошера и не нарушавайки общите им жизнени процеси, постоянно ги поддържа в работещо състояние. Намирайки си при благоприятни условия за развитие, семейството напълно забравя за роенето.

Но преди да се научим да управляваме роенето на пчелите, трябва да познаваме неговите причини.

Главната причина за роенето безусловно е генетично заложения стремеж на пчелите за размножаване. Да се бориш с това е безсмислено. Но роенето на пчелина трябва да бъде минимално. Ако се работи грамотно, то може да се постигне много. Например, при изкуствено отглеждане на майки роевето настроение на пчелите помага да се получат по-едри, физиологично сигурни майки.

Следващата причина е наследствената ройливост. Именно за сметка на такива семейства най-често се разширяват любителските пчелини. Това е утопия. Идва време, когато броят на семейството достига желаното, но пчелите вече не могат да бъдат спрени. Роенето на тези пчелини напомня на стихийно бедствие. Както е известно, семействата, които се роят по-малко, събират повече мед. Правилната селекция е залог за успеха на пчеларя.

Пълното отстътвие на паша в природата спира подготовката за роене. По същия начин въздейства и твърде обилната паша. Но наличието на малко паша, обратно, води семейството до роево настроение. Промеждутъкът между пролетната паша и главната лятна паша е беден откъм източници на нектар. На помощ идват насажденията с културни растения. Всички разходи за тяхното засаждане се отплащат напълно. Може и да наливате в хранилките рядък сироп (1:4) по 250 грама на семейство.

Роевото настроение възниква поради тясното пространство в кошера. Нормалният ритъм на работа на пчелите в тясното и задушно гнездо се нарушава и активността им сапада. В тясното гнездо става трудно да се поддържа оптимална температура. Майката, поради недостик на свободни килийки е принудена да намали яйцеснасянето. Работните пчели не отлитат за нектар, тъй като няма къде да го складират. Инстиктът за роене в такава обстановка се изостря

Как се хваща роя?

1. Привързваме тръвната или роеловката на дълъг прът.
2. Слагаме ги под заловилия се рой.
3. Рязко тръсваме на клона върху който се е хванал роя и той пада в тръвната или роеловката.
4. Когато клонът е дебел или роят се е заловил за някакъв друг предмет, той се изгребва внимателно с голяма лъжица, а останалите пчели се смитат с четка или птиче крило.

За да съберем всички пчели, които са се разхвърчали при хващането на роя, окачваме тръвната на дървото до мястото, където се е заловил роят преди да го стръскаме. След това е добре роят се засели в многокорпусен кошер.

В големите пчелини при едновременно роене на много семейства пчеларят не може да следи излитането на всички роеве.

В зависимост от това, кога е станало естественото роене и каква е силата на роя пчеларя може да го използва по различни начини.

Когато роенето е станало около 50 дни преди настъпването на главната паша и роилото се семейство е високопродуктивно, роят може да се използва за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина. Заселваме хванатия рой в празен кошер. В средата на кошера, който предварително е почистен и дезинфекциран, поставяме една пита с открито пило. От двете и страни поставяме няколко празни изградени пити и восъчни основи. В двата края поставяме по една пита с мед и прашец. Ограничаваме гнездото с преградна дъска. Претегляме роя предварително. В зависимост от теглото му определяме и броят на питите в гнездото, които ще сложим. На 300 г пчели се слага една пита. За да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъчни основи се поставят между изградените пити. Заселваме роя привечер, като върху плодника поставяме празен магазин. В него тръскаме пчелите, след което подпушваме леко с пушалката, докато се настанят пчелите. След като заселим роя, магазинът трябва да се отстрани. Покриваме плодникът и похлупваме кошера с капака на кошера. Понякога на тъмното платно, с което е била привързана тръвната, можем да видим яйца, което е сигурно доказателство, че в роя има оплодена майка. Естественият рой има голяма работоспособност – „роева енергия”, както за градене на пити и отглеждане на пило, така и за принасяне на нектар и прашец. Роевите пчели са физиологично запазени, предимно млади и охранени. Те не са извършвали почти никаква работа до роенето. Повишената работоспособност на естествените роеве трябва да се използва за бързо изграждане на восъчни основи. Те са необходими както за роевете, така и за останалите семейства. Понякога роевете първаци строят почти само работнически килийки. Когато има недостиг на восъчни основи, може да им дадем празни рамки с тел. Под горната летвичка залепваме восъчна ивица, широка 1 см. От нея пчелите започват да изграждат цели пити. Пчеларят трябва да следи за правилното вграждане на тела в питите.

Друг начин за хващането на роевете из пчелина и около него е като се направят специални „привои”.

Привоят представлява забит в земята кол на височина колкото човешки ръст, върху който хоризонтално е закована дъска (30 х 50 см). Тя трябва да е обгорена и надялана грубо отдолу. Дъската трябва да се натърка с маточина или на нея може да се залепи парче от стара восъчна пита. Роят се захваща за привоя, след което лесно се прибира и се заселва в новия кошер.

Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 10–15 дни преди главната паша, която е продължителна, то той се заселва в отделен кошер. Оставя му се всичкото запечатано пило. Маточниците се унищожават. Оставя се само един маточник. 

Когато се роят сравнително по-слаби и нископродуктивни семейства се постъпва се по следния начин. Роят се настанява в корпус с дъно над роилото се семейство. Входът му е разположен назад. Унищожават се всички маточници на роилото се семейство. Слага се маточник от добър произход. 

Важно е да се помни, че семействата трябва да са силни, здрави, с обилни запаси от мед и прашец. Всеки противороев метод дава най-добър резултат, ако майката в семейството е високопродуктивна и не по-възрастна от една година. При разполагането на кошерите трябва да се вземат впредвид геопатогенните зони. Върху появата на роево настроение оказва влияние даже презимуването. Пчелите, презимували свободно, винаги са по-малко склонни на роене.