Мелеозата по пчелите се предизвиква от ларвите на бръмбари от сем. Meloide. Тези насекоми са разпространени в Европа, Азия, Африка и Америка. Вредна за медоносната пчела е зентинлийката – род Meloe (род Майки). Тези бръмбарчета не са същински врагове на медоносната пчела, тъй като се хранят с листа, нектар и прашец от растенията. Вредното влияние на тези насекоми се свързва с начина им на размножаване и развитие на отделните им стадии при определени условия.
Значение за пчеларството имат следните видове Meloe (Майки):
– Пъстро Meloe. Ларвите са с блестящ черен цвят с дължина от 2,5 до 3,85 мм. Главата е сплесната, заострена отпред със снопче от 7 космици в горния си преден край. Мандибулите имат сърцевидна форма и са снабдени със ситни трионобразни зъби. На края на коремчето се намират 4 космици.
– Обикновено Meloe. Ларвите са жълто-кафяви с дължина от 1,2 до 1,5 мм. Бедрата им са силно издути, а нокътчетата напомнят Нептунов тризъбец. Главата им не е заострена.
– Унгарско Meloe – петролен бръмбар. Тромави бръмбари с дължина 4-5 cm. и конусовидно коремче. Те са черни или черно-сини на цвят, с бронзов оттенък. Ларвите са с жълто-оранжев цвят с дължина до 5 мм. Главата им е заоблена.
– Синьо Meloe. Ларвите са светложълти със значително по-тъмни крайници и дължина от 1,5 до 1,7 мм.
Оплождането на женските бръмбарчета Meloe се извършва през пролетта, след което те снасят яйца с цилиндрична форма / от 2 до 10 000/ в дупки с размери няколко сантиметра в земята. След период от 23-34 дни от яйцата се излюпват ларви I стадий /триунгулини/ с дължина няколко сантиметра, които след 2-4 дни излизат на повърхността и се покачват по стеблата и цветовете на различни растения. Когато пчелите или някои други насекоми посетят такива цветове, ларвите на Meloe бързо се прехвърлят върху телата им, като се захващат с власинките си. Когато опаразитените насекоми попаднат в пчелното гнездо ларвите се прехвърлят в килийките с яйца. Тук те линеят втори път и се превръщат в ларви от II стадий. При следващото линеене се образува псевдонимфа, която след метаморфоза се превръща в нехранеща се ларва без крака, а по-късно – в какавида. Пълната метаморфоза – достигане до стадий имаго /възрастно бръмбарче/ – става, когато ларвите попаднат върху земните пчели. При медоносната пчела, поради непълно изхранване броят на възрастните зентилийки много често е по-малък от броя на снесените яйца.
Повечето видове зентилийки не оказват вредно влияние върху медосните пчели, с изключение на дразнене, тъй като ги използват повече като транспортно средство. За пчеларството имат значение най-вече два от видовете зентилийки – пъстрото и унгарското Meloe (петролен бръмбар). След като се заловят за пчелите ларвите (триунгулини) на тези видове пробиват полухитинизираната мембрана между членчетата и се хранят с хемолимфа.
Проявлението на мелеозата съвпада с развитието на ларвите на зентилийката и попадането им по цветовете на растенията. За нашата страна това е втората половина на пролетта и лятото. Степента на поражение зависи от вида Meloe и броя на паразитите, попаднали в пчелното семейство. Уврежданията, които ларвите на този паразит нанасят се изразяват в изтощаване и механични увреждания на пчелите, които скъсяват неколкократно продължителността на живота им. Когато на една пчела се открият 5-8, дори 15 ларви, тя не може да лети. Пчелното семейство, засегнато от мелеоза губи много пчели, отслабва и не може нормално да оползотвори пашата.
На дъното на кошера и пред входа му се откриват много умрели пчели. Опаразитените пчели са неспокойни, падат на земята, подскачат и не могат да летят. Правят опити да отстранят ларвите от тялото си.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и откриването на ларвите на зентинлийката по тялото на пчелите.
Борбата и профилактиката се провеждат чрез избягване на местности, където се рамножава зентинлийката. Участъците земя се разорават и облагородяват. Препаратите за борба срещу вароатозата са ефикасни и срещу ларвите на Meloe

Паразитно сезонно заболяване на възрастните пчели. Предизвиква се от ларвите на два вида бръмбари от рода Мeloe ( зейтинлийки ). Възрастните зейтинлийки са безвредни за пчелите. Техните ларви ( триангулините ) обаче, които се намират по растенията, пъргаво се прехвърлят по пчелите и се впиват в между сегментите ( по-меките ) части на коремчето им. Оттам те смучат хемолимфа. Върху една пчела може да се открият ( с просто око или с лупа ) до 20-30, но най-често 1-2 ларви, чиято глава е вбита в тялото на пчелата. Триангулините на пъстрата зейтинлийка са черни, забити по-дълбоко и затова са по-опасни, а на обикновената са жълти, по-дребни и се забиват по-повърхностно.

Щетите от мелеозата се изразяват в загуба на летящи пчели точно по време, когато семействата се подготвят или са започнали усилено събиране на нектар. Заболяването се наблдава само през пролетта, когато се излюпват триангулините, и бързо заглъхва от самосебе си. Разпознаването му е лесно: нападнатите пчели са неспокойни, подскачат и правят опити за очистване на тялото си. При внимателно оглеждане паразитите се откриват с просто око.

За предпазване се препоръчва семействата да се изнасят през периода, когато се появяват ларвите-паразити. При проявило се вече заболяване семействата се подпушват с някои от противоакарните препарати, като предварително питите разреждат, а дъното се застила с лист хартия. След третирането хартията се изважда и се изгаря заедно с падналите паразити. Изгарят се и труповете на пчели пред кошера, за да не се дава възможност паразитите да се прехвърлят върху други пчели.

Проф. д-р Калинка Гургулова