Отравянето на пчелите е основен проблем, който влияе върху ефективността на пчелните семейства не само при производството на пчелни продукти, но също и при опрашването с пчели на земеделските култури.
Най-честият симптом на отравяне на пчелите е появата на прекомерен брой мъртви пчели пред кошерите, се казва в проучването “How to reduce bee poisoning from pesticides”, резюмирано от специалисти от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Друг често срещан симптом е липсата на хранещи се пчели. Авторите подчертават, че повечето пестициди могат да причинят агресивност при пчелите. В публикацията се посочва, че зашеметяване, парализа и необичайни дейности на пчелите обикновено се причиняват от хлорирани въглеводороди и органофосфорни инсектициди. Регургитация на стомашно съдържимия мед често се причинява от отравяне с фосфорорганични инсектициди. Авторите посочват, че пчелите могат да изпълняват необичайни комуникационни танци върху хоризонталната дъска за кацане на входа на кошера, докато са под въздействието на отравяне с инсектициди. Дезорганизираните модели на поведение могат да доведат до липса на разпознаване на засегнатите пчели, идващи от полето, от пчелата пазач, се казва в изследването.
Проблемът е комплексен и зависи от много и разнообразни причини. Най-тежките отравяния на пчелите са свързани главно с използването на инсектицидите за борба с вредните насекоми по културните растения. Много отравяния обаче се получават и при използването на фунгициди, акарициди, хербициди и дефолианти, някои от които са също така твърде токсични за пчелите. Не са рядко и отравянията, които се причиняват от третирането на горите, а така също и на градските и крайградските райони, при провеждането на хигиенносанитарни мероприятия за борба с вредителите по човека и животните.
Степента на отравяне на пчелите от използваните пестициди зависи не само от относителната токсичност на препарата, броя и методите на прилагане, времето и атмосферните условия през деня, но също така и от броя на пчелите от семействата, които посещават цветовете в третираната територия, типа на храната (нектар или полен), която те събират, морфологичното устройство на цветовете, които посещават, годишния сезон, през който настъпва увреждането, а понякога даже и от влиянието на наличната паша за пчелите седмици преди и след прилагането на пестицидите.
Отравяне на пчелите може да се получи от третирана с пестициди храна, както и от цветове, листа, почва или друг материал, използван от тези пчели при гнезденето.
Много пчели, отровени от продукти за растителна защита (ПРЗ), съдържащи активните вещества карбарил или диелдрин са забавени и изглеждат сякаш са били охладени; на такива пчели са необходими 2 – 3 дни, за да умрат. Проучването изтъква, че пчеларите, които са наясно с отравянето с карбарил, умеят да разпознават отровените пчели, които се движат пред кошера, но са неспособни да летят. Мъртвото пило в или пред кошера е типично за карбарил, микрокапсулиран метил паратион, или отравяне с арсен, считат авторите.
Влиянието на загубите от третирането с пестициди върху адекватната загуба от опрашителния ефект върху културите, макар че трудно може да се докаже, е очевидно много голяма, като се има предвид, че дори само частичната смъртност на пчелите от едно семейство намалява многократно неговия ефект като опрашвач.
Отравянето настъпва най-често, когато пчелите посещават цветовете за нектар и цветен прашец. Пчелите се отравят от веществата със стомашно действие при поглъщането им заедно с храната. Тази храна, след като се пренесе в пчелното семейство, може да отрови нелетящите пчели (които не излизат да събират нектар и цветен прашец), след като я консумират. От бързо действащите пестициди пчелите могат да умрат още на полето, а от бавно действащите – в кошера или близо до него. Отровното вещество може да бъде получено от третираните с него растения, посещавани от пчелите, или да бъде пренесено от вятъра от непривлекателни за пчелите култури (житни и др.), които са в цъфтеж, или цъфтяща плевелна или друга медоносна растителност.
Когато пчела работничка се връща в кошера с товар от замърсен полен или нектар, това може да причини екстремна възбуда и смърт на редица пчели. В изследването се твърди, че няколко такива внасяния могат сериозно да нарушат и повредят колонията.
Авторите посочват, че пчелата майка може да бъде засегната, по-специално от бавнодействащи вещества, като арсенови, карбарил и микрокапсулиран метил паратион, които могат да бъдат внесени в кошера чрез полена. Пчелите майки може да се държат необичайно: например да положат яйцата на грешно място. Силно отслабените колонии или такива без пчела-майка, няма да преживеят следващата зима, се подчертава в изследването. Оставането на семействата без пчела майка е свързано с използването на голямо разнообразие от инсектициди, включително арсенови, метил паратион, карбарил и паратион.
При екстремно високи температури пчелните семейства могат да понесат много големи загуби, ако притокът на вода е прекъснат само за няколко часа. Ако източникът на вода е разположен така, че пчелите, които носят вода, се отровят по време на летеж, семействата биха пострадали както пряко поради липса на пчели, пренасящи вода, така и косвено поради липса на вода, дори и в случаите, когато пестицидът е приложен върху непривлекателна за тях култура или друга площ.
Пестицидите, с които са третирани растенията, могат да попаднат в нектара пряко или косвено чрез проводящата система на растението. Косвеният начин за повечето от употребяваните вещества е твърде малък, а вероятността от достигането на тези вещества до хората чрез консумирания от тях мед е очевидно твърде слаба, защото при преработката на нектара в мед пчелното семейство играе ролята на своеобразен биологичен филтър за очистването на меда от вредни за човека вещества.
Пчелно семейство, изложено на единично третиране с пестициди (които не го унищожават, а се отравят само пчелите събирачки на полето), но имащо повече пити със зряло пило, след излюпването му много бързо се възстановява. По-силните отравяния на пчелите могат да попречат за бързото възстановяване на семействата, а ако те са към края на лятото – до силното им отслабване и умиране до началото на зимата или през зимата.
Манова токсикоза
Болестта е незаразна. Представлява отравяне на пчелите, причинено от манов мед. През зимно-пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци. Наличието на голем брой микроорганизми също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на пчелите. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по-неспокойни. Появява се диария и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от болните загиват и запушват входа отвътре. При отваряне на гнездото се установяват кафяви зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали и по самите пчели. Медът в се прокисва и се стича. Коремчето на болните пчели е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.
Как да се намали отравянето на пчелите от пестициди
– Да не прилагат инсектициди, които са токсични за пчелите, при култури в цъфтеж, включително междуредови култури в овощни градини и съседни култури, или междинни растения. При въздушно приложение на пестициди, самолетът не трябва да се обръща през полета с растения в цъфтеж. Наземното прилагане е като цяло по-малко опасно от въздушното третиране, поради по-малкия дрифт на пръскачката и помалкото площи, третирани едновременно.
– Някои химикали следва да се прилагат само късно вечер, през нощта или рано сутрин, докато пчелите не се хранят активно. Вечерните третирания обикновено са по-малко опасни за пчелите, отколкото ранното сутрешно прилагане. Когато високите температури карат пчелите да започнат да се хранят по-рано или да продължат храненето си до по-късно от обичайното, времето съответно се променя.
– Да не прилагат инсектициди при температури, които се очаква да бъдат необичайно ниски след третирането или през нощите, когато се появява роса. Остатъците ще останат токсични за пчелите за много по-дълго време, при такива условия.
– Да не изхвърлят неупотребени ПРЗ там, където могат да бъдат опасност за отравяне на пчелите. Понякога пчелите събират всякакъв вид фин прах, когато поленът не е лесно достъпен. При такива условия, те всъщност могат да пренасят прах от пестициди обратно в кошера.
– Да използват инсектициди, които са относително неопасни за пчелите винаги, когато този избор е в съответствие с други съображения за контрол на вредителите.
– Да избират по-малко опасни инсектицидни формулации. Направени тестове показват, че праховете са по-опасни от спрейовете на един и същ инсектицид. Емулсионните (течни) формулации обикновено имат по-слаба остатъчна токсичност за пчели, отколкото праховете. Гранулираните формулации са по-слабо опасни за пчелите.
– Необходимо е пчеларят да премахне кошерите от района (или да държи пчелите затворени по време на периода на прилагане на пестициди) преди да употребява опасни пестициди, когато такива мерки са приложими и имат смисъл.
– Когато крайпътни и други операции за борба с плевелите включват ПРЗ върху цъфтящи растения, трябва да се изберат формулации, за които е известно, че са най-малко вредни за пчелите. Предполага се, че формулациите на маслена основа са вероятно по-опасни за пчелите. Пръскането в късния следобед или вечер също ще намали опасността, тъй като пчелите няма да посещават цветовете, след като се затворят.
– Да спазват разпоредбите на земеделските служби, насочени към намаляване отравянето на пчелите.
– Да маркират пчелните колонии, намиращи се до овощни градини или ниви, с данни за контакт, за да може лесно да се направи връзка с тях, за да преместят семействата, когато трябва да се прилагат опасни спрейове.
– Да не местят кошерите обратно в поле, третирано с опасни инсектициди, докато не минат от 48 до 72 часа след приложението. Тестовете са показали, че от 50% дo 90% от умъртвяването на пчели от инсектициди се случват през първите 24 часа след третирането.
– Да избират места за пчелини, които са относително изолирани от интензивно приложение на инсектициди и обикновено не са подложени на третиране с химикали. Да разполагат медоносни пчелни колонии на най-малко 6 км разстояние от овощни градини, третирани с токсични материали.
– Необходими са им познания за проблемите и програмите за контрол на вредителите, за да може да се разработят взаимноизгодни споразумения със земеделските производители, относно услугата за опрашване и разумната употреба на пестициди.
– Да внимават как се контролират насекомните вредители около пчеларски складове или пчелини. Лентите срещу вредители също могат да замърсят пчелния восък и ще убият пчелите, когато питите се поставят в колониите. Да се използват относително по-слабо опасни материали.
– Да покриват пчелните семейства с мокър чувал за два или три дни, за да бъдат предпазени от първоначалните опасности от инсектициди. Такива покривала трябва да се поставят върху кошерите през нощта преди третирането на културите и трябва да се поддържат мокри по време на употребата на пестициди. Този метод работи, но повечето пчелари го намират за непрактичен.