Интервю на AGRO.BG с Инж. Стефан Стефанов – председател на Българския пчеларски съюз (БПС)
30-04-2004 г.

– Пчеларството е във възход, на какво се дължи това?
– Възходът се дължи на това, че има потребност от развитие. Аз смятам, че на България й трябват около 1 милион кошера, за да се поддържа екологичното равновесие. Затова в ЕС, както и в цял свят се субсидира и се подпомага пчеларството именно от такава гледна точка. Друга причина за развитието на пчеларството у нас са ентомофилните култури, които могат да завишат добивите си с 30-40 процента, когато се опрашват от пчели. Разбира се, не на последно място е важно и това, че бъдещето на човечеството е в екологичните храни. Консумацията на пчелни продукти, като хранителни продукти и лекарства, също се повишава.

– Колко пчелни семейства има в момента в България?
– В момента те са около 450 – 500 хиляди. Надявам се до влизането ни в ЕС да удвоим броя пчелните семейства в България. Аз забелязвам един сериозен подем, който се дължи на това, че от юни миналата година в България има закон за пчеларството. В него са набелязание сериозни мерки, които ще дадат още по-голям тласък за развитие а пчеларството. В закона има заложена една дългосрочна програма за развитие на пчеларството. След като се разработи е предвидено тази програма да се утвърди от Министерския съвет и да се субсидира от държавния бюджет и от европейски фондове. Проблемът е, че вече 10 месеца не се работи по тази програма. В закона е записано, че изпълнението на програмата трябва да се осъществи от браншова организация, а не е решено коя да е тя. БПС е единствената браншова организация, която е кандидатствала по тази програма и въпреки това засега не сме поели функциите по внедряването на програмата след пчеларите в България. Крайно време е този въпрос да се реши. На пчеларски събор миналата седмица във Велико Търново няколко стотин души се подписаха под обръщение към земеделския министър Мехмед Дикме, което ще му връчим в съвсем скоро време. Мисля, че министърът ни подкрепя и той ще помогне да се реши въпроса.

– Кои са слабите страни и съответно приоритетите на закона?
– Аз слаби страни на този етап не мога да констатирам, въпреки че сигурно има и такива. Приоритетите в него са на първо място тази програма, за която вече говорих. Второто нещо е, че закона предвижда Наредба за борбата за предпазване на пчелите от отравяне. Освен това е дадено право на БПС да участва в окачествяването на продуктите, които се произвеждат на нашия пазар. Не е тайна, че имаме проблеми в това отношение както на външния, така и на вътрешния пазар. Този закон заявява категорично, че пчелен мед е само този продукт, който е произведен от медоносна пчела. Сега в магазините на преобладаващата част от продукцията пише, че това е пчелен мед и с едни много ситни букви е най-отдолу е написано мед изосуид, т.е. фруктоза. Което означава, че не е мед. Тези спекулации ще се прекратят чрез новия закон. Според него производители и търговци на такава продукция нямат право да се пишат вече, че това е пчелен мед. Това ще бъде още тази година внедрено. БПС съвместно с Националната ветеринарна служба правим една цялостна система за качеството на пчелните продукти и въвеждаме знак за качеството. Този знак ще е доказателство за качеството на меда, тъй като ще се дава само на тези продукти, които са минали през строг лабораторен анализ. Контрол ще се осъществява и в самите магазини, така както се прави навсякъде в Европа.

– Кои са новите тенденции в пчеларството и в производството на пчелни продукти?
– Трябва да развием малко повече биологичното пчеларство. Защото то е това, което ще даде възможност за по-добри цени изкупни цени на продукцията. У нас природните условия дават такава възможност, тъй като в България много малко са районите, които са замърсени и от които не може да се получава качествен мед. Така освен биологичното пчеларство път ще си пробият и производството на специализирани медове, например мед от Еленския балкан, мед от Смолянския край и други.

– Какви пчелни продукти изнася в момента България?
– България изнася най-много пчелен мед, което е и главното производство. Миналата година сме изнесли 6 500 тона мед, като това не е пълният капацитет, тъй като има още мед, който е в пчеларите и предстои да бъде изнесен. Това е рекордно, защото обикновено изнасяме 3,4 до 5 хиляди тона мед. Следващо като количество на изнасяне е пчелния восък. Това е продукт, който също много се търси. Изнасяме и прополис. Това е антибиотика на пчелите, който също има неограничен пазар – колкото се произведе, толкова се изнася. Проблем с износа и реализацията има в известна степен с пчелния прашец. Той е изключително ценен продукт, но нашите вътрешни цени са малко по-високи, отколкото външните. Предстои да се поработи върху този въпрос, за да можем да уеднаквим цените. Пчелното млечице също вече има пазар, всичко което се произведе се реализира. Той е изключително ценен продукт, не се произвежда в големи количества и затова няма проблеми с реализацията. Има определен проблем с реализацията обаче на пчелната отрова, затова намаля и производството й. Напоследък пчеларите почти не я произвеждат, но и това е въпрос за който може да се намери разрешение.

– Кои страни са най-големи консуматори на българските пчелни продукти?
– Българските пчелни продукти вървят предимно в страните от Европейския съюз, като най-големия консуматор в Европа, това е Германия. Ежегодно в Германия се консумират между 80 -100 хиляди тона мед. Докато както виждате България изнася 6 хиляди тона мед. Ние само с Германия да работим, няма да има проблем с реализацията. Освен за Германия, изнасяме и за Италия, Франция, скандинавските страни, почти навсякъде. Извън Европа реализираме продукция главно в Съединените американски щати, но по-малки количества.

– Какво трябва да се направи за да се увеличи консумацията на мед в България?
– Най-напред трябва да се заемем сериозно с някои проблеми, които възникнаха по отношение на качеството. Може би трябва да доработим въпросите с добрите пчеларски практики. В момента е разработен такъв материал, който до края на месец май ще бъде размножен и предаден на всеки пчелар. Ще въведем системата за контрол върху качеството, защото и най-добрата система ако няма добър контрол, няма и ефект. Въвеждайки тези две неща аз мисля че можем да се преборим с проблема за качеството. Например още миналата година със закон беше забранено използването на антибиотици в пчеларството, излезе и такава заповед на министъра, обаче засега този проблем продължава да съществува. Въпреки това съм оптимист, че вече сме на път да решим проблема с контрола.

– Кой контролира и окачествява меда, който се изнася?
Това е приоритетно задължение преди всичко на ДВСК. Те са хората, които са упълномощени от държавата и осъществяват този контрол. Но на практика чрез закона, който дава право и браншовата организация да се занимава с това, ние поемаме да правим превантивен, технологичния контрол, преди производството на пчелните продукти. За да може наистина преди да е произведен пчелния мед да кажем на производителите, че ако се прилагат антибиотици медът ще бъде замърсен и няма да може да се реализира на пазара.

– Каква трябва да е минималната цена на килограм мед?
– Мисля, че 5-6 лева е нормална цена за килограм мед. Лошото е когато се продава фруктоза, която е на много по-ниска цена, но се продава като истински мед. Аз мисля, че в това отношение и държавата ще ни помогне

– Могат ли българските пчелари да се изхранват с това, което правят?
– Могат разбира се. Аз мога да кажа, че богат пчелар няма, но има при нас една такава поговорка, че и беден пчелар няма. Този, който е старателен, поддържа 30- 50 кошера, може да си осигурява добра прехрана. Но като той иска да живее над средното ниво, той трябва да гледа над стотина кошера, което не е проблем за един пчелар да ги гледа със семейството си. Не случайно и доста хора се ориентираха към пчеларството, напоследък има и програми по този въпрос. Министерството на труда и социалната политика има една програма, която дава средства за обучение на безработни за пчелари. Миналата година по тази програма бяха предвидени 1 милион лева, тази година са предвидени 700 хиляди лева.
За да може броят на пчеларите в България да се удвои има два начина. Първо окрупняване на сегашните пчелари, които имат по 10-15 кошера да увеличат бройките си, а новите пчелари ще започнат по този път. Защото не може един пчелар, който не е работил поне една две години да стане голям пчелар, т.е. да има 100-200 семейства. Те обикновено или избягват пчелите или умират. Затова пчеларите първо трябва да се обучат, т.е. първо трябва да се мине периода на калфа, на чирак и тогава да започне да работи самостоятелно.

– Според вас достатъчна ли е финансовата подкрепа от страна на държавата към пчеларите и съответно по програма САПАРД?
– Смятам, че това, което е предвидено в нормативните документи е достатъчно. Възможности в това отношение са предвидени от държавата – дават се кредити, както и средства и по програма САПАРД, а също и по няколко програми на Държавен фонд „Земеделие“. Един въпрос има, който се надявам тази година да се реши – като приключим с регистрацията на пчелните семейства, да започнем на базата на предоставените средства от ЕС да дотираме производството на всеки пчелар. В ЕС например се дават по 63 евро на пчелно семейство. Ние не се надяваме на толкова, но и по 5 евро да ни дават пак ще сме доволни и това ще бъде един сериозен стимул и помощ за развитието на пчеларството в България. Това е бъдещето на пчеларството. До влизането ни в ЕС трябва да станат поне 800 хиляди пчелни семейства в България.