Всяка година на 10 февруари – Св. Харалампий, българските пчелари отбелязват професионалния си празник. Светецът се приема като покровител на пчеларите.
На днешния ден се носи мед за освещаване в църквата, за да има здраве и мед през цялата година. Смята се, че този мед продобива лековити сили, затова се пази за специални случаи през цялата година. Това не е случайно, тъй като медът отдавна е доказал своите лечебни качества и е едно от основните лечебни средства в народната медицина.
По традиция на този ден се освещава новата пчелна продукция на пчеларите, закрилник и молитвен ходатай на които е св. Харалампий. Производството на мед е важен поминък за много хора. В много църковни и летописни съчинения се описват пчелата и нейните продукти – медът и восъкът – като важни хранителни и лечебни средства. Историята на пчеларството е тясно свързана с културното и духовно издигане на славянобългарското население по нашите земи, поради което тя не може да се разглежда откъснато от него. Няма светъл ден в българския дом без присъствието на восък и мед, които служат като символ на вярата и Божието благословение, а самите хора чрез тях са намирали сили и бодрост в своя живот.
Според преданието, още приживе Св. Харалампий открил целебните свойства на меда, затова точно на неговия празник се освещава мед, а св. Харалампий се почита като закрилник на пчеларите. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена Света Литургия и по традиция се освещава новия мед.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите. Християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му – 10 февруари – се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве; тази година моята оформих като „пчелна“ питка.
На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на езическите идоли. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните му по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на неговата вяра и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт заради Христа. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне. Това станало, когато бил на 113 години, по времето на император Септимий Север, през 198 година.