За съжаление се оказах лош пророк, като казах че тази част от нарадбата (да може да се продава непреработен мед в магазините) няма да види бял свят. По-точно казано логиката ми беше такава, а именно:
Няма как едно малцинство (в случая пчеларите) да се наложи над едно мнозинство (в случая преработвателите и търговците) както е представителството в браншовата организация.(това ми звучи много абсурдно стотина души да представляват мнозинство, а 50000-100000 да са малцинство, но все пак живеем с държавата на абсурдите).
Като се замисля … и в това няма нищо ненормално. Няма човек, който да се съгласи да отреже клона на който седи, особено ако той е силния на деня. Е ние не сме силните на деня, а и както гледам скоро няма и да станем.

Сега нека да се спрем и на Наръчника за Добри Пчеларски Практики има го издаден на книжка и струва 5лв. Като го чета много взех да се замислям дали да не свия бройката кошери до толкова че да вадя мед само за собствена консумация, поне докато се решат нещата, а бях решил да създавам голям пчелин.

За съжаление и този наръчник не дава пълна информация за всички изисквания тъй като той е издаден в началото на годината. А след това излезнаха още редица наредби, които до известна степен противоречат на написаното в наръчника.
Всичко това може би гарантира производството на най-качествения мед в Европа. Но какво от това. Джоба на българския пчелар няма да стане по-пълен, даже напротив ще олекне още повече. Дълго време се говореше, че българския пчелар ще трябва да се подготви за членството в ЕС и съответните изисквания без да се даде рамка върху която да се работи. Наредби, наръчници и прочие излизаха на парче и пак без да се дават ясни правила, по които да се работи. В наръчника за добри практики е направен някакъв опит да се обобщят нещата, но първо и тук пак всичко е на парче, и второ той не е официален документ от което произтича че няма правна сила. Хаоса е голям. Така и не се намери държавна институция, която да обобщи всички тези правила в една наредба или закон, където всичко да е написано точно, ясно и конкретно. А това трябваше да стане още преди две, три години за да може всеки да планира разходите си и постепенно да покрие високите изисквания, които между другото са по-строги от тези за средноевропейския пчелар. Този хаос създава впечетление, че явно нещо не е наред, явно нещо не е в контекста на ЕС, а само се цели по някакъв начин да се подпомогнат определени кръгове.(А може и наистина в министерството да нямат специалисти които да свършат тази работа, но не вярвам.)

Всичките тези наредби се изготвят на тъмно и в тесен кръг. Няма дискусии или там където ги има едно се говори съвсем друго излиза и пак във вреда на пчеларството. Пазарната ниша на пчеларите целенасочено се свива все повече и повече. Ясно е едно Някой има интерес да съсипе пчеларството. И този някой въобще не се интересува от нищо друго освен отсобствената си кесия и то в краткосрочен план, а може и да греша, можеби този някой се опитва да стане монополист във сектора и сега си разчиства пътя. Както стана и в много други сектори на българската икономика. Няма как по друг начин да си обясня факта, че собственици на големи преработвателни предприятия плюят по българския пчелар, че меда, който произвежда е некачествен или е менте. Ами тогава те какво изнасят и какво предлагат на българския пазар? Вярно е, че и сред пчеларите има мекерета, но трябва ли заради един двама всички да се слагат под общ знаменател. Редно ли е да обвиняват в некоректност всички пчелари след като самите те са изключително некоректни. Или казано по друг начин „КРАДЕЦА ВИКА ДРЪЖТЕ КАРАДЕЦА”

Мисля, че тук е мястото на пчеларските организации, а то е да защитят интересите и правата на пчеларите. А колкото и да ми е неприятно да го кажа ТЕ НЕ ГО ПРАВЯТ или НЕМОГАТ ДА ГО ПРАВЯТ, или НЕ ИМ РАЗРЕШАВАТ ДА ГО ПРАВЯТ. Ето защо и по-голямата част от пчеларите не членуват и не искат да членуват в тези организации и сигурно имат право. Това го показва и изследването на немската фирма, което беше публикувано наскоро.

Нека да засегна и въпроса с опазването чистотата на природата. Ами колеги то вече почти не останаха места за пчеларстване. В НДПП пише, че пчелините трябва да са далеч от зони с интензивно земеделие, далеч от промишлени замърсители и т.н. Излиза, че пчелите трябва да се гледат само в гората. Ами тогава какво ще ядем? Кой ще опрашва земеделските култури? Ето до какви абсурди се стига.

Да не говорим и за нерегламентираните пръскания. Колко пчели бяха избити по този начин. И най-лошото е, че накрая потърпевшите излязоха виновни. Оказа се, че засегнатите пчелари трябваше да тичат от инстанция на инстанция докато изтекат всички срокове и на края да им кажат съжаляваме пропусналли сте сроковете.
Да не говорим какво стана със САПАРД.
Това е. Такава е реалната картина на родното пчеларство и не само на него. Така е въобще в цялото ни земеделие.