назад към Библиотека


Есенна профилактика на пчелите – мисия невъзможна

Лозан ДОЙЧЕВ

С приемането на Закона за пчеларството от 2003 г. се появи една нова категория – “Пчелари – проверители”. Тази практика е нова за страната ни. Всички биха възкликнали, че това не е вярно. Това би било правилно ако някой си направи труда да се запознае със Закона за пчеларството от 1983 година. Тази правна норма в него я няма. Т.е. в продължение на 20 години законово такъв вид дейност не е бил регламентиран. Дори тоталитарната власт не е допуснала доморасли пчелари без ветеринарна подготовка да се произнасят по здравословното състояние на пчелните семейства. Закон за пчеларството от 2003 г. представлява една компилация от стария такъв плюс някой “виждания” за структурата на подотрасъла в условията на “демократически централизъм”, активно подпомагани при изготвянето им, както е видно от бр.104 от 4 юли 2003 г. на вестник “Пчела и кошер” вестник на всички пчелари свързан с Председателя на българския пчеларски съюз г-н Стефан Стефанов. Това неминуемо довежда и до формулирането на така наречените “мъртви” правни норми (неприложими), с които закона изобилства. Но ще се спра на анализа на новия закон в частта му профилактика. Дейност поверена на “Пчеларите – проверители”, както и връзката на мероприятието със Закона за ветеринарномедицинската дейност от 1999 г действащ към момента. Заложените в Закона за пчеларството норми са в състояние да извадят от равновесие подотрасъла със своята недоносеност.

Все повече начинаещи, подгонени от финансови причини, хора се обръщат към пчеларството като източник на доходи. Блокирането на някои здравно профилактични дейности ни изправя пред угрозата на следващата пролет вместо с нараснал брой пчелни семейства за големи райони от страната да се обяви карантина. На какво се дължат тези мои съждения. За 2003 г. не се проведоха профилактични прегледи. Същите явно няма да могат да се проведат и в близките години. Защо?
В закона се предвижда (чл. 36 ал. от 1 до 5) есенната профилактиката да става от “Постоянни комисии” към общините. В тези постоянни комисии следва да влизат представител на дирекцията “Земеделие и гори”, на съответната община и пчелар – проверител от Националния браншови пчеларски съюз и то в рамките на работното време. (За пояснение – от около 8.30 до 17.30 часа) Скъпи колеги кажете ми кой от Вас би допуснал отваряне дори на едно пчелното семейство в 10.00 или 14.00 часа през есента – период на най изразени “кражби” на пчелите? Какво би станало в пчелин с 50 пчелни семейства, както и на тези които се намират в близост от този преглед? Не съм чувал за определяне на диагноза за пчелно заболяване, поставена от разстояние без преглед на същото. Депутати и ръководителите на пчеларските съюзи, които са виждали пчела на картинката на буркана с пчелен мед (пет лева) само могат да се гордеят, че са допринесли една така нужна дейност като профилактиката да не е съобразена с биологията на пчелите. По-нататък в същият член като възможност е вписано, че при необходимост може към комисията да се включат и представители на Националната ветеринарномедицинска служба или на Националната служба за растителна защита, както и на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Напомням, че тази комисия се сформира със заповед на областния управител и за промяна на състава є следва да има нова санкция (заповед) на лицето, издало предишната. Самата бюрократична пътека поставя контрола в Закона за пчеларството в разрез със Закона за ветеринарномедицинската дейност от 1999 – Глава трета – “Лечебно-профилактична ветеринарномедицинска дейност”, където законодателят определя точно и ясно задълженията на юридическото лице Националната ветеринарномедицинска служба за контрола по животинското здравеопазване. Тя е единствено законово задължена чрез своите областни и общински звена да се грижи за лечебно-профилактичните мероприятия на територията на Република България. Там са съсредоточени ветеринарно-медицинските кадри, които най-малкото на един изпит, свързан с пчеларството и болестите по пчелите са се потили пред своите преподаватели. Те са тези, които разполагат и със съответната лабораторна техника за определяне на заболяванията по пчелите, за които се говори в чл. 30 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Правните абсурди продължават и с функцията на “Пчеларя-проверител” – 10. “Пчелар проверител” е опитен пчелар, притежаващ документ за успешно издържан изпит за повишаване на квалификацията в оторизирано от министъра на земеделието и горите учебно заведение. §1 ал. 10 от Допълнителните разпоредби на закона. Захващам се за думата опитен. Никъде не е даден критерий за опитност. Напротив в народната мъдрост се казва, че човек се учи докато е жив и оттук кой “неопитен” ръководител ще посочи “опитен” пчелар. Вратичка за лепване на етикет на “подходящия” човек, който може и да има три пчелни семейства, но ще се произнася за състоянието на пчелин от 100 и повече пчелни семейства. Не забравяйте, че тези комисии са постоянни и не е предвиден ред освен по Закона за административното производство даден “опитен” пчелар да бъде подменен от състава на комисията, ако не е в състояние да изпълнява задълженията си. Другата “малка” подробност е, че лицето следва да има диплом издаден от учебно заведение. Може би от ПУЦ към Българския пчеларски съюз. Министъра на земеделието и горите следва забележете да “оторизира учебно заведение”. Да ме прощава г-н Министъра, но считам, че това в никакъв случай не е в неговите правомощия и би било невъзможно да го извърши. Защо?
Какво означава самата дума оторизира – прехвърляне на права. Просветителската и образователната дейност е в сферата на Министерството на образованието и науката, а не на Министерството на земеделието и горите.

Формулировката “Учебно заведение” в правния мир се среща в няколко нормативни акта като Закона за хазарта, Наказателния кодекс и други и обхваща места, където се извършва просветна дейност от детски градини до висши училища. То не е категория, с която да борави Закона за народната просвета. В неговата глава втора “държавни образователни изисквания” е посочено как се развива образователната дейност. Т.е. за квалификацията пчелар-проверител следва да има приети общодържавни образователни изисквания, които още веднъж подчертавам, считам, че не са работа на Министъра на земеделието и горите. В този ред на мисли пчеларят-проверител трябва да е наясно с болестите по пчелите – част от Държавните образователни изисквания за образователна степен “Магистър” – ветеринарен лекар. Накратко казано на този етап не е възможно да се излъчат такива лица отговарящи на съмнителни критерии като опитност.
Дори да приемем, че членове на Националния Браншови Пчеларски Съюз, ветеринарни лекари по образование, но земеделски производители – пчелари, се наемат с тази дейност, която като всеки трудов процес следва да е възмездна, тогава пред тях в личен план изникват проблемите с осигуряването и данъчното им облагане. Те ще загубят преференциите си като земеделски производители и т.н. Другата възможност е те да бъдат служители на съответните служби “Земеделие и гори” т.е. да дублират ветеринарномедицинската служба.

В министерството на земеделието и горите на 31.08.2004 г. се е състояла среща за подготовка на Правилник за организацията и дейността на постоянните комисии. На тази среща не бяха поканени водещи фигури в областта “Болести по пчелите” от Националния Браншови Пчеларски Съюз. Дано участниците в нея са имали макар и бегли познания за болестите по пчелите и са били наясно с невъзможността съгласно закона и биологията на пчелите да бъде издаден такъв правилник без промяна на законовите норми. В интерес на истината не успях да открия публикуван Правилник за приложение на стария Закон за пчеларството от 1983 г. Дали такава ще е съдбата и на този, новия закон за пчеларството – да работи без вменения му Правилник. Ако не се намеси правния отдел на Министерството на земеделието и горите с подобаваща тежест, ще се роди поредния правен абсурд и с основание тежестта на обвиненията вече би паднала на самото Министерството на земеделието и горите, което явно вижда настъпващият подем в подотрасъла и иска да направи нещо за него.

Изложих вижданията си по тази част от Закона за пчеларството с оглед есенната профилактика на пчелните семейства. Дейност изключително важна както за собственика на едно пчелно семейство, така и на този със 200. Подценяването на проблема и за двамата може да бъде един – загуба на всичко, свързано с пчелите.