Пилотен проект за провеждането на профилактични прегледи подговя Националния браншови пчеларски съюз съвместно в Министерство на земеделието и горите. Целта е да бъдат проверени през пролетта на 2005 г. всички пчелини в страната, тъй като през последните два сезона са се провели само частични прегледи. Най-опасен за кошерите е американския гнилец, който според закона не може да се лекува с антибиотици, а да се въведе карантина и след това семейството да се унищожи. В момента 270 пчелни семейства са заразени в повече от 100 стопанства, обясни Георги Златков от организацията. Поради увеличаването на интереса към бранша, трябва да се създаде и достатъчна по площ медоносна растителност в страната, категоричен е Лозан Дойчев, член на Управителния съвет на съюза. Предвижда се с пари от земеделското министерство да се създадат 10 хил. дка липови и акациеви насаждения и 5 хил. дка култивирани билки. Тази мярка ще се реализира в Царево, Своге, Сливница, Сливен и други места. До края на месеца се очаква да завърши подготовка на проекта и стопаните да се възползват от него.

Въпреки лошата 2004 г. обаче голяма част от производители на мед не могат да реализират продукцията си, тъй като според заповед на аграрния министър единствено преработен мед може да се продава извън страната. В България има само 7 предприятия, които са преработватели на суровината и често държавата ни губи от това ограничение. Рестриктивната мярка е въведена преди няколко години, преди примането на Закона за пчералството и вреди на производителите, категорични са от Националния браншови пчеларски съюз. Така в складове в Царево отлежават 150 тона манов мед, към който се проявява интерес от Италия, той неможе да се изнесе само защото не е преработен.
5620 тона е износът на пчелен мед през 2004 г., като 70 на сто от експорта е за страните от Европейския съюз. Това е с около 1200 тона по-малко спрямо предишната година. Увеличаване на броя на пчелните семейста през последните години, регистрират браншовите организации. Около 4.5 млн. лв. по САПАРД са похарчени за създаване на нови пчелни ферми. Средната големина на създадените стопанства е 100 кошера, като инвестицията е около 50 хил. лв. около 120 са стопанствата в страната, които са с повече от 150 кошера. Това е минималното количество пчелни семейства според законодателството на ЕС за регистрирането на ферма. Според оценките на българските и немски експерти оптималния брой на пчелните семейства в една ферма трябва да бъдат около 120.

За да се осигури по-добра пазарна реализация на продукцията и да се обърне внимание на здравето на пчелите и намирането на български ниши на чуждите пазари аграрното министерство съвмество с Германското дружество за техническо сътрудничество GTZ и браншовите организации разработи програма за развитие на бранша. България трябва да търси на европейския пазар незаетите ниши на специфичните продукти като пчелно млечице, отрова, восък и др. В момента българският мед се изкупува от производителите за най-малко 1.80 лв. за килограм полифлорен до 3.50 лв. за килограм манов мед. Оферти от чужди клиенти идват с тарифа от 1.50 – 1.65 евро за килограм. Съгласно действащата нормативна база в ЕС не се предвидвиждат директни плащания за производителите на мед и пчелни продукти, но няма ограничение за количеството на продукцията.

Лозан Дойчев – член на Управителния съвет на Националния браншови пчеларски съюз:
Ще създадем 300 ферми за пчелно млечице и отрова
Докъде стигна в разработката си проекта, какво предвижда и колко ще струва?
Проектът се разработва само залесяването ще струва около 6 млн. лв. те ще бъдат отделени от бюджета на МЗГ. Заедно с Лесотехническия институт и Медицинска академия работим по специализирането на пчеларството за производство на пчелно млечице, ферми за създаване на перга и на пчелна отрова.
Какво е производството на тези специфични продукти през последните години?
Почти няма производство, затова няма реализация. От 10 години не се изкупува пчелно млечице в страната, а пчелната отрова е слабо позната като производство у нас.
Има ли потенциал за развитие?
Ако в една ферма се произведат 150 – 200 г пчелна отрова, стопаните ще имат сериозен доход, като това не влияе на добива на мед. Грамът на пчелната отрова се продава за десетки евро.

Ще се нуждаят ли от инвестиции пчеларите, за да да произвеждат специфични продукти?
Те ще се нуждаят от техники и пособия, за да добиват тези продукти. Проектът е за създаване на около 300 такива ферми и да видим резултата от това.
Предвижда ли се пряко финансиране на фермерите?
Не става въпрос за пряко подпомагане, а за възможност по съответните съществуващи линии за финансиране да бъдат насочени средства към пчеларите.