Валентин ВАТЕВ
27-07-2004 г.

От няколко години пеем една и съща песен и като че ли „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша“. Дотегна ни да правим статистика на отровени с пестициди пчелни семейства. Като се започне от 2000 година (не, не оттогава, а от много по-рано), всяка година хиляди пчелни семейства и милиони пчели агонизират и загиват пред прелката, при полет, или върху цветчето, там, където пчелата допринася най-доброто на растението и на човека. Най-пресният случай е отравянето на пчелни семейства в селата Енина и Крън, Казанлъшка община.

Имаше Наредба № 5 за опазване на пчелните семейства от отравяния, тя беше с недостатъци. Усъвършенствана е и има нова Наредба № 15. И тя има недостатъци, но трябва да се спазва, защото по своята същност решава проблема не в ущърб на определени хора, а в полза на обществото като цяло.

Няма противоположни, взаимноизключващи се интереси между ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ, които се стремят да опазят своите култури, и ПЧЕЛАРИТЕ, които искат да запазят своите пчелни семейства. Антагонизъм се получава, когато съответните отговорни хора не познават проблемите или между тях има неразбирателство. А може, по-друг начин може. Това го доказаха хората от Силистренска област. Там са координирани действията на много организации и не са допуснати отравяния на пчели.
А защо това да не стане на всички места? Може ли? Може и трябва.